Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2011 г.

Уважаеми потребители. форумът е тясно специализиран и достъпът до него е ограничен. Ако имате въпроси обръщайте се към администратора.

Модератор: vl.varnenchik_museum

Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2011 г.

Мнениеот wwwmilitarymuseu » Пон Авг 22, 2011 3:35 pm

От днес стартира нашата нова тема "Музеен информационен бюлетин", която ще се обновява ежедневно. Бюлетинът ще съдържа публикувана в интернет информация, свързана с музейното дело у нас и по света.
wwwmilitarymuseu
Site Admin
 
Мнения: 4
Регистриран на: Пет Юли 29, 2011 3:40 pm

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин.

Мнениеот wwwmilitarymuseu » Пон Авг 22, 2011 3:39 pm

Музеен информационен бюлетин за 19.08.2011

1. Около 100 000 са посетителите на нос Калиакра и “Яйлата” от началото на сезона
Източник: http://www.moreto.net/novini.php?n=143771&p=1
Около 100 000 са посетителите на нос Калиакра и националния археологически резерват “Яйлата” от началото на летния сезон. Това съобщи Дарина Мирчева, директор на Историческия музей в Каварна, предаде кореспондентът на Радио “Фокус” – Варна.
...

2. Между 90 000 и 100 000 души годишно се изкачват на връх Шипка
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1557219
Между 90 000 и 100 000 души годишно се изкачват на връх Шипка. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа” Данчо Данчев
...

3. Уникални произведения на изкуството от поствизантийския период в НИМ
Източник: http://www.cross-bg.net/balgariya/88-no ... riod-v-nim
Националният исторически музей /НИМ/ представя обогатената си постоянна експозиция - ХV-ХІХ в., по случай ХХІІ международен конгрес за византийски изследвания „Византия без граници".
В обновената част на експозицията са показани уникални произведения на изкуството от поствизантийския период - църковна утвар, ръкописи и старопечатни книги, по-голямата част от които се представят за първи път пред публика, съобщиха от музея.
...

4. Музей на фотографията ще има в близко бъдеще в Казанлък
Източник: http://www.radiosz.net/rsz/index.php?op ... 8-11-59-41
Национален музей на фотографията ще има в близко бъдеще в Казанлък, каза за Радио Стара Загора известният казанлъшки фотограф Бедрос Азинян.
...

5. На Белинташ започват нови разкопки
Източник: http://www.marica.bg/show.php?id=63841
В обновената част на експозицията са показани уникални произведения на изкуството от поствизантийския период - църковна утвар, ръкописи и старопечатни книги, по-голямата част от които се представят за първи път пред публика.
...

6. Обвиниха Рашидов в мудност - забавил подпис за артефакти-
Източник: http://dnes.dir.bg/news/izlozhba-podpis ... 7162?nt=10
Мудност на Вежди Рашидов ще лиши конгреса за византийски изследвания от 6 уникални древни ръкописа от VI до XVIII в. от гръцкия музей "Бенаки", оплака се съпредседателят на организационния комитет на конгреса проф. Аксиния Джурова. Министърът обаче отрече да има вина.
...

7. Програма на Етнографския музей за МФФ Бургас 2011
Източник: http://news.burgas24.bg/280530.html
Регионалният исторически музей Бургас участва традиционно в съпътстващата програма на Международния фолклорен фестивал с организиране на атракции при посещението на участниците и гостите на фестивала в Етнографския музей.
Изпълнявайки основната си мисия да представя българските обреди, традиционна култура и занаяти, тази година в залите на музея е подредена сборна изложбата "Пролетно-летни обреди от Бургаския регион", която включва: "Нестинарството" от с. Българи - живо културно наследство на ЮНЕСКО, "Еньовата буля" от с. Факия и "Пеперуда" от с. Люляково.
...

8. Немските ВВС подаряват самолет на Военноисторическия музей
Източник: Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=764432
Изтребител-бомбардировач е най-новият експонат в Националния Военноисторически музей в София, научи Дарик. Бойният самолет е модел Торнадо IDS и е подарен от Военновъздушните сили на Федерална република Германия. Поводът е 100-годишнината на Българката авиация.
...
wwwmilitarymuseu
Site Admin
 
Мнения: 4
Регистриран на: Пет Юли 29, 2011 3:40 pm

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Авг 23, 2011 10:07 am

Музеен информационен бюлетин за 20-21.08.2011

1. Развяват отново Самарското знаме на Шипка
Източник: http://www.duma.bg/duma/node/19263
Копие на Самарското знаме ще бъде развято в неделя на връх Шипка по време на тържествата, посветени на 134-ата годишнина от боевете при връх Шипка. Репликата е изработена по инициатива на търновския клуб "Традиция", чиито представители ще вземат участие във възстановката на сраженията. Тя е точно копие на оригинала, като само дръжката е с тегло 25 кг и е осветена през пролетта на 2005 г.
...

2. Започва националното честване "134 г. Шипченска епопея"
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=764496
Днес в Габрово започват националните чествания, посветени на 134 години от Шипченската епопея. Официален гост ще бъде председателят на народното събрание Цецка Цачева. Тази вечер, в 17,45 часа в художествената галерия ще бъде открита от проф. Божидар Димитров историческа изложба, която проследява чрез музейни експонати превръщането на Шипченския проход в свещено място за българите.
...


3. Данчо Данчев: Българинът се връща към своята история и на Шипка това се усеща най-добре

Източник: http://www.focus-news.net/?id=f18487
Директорът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа” Данчо Данчев в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-н Данчев, каква е историята на музея на връх Шипка?
Данчо Данчев: Националният парк-музей „Шипка” е един от големите мемориални комплекси в България. Още от 1936 година започва осезаемо да влиза в историческата памет, което е две години след като е открит Паметникът на свободата на връх Шипка. През 1936 година е обявен за народен парк, а 1956 година е обявен за Национален парк-музей „Шипка”. Три години по-късно и Бузлуджа е включена в този комплекс и става „Шипка-Бузлуджа”. Интересното е, че на „Шипка” от 1956 година, след големи разисквания се решава да бъде организирана една експозиция на открито на мястото на събитието, като се покаже цялото бойно поле с всички негови съставни елементи. Това са батареи, пехотни коти, землянките, в които са се помещавали командни пунктове на ген. Столетов и изобщо се прави една възстановка на събитието, а по-късно се прави тържествен подход, вечен огън. С годините се обогатява този мемориал и още по-късно в самия паметник се развива една много сериозна експозиция на самото събитие. Към днешна дата Националният парк-музей „Шипка” е един историко-архитектурен резерват с много атрактивна визия. Много добре е поставен в пространството от всяка гледна точка, включително и географска – в средата на България, на прохода, добре е рекламиран и добре илюстрира събитието. Имаме си и мултимедийна зала, в която няколко филма допълват информацията за Шипченската епопея. Това е един работещ, действащ музей, с немалка посещаемост, дори и в кризисните няколко години, което може само да ни радва. Тази годишнина не е кръгла, но въпреки всичко идеята на габровската областна управа не е лоша. Всяко нещо, което се добави на „Шипка” е в полза на обекта. Скоро, когато разговарях с областния управител, му казах, че на Трети март в последните три години „Шипка” импулсивно стана място за национални чествания, защото хората, които идваха на трети март, бяха от Плевен, от Хасково, от Стара Загора, от Кърджали. Изобщо имахме едно усещане за национално достойнство и за историческа памет, което след годините на нихилизъм българинът се връща към своята история и към своето национално достойнство и може би едно от местата, където най-добре се усеща това, е Шипка.
Фокус: Това ли е символът на България?
Данчо Данчев: Може би символът на свободна България. Този паметник е строен като паметник на Възраждането и Освобождението, а по-късно самата българска общественост му дава друго име – Паметник на свободата на връх Шипка. Благодарение на Шипченския проход и на задържането на тези части на армията на Сюлейман паша, се решава проблемът със свободата на България. Значи можем да го приемем като един от символите на свободна България и Освобождението. Трудно ми е да правя квалификации в тази посока дали това е символът на България, но мисля, че това е един от сериозните символи на свободната българска държава и на нашето участие в този процес на българското Освобождение, което при всички случаи не ни е дадено даром, а сме си участвали съобразно нашите възможности, сили и опит, защото да воюваш срещу голямата турска армия не е по силите на българските въоръжени малки отряди, а е по силата на друга подобна армия, в случая руската. Но българското Опълчение с помощта, с разузнавателните сведения, които е давало, със стопанската помощ – всичко това ни показва, че ние имаме активен принос в този процес на освобождаването на България в 1877 – 1878 година.
Фокус: Кои са основните моменти от Шипченската епопея, които трябва да се запомнят и с които да се гордеем?
Данчо Данчев: Основните моменти от това събитие са, че в едни тридневни сражения, когато в следствие погрешна информация руският балкански отряд на ген. Радецки тръгва към Елена, малкият отряд на ген. Столетов – 5500 човека срещу 35 000-на армия успява да задържи три дни прохода, докато дойде помощта. Това е основното и категоричното – един безпримерен героизъм, една отдаденост. Те са можели да се оттеглят. Вазов, в малко по-късно време, ходейки по Шипка, е усетил силния, сублимният момент и го е отразил в своята ода „Опълченците на Шипка”. Пък и всички историци отдават дължимото на Шипченската епопея. Основното, което трябва да се помни, е, че тези сражения са едни от най-решаващите във войната и благодарение на тях се стига до победния край. Ако Сюлейман паша беше минал през Шипка, нещата щяха да имат съвсем лош край, както за руската армия, така и за българското население. Шипка е разковничето в Освободителната война и може би най-важният момент. Не напразно сега на Шипка има 26 паметника, които по един или друг начин съвсем категорично разказват събитията.
Фокус: Вазов правдиво ли е отразил събитията в своята ода?
Данчо Данчев: Естествено. Ако човек прочете след войната книги от офицери, които са били участници в тази Шипченска епопея и след войната стават офицери в българската армия, те пишат едни от първите книги за боевете, операциите на Шипка, ще разберем, че всичко, което тогава Вазов го пише, макар и в по-поетичен, по-емоционален смисъл, съвсем ясно отговаря на историческата истина и на събитията. Няма нищо поетично привнесено или като факт неясно.
Фокус: С какво е велик подвигът на войните на Шипка в руско-турската война?
Данчо Данчев: Подвигът на опълченците на Шипка можем да го определим само със суперлативи и да го окачествим като велик, самоотвержен, решаващ. С какво е велик – със значението си, изключително значим факт по време на войната и на второ място с тези добродетели на войнска слава, на героизъм, които може би от съвременна гледна точка трудно могат да се усетят, да се разберат, да се определят.
Фокус: Няма ли ги днес тези ценности?
Данчо Данчев: Ценностите винаги ги има, но в различна степен присъстват в живота. Възрожденското общество само по себе си е възпитавало едни ценности, съвременното общество поставя вече други неща, които са актуални в ценностната система. Общи понятия като патриотизъм и като национално достойнство фигурират във всички общества и са част от базиса на един характер и на определението на националната идентичност. Дали си швейцарец, българин или американец, ти трябва да си обичаш родното място, родината, да си държиш на историята, да я помниш.
Фокус: Каква сила носи някогашното бойно поле?
Данчо Данчев: Някогашното бойно поле не носи сила, а внушение, носи чувство, носи емоция. Когато човек е дошъл тук, има една естествено възникваща емоция още предварително, когато тръгва за това място. При всички случаи съществува идеята за поклонението пред тези хора, които са си дали живота за Освобождението. Силата е във внушението, което дава мястото – внушение за национално достойнство, за героизъм, за една предопределеност на нещата в смисъл, че България вече е узряла за своята свобода и нещата се развиват по най-логичния и категоричен начин. Трябва да дойде Освобождението и то си идва.
Фокус: До къде е стигнало проучването на документацията във връзка с участниците във войната?
Данчо Данчев: Близо 20 години музеят работи върху един тритомник на българското Опълчение, което преди три-четири години беше приключен и сега се ползва доста широко в научните среди и от музейните работници. Това са три тома – Българското опълчение. Биографичен и библиографски справочник. Ние сме правили едно обобщение на всичко, което е описано плюс голямата събирателна дейност по общините, по музеите, по селата. Това е най-пълното издание на такава литература специално за българското опълчение. Това е, което през последните години музеят е разработвал в научната си дейност.
Фокус: Знае ли се достатъчно за някои по-видни опълченци?
Данчо Данчев: Знае се, да. Самите родни места си имат ангажимент към опълченците, които са излезли от там, но в този тритомник са описани биографията и миналото на съответния опълченец, ролята му в опълчението и особено на тези, които са загинали в тази война. Проучени са нещата и при желание от някоя институция или някой гражданин, може да се подава информация в тази посока, стига тя да има по-конкретен характер.
Фокус: Как успявате да опазите тези части от външната експозиция от кражби, например?
Данчо Данчев: Имаме полицейска охрана, имаме и СОТ. Доста трудно. Вече пет-шест години нямаме такива проблеми, но от време на време има кражби, както тук на Вечния огън преди 10-12 години. Бяха окрадени части от две оръдия. Стараем се да наблюдаваме нещата, да ги държим под контрол. Шипка е с площ 2223 кв. м. или една голяма площ, която е резерватна територия, а около паметника са съсредоточени най-важните неща. Вечният огън е облицован с медна ламарина, която е доста дебела – към 3 мм, той е голям – с диаметър 4 метра и половина. В една доста мъглива нощ преди няколко години, въпреки че наблизо има полицейска охрана, недобросъвестни български граждани отиват и буквално „разопаковат” този паметник, открадват ламарината. След седмица се връщат и ги хващат. Това е леко тъжната история как не щадим дори националните си паметници.
Фокус: Колко са посетителите годишно?
Данчо Данчев: Посетителите са между 90 000 и 100 000 годишно.

4. Божидар Димитров: Средногодишно 2000 – 3000 ценности постъпват в Националния исторически музей от митниците
Източник: http://www.focus-news.net/?id=f18493
За трафика на културно-исторически ценности Агенция „Фокус” разговаря с директора на Националния исторически музей ст. н. с. д-р Божидар Димитров.

Фокус: Колко културно-исторически ценности, заловени на митниците при опит за незаконен трафик, постъпват в Националния исторически музей годишно?
Божидар Димитров: За последните 10 години в музея се съхраняват около 22 000 ценности. Те са в музея, но фактически са на депо. В такива случаи се завеждат дела и ценностите придобиват статут на веществени доказателства по делото и не могат да се ползват от нас – нито за научна дейност, нито за експозиция. Делата, за съжаление, се точат с години и обикновено приключват с присъда. Археологическите ценности се конфискуват в полза на държавата, тъй като по закон всичко, което се намира под земята е собственост на държавата. Тогава се предават на Министерството на финансите, а министерството ги предава на нас. Средно годишно 2000 – 3000 ценности постъпват в Националния исторически музей от митниците, но като веществени доказателства по съдебни дела. Ние сме само едно депо. Те могат да бъдат съхранявани другаде, но другаде няма условия за съхраняването им. След като веднъж органите ги опишат, те се запечатват в кутии и ние не ги пипаме, не им сваляме запечатките, тъй като адвокатите на подсъдимите веднага могат да кажат, че ние сме подменили нещата. Кутиите се запечатват в присъствието на адвокатите на трафикантите. След като мине съдебната процедура и съдът излезе с решение, обикновено се постановява ценностите да бъдат предавани на Министерството на финансите, а то ни ги предава на нас.
Фокус: Има ли предмети, заловени на митниците, които вече са в изложбените зали на Националния исторически музей?
Божидар Димитров: Хиляди са по приключили дела. Имаше едно такова дело и Министерството на финансите предава ценностите на нас. Статутът им се сменя с писма между министерството и музея.
Фокус: Кои са най-ценните предмети сред заловените на митниците?
Божидар Димитров: За нас - държавните служители, по-ценна е историческата информация, която носят предметите. Понякога един каменен надпис, не непременно върху мрамор, носи повече информация от един тракийски ритон. Тракийският ритон потвърждава нещо, което вече знаем – тракийските царе и аристократи са имали ритон. Докато един надпис може да внесе нова, допълнителна светлина в историята, да разкрие името на един град. Такъв беше случаят със Севтополис и Сливен. Намерени надписи доказаха кои са тези градове. Тези дни Николай Овчаров представи два печата, които разкриха някои елементи от църковната организация в Родопите и потвърдиха името на старото селище на Кърджали, имало е и архиепископия. Тази архиепископия не ни е известна от други източници. Частните колекционери пък винаги се интересуват от художествената стойност на предметите. Ние, без да се отказваме от художествената стойност, смятаме един паметник за по-ценен, ако носи някаква нова историческа информация за миналото на нашата страна.
Фокус: Може ли да дадете пример за такъв исторически ценен предмет, който е бил задържан на митниците?
Божидар Димитров: При един случай от 1991 г. задържаха колекция от 222 оловни печата, приготвени за изнасяне и опаковани дори в непромокаема хартия. После разбрахме, че трафикантът ги е изнасял в цистерните за гориво за Сърбия. Печатите са били на български и чуждестранни владетели. До тогава в България бяха намерени толкова печати, а само един човек по иманярски път е събрал толкова, колкото са намерени за 120 години Българска държава. Благодарение на тези печати разкрихме много – имена на функционери на Българската държава, на чужди държави, които са влизали в кореспонденция с нас. Тези печати скрепяват кореспонденцията. След 13 години дела тази колекция вече може да я ползваме. Задържаното лице по случая беше освободено поради изтичане на срока за давност. Предметите бяха конфискувани в полза на държавата
Фокус: Кои са най-често срещаните културно-исторически ценности, които са обект на трафик през българските граници?
Божидар Димитров: Обикновено са предмети от античността, от Древна Гърция и Рим. По-малко вървят средновековните български неща. Причината е ясна – предмети от Гърция и Рим се колекционират по цял свят, тъй като отдавна ги има на западния пазар. Докато българските неща едва сега се появяват на пазара, а стойността им е дори по-ниска, отколкото в България. Едни 10 сребърни блюда, които са били изнесени от страната през 2001 г., постъпиха в най-големите световни музеи и водим борба за тяхното връщане. Това са чиниите от с. Величково, Пазарджишко, принадлежащи на един вожд, който по времето на Светослав Тертер е бил приет с племето си като федерат на България. Сребърният сервиз е бил изнесен от България. Три гръцки музеи и един френски са купили предметите на обща стойност около 3.5 млн. евро.
Фокус: Какви са шансовете да си върнем тези ценности?
Божидар Димитров: Много страни, които са в нашето положение, включително Гърция и Италия, водят дългогодишна борба за връщане на ценности. Понякога успяват. Наскоро бяха върнали една фиала на Италия, много приличаше на нашата от Панагюрското съкровище. В Италия това събитие беше празник. Гърция пък напразно се опитва да си върне статуи, които са изнесени. На нас започнаха да връщат – знаете за предметите от Канада. Преди това имаше два случая, при които Италия и Австрия ни върнаха ценности. Става въпрос за ценности от по-малка величина – копчета, апликации, монети.
Фокус: За кои държави най-често пътуват незаконно културно-исторически ценности от България?
Божидар Димитров: За Германия, Франция, Великобритания, САЩ, Гърция, навсякъде, където има пазар за тях.
Фокус: Има ли в България такива незаконни пазари за културно-исторически ценности?
Божидар Димитров: Има такива пазари. Иманярите и дилърите от цяла България се събираха във Велико Търново.
Фокус: Може ли по мащаба на заловените от митничарите ценности да се съди за иманярската дейност у нас?
Божидар Димитров: Може. Много залавят, а като се има предвид, че не залавят всичко. Особено сега след влизането на България в Европейския съюз граница с Румъния и Гърция практически няма и от там може да се отиде в други европейски страни отново без митническа проверка. Трябва да има сигнал, а не винаги има сигнали. Най-голямата пратка бяха два танка, които едни германци изнесоха най-спокойно. Сега ги съдим в Ямбол, но те успяха да се освободят под гаранция. Значи щом може да се изнесе танк, какво остава за шепа монети или апликация.
Фокус: Има ли културно-исторически предмети, които сме връщали на други държави, като Гърция например?
Божидар Димитров: Не съм чувал. В България няма внос на предмети. Все още пазарът при нас е финансово невъзможен. В частната колекция на Божков доколкото знам има няколко десетки предмета, изнесени от България, които той е закупил на международните пазари. Някои от тях дори са изнесени преди 9-и септември. Макар и частна собственост, те са част от националното богатство, особено сега с новия закон, който задължи частните колекции да се регистрират. Колекцията на Божков е регистрирана и изложена в Националния исторически музей.

5. По стъпките на Българското опълчение - по карта от 1877 г., спомените на полк. Стефан Кисов и сателитните карти от интернет
Източник: http://www.focus-news.net/?id=f18500
Поход по част от пътя на българските опълченци – участници в Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878) се проведе на 6 и 7 август, и бе организиран от Военноисторическата комисия. Походът премина по част от трасето на бойния марш на дясната колона, командвана от генерал Скобелев при обкръжаването и унищожаването на войските на Вейсел паша при Шипка – Шейново в края на м. декември 1877 година. Участие взеха членове на Военноисторическата комисия, любители на историята от Габрово, Кюстендил и Плевен. Походът премина по маршрут от село Зелено дърво през хижа „Узана” до село Ясеново и редутите на село Шейново.
110-годишната книга на полк. Стефан Кисов „Българското опълчение в освободителната Руско-турска война 1877 – 1878 година” измина част от пътя на Българското опълчение през Руско-турската война. Това стана в двудневния поход по стъпките на Пета дружина от Българското опълчение, организиран от Военноисторическата комисия с председател ст.н.с. д-р Станчо Станчев. С компас, руска карта от 1877 година и сателитните карти от google.maps, маршрутът бе фотографиран, с идеята да се използва и в бъдеще от ученици и туристически групи, както и да се доразвие с маршрутите на останалите дружини на Опълчението. Групата, съставена предимно от членове на Военноисторическата комисия от София, потегли от Зелено дърво за хижа „Узана”. На Зелено дърво ги посрещна младата кметица на Стомонеци – Тодорка Мирчева в клуба, украсен саморъчно с оригинални весели надписи по стените. Там участниците в похода получиха Карта на опълченеца и научиха, че по пътя към Стомонеци, без да знаят, вече са минали по част от пътя на руските войски и опълченците - по дяволския мост – чортов мост, наречен така от руснаците, тъй като заради стръмния завой и липсата на парапети, от него често са падали конете им. В Стомонеци ни водят и до Казашката къща, на бай Петър Казака, която е била временно щаб на руските войски при преминаването на Балкана. Сегашните й собственици не успяват да разкажат много, но са изключително гостоприемни. Сочат стръмният двор – заради планинския терен, дори и дворът на къщата е под наклон. От старото жилище твърдят, че е останала само плевнята – яка конструкция, покрита с камъни. Веднага сред историците се появява идеята – да се сложи паметна плоча, че в дома е отсядал щабът на руските войски при преминаването на Балкана.
Част от пътя на опълчението, начертан за изминаване, отпада още с тръгването, тъй като днес е под водата на язовир „Христо Смирненски”. На дъното му се намира някогашното село Топлеш, където е бил един от пунктовете за събиране на опълченците. Както и да го гледаме на картата, Балканът е много стръмен, а освен, че са го преминали в зимни условия, са го направили и с цялото снаряжение на войската.
Паралелно на пътя ни, който следваме по руска карта и съвременната сателитна карта, се извива и шосето до хижа „Узана”. След около час ходене, достигаме до ски влека и пистата, дарена на габровци от швейцарския град Тюн. След известни колебания дали това е маршрутът, го изкачваме с продължителни почивки до мястото, известно като географския център на България и обозначено по този начин през 1991 година.
Комплексът на билото на планината, където е разположена хижа „Узана” е огромен, за съжаление както много от планинските комплекси, е доста занемарен през лятото. Казват, че по-поддържано е през зимата, заради ски любителите. Сега през лятото роми са опоскали дивите растения. Местните разказват, че циганските набези за бране на билки и къпини, стават като ги изтръгват с корените. Затова скоро в планината няма да се ражда нищо. За ромската психология в брането се сърдят и на тези, които им изкупуват стоката, и ги пращат да берат така, че след тях да не поникне стръкче повече.
Вечерта в хижата, на най-горещото обсъждане на спомените и разказите на опълченците, най-внимателни слушатели са група пенсионери от Шумен и хижарката на „Узана” – Милена Ботева, която е неповторима с посрещането на гости. На огромно уважение се радва списание „Военноисторически сборник”, от което полк. Станчев раздаде по книжка на пенсионерите, както и изданието с историята на Българската армия. На раздяла за поздрав пенсионерската група изпълнява една от най-старите планинарски песни. Най-голямо желание да чуе за целта на похода има хижарката Милена Ботева, със собствен принос в изясняването на топонимията и в уточняването на маршрута. Разбираме, че синът й е доктор по история, който работи като учител в софийско училище, и е проучвал историята и на хижа „Узана” и местностите в Балкана край нея.
Хижа „Узана” (1240 м) на билото на Стара планина за едни е свързана с ловните събори, за други – с Габровско-Севлиевския партизански отряд и Митко Палаузов, за много от младите посетители – със ски пистите през зимата. Убеждаваме се по емпиричен път, че районът е подходящ за ски, след като сме изкатерили ски пистата по време на един от споровете – дали все пак точно оттук е бил пътят на Българското опълчение. Районът край хижата е наречен Ветрополе, както присъства и в спомените на полк. Стефан Кисов:
„Късно през нощта се изкачихме на върха на Балкана и се спряхме на една равнина. Тази равнина се нарича Ветро поле. Преди още да се приближим до полянката, видяхме една мъглива светлина, но огневе не се забелязваха. Само като доближихме равнината, видяхме, че на нея бяха разположени войските на предния отряд. В тъмнината нам ни се показа, че войниците бяха налягали около огньовете...”.
В неделя сутринта потегляме за Ясеново. Маршрутът е покрай връх Исполин (1524 м), Маркови кули, покрай връх Чифут, стръмния спуск. Описанието на пътя в книгата изглежда така:
„... тук от дясната страна на пътя високо се издигаше Курджий – Марков стълб, а от лявата страна зееше една бездънна пропаст. Стигаше человек да направи една неосторожна крачка, да изгуби равновесието, и той щеше да се намери в пропастта – нещо, което се случи на няколко человека. Благодарение само на това, че урвите бяха препълнени със сняг, та не за всички падането в тях беше фатално. Но ни едно падание не мина без по-голямо или по-малко увреждание...”.
. Раздвоени между старата карта и туристическата маркировка, след първия един час тръгваме по самостоятелен маршрут, в търсене на описанията в книгата на полк. Стефан Кисов. Иван Сапунджиев от читалище „Зора” Кюстендил е най-категорично решен да спази точно пътя на опълченците. По тази причина, често пъти след него слизаме без пътека, през най-стръмните хълмове, в обраслите с трева и ниски храсталаци улеи. Първи в групата обикновено е фотографът на Военноисторическия музей в Шутановац, Сърбия, Бане Станкович. Въпреки че не вижда много героични следи, достойни за кадър, Бане е много впечатлен от българските планини, чийто гледки вижда за първи път. След около два часа (като по пътя още близо до хижа „Узана” пътя ни пресича стадо диви прасета и стадо питомни коне), смятаме, че заобикаляме връх Чифут – според руската карта. Въобще - в неделя целият
маршрут е съпътстван с взиране в картата, изчисления с компаса и тежки спорове – дали сега сме по пътя на Лявата колона или на Дясната колона от Българското опълчение, коя кога е преминала и коя кога е изпреварила другата, дали връх Малък Чифут трябва да бъде заобиколен отляво, а връх Голям Чифут – отдясно или обратно, както и - как е възможно този път да бъде изминат в зимни условия, с оръжието, и доста по-бързо. Особено внимание се отделя на търсенето на ”стръмния спуск” – скалата, описана в спомените на полк. Кисов така:
„... Първа започва да се спуска 3-а дружина. Спускането вървеше бавно, понеже ставаше по един и по двама человека. То ставаше твърде просто: вземаше си опълченеца пушката в ръка, сядаше на самия край на спуска и се пързаляше надолу; тъй също и конете се привождаха на спуска, оттам насила ги тласкаха; и те като войниците сядаха на задните си части и се спущаха. Току до спуска се търкаляха три коня, осакатени от спущанието. Бавно беше спущанието на опълченците, а между това вече три пъти се получава от началството заповед по-скоро да пристигнем долу към Химитли...”.
Любителите на историята от Плевен се оказват също много добре подготвени и след първото опознаване, влизат в спорове с историците от Военноисторическата комисия, чийто Управителен съвет е основният инициатор за провеждането на похода. В него се включват и служителите в библиотеката на Военна академия „Г. С. Раковски” – най-богатата библиотека за военна история. От Габрово е потеглила Милка Караджова, инициаторката на туристическия поход по стъпките на четата на героя от Априлското въстание Цанко Дюстабанов. Въпреки проблемите, и тази година походът се е провел само две седмици по-рано, като най-малкият участник е бил на пет години, а най-възрастният – на 80. Тя е и сред най-големите ентусиасти в групата и заснема целия й път с любителска камера. Разбираме, че без подкрепа и финансиране, тя сама изработва любителски документални филми за подобни родолюбиви прояви, с участието на ученици и възрастни, и сътрудничи на няколко туристически и местни издания, в които също се е заканила да популяризира инициативата.
Всяка карта, включително и туристическите карти на парк Централен Балкан, предизвиква спорове по въпроса за трасето на пътя. Извадки от книгите от онова време показват точно описание на маршрута, но в действителност всички се убеждаваме колко се е променила планината. „... И на това място стигаме до голия хълм... всъщност днес ще го видим как е обрасъл...”, е сред най-често чуваните реплики по пътя. Със сигурност са ни съвпаднали началната, средната и крайната точка на маршрута (Зелено дърво – „Узана” – Ясеново и Шейново). В ниското, край габровските села, често се срещат големите бетонни знаци, поставени през `70-те години, които показват пътя на Българското Опълчение през Стара планина. Някогашната идея да бъдат поставени тези знаци, които се виждат и лято, и зима, която през `70-те години е била част от мащабното отбелязване на стогодишнината от войната и Освобождението, днес е на път да бъде напълно забравена. Все по-малко хора, вече само местни, знаят какво представляват големите бетонни знаци и че всъщност – това е вид маркировка на пътя на опълченците. Да не говорим, че подобни има и през прохода Хаинбоаз – по пътя на войската на ген. Гурко. Дори и бетонът на част от знаците днес е на път да бъде разбит, камо ли в планинските условия да оцелеят. На много места пък ги е затиснала и неподкастрената растителност, така че маршрутът на Българското опълчение, макар и да е известен, макар и с карта – съвременна и стара, се оказва, че не е толкова лесно да бъде изминат. Химитлийската пътека в Стара планина също е очертана като туристически маршрут. Стигаме до извода, че от „Узана” до Ясеново може да се слезе по няколко пътеки, както и без нито една, стига да се държи посоката надолу към селото. По средата на пътя съвсем ни обърква и един от местните, който се изкачва нагоре, и обяснява почти като да го е виждал, как този път не е за конете на опълченците и в действителност „всички знаят”, че са слезли от другата страна на въпросния хълм.
В центъра на някогашното село Химитли (днес Ясеново) под формата на пирамида се издига голям паметник, изграден по повод стогодишнината от войната през 1978 година. Днес е позанемарен, но все пак се е спасил от вандалщини. Запазен е и огромният парк около него, без строежи, но мястото е доста запуснато. Оттам до Шейново са още шест километра, но днес има асфалтов път, така че се изминават за около час. В Шейново, което днес наброява 2200 души, групата е посрещната от друг млад кмет - Николай Терзиев, който заема поста втори мандат. Въпреки неделния ден, цялото му семейство пристига да посрещне групата, със специално замесена питка с хляб и сол. Общата снимка пред паметника в Шейново отбелязва края на похода. Шейновци имат пет паметника, свързани със събитията в Руско-турската война – в гробището, в землището на селото, в турското гробище, както и големият паметник, изграден през `60-те години. За да отбележат края на похода, опълченските книжки са заверени със специалния печат на Старейския съвет на Шейново, Казанлъшка околия от края на ХІХ век, намерен в двора на един от местните жители и показван като ценност от кмета Николай Терзиев. Походът приключва пред паметника, отбелязал събитията от декември 1877 – януари 1878 година. „Шейново не само в нашата памет, а и в паметта на по-голямата част от българите, се свързва единствено със събитията от Руско-турската война. Именно тук, в нашето Шейновско поле, е паднал укрепеният турски лагер и е бил пленен Вейсел паша, с което е бил предначертан изходът от войната от 1877 година. Ежегодно на 9 януари, това е една величава дата за нас – датата на нашето освобождение. Това място се изпълва с много хора, паметникът е отрупан с цветя, идват деца от детската градина, училището. Идват хора, които няма нужда да бъдат канени, защото е залегнало дълбоко в нашето съзнание, че това е датата на нашето освобождение. В един обширен блок южно от селото се намира железен кръст, за който разполагаме с малко исторически факти – какво точно ознаменува. Версията е, че там е имало военно-полева болница и на едно място са погребани всички починали от рани и болести. В горния край се намира братска могила на погребани офицери и сержанти. Западно от селото има два други паметника, върху тях са изписани бойните части, които са участвали в сраженията тук. Землището на селото е осеяно с такива паметни места, което е разбираемо заради събитията, които са се случвали тук”, разказа кметът Николай Терзиев.

6. Български занаяти и изложби в музея в Бургас
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=764824
Художничката Бонка Кънчева гостува с изложба "Приказни гайтани" в Етнографския музей в Бургас. Кънчева е събрала в едно колекция от пана, изпълнени в традиционната техника с цветни гайтани, кукерски маски и други тъкани. Бонка Кънчева е член на фондация "Български майстор". Нейни изложби са показвани в етнографския комплекс "Етъра", Габрово, в Националния дворец на културата и на занаятчийски изложения в Унгария , Словакия и др.Изложбата ще бъде открита на 22 август.
Ще бъдат демонстрирани техники за изработване на оригинални български декорации с гайтани. Даниела Войнова, която от няколко години показва свои творби в двора на музея, ще илюстрира уменията си да претворява мотиви от националната традиция върху кожа.
В двора на музея майстори ще демострират традиционните български занаяти медникарство, керамика , кошничарство и плетене на рибарски мрежи.
Регионалният исторически музей Бургас участва традиционно в съпътстващата програма на Международния фолклорен фестивал с организиране на атракции при посещението на участниците и гостите на фестивала в Етнографския музей. В залите на музея е подредена и сборна изложбата "Пролетно-летни обреди от Бургаския регион", която включва: „Нестинарството" от с. Българи - живо културно наследство на ЮНЕСКО, „Еньовата буля" от с. Факия и „Пеперуда" от с. Люляково.

7. Творби на Захарий Зограф на изложба в Созопол
Организира се по повод 200 години от рождението на иконописеца
Източник: http://www.vsekiden.com/101157
Оригинални творби на художника Захарий Зограф ще бъдат показани на изложба в Созопол, съобщиха от общината. Изложбата е на Националния музей за българско изобразително изкуство и ще бъде открита днес.
Тя се организира по повод на 200-годишнината от рождението на Захарий Зограф и ще гостува в Созопол по покана на кмета Панайот Рейзи. Експозицията включва десетки икони, картини, стенописи и писма на Захарий Зограф. Част от нея ще бъде изложена в Археологическия музей, а иконите и картините – в църквата „Свети Кирил и Методий“.
За първи път творби на Захарий Зограф ще бъдат извадени от Музея за българско изобразително изкуство и ще бъдат показани извън столицата.
Посетителите ще имат възможност да видят и оригиналните писма от продължилата 18 години кореспонденция на художника Захарий Зограф с неговия духовен баща – възрожденският хуманист
Неофит Рилски. Експозицията съдържа още оригиналите на трите известни портрета – на Неофит Рилски, на Християния Зографска и автопортрет. На огромни платна жителите и гостите на Созопол ще могат да видят и снимки на стенописи на Захарий Зограф от Бачковския, Рилския и от Преображенския манастир.

8. За пръв път в НИМ уникални произведения на изкуството
Източник: http://news.ibox.bg/news/id_1296240978
Националният исторически музей /НИМ/ представя обогатената си постоянна експозиция - 15-19 в., по случай 22-ия международен конгрес за византийски изследвания "Византия без граници", съобщиха от музея.
В обновената част на експозицията са показани уникални произведения на изкуството от поствизантийския период - църковна утвар, ръкописи и старопечатни книги, по-голямата част от които се представят за първи път пред публика.
Сред най-забележителните ръкописни паметници е преписът на Хрониката на Йоан Скилица - безценен исторически извор и единствен запазен в България препис от първата половина на 12 в., който въвежда в темата "Византия след Византия".
Представени са и славянски ръкописи от 15-19 в., сред които и два преписа на фундаменталния труд на нашия пръв възрожденец Паисий Хилендарски - "История славянобългарска".
Печатната книжнина бележи нов период от културното развитие в поствизантийската епоха. В експозицията са показани книги с богослужебен и светски характер, отразяващи разностранните интереси на обществото.
Представително място в обновената експозиция заемат произведенията на ювелирното изкуство - църковна утвар. Изящно изработени, тези предмети за църковно богослужение отразяват професионализма и фантазията на балканските майстори златари.
Заедно с останалите великолепни експонати в залата, посетителите могат да добият всестранна представа за културните тенденции и за постиженията на изкуството в поствизантийския период.

9. Панайот Рейзи, кмет на Созопол: Очаквам голяма посещаемост на изложбата с оригиналните творби на Захари Зограф
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1557779
Очаквам посещаемостта на изложбата с оригиналните творби на Захари Зограф да е голяма, защото това е нещо уникално и не може да се види всеки ден. Така коментира пред Радио „Фокус”- Бургас очакванията си за представянето на изложбата на големия български художник и иконописец кметът Панайот Рейзи, кмет на община Созопол. "Надявам се покрай мощите на Св. Йоан Кръстител и интересът към изложбата да е много голям. Наближават и празници, и се надявам тогава Созопол да е пълен - всичко това събрано на куп да даде добър резултат на изложбата", каза още Рейзи.
Към момента има около 60 000 - 70 000 души в курортния град. На 27 август започват Празници на изкуствата "Аполония", които ще се проведат в продължение на 10 дни- до 6 септември. На 7 септември започва бирен фест, на който ще участват различни български групи. "До 11-12 септември имаме какво да предложим на гостите ни, но те вече започват да се изтеглят заради започването на новата учебна година. Очаквам тази година да е по-дълъг летният сезон в Созопол, защото малко трудно започна, малко се забави. Това го отдавам на кризата", каза Рейзи.

10. Траките са имали джипита и МБАЛ
Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1009168
Медицинските инструменти, намерени в гробница в Караново, са от I-II век, но съвсем наподобяват съвременните, съобщи доц. д-р Красимир Коев, специалист по очни болести в медицинския университет в София. Той е специализирал офталмология в Париж, защитил е докторат във френската столица, издал е 110 научни публикации, но... се занимава и с разкопки.
Заедно със съмишленици д-р Коев създава сдужението "Велика Болгариа". Зад инициативата с председател журналистката Патриция Кирилова стоят интелектуалци от различни области. Професорът по културно-историческо наследство Евгений Сачев, историкът проф. Петко Чонов, проф. по технически дизайн Александър Драганов, почетният консул на Израел у нас Давид Леви, Гергана Герасимова и Даниел Делчев са в основата на "Велика Болгариа". Сдружението планира да издава книги и безплатен вестник и да организира научни форуми и теренни експедиции за проучване на исторически места.
"Ние не сме националисти, целта ни е да популяризираме, опазваме и съхраняваме културно-историческото наследство на България", казва доц. Коев. По негови думи между археологията и медицината има пряка връзка, която обаче в България, а и в повечето страни по света не е развита. Медицинската археология ще даде отговори на много неизяснени въпроси в медицината, смята доцентът. Той е закърменв любов към археологията, защото е син на историчката Милка Коева.
По време на първата експедиция на "Велика Болгариа" учените посетили археологическия музей в Нова Загора, Созопол, острова Свети Иван, Змийския остров и тракийското светилище "Беглик Таш" в резервата Ропотамо. То е уникално и се определя като най-ранното открито досега тракийско мегалитно светилище в Югоизточна Тракия.
На половин километър от светилището екпедицията се натъкнала на друго по-голямо мегалитно светилище. То е много по-старо от “Беглик Таш”, до него път няма и е в непроходима гора, разказва медикът. Светилището все още не е описано.
Най-любопитен за него като лекар бил античният некропол в Караново. Открит е през ноември 2008 г. от археолога Веселин Игнатов. Екипът му се натъкнал на 26 надгробни могили от края на I и началото на II век. Археолозите открили и колесница с 4 големи колела и скелетите на два коня.
В една от надгробните тракийски могили е бил погребан високопоставен лекар заедно с медицински комплект. 18-те инструмента от него са изработени от бронз, инкрустирани са със сребро и злато, но наподобяват съвременните, просто са малко по-големи, разказва д-р Коев.
Според него намерените хирургически инструменти са доказателство за високото развитие на медицината при траките. “Интересното е, че някои от тях са подобни на тези, които е използвал французинът Жак Давиел, живял 1693-1762 г. През 1741 г. той за пръв път отстранява перде на окото. Използва инструмент, който носи неговото име - давиелова лъжичка", разказва доц. Коев. Същия инструмент, но с малко по-голям размер, са използвали и траките през I век. Той е намерен в некропола в Караново.
Доц. Коев с изненада открил и кюрета, подобна на тези, които се използват днес при отстраняване на хроничен ечемик. В комплекта имало и няколко пинцети, идентични с тези, които лекарите използват в XXI век.
Това е единственият засега хирургически комплект, намерен на територията на древна Тракия. Археологическият извод е, че траките са имали не само организирана първична помощ, но и организирана форма на болнично лечение. Те са работели в екип при сложни операции, обяснява доц. Коев.
Той е впечатлен и от високия социален статус на медиците по времето на траките, който е бил равнопоставен със статуса на владетеля.
Важно е българщината да бъде запазена, казва доцентът. Наскоро той и майка му Милка Коева издадоха книга за живота и революционна дейност на Марин Савов. Томчето е посветено на 160-годишнината от раждането и 85-годишнината от смъртта на поборника. Той е бил съратник на Левски, Ботев, Стамоболов и Захари Стоянов.
"Марин Савов е мой прадядо. Бил е и в четата на Филип Тотю, участвал е в Сръбско-турската, в Руско-турската и в Сръбско-българската война, награден е с четири ордена за храброст, разказва с гордост доц. Красимир Коев.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Авг 23, 2011 10:09 am

Музеен информационен бюлетин за 22.08.2011

1. Археолози са открили големи иманярски изкопи при разкопки на връх Голям Персенк край Чепеларе
Източник:: http://www.focus-news.net/?id=n1558029
При разкопките на връх Голям Персенк край Чепеларе археолозите са се натъкнали на големи иманярски изкопи, съобщи за Радио „Фокус”-Смолян археологът Николай Бояджиев от Регионалния исторически музей „Стою Шишков”. Досега не знаехме, че на този връх съществува тракийско светилище, което е функционирало в късножелязната епоха, т. е. V-І в. пр. Христа, посочи той и добави, че в началото на юли жител на Чепеларе сигнализирал за иманярски набези в района. При съвместна проверка с полицаи от Районно управление на полицията в града, установихме, че наистина е имало много иманяри, които са копали големи изкопи в района на светилището, посочи Бояджиев. В рамките на четири дни през миналата седмица, със съдействието на кмета на Чепеларе Георги Попов, археолозите провели сондажно-спасително археологическо проучване на връх Голям Персенк, където било регистрирано и светилището. „При проучването зачистихме големите иманярски изкопи, които са осеяли целия връх, който направо е разоран от иманярска дейност, като има и стари, и нови иманярски изкопи. Открихме интересни керамични фрагменти от култови съдове от V-І в. пр. Хр., които са били използвани при различни ритуали. За съжаление не можахме да открием метални находки - монети. Предполагаме, че иманярите преди нас са ги събрали”, каза още Бояджиев.

2. Асове във въздушна надпревара над летище Пловдив
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=765244
40 самолета и 10 вертолета ще участват в авиофеста на летище Пловдив и авиобаза Крумово на 3 и 4 септември. Посетителите ще имат възможност да наблюдават демонстрации на „Грипен" и „Еврофайтер", както и състезание между Болит и МиГ-29. Осмото издание на въздушния форум „Небе за всички - 2011" е посветен на 100-годишнината от създаването на българската авиация. Фестивалът ще се проведе под патронажа на президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. В организирането на проявата са ангажирани и Министерствата на отбраната, транспорта и вътрешните работи.
За пръв път страните, които ще участват, вече са 10, като за пръв път ще се включат Русия, Швейцария и Германия. Българските ВВС ще покажат на земята и във въздуха всички видове летателна техника, които има на въоръжение.
Любителите на авиацията ще могат да посетят и единствения по рода си у нас Музей на авиацията. С официална церемония ще му бъдат предадени четири самолета - Албатрос Ф2, биплан Нюпорт 25, Капрони-КБ5 и ДАР-1.

3. "България без граници" за украински деца – археолози
Източник: http://bnt.bg/bg/news/view/58897/bylgar ... _arheolozi
За археологически разкопки край Шумен пристигнаха деца от украинскотосело Кулечва, потомци на изселени по време на османското робство българи от едноименното шуменско село.Децата ще участват в архелогически разкопки на средновековен манастирски комплекс. Престоят им в България е по проект на шуменския Регионален исторически музей „България без граници".
Украинското село Кулечва е основано през 1830 година, когато 134
фамилии от шуменското село Кюлечва напускат пределите на Османската
империя и търсят по-добър живот в Украйна. Днешните им потомци пазят
спомена за България, обичат я като своя Родина.
Мария Филиповна-учителка: - Аз много обичам България, обичам своите корени български, обичам своя род и всеки път искам, мечтая, работя, вдъхновявам се, когато на децата предавам това всичкото.
Любовта им към България е толкова силна, че те пишат стихове за нея,
пеят песни и имат желание да я опознаят. Мария Филиповна-учителка; - В училище водя много години клуб по интереси, това е клуб „Български сърца" и децата с голям ентусиазъм, с голям интерес скат да научат за своите корени.
Да участват в проучването на манастирския комплекс от 9-ти век, за
децата е докосване до техния род и до една отдавнашна мечта.

4. Йорданка Фандъкова: Благодарение на усилията на учените, става възможно разкриването на софийските древности
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1558019
Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова приветства участниците в ХХІІ Международен конгрес за византийски изследвания, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Присъствието ви днес тук е доказателство, че прекрасното име София – мъдрост е изпълнено с дълбок смисъл. Девизът на София – "расте, но не старае" и отговорът как е възможно това, откриваме особено убедително в духовността, защото мъдростта е вечна, посочи Фандъкова. „София е хилядолетна и наситена със събития. София – Сердика участва активно в изграждането на Византия и на Европа такава, каквато я познаваме днес. Тук, в последните месеци на своя живот, император Галерий прекратява гоненията срещу християните като издава указ за толерантността – уникален документ, на който честваме 1700-та годишнина през тази година, който и днес звучи актуално с посланията си, че всеки трябва свободно да изповядва вярата си. За Сердика Константин Велики казва, че е неговият Рим. Юстиниан Велики преустройва и разширява Сердика и вероятно на него дължим прекрасната "Света София", която е дала името на града ни. Храмът е един шедьоврите на византийската архитектура и заедно с ротондата "Св. Георги", са два от най-старите действащи християнски храмове в Европа и горди символи на нашата столица”, посочи Фандъкова.
Благодарение на усилията на учените, сега става възможно разкритието на софийските древности и тяхното възраждане за нов живот. Столична община се включи със съорганизирането на изложбата „България и Византия православни цивилизации”, посочи Фандъкова и покани всички на откриването й.

5. Доц. Георги Геров: Изложбата „Средновековното православно изкуство” представя България пред делегатите на конгреса по византология
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1558083
Изложбата „Средновековното православно изкуство от българските музеи и колекции”, част от ХХІІ Международен конгрес за византийски изследвания, има за цел да представи България пред делегатите на този конгрес. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Георги Геров, уредник в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Там ще бъдат показани максимално качествени експонати от различни музеи и колекции. „Те са най-различни и не става дума само за икони. В основната си част става дума за икони, но освен това става дума и за ръкописи, за стенописи, за произведения на приложното изкуство. Палитрата е богата и на практика представя целия диапазон от паметници, които по някакъв начин са свързани с православното, религиозно изкуство”, обясни доц. Геров.
Ще бъде изложен единият от двата запазени средновековни ръкописа на Бориловия синодик. „Имаме и няколко интересни ръкописа с красиви миниатюри. Сред тях бих искал да посоча специално романът за Александър Македонски. Това е един популярен роман през Средновековието, който понякога е бил илюстриран, какъвто е и нашият. Тук той може да бъде видян в оригинал. Могат да бъдат видени и някои от миниатюрите, които го украсяват”, посочи доц. Геров.
„Що се отнася до иконите, които представляват интерес, те са наистина много и са от най-различно време. Като се започне от най-ранната икона, която наскоро открихме в процес на реставрационна работа, която продължи няколко години под два по-късни слоя. Става дума за една икона от втората половина на ХІ в. и началото на ХІІ век, която след това е претърпявала множество промени през времето. Първоначално става дума за изображение на Христос Пантократор. По-късно това изображение е било допълнено с изображение на разпятието от задната страна. Още по-късно през ХVІ век образът е бил преизписан наново. Междувременно е бил направен обков. Всички тези слоеве сега са запазени, след като бяха разслоени. Така че, сега може да бъде видяно, както първоначалното изображение, така и обкова с лика, който е бил изписан през ХVІ век, който е прекрасно запазен”, каза още той.

6. Три възможни хипотези за откритата в Стара Загора уникална мозайка
Източник: http://novini.stara-zagora.org/%D1%82%D ... 17628.html
Три възможни хипотези обсъждат археолозите от Стара Загора за откритата преди три седмици в рамките на резервата уникална за България мозайка, украсявала през Трети век от новата ера приемния салон на богат аристократ.
Едната е, че основната фигура, т.нар. емблема е изобразявала бога Херакъл с преметнат през рамо плащ. Другата е, че това е самият собственик на къщата, изобразен като гладиатор. Третата, че всъщност незнайният майстор е подредил от мраморни, керамични и стъклени кубчета образа на победител в Олимпийските игри, организирани в някогашната Августа Траяна.
Коя от трите ще се окаже вярна със сигурност няма да стане ясно скоро, защото по-голямата част от фигурата е скрита под основите на стара частна къща, а от министерството на културата не са готови да финансират нови проучвания.
Мозайката на улица „Иричек „38 е разположена в помещение с размери от близо 10 на 7 метра, половината от което все още не е проучено, коментира главният уредник на регионалния исторически музей в Стара Загора Димитър Янков.
Вече близо месец от МК не са готови с крайните си становища за бъдещето на находката.
Има опасност от обрушване на насипа, от повреда на мозайката или от посегателства, коментират специалистите, които са категорични, че в страната нямаме друга подобна мозайка с такива размери и с изображение на човек.

7. Каменна стена от елинистичната епоха и материали от каменната са открити на светилището Белинташ край Асеновград
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1558100

Следи от каменна стена, градеж, която е била в най-високата част на платото, са открити на тракийското светилище Белинташ край Асеновград. Това съобщи за Радио „Фокус”-Пловдив археологът Борислав Бориславов. Предполага се, че тази стена е от елинистическата епоха – 4-3 век преди Христа, уточни той. По думите му са открити много материали от каменно-медната епоха от 5-то хилядолетие и от цялата желязна епоха. Министерството на културата и Националният исторически музей са водещите институции на този обект. „Благодарение на г-н Тодор Чобанов нямахме такова забавяне за финансирането и слава Богу работим в сезона, в който е нормално да работят археолозите”, посочи Бориславов. Той обясни, че обектът е огромен като площ и е с доста работници. Според финансирането е и обемът на работата, която може да се свърши, а тази година е в рамките на 36 000 лева, каза още Бориславов. Разкопките на Белинташ са започнали на 4 август и ще продължат до 4 септември тази година. Продължаваме работата си от миналата година. За съжаление октомври беше много лошо времето, валяха дъждове. Накрая падна сняг и имахме много малко работни дни, допълни археологът. Решението на Министерството на културата - на археологическия екип да се отпуснат 40 000 лева за продължение на разкопките е повод и на утрешната пресконференция, която ще се състои от 11.00 часа в подножието на Белинташ. На място археолозите Борислав Бориславов и Мартин Христов ще представят резултатите от разкопките до момента и програмата си за следващите им действия. Според предварителната информация се очаква да присъстват и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов и кметът на община Асеновград д-р Христо Грудев.

8. Националният исторически музей представя два преписа на "История славянобългарска"
Източник: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011 ... tavia_dva/

Славянски ръкописи от XV-XIX век, сред които и два преписа на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски представя Националният исторически музей. Обновената експозиция от следвизантийския период се открива днес и ще продължи до края на септември. Поводът е започналият днес в София 22-ри Международен конгрес за византийски изследвания "Византия без граници", съобщи пресцентърът на музея.
Въведение в темата "Византия след Византия" поставя единственият запазен в България препис на Хрониката на Йоан Скилица от първата половина на XII в. Досегашната експозиция на поствизантийски произведения на изкуството е обогатена също от църковна утвар, ръкописи и старопечатни книги, по-голямата част от които се представят за първи път пред публика, посочват от музея.
"Печатната книжнина бележи нов период от културното развитие в поствизантийската епоха. Благодарение на книгопечатането, книгата стига все по-бързо до все повече хора. Тук са показани книги с богослужебен и светски характер, отразяващи разностранните интереси на обществото.", казва директорът на историческия музей Божидар Димитров.
Изложбата включва църковна утвар, както и други произведения на ювелирното изкуство. Изящно изработени, предметите за църковно богослужение отразяват професионализма и фантазията на балканските майстори златари, допълва той
Събитието е по случай започналия днес 22-ри Международен конгрес за византийски изследвания "Византия без граници", съобщават от пресцентъра на историческия музей. Конгресът ще продължи до 27-ми август. Той се организира от Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.
Основната тема на конгреса е да разкрие мястото и ролята на хилядолетната империя и свързаният с нея средновековен свят, както в миналото, така и в съвремието.
Международният конгрес се провежда под патронажа на президента Георги Първанов и Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

9. Бронзов кръст от 13 век с надпис на гръцки са открили археолозите край Варна
Източник: http://www.moreto.net/novini.php?n=144131&p=3
Бронзов кръст – енколпион от 13 век с надпис на гръцки са открили археолозите при разкопките на средновековната крепост Кастрици край Варна. Това каза за Радио „Фокус” – Варна доц. Валентин Плетньов ръководител на разкопките. Той добави, че нагръдния кръст има надписи на раменете и на лицевата част на гръцки език, като е изписано името на Свети Георги и Свети Димитър. На кръста има изображение и на Христос в благославяща поза. По думи на Плетньов кръстът е с размер осем сантиметра, като се използвал до 14 век. Освен този днес археолози са намерили и още един църковен кръст – енколпион, който обаче няма надписи.
Освен тези две находки археолозите са открили и няколко перпери на Андроник II и Михаил IX. Освен това археолозите са намерили и сребърни грошове на цар Иван Александър, общо около 4-5 на брой.
На ред с всички тези открития варненските археолози са попаднали и на нова сграда, където на подовото ниво са били открити пълен комплект със стомни, кани, чаши, които са били разположени около голяма пещ. Сградата е с размери 15 на 6 метра, като е разделена на три помещения. Като цяло от началото на тази година в Кастрици са били разкрити общо 5-6 големи сгради.

10. Археолози са открили големи иманярски изкопи при разкопки край Чепеларе
Източник: http://www.moreto.net/novini.php?n=144068&p=7
При разкопките на връх Голям Персенк край Чепеларе археолозите са се натъкнали на големи иманярски изкопи, съобщи за Радио „Фокус”-Смолян археологът Николай Бояджиев от Регионалния исторически музей „Стою Шишков”. Досега не знаехме, че на този връх съществува тракийско светилище, което е функционирало в късножелязната епоха, т. е. V-І в. пр. Христа, посочи той и добави, че в началото на юли жител на Чепеларе сигнализирал за иманярски набези в района. При съвместна проверка с полицаи от Районно управление на полицията в града, установихме, че наистина е имало много иманяри, които са копали големи изкопи в района на светилището, посочи Бояджиев. В рамките на четири дни през миналата седмица, със съдействието на кмета на Чепеларе Георги Попов, археолозите провели сондажно-спасително археологическо проучване на връх Голям Персенк, където било регистрирано и светилището. „При проучването зачистихме големите иманярски изкопи, които са осеяли целия връх, който направо е разоран от иманярска дейност, като има и стари, и нови иманярски изкопи. Открихме интересни керамични фрагменти от култови съдове от V-І в. пр. Хр., които са били използвани при различни ритуали. За съжаление не можахме да открием метални находки - монети. Предполагаме, че иманярите преди нас са ги събрали”, каза още Бояджиев.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Сря Авг 24, 2011 9:51 am

Музеен информационен бюлетин за 23.08.2011г.

1. "България във византийския свят"
Източник: http://www.duma.bg/duma/node/19399
В Националния археологически институт с музей при БАН (вход срещу президентството) на 24 август ще бъде открита изложбата "България във византийския свят". В експозицията участват НАИМ, НИМ и 9 други музеи от страната. Изложбата ще е открита за посещения от 25 август до 30 септември.
Целта на организаторите е да покажат чрез представителни експонати взаимоотношенията между Византия и България, влиянието на византийската култура върху българската и върху формирането на собствената ни средновековна култура в политическо, религиозно, художествено и битово отношение. Експозицията показва богатата българска средновековна култура, създадена под влиянието и при съвместното съществуване с мощния съсед Византия.
Някои от акцентите са:
- оригиналите на прочутите икони на св. Теодор Стратилат (керамична, от манастира Патлейна до Велики Преслав, Х век), на двустранната икона от Погановския манастир (ХIV век) и на мозаечното изображение на Богородица от Несебър (1342 г.);
- Варненското средновековно златно съкровище;
- Преславското златно съкровище;
- голяма колекция от печати, които показват оживената кореспонденция на българските територии и византийските центрове, не само когато България е под византийска власт, но в условията на самостоятелна българска държавност.
- един от най-добрите образци на ранновизантийската култура у нас - базиликата "Св. София". Тя е построенна върху основите на гробищна църква, обслужвала големия раннохристиянски източен некропол на Сердика.
Преславското златно съкровище
Окрито случайно при земеделски работи преди повече от четвърт век, Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие. То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, с вградени скъпоценни камъни. Допълват го принадлежности към дрехи (златни и позлатени апликации и копчета), сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и 15 византийски сребърни монети на императорите Константин VII и Роман II. Сравнителният анализ на находките дава основание да се предположи, че голяма част от украшенията са произведени във византийската столица Константинопол. Учените датират укриването на съкровището след средата на Х век и го свързват с опустошаването на Преслав от киевския княз Светослав през 969 г. и с превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи през 971 г.
Керамичната икона на св. Теодор Стратилат
Керамичната мозаечна икона на св. Теодор Стратилат (Х в.), открита в Патлейна, е едно от най-забележителните произведения на изобразителното изкуство от времето на Първата българска държава. Керамичната икона е намерена в началото на XX век при разкопки на манастира на 2 км от Велики Преслав. Тя е сред иконите от преславска рисувана керамика с най-висока художествена стойност.
Преславската рисувана керамика се е появила при строителството на втората българска столица Велики Преслав. Залежите от каолинова глина в района са имали голямо значение за появата и разцвета на този художествен занаят. Той е бил ново явление в развитието на българското изкуство в края на IX и началото на Х в. - века на Симеон Велики, Златния век на България. Преславската керамика е била предназначена за украсата на светските и църковните постройки на столицата. Най-често керамичните плочки били рисувани със стилизирани растителни мотиви или различни геометрични форми, които били еднакви и подредени една до друга оформяли декоративен ансамбъл. В Патлейна са открити останките и на работилници, в които се изработвала рисуваната керамика. Манастирът в Патлейна е бил най-големият производител на прочутите в онова време керамични иконни образи, съставени от отделни керамични плочки.
Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 см. Тя е засега единствен образец на керамичното иконописване с такива размери. Отгоре плочките са покрити с глазура. Тази икона, създадена през Х в., когато художниците на Европа все още сляпо подражават на византийските образци, е свидетелство за високите художествени и приложни умения на нашите средновековни творци-иконописци.
Изображение
Св. Теодор Стратилат, керамична икона, изработена през Х век в Патлейнския манастир край Велики Преслав.
Варненско средновековно съкровище
Средновековно златно съкровище от втората половина на ХIV в. е открито край с. Шкорпиловци до Варна през 2007 г. Находката датира от времето на Второто българско царство и цар Иван Александър. Съкровището е от 14-каратово злато и тежи общо около 24 г. Съдържа три пръстена, една обеца с тегло 8.8 г, две златни сферички, за които се предполага, че са игли за коса и диадема, украсена с цветни стъкълца. Открити са и разпилени сребърни монети. Съкровището е намерено южно от Варна. На него случайно попаднали двама граждани, които претърсвали мястото с металотърсач. Доброволно са го предали в Археологическия музей във Варна.
Изображение
Части от варненското съкровище

2. Блясъкът на Византия
Грандиозен научен форум събра у нас над 1100 изследователи от цял свят, маратон на хуманитаристиката в София
Източник: http://www.duma.bg/duma/node/19400
Над 1100 учени византолози от цял свят участват в ХХII конгрес по византийски изследвания, който бе открит вчера в аулата на Софийския университет и ще продължи до 27 август. Форумът е под егидата на президента Георги Първанов и на ЮНЕСКО. България е избрана за домакин по време на предишния конгрес през 2006 г. в Лондон. Това се случва за втори път, след като през 1934 г. София е била домакин на IV конгрес по византийски изследвания - изучаването на един свят, оставил дълбоки следи в развитието на християнската цивилизация и в ценностите на днешна Европа. Председател на конгреса е акад. Васил Гюзелев, съпредседател - проф. Аксиния Джурова.
Участници в пленарните заседания и в кръглите маси са всички наши видни историци и археолози, изследователи на българското Средновековие. Форумът е организиран от Асоциацията на византинистите и медиевистите в България. Основната тема на конгреса - "Византия без граници", цели да разкрие мястото и ролята на хилядолетната империя и свързания с нея средновековен свят в миналото, но и в съвремието.
Конгресът ще има 7 пленарни заседания с доклади, около 30 кръгли маси, 30 тематични секции със съобщения по определена тема. По време на това наистина грандиозно за науката събитие има и множество съпътстващи изложби, които дават възможност и на широката публика да навлезе в един отдалечен свят, който обаче присъства и днес в културата на обществото ни.
Експозиции в рамките на конгреса:
- "Сиянието на Византия. Украсените гръцки ръкописи от Балканите от VI до XVIII век"
В Националната галерия за чуждестранно изкуство (ул. "19 февруари" 1) вчера бе открита изложбата "Сиянието на Византия. Украсените гръцки ръкописи от Балканите от VI до XVIII век". Тя включва малко познати и напълно неизвестни илюстрирани гръцки ръкописи от Атина, Белград, Каленич, Охрид, Пловдив, София и Тирана, датиращи от VI до XVIII в. Изложбата ще бъде съпроводена от каталог на български и френски език.
- "България във византийския свят"
В Националния археологически институт с музей при БАН (вход срещу президентството) на 25 август отваря врати за посетители изложбата "България във византийския свят". На място може да се купи каталог на английски език с цветни илюстрации.
- "Без граници, през времето: Институтът за балканистика и "византийската общност".
Също вчера Институтът за балканистика с Център по тракология "Проф. Ал.Фол" при БАН (ул. "Московска" 45) отвори вратите си за тази проява в рамките на конгреса по византолоия. Експозицията включва екземпляри с уникална библиографска стойност от книгохранилището на института. Сред тях са трудовете на бивши и настоящи участници на конгресите по византинистика през десетилетията. Част от експонатите са дарения от персонални колекции. Експозицията е отворена целодневно от 9.30 до 17 ч.
- "Byzance apres Byzance"
В Националния исторически музей снощи отвори врати и тази изложба, която акцентира върху емблематични експонати от XV до XIX в.
- "Средновековно православно изкуство от българските музеи и колекции"
В криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски" днес се открива експозиция, която показва стенописи, икони и произведения на приложното изкуство, както и славянски ръкописи от Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".
- "Другият живот на ръкописите. Старопечатни гръцки книги от библиотеката на СУ "Св. Климент Охридски" и Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев".
Изложбата се открива днес във фоайето на Софийския унивреситет.
- "Аз писах".
Интересна експозиция на епиграфски паметници, която включва каменни надписи от българските земи, може да се види в Националния археологически институт с музей при БАН.
- "Послание от вековете. Църкви и манастири от Балканите".
В Софийската градска художествена галерия е подредена изложба с картини на български художници от края на XIX и XX в. от различни галерии в България. Отворена е за посетители до 28 август.
- "Традиция и съвременност"
Картини на 10 съвременни български художници с творби, вдъхновени от византийското изкуство, участват в изложбата в галерия "Райко Алексиев" (ул. "Раковски" 125). Тя се открива на 24 август.
- "Кирило-Методиевската идея в православното християнство"
Тази фотоизложба може да се види във фоайето на централната сграда на БАН. Като част от изложбата от вчера до 28 август Академичното издателство "Проф. Марин Дринов" показва 67 специално подбрани заглавия, сред които: "България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация", "Преславска книжовна школа", "Архитектурно изкуство на старите българи", както и съвсем нови издания - "Пловдив през Средновековието IV-XIV в.", "Световното наследство на България", "Шедьоври на българската книжовност на руска земя". Всички издания се предлагат с 20% отстъпка от цената.
- "Супрасълският сборник в светлината на славяно-византийските връзки".
Тази специализирана фотоизложба е организирана от Института по литература при БАН и се намира в южното фоайе на Софийския университет.
- "Последните стенописи на Захарий Зограф (1810-1853) от преддверието на главната църква в Светогорската Велика Лавра от 1853 г. 200 години от рождението на иконописеца".
Тази интеесна фотоизложба е организирана от ОББ (един от спомоществователите на конгреса) и се разполага от вчера на пешеходния мост при НДК.

3. Фигура на олимпиец в дома на аристократ
Археологът Димитър Янков продължава проучването на мозайката върху екрана на компютъра.
Източник: http://www.monitor.bg/article?id=304194
Уникалната мозаечна фигура, разкрита при последните спасителни разкопки на територията на археологическия резерват „Августа Траяна-Верея”.
Уникална за територията на България мозаечна фигура на мъж с лавров венец на главата, най-вероятно победител в олимпийски игри през втората половина на III век от новата ера, откриха при спасителни разкопки на улица „Иречек” №38 старозагорските археолози. Мозайката е разположена в помещение с размери от близо 10 на 7 метра, половината от което все още не е проучено, защото попада под основите на стара къща в границите на археологическия резерват „Августа Траяна – Верея”.
На изработената от мраморни, керамични и стъклени кубчета украса се натъкнала преди две години археоложката Мария Камишева, проучването продължава това лято колегата й Димитър Янков, главен уредник на регионалния исторически музей.
Поради невъзможността да се разкрие цялата мозайка, която е с много големи размери, на този етап специалистите работят върху няколко възможни хипотези кой може да е изобразеният на нея мъж. Възможно е това да е богът Херакъл, за което подсказва преметният през рамото плащ, но не било изключено да е и самият притежател на богатия дом, изобразен като гладиатор. Лавровият венец върху главата пък подсказвал за триумф, характерен за олимпийските игри в онези предхристиянски времена, когато в Августа Траяна е имало около 2500 свободни мъже гласоподаватели.
Новата находка е с около два века по-стара от известната мозайка в близост до сградата на старозагорската опера, но и тя е обграждала писцина (малък басейн с декоративни функции), в този кът от сградата домакинът е приемал най-важните си гости, тя е служела за своеобразен салон за приеми обяснява Димитър Янков.
Липсата на християнска символика в откритата до момента част на мозайката се обяснява най-вече с източното влияние - в Августа Траяна имало преселници от Ориента, както и пенсионирани легионери ветерани, които в походите на римските императори са стигали чак до земите на днешните Иран и Ирак. За пръв път археолозите откриват тук стилизиран трилистник, находката се родее с мозайките във Вила Армира и още няколко добили популярност открития преди десетилетия.
За съжаление разкриването на останалата, вероятно още по-интересна, част ще стане възможно далеч в бъдещето, тъй като държавата няма възможност да откупи частния имот, под който се крие продължението на фигурата.
Старозагорските археолози очакват междуведомственият съвет при МК да се произнесе по бъдещето на открития елемент, като тръпнат при мисълта, че дъждове или злосторници могат да посегнат на уникалната находка, обвита в момента с найлони.
Над 25 са изящните мозайки, намерени през годините на територията на Стара Загора, част от тях са експонирани на автентичните си места (в Пощенската палата, край операта, пред трезора на банков офис), други се съхраняват в депата на регионалния исторически музей.


4.В археологическия музей в Неапол заснеха привидение
Източник: http://www.cross-bg.net/lyubopitni-novi ... prividenie
Призрак на момиче са успели да заснемат в Археологическия музей в Неапол, съобщава италианският вестник „Република". Уредникът на музея Оресте Албарано не вярвал в призраци. Но работниците, които участвали в реконструирането на сградата започнали да му съобщават за странни събития, които ги тревожили. Например, предметите сами се придвижвали, торбите със строителните материали мистериозно се изпразвали, пише изданието. В резултат на тези съобщения Албарано все пак решил да посети обекта и да направи няколко снимки с фотоапарата си. На една от тях било запечатано очертанието на фигура на девойка. Доказано било, че тя не е роднина на никой от работниците. В скоро време в музея ще пристигнат истински „ловци на духове", за да изяснят някои тъмни страни от тази история, която продължава вече няколко месеца. Група включва и университетски професори. Но директорът на музея Валерий Санпаоло твърди, че при съвременната техника, всеки би могъл да изфабрикува подобна снимка. Събирането на снимки на призраци се забелязва не само в Италия. В Съединените щати има сайт, който съдържа цяла колекция от снимки на призраци.

5. Доц. Георги Геров: Православното изкуство, основано на византийската художествена традиция, е обърнато към нематериалните форми
Източник: http://www.focus-news.net/?id=f18511
За изложбата „Средновековното православно изкуство от българските музеи и колекции”, част от ХХІІ Международен конгрес за византийски изследвания, който се провежда в София, Агенция „Фокус” разговаря с доц. Георги Геров, уредник в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”.
Фокус: Доц. Геров, какви са целите, които си поставяте с организирането на тази изложба „Средновековно православно изкуство” и какви са най-интересните икони, които могат да видят посетителите й?
Доц. Георги Геров: Тази изложба е част от културната програма на Конгреса по византинистика, който се провежда в София от 22 до 27 август. Най-важната цел е да представим България пред делегатите на този конгрес. Става дума за специалисти от всички краища на света, които се занимават с византийско изкуство, с православно изкуство, с византийска история и култура. Това са хора добре подготвени, много знаещи, познаващи много паметници. Целта е да покажем паметниците, които се съхраняват в българските музеи и колекции, които са свързани по един или друг начин с византийското културно и художествено наследство.
Фокус: Кои са по-интересните?
Доц. Георги Геров: Що се отнася до интересните неща, те са наистина много. От много, много десетилетия в България не е правена толкова мащабна изложба, която да бъде посветена на средновековното православно изкуство чрез експонати от българските музеи и колекции.
Постарали сме се в границите на възможностите си, да съберем максимално много на брой и максимално качествени експонати от различни музеи и колекции. Действително, те са най-различни и не става дума само за икони. Става дума и за икони, разбира се, в основната си част, но освен това става дума и за ръкописи, за стенописи, за произведения на приложното изкуство. Така че, палитрата е богата и на практика представя целият диапазон от паметници, които по някакъв начин са свързани с православното, религиозно изкуство.
Интересните неща са много и действително те с различна насоченост към хората, които проявяват интерес към историята и културата. Например, от ръкописите, мога да спомена, че тук се излага единият от двата запазени средновековни ръкописа на Бориловия синодик - един изключителен исторически паметник. Имаме и няколко интересни ръкописа с красиви миниатюри. Сред тях - романът за Александър Македонски. Това е един популярен роман през Средновековието, който понякога е бил илюстриран, какъвто е и нашият. Тук той може да бъде видян в оригинал. Могат да бъдат видени и някои от миниатюрите, които го украсяват.
Що се отнася до иконите, които представляват интерес, те са наистина много и са от най-различно време. Като се започне от най-ранната икона, която наскоро открихме в процес на реставрационна работа, която продължи няколко години под два по-късни слоя. Става дума за една икона от втората половина на ХІ в. и началото на ХІІ век, която след това е претърпявала множество промени през времето. Първоначално става дума за изображение на Христос Пантократор. По-късно това изображение е било допълнено с изображение на разпятието от задната страна. Още по-късно през ХVІ век образът е бил преизписан наново. Междувременно е бил направен обков. Всички тези слоеве сега са запазени, след като бяха разслоени. Така че, сега може да бъде видяно, както първоначалното изображение, така и обкова с лика, който е бил изписан през ХVІ век, който е прекрасно запазен.
Сред интересните произведения бих споменал няколко произведения, които се съхраняват в Националния исторически музей. Например двустранната икона на Св. Георги с неговите родители от обратната страна, иконата, която представя 12-те велики празника, една чудесна икона от ХІV век.
Фокус: Всичките обаче са повлияни от византийския стил и иконопис? С какво е характерен той?
Доц. Георги Геров: Това е един въпрос, на който би могло да се отговаря много дълго и който изисква повече специализирана подготовка, но аз ще се опитам да обясня за хората. Този тип изкуство, защото не става дума само за един стил, а за различни стилови направления, които са в границите на този тип изкуство, представляват един своеобразен език, подобен на този, с който ние общуваме. Само че, той е език визуален. В този визуален език има много символика, която значително разширява съдържанието, което изображението ни дава, само ако наблюдаваме, какво е изобразено. Например, може да е изобразен Христос, но това по какъв начин е облечен, по какъв начин благославя, какви атрибути държи, кои са хората, персонажите, изобразени около него, има ли символи, това значително ще разшири интерпретацията на произведението.
Другото, което трябва да бъде казано за византийското изкуство и въобще за православното изкуство, което на практика се основава на византийската художествена традиция, е това, че то е изкуство, което не е обърнато към материалните форми и не се стреми да подражава на материалния свят. Нематериалният свят интересува хората и въобще художниците в Средновековието. Те се интересуват много повече от божествения свят, от този невидим, но съществуващ според тяхната вяра небесен Йерусалим, където пребивават светците. Този свят е нематериален, в него отсъстват такива материални, конкретни измерения като пространство и време, защото този нематериален свят стои вън от пространството и времето. Изкуството на иконата, по принцип православното изкуство, не се интересува в много голяма степен да предаде по един визуално-наподобителен начин материалната действителност такава, каквато ние я получаваме чрез нашите сетива. По-скоро те искат да подскажат за наличието на този отвъден свят чрез материални форми, разпознаваеми, четивни, но даващи ни възможност да преминем отвъд, да се пренесем в този божествен свят на небесния Йерусалим. Това е основната цел на православното изкуство и оттам произтичат всички характерни за този тип изкуство черти, особености, стилови похвати и т.н.

6. Прилепи обитават музей в Троян
Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1010760
Пет прилепа живеят на тавана в централната сграда на Музея на занаятите в Троян.
Хвъркатите бозайници могат да бъдат видени да висят с главата надолу в близост до врата, отделяща малко фоайе от вътрешността на таванските помещения. Мястото е в съседство с два от музейните фондове. Прилепите били заснети от музейния фотограф Цветан Тончев, съобщи директорката на музея Елеонора Авджиева.
Според нея мишките облитат редовно музийната експедиция, но винаги се връщат обратно на тавана, където си живеят доста уютно. Снимки на прилепите бяха изпратени във фондация "Зелени Балкани". Биологът от фондацията Елена Тилова призна, че обаждането е било сред приятните, защото обикновено хората се плашат от летящите бозайници.
Главната причина е незнанието, а може би и страхът, насаден от филми и предания за вампири, призраци и разни други нощни злодеи, свързвани със симпатичните и безобидни хвъркати мишки.

7. Започват новите археологическите проучвания в подножието на Белинташ
Източник: http://www.cross-bg.net/balgariya/88-no ... -belintash
Екип на Националния исторически музей започва новите археологическите проучвания в подножието на тракийското светилище Белинташ. Ръководител на експедицията е археологът Борислав Бориславов.
След разкритията там през октомври миналата година има предложение уникалното плато да бъде обявено за паметник на културата. Направените последни сондажи са категорично потвърждение, че светилището датира 5 000 години преди Христа и е едно от най-старите по нашите земи. Очаква се при новите разкопки да излязат и останки от постройки, в които са живели жреци.
Проучването се извършва със средства от Министерството на културата, откъдето са осигурени 4 000 лева.

8. Трявна - с баркодове за туристи
Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1011500
Вече и в Трявна, а не само в Токио, Сеул и Дубай, маркират туристическите си забележителностис матричен QR баркод. Иновационната идея е реализирана от седмица в града на Петко и Пенчо Славейкови. Автор на проекта е Петьо Петков, инженер и управител на търговски обект.
Нужно е само да доближиш смартфона си до информационна табелка, поставена върху музей или ресторант, и веднага можеш да прочетеш кратка анотация за него.
Целта на проекта е да се популяризира туристическото градче, не само неговите музеи, но и различните атракциони. Предвидени са около 100 обекта за маркиране с QR баркодове. Интересът е много голям и вече има желаещи да спонсорират инициативата.

9. Божидар Димитров: Експонати от наричания доскоро „Секретен фонд” на НИМ могат да бъдат видени
Източник: http://www.focus-radio.net/?action=news&id=512065
Уникални произведения на изкуството от поствизантийския период са представени в Националния исторически музей в рамките на ХХІІ международен конгрес „Византия без граници”. Голяма част от експонатите се показват за първи път, заяви в ефира на Радио „Фокус” директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. „Те произхождат от един фонд, който се е наричал доскоро „Секретният фонд” на Националния исторически музей. В него са били събрани произведения на изкуството от поствизантийския период. Те са събрани от нашите войски през периода 1916 – 17 година от Егейска и Вардарска Македония, за да не станат жертва на военните действия, които са се водили през Първата световна война. Това са преди всичко дарохранителници и мощехранителници от сребро и злато, които са пазили мощите на първостепенни светци на християнската църква. Една голяма част от тях произхождат от Охрид, от Българската патриаршия. Интересни са главите, обковани със сребро на св. Матрона и на св. Дионисий.” Божидар Димитров допълни, че в музея може да бъде видяна и беловата на „История славянобългарска” на възрожденеца Паисий Хилендарски.

10. Откриха два бронзови кръста от ХІІІ век
Източник: http://www.standartnews.com/news/detail ... 0%B5%D0%BA
Два бронзови кръста – енколпион от ХІІІ век, единия от които с надпис на гръцки, откриха археолозите при разкопките на средновековната крепост „Кастрици” в района на Евксиноград край Варна. Това съобщи шефът на Регионалния исторически музей в морската столица доц. Валентин Плетньов, който е ръководител на експедицията по разкопките.
Той уточни, че нагръдния кръст има надписи на гръцки език на раменете и на лицевата част, където са изписани имената на Свети Георги и на Свети Димитър. Върху находката е изобразен Иисус Христос в благославяща поза. Кръстът, който е с дължина 8 сантиметра, се е използвал до ХІV век, твърди Плетньов.
Освен тази находка, археолозите са попаднали и на още един църковен кръст, който е по-опростен и без надписи. При разкопките са открити и няколко монети - перпери на Андроник II и Михаил IX, както и 5 сребърни гроша от времето на цар Иван Александър.
Варненските археолози са разкопали и петата по ред сграда, където на подовото ниво са открити пълен комплект от домашна посуда - стомни, кани и чаши, които били разположени около голяма пещ. Сградата е разделена на три помещения и е с размери 15 на 6 метра.

11. Археолози откриха: Стена е пазела олтара на светилището в Белинташ
Източник: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?c ... s&id=11777
Скални свличания, за които се предполага, че са от изкуствено изградена стена са намерили на Белинташ археолозите, ръководени от доктор Борислав Бориславов от Националния исторически музей. Вероятно стената е опасвала напречно платото, за да отдели най-свещената част на светилището.
В подкрепа на тази теза са и откритите жлебове на порта и коловози, по които се предполага, че с дървени повдигащи конструкции откъм единствения вход на светилището от югоизток са доставяни необходими за ритуалите пособия. В момента се проучват скалните срутвания в подножието на олтара, за които може да се твърди, че не са естествени, а са били съзнателно разрушени при някое от нашествията над скалното светилище.
Сред последните находки на археолозите е керамична антропоморфна фигурка – фрагменти от женско тяло – бедро и част от торс. Според Мартин Христов от Националния исторически музей датировката на фигурката е трето – пето хилядолетие преди Христа. Намерени са още бронзово украшение, фрагменти от кремъчни сечива и множество добре запазени части от керамика с вдълбана украса.
Целта на 12-членния екип археолози е да открият предназначението на скалните изсичания, за да се правят научни предположения за предназначението на светилището и изпълняваните там ритуали – обясни археологът Борислав Бориславов.
Разкопките са започнали в началото на август и ще продължат до 2 септември като са финансирани с 40 000 лева от Министерството на културата.

12. Продължават разкопките на крепостта Калето край Смолянското село Кошница

Източник: http://www.focus-radio.net/?action=news&id=512101
Разкопките на крепостта Калето край смолянското село Кошница ще продължат през септември, каза за Радио “Фокус” – СмолянНиколай Бояджиев, археолог от Регионалния исторически музей в Смолян. От средата на следващия месец започваме работа, но този път разкопките ще бъдат финансирани по проект, в рамките на програмата за европейско трансгранично сътрудничество. При разкопките досега бе проучена част от крепостта, която е строена през VІ в. и е функционирала през Средновековието. При разкопките, които проведохме юли и август т. г. установихме, че освен крепостта на това място е имало и тракийско скално светилище, функционирало още от края на каменно-медната епоха, края на пето хилядолетие преди Христа, а също и през бронзовата и желязната епоха, през Античността, поясни Бояджиев. По думите му, сега предстои да разкрият трасето на цялата северна стена с приблизителна дължина около 50 метра, североизточния и северозападния ъгъл на крепостта и части от източната и западната стена, където са запазени. Защото на терена в момента личат само части от западната стена, може би 10 метра от нея, а на изток предстои да се разбере, дали има запазени части от крепостната стена. В екипа на археолозите ще бъдат назначени работници от селата в Ардинското корито, като това е предвидено в рамките на проекта. Продължителността на предстоящите проучвателни дейности още не е уточнена, но те ще продължат поне месец, а ако е нужно и два, отбеляза Бояджиев. Той обясни, че грубата работа трябва да бъде свършена за един месец, като се има предвид разчистване на мястото от растителност, след това идва ред на по-фината работа и детайлното разкриване на стената в рамките на още един месец.

13. Първият частен музей отваря врати във Велико Търново
Източник: http://www.econ.bg/news/article205888/% ... 0%B2%D0%BE
Във Велико Търново отваря врати първият голям частен музей. Местният предприемач Деян Маринов е наел сградата на ул. „Иван Вазов" 35, където се помещаваше бившият Национален музей на архитектурата, чийто основател бе покойният арх. Теофил Теофилов.
„Съгласно договора ми с Министерството на културата имам ангажимент да реставрирам сградата, което вече е направено. Инвестицията е доста голяма, но смятам, че градът се развива в правилна посока и има голяма нужда от атракции. Според всички статистики, именно културният и опознавателният туризъм са водещи. Вместо да правя заведения и хотели, реших да инвестирам в това", обобщи предприемачът, цитиран от в. "Борба". Именно той реставрира по технология на Колю Фичето първата къща на централната търговска улица на града „Независимост".
Сградата, в която до преди закриването си се помещаваше Националният музей на архитектурата, е правена през 1978 г., но отдавна стои неизползваема и бе в лошо състояние.
След като приключи ремонтът на вътрешната част и поставянето на сигнално-охранителна техника и трезори в музея, ще започнат да се подреждат експозиции. Основно ще се представят предмети, намерени при множеството археологически проучвания в целия регион.
Новият частен музей, чийто пуск се чака до края на годината, ще кореспондира и с правения в съседство мултимедиен център с восъчни фигури. В хана „Хаджи Николи", който също е частна собственост, се правят частни експозиции, но неговият капацитет е далеч по-малък


14. Авторски пана и шевици в Етнографския музей в Бургас
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=765830
Уникална изложба озаглавена "Приказни гайтани" краси Етнографския музей в Бургас. Авторката Бонка Кънчева е събрала в едно колекция от пана, изпълнени в традиционната техника с цветни гайтани, кукерски маски и други тъкани. В двора на музея и на втория етеж са подредени общо 51 от произведенията приложничката. На големи и малки пана от панама или тъкани от майка и престилки Кънчева изобразява цветове и форми. Използвайки техниката на пресукване на конец, обикновено вълнен, Кънчева оформя фигури и ги зашива върху паното. Допълнитело ги украсява с мъниста, паети и камъни. Освен рози, клонки и птички Бонка реди и детайли от истинска кукерска маска. Кукер, представен по този начин, не сме виждали, категорична е Радостина Христова, уредник на музея. Екипът етнографи бил впечатлен от картините върху плат на Бонка и веднага решили да я поканят да изложи творбите си в Бургас "Тя е самороден талант, без план и идея започва да работи върху паното и то е готово", коментира Христова.
Бонка Кънчева е от Ямбол и след пенсионирането си хобито й става професия. "Исках да запазя и разпространя шевицата, както я зная от детството си. Вече не носим такива дрехи, няма я шевицата, тя остана в миналото "-споделя авторката. Кънчева е член на фондация "Български майстор". Нейни изложби са показвани в етнографския комплекс "Етъра", Габрово, в Националния дворец на културата и на занаятчийски изложения в Унгария , Словакия и др. Паната й се намират в Япония, Турция, Русия и др. Поетът Валери Петров и президентът Георги Първанов също притежават везаните гайтани на Бонка. Изложбата ще остане в Бургас до 26 август.

15. Тече процедура за регистрация на Ески джамия като Музей на религиите
Източник: http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Cultu ... 30811.aspx
Пресцентърът на Министерството на културата в София съобщи, че е предприета процедура за регистриране на Ески джамия в Стара Загора като Музей на религиите. Ески Джамия е култов комплекс, който включва паметници от няколко епохи – култова яма, датирана от ранната желязна епоха, данни за светилище на тракийския конник, едноапсидна християнска църква и мюсюлмански храм, издигнат към 1490 г. Ески джамия има и потенциал да се превърне в символ на междукултурния диалог и етническата толерантност в Европа. Реализацията на проекта цели да бъде оформено музейно пространство, което ще съчетава символи на различните религии, съществували на територията на България през отделните исторически периоди, без да предава на културната ценност религиозни функции, се отбелязва в съобщението на Министерството на културата.


16. Граждански сдружения искат възстановяване на крепостта Сердика

Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?ar ... o_id=87920
Фандъкова се надява София да стане европейска столица на културата през 2019-а
Изграждат културно-исторически парк Софийска Мала Света гора
Архитекти и граждански сдружения настояват за закриване на Министерството на културата. Причината била, че все още няма изготвена единна концепция за запазването на руините от древна Сердика в центъра на днешна София. Според архитектите строителството на метростанция 8, разположена пред ЦУМ, нарушава както Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, така и Закона за културното наследство.
София е най-старата столица в Европа, категоричен е архитектът Христо Генчев. Според него ремонтните дейности в района на ЦУМ не предвиждат пълноценното разкриване на античния град Сердика и централната му улица „Виа Принципалис". По думите на Генчев част от трасето на улицата вече е погребано завинаги.
„В археологическия резерват „Сердика-Средец" има специален строителен режим и той задължава да се изготви археологичен кадастър и една година след това да се строи. А тези приятели строят и се изненадват. Аз лично бих разрушил това, което са строили. В днешно време изтънченият човек е не този, който строи, а този, който пази. А това е нещо, което е просъществувало най-малко 1700 години и нещо, което трябва да бъде унищожено", коментира Генчев.
Част от предложенията на архитектите са археологическият комплекс да бъде изцяло разкрит и напълно освободен от трамваи и автомобили, а Националният исторически музей да бъде преместен в сградата на ЦУМ. По думите на архитект Димитър Димитров тези предложения са били представени пред съответните инстанции, но отговор все още няма.
„Убеден съм, че ще дойде мигът, в който тези конструкции ще се демонтират и с тях спокойно могат да бъдат направени няколко многоплощни кръстовища. Да оставим този град в цялото си великолепие под слънцето - да се вижда. Това искаме - да изготвят единна концепция за „Сердика-Средец", единна концепция с тотално спиране, чрез закриване на Министерство на културата", подчерта Димитров.


17. Проф. Маразов- носител на наградата "Ал. Фол"

Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=765944
Тракологът проф. Иван Маразов е тазгодишният носител на наградата „проф. Александър Фол". Тя е учредена от Историческия музей „Искра" в Казанлък и се връчва в рамките на Дните на тракийската култура, които се провеждат в града на розите в последните дни на август и началото на септември.
Церемонията за връчване на наградате е на 2-ри септември, по време на официалното откриване на тазгодишните дни на траките.
В първия ден на празниците ще се открие и ретроспективна изложба „ Долината на тракийските царе".
Основен акцент в тазгодишните дни на траките ще е Националната научна конференция, посветена на проблемите и развитието на тракийската култура. 18 са научните доклади, включени в рамките на форума. Докладчици по различните теми са: проф. Иван Маразов, Николай Овчаров, Валерия Фол, Георги Нихризов, както и Мария Чичикова. С интерес се очаква и петият том с материали за траколожки изследвания.
За първи път в рамките на дните на тракийската култура ще бъдат връчени и стипендии на казанлъшки студенти в специалността „Тракология". За гостите и гражданите на Казанлък интересна ще е и експозицията, подредена в общинската библиотека „Искра". Тя ще е съвместна изложба на рисунки на деца от японския град Мунаката и от Казанлък. Обединяващата тема на детските творби е розата като мост на приятелство.

18. Сливен и Лондон си мерят легените
Тракийски магьосник забърквал в него отвари, откриха и магическите му шишарки
Източник: http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=379346
Изображение
Уникалният леген на тракийски магьосник бе връчен вчера на Историческия музей в Града под сините камъни
Сливен удари в земята Лондон с леген на тракийски магьосник. Уникалната находка бе връчена вчера на Историческия музей в Града под сините камъни от археоложката Дияна Димитрова, която се счита за наследница в археологията на покойния д-р Георги Китов. Легенът е с три крака, които имат прекрасни релефни изображения на сфинкс, четирите лапи на който са стъпили върху голяма лъвска лапа. Най-важните елементи са подсилени със сребро. "Подобен леген, но не с толкова изящни крака, има само в Бритиш мюзиъм в Лондон. У нас подобни крака, но без сфинксове, са откривани при разкопки в Димитровград", заяви Дияна Димитрова.
Уникалният съд датира от II век сл. Х. Той е намерен в гроб в Крастава могила край сливенското село Драгоданово. "Находката бе открита преди една година, а реставрацията й трае 10 месеца", каза Дияна Димитрова. На церемонията по връчването в Историческия музей присъства и реставраторът Искрен Шопов. Според Дияна Димитрова легенът е бил собственост на погребания в гроба тракийски лечител. "Там намерихме и два по-малки бронзови съда плюс магически предмети, подобни на шишарки и конуси от глина. Предполагаме, че в съда са се смесвали магически отвари по време на специални ритуали", обясни Димитрова.
Директорът на сливенския исторически музей Георги Кючуков обяви, че находката ще бъде показана пред хората на Димитровден, когато е празникът на Сливен. Разкопките на експедиция ТЕМП с ръководител Дияна Димитрова продължават край сливенското село Камен. Тази година община Сливен отпусна 60 хиляди лева за експедицията.

19. Кръглата кула на замъка Уиндзор отвори след 40-годишен ремонт
Източник: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011 ... vori_sled/
Кръглата кула в центъра на замъка Уиндзор вече е отворена за посетители след реконструкция, продължила близо четири десетилетия, съобщиха британските медии. За последен път туристи можаха да влязат вътре през 1974 г., а този сезон тя ще е достъпна до 30 септември.
Посетителите се изкачват по 200 стъпала на 40-метрова височина, за да се порадват на гледката към парка, града Уиндзор и по-далечния Лондон. Гостите имат достъп и до пилона най-отгоре, където могат да снимат в едър план кралското знаме, ако Елизабет Втора в момента е в замъка, или флага на Обединеното кралство, ако Нейно величество отсъства.
Обикновено кралицата прекарва в Уиндзор уикендите и празнува тук Великден.
В кулата е възстановена галерия с образци бронзови оръдия от 16-17 век. Преди векове тук са стояли на стража кралските стрелци.
Първата кула е построена на това място през 1170 от Хенри Втори върху специално насипан хълм. Днешния си вид съоръжението придобива в началото на 19 в. при управлението на Джордж Четвърти. По негово желание то е надградено на височина.
Доскоро в кулата се помещаваше кралският архив.
Правилата за посещение на новия музей изискват фотоапаратите и мобилните телефони да бъдат изключени по време на целия тур, който трае около 45 минути. Снимането е разрешено на наблюдателната площадка.
Администрацията на замъка предупреждава, че хора с двигателни, сърдечни проблеми, с високо кръвно клаустрофобия и страх от височина трябва да се въздържат от посещение. Не се допускат и деца под 11 години, включително и бебета. На всеки две деца на възраст до 16 г. трябва да имат един възрастен придружител. В Кръглата кула няма и тоалетни
Комбинираният билет за замъка и кулата струва 23 паунда за възрастни, 20.80 паунда за студенти и хора над 60 г., 13.25 паунда за младежи.

20. Бостън привлича с музей на антиизкуството
Източник: http://www.econ.bg/news86033/article205 ... 1%82%D0%BE

Бостън привлича туристи не само с европейската си архитектура и атмосфера, но и със воя оригинален Музей на грозното изкуство.
В момента музеят залага на уникална картина, изобразяваща Джокондата, но силно кривогледа и брадясала, съобщи в.Metro, цитиран от inews.bg.
Заедно с нея посетителите могат да се насладят на портрети на грозни кучета с дълги женски коси и човешки зъби и поразяващи с бездарието си натюрморти.
Възможно е идеята за анти-изкуство да ви се струва несериозна, но кураторката на музея Луиз Рийли Сако е абсолютно убедена, че изложбата има лечебен ефект върху посетителите.
"Картините изглежда разсмиват хората, защото всички си тръгват с огромна усмивка на лицето". С което безспорно не могат да се похвалят традиционните музеи.
Освен това се съблюдават изключително стриктни критерии за селекция, почти като тези в традиционните музеи.
"Творбите трябва да са оригинални, искрени и заинтригуващи, да се опитват да кажат нещо. Но също така някъде трябва да се отклонили от "правия път". Може да е неудачен обект, зле избран сюжет, неуспешен експеримент с цветовете или перспективата, или просто художник, който не различава двата края на четката", пояснява Сако. Експонатите се набират от битаци, кофи за боклук или са дарения на ужасени арт-критици.
Идеята за Музея на грозното изкуство е на арт-дилъра Скот Уилсън, който питае любов към картини, които са толкова грозни, че започва да намира нещо хубаво в тях и решава да ги събере на едно място. Днес музеят разполага с три отделни галерии, които привличат 8 000 души годишно.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Авг 30, 2011 9:00 am

Музеен информационен бюлетин за 24.08.2011


1. Представят сборника „Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на средновековна Европа“
Източник: http://www.cross-bg.net/lyubopitni-novi ... prividenie
Три научни издания ще бъдат представени от 19.30 ч в галерия „Академия“ на Националната художествена академия, което естествено ще се впише в атмосферата на ХХII международен конгрес за византийски изследвания, който ще се състои по същото време в София, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ). Едно от тези издания е сборникът „Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на средновековна Европа“, съставен с подкрепата на ЮНЕСКО по съвместен проект с Националния исторически музей. Съставител и редактор е доц. Бисерка Пенкова.
По повод навършилите се през 2009 г. 750 години от обновяването на Боянската църква и 30 години от включването на паметника в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО, на 16 и 17 април 2010 г. се състоя международна конференция със същото наименование. За успешната й реализация обединиха усилия авторитетни институции, организации и много ентусиасти.
В сборника са събрани изследванията на участниците в конференцията - изтъкнати учени от България и чужбина. Те представят почти всички научни предизвикателства, които поставя Боянската църква пред изследователите.
На историята и личностите, свързани с Боянската църква, са посветени статиите на проф. Христо Матанов от Софийския университет, Сърджан Пириватрич от Института за византология в Белград, проф. Иванка Гергова от Института за изследване на изкуствата при БАН, младия археолог Методи Златков от Националния археологически институт с музей при БАН.
Проблемите на стенописните надписи представя проф. Стефан Смядовски от Института за български език при БАН; доц. Нина Гагова от Института за литература при БАН поставя въпроса за литературната основа на цикъла на св. Никола. Изследването на архитектурата на църквата е на проф. Георгиос Веленис от Солунския университет.
Разбираемо е, че най-много са текстовете на изкуствоведите, посветени на различни проблеми на стенописите от 1259 г. и техния широк художествен контекст: проф. Енгелина Смирнова от Московския университет, проф. Мария Панайотиди от Атинския университет, Владимир Сарабянов, водещ реставратор и изкуствовед от Москва, Татяна Царевская от Новгородския музей, Бранислав Цветкович от Регионалния музей в Ягодина и Боян Попович от Народния музей в Белград. Сред българските автори са чл. кор. Елка Бакалова, доц. Георги Геров от Нов български университет и доц. Бисерка Пенкова от Националната художествена академия.
Специално е участието на реставраторите проф. Григори Григоров от Националната художествена академия и Владимир Цветков, завършили реставрацията на стенописите в Боянската църква, гл. ас. Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата при БАН и доц. Миглена Прашкова от Великотърновския университет.

2. Оригинали на прочути икони показват в София
Византия и българската култура в изложба
Източник: http://www.vsekiden.com/101381
В 19.30 ч. днес в сградата на Националният археологически музей (НАИМ) се открива изложбата „България във Византийския свят“. Изложбата е част от програмата на ХХІІ Конгрес за византийски изследвания, който се провежда в София до 27 август 2011 г. На нея ще бъдат представени 90 експоната. Организатори са НАИМ при БАН, с участието на НИМ и 9 други музеи от страната и с подкрепата на Министерството на културата. Куратор на изложбата е директорът на НАИМ доц. д-р Маргарита Ваклинова. Изложбата ще бъде отворена за посещения от 25 август 2011 г. до 30 септември 2011 г.
Целта на организаторите е да се покаже чрез представителни експонати на специалистите и широката общественост взаимоотношенията и влиянията на Византия върху формирането на собствената ни българската средновековна култура в политическо, религиозно, художествено и битово отношение. На базата на забележителни паметници от нашите фондове, от НИМ и от 9 музеи в страната отначало се показва какво се случва в тази част на Византия, която по-късно става България и след това – богатата българската средновековна култура под влиянието на мощния ни съсед и съвместното им съществуване.
Някои от акцентите са: оригиналите на прочутите икони на Св. Теодор Стратилат (керамична, от Плиска, Х век)(на снимката), на двустранната икона от Погановския манастир (ХІV век) и на мозаечното изображение на Богородица от Несебър (1342 г.); Варненско златно съкровище; Преславското златно съкровище; голяма колекция от печати, които показват оживената кореспонденция на българските територии и византийските центрове, не само когато са под тяхна власт, но и в условията на съхранена държавност.

3. Археологическа експедиция в Белинташ
Източник: http://bnt.bg/bg/news/view/58998/arheol ... _belintash
Древното светилище в местността Белинташ до Асеновград е било укрепено доказаха археолози. Експедиция от Националния исторически музей проучва
прохода към скалното плато за втора година. На мястото са открити находки от V хилядолетие преди Христа до монети от късната елинистическа епоха.
Разкопките, които се провеждат през тази година на Белинташ, доказват, че в най-горната част на светилището е имало укрепена част. Това съобщи ръководителят на проучванията Борислав Бориславов.
Д-р Борислав Бориславов – археолог: "Това беше изненадващо, защото досега изсичането за врата стоеше, но нямахме никакви данни за каменна стена. Сега с проучванията на участъка под стълбата вече категорично се доказа, че тази стена е съществувала и тя е разрушена умишлено еднократно - камъните са изхвърлени оттук. Каква е целта не знаем. Най-вероятно това се е случило през ІІІ-ІV век преди Христа."
Проучванията доказват още, че в района около светилището са се изработвали изделия от метал. Доказателство за металургичната дейност са откритите парчета от шлака. Вече е ясно, че още от V хилядолетие преди Христа на мястото са извършвани ритуали за връзка с божествата. Скалните изсичания, според специалистите, са аналогични с тези от областта Фригия намираща се в централната част на Мала Азия и родно място на цар Мидас.
За енергийната сила на местността Белинташ се носят легенди.
Д-р Борислав Бориславов – археолог: "Леля Ванга е казала, че това е едно от най-интересните места, заредени с много силна енергия. Много хора идват точно заради тези думи на Ванга. На това място очевидно по някакъв начин и древните са имали усет за това, че мястото е силно енергийно и са използвали това място за контакт с божествата."
Проучванията на обекта тази година са финансирани с 40 хиляди лева от Министерството на културата и община Асеновград.

4. Скопие се сдобива с музей на ВМРО
Източник: http://www.cross-bg.net/svetat/6-balkan ... ei-na-vmro
Тези дни Скопие е на работна експанзия, като се полагат последни усилия да се завършат в срок булеварите, площада и музея на "ВМРО и жертвите на комунизма", съобщи "Курир".
Строежът на музея е в заключителната си фаза, като в момента се поставя осветлението от външната страна, което ще направи този музей, според думите на редакторите на "Курир" "истински бисер".
Музея тържествено ще бъде открит на 8 септември, денят, когато Република Македония чества годишнина от своята независимост.
Снимките са взети от уеб-портала build.mk.


5. На 3 септември стартира IX издание на панаира на народните занаяти
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=765840
Заявки за участие в тазгодишното издание на панаира до този момент са дали повече от 60 видни майстори от цялата страна. Представители на Италия, Шотландия, Румъния, Мароко и Япония ще демонстрират традиционни за тяхната страна занаяти. По традиция в панаирните дни ще се демонстрират традиционни трудови дейности като: плетене на кошове, панери и кошници, пушене и печене на сливи, както и боядисване на вълнена прежда с естествени багрила.
Темата на традиционното за панаира майсторско състезание тази година е „Гайтанджийство"/ работа с гайтан/, което ще започне от 2 септември в 12,30 часа в къщи от чаршията при АЕК „Етър". В рамките на четири дни шестима майстори от цялата страна ще покажат какво умеят пред председателя на Управителния съвет на Задругата на майсторите на народните и художествени занаяти /ЗНМХЗ/, Величка Георгиева, която ще журира техните изделия. На специално организираната „Вечер на майстора" ще бъде обявен и победителят в състезанието, който ще бъде възнаграден с голямата награда - "Сребърна хлопка".
Съпътстващо мероприятие от Международния панаир е Седмата международна научна конференция „Народните занаяти - минало, настояще, бъдеще", която ще се проведе в рамките на два дни /2 и 3 септември /. В нея над 40 специалисти от България и чужбина ще вземат участие със своите научни съобщения. По време на научната конференция ще бъде презентиран и най-новия, VI том, на книгата „Народните занаяти - минало, настояще, бъдеще" от миналогодишната конференцията. На 3 септември 2011 г. от 11,30 часа в голямата изложбена зала на музея ще се състои официалното откриване на изложбата - базар на Жулиета Георгиева от Пловдив - победител в миналогодишното майсторско състезание „Плетене с царевична шума".
Дните на Панаира ще бъдат съпътствани с богата фолклорна програма, която ще представя различни песни от тракийска фолклорна област, пиринския край и родопска фолклорна област за финал. Участниците и гостите на Панаира ще имат възможността да присъстват на изпълненията на световно известните „Бански старчета", емблематичните смолянски „100-те каба гайди", мъжка певческа група „Голешовски фантове" и фолклорните ансамбли „Загоре" - град Стара Загора и ансамбъл „Слънчев бряг" - град Несебър, както и много индивидуални изпълнители на народни песни и танци.Участник от Шотландия ще изпълни традиционни фолклорни мелодии.


6. Aрхеологическият музей пуска филми за последните разкопки край Пловдив
Източник: http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=10205
Регионалният археологически музей предлага освен съвсем нова постоянна експозиция и изложбата „Християнска Археология”, в която са подредени редки и ценни издания от книжния му фонд. Специално за Ноща в музея ще има лекция на тема „Какъв Иисус откриваме под пластовете на времето? Вярата на ранните християни и историческите факти“ изнесена от д-р Мартин Хайде (Германия) и проф. Питър С. Уилямс (Норвегия). Успоредно с нея, в музея ще се прожектират и документални филми за последните археологически разкопки в района на Пловдив.
Регионалният етнографски музей ще отвори врати през Ноща с откриването на изложбата „Магия за любов” с костюми за обредни и магични ритуали от отминали епохи. Етнографите ще разкажат и за духа на „Карловските майстори – ножари и медникари от фамилия Неделеви“ със специална експозиция. Същата вечер в Етнографския музей се открива и изложбата на карикатуриста Цочо Пеев.
В Пловдивският исторически музей за нощните посетителите ще бъде отворена постоянната експозиция „Българско Възраждане” а в Центъра за съвременна история ще се открие фотографската изложба „25 години по-късно” на група „Казанлък ‘85“. Отново в Регионалния исторически музей, но в Зала „Съединение на България 1885 г.“ може да се види новата изложба „Дарителството - памет за утре” – изложба на дарения направени на РИМ - Пловдив в периода 1990 – 2010 г. Изложбата включва снимки, картички, лични вещи и спомени от живота на Пловдив и известни личности, свързали своя творчески и бизнес път с града на тепетата в периода от края на XIX до втората половина на XX век.
За Музея на авиацията в с. Крумово програмата за Нощта започва още в 10:00 часа. Там ще има демонстративни полети с радио управляеми модели, а децата ще могат да се включат в пленер на открито.
Регионалният природонаучен музей ще прожектира филма „Българските видове земноводни, влечуги, безгръбначни”. Природонаучният също има своя Малка Нощ. Специално за децата съвместно с National Geographic България там организират творческа работилница. Ще се проведат две игри „Намери ме в музея!” и „Оцвети ме! Назови ме кой съм аз!” съответно от 17:00 и 18:00 часа.

7. Откриха реликварий на светец на Перперикон
Източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4063251
Бронзов реликварий под формата на кръст, датиран към V-VI век, откриха при разкопките на Перперикон, ръководени от проф. Николай Овчаров.
Косъм на светец или нишка от дрехата му бе намерена при разтварянето му днес в лабораторията на Регионалния исторически музей в Кърджали.
Произходът на находката ще може да бъде потвърден, след като бъде изследвана в лабораторията на Националния археологически музей.
През средновековието наистина е имало цяла "индустрия" за фалшиви реликви, но със сигурност сегашната находка е от V или VI век.
На този етап може да се потвърди, че реликварият поне не е бил отварян, отбеляза проф. Овчаров.
Това не е първата находка от този род, намирана на Перперикон за 12 години проучвания, а третата.
През 2004 г. бе открит подобен бронзов реликварии - бронзов кръст, съдържащ миниатюрни парченца дърво, за които се предполага, че са от кръста, на който е бил разпънат Христос.
Сега този реликварий се съхранява в манастирския комплекс "Успение Богородично" в Кърджали.
Друг кръст бе намерен през 2009 г., който пък съхранява частици от кост, вероятно на светец.
Изобилието от подобни находки на Перперикон още веднъж доказва, че от IV до XIV век скалният град е бил център на голяма епархия в областта Ахридос, смята проф. Овчаров.
В потвърждение на тезата си той припомни, че само пред седмица там беше открит и оловен печат на архиепископа на Ахридоската епархия Константин.
Преди седмица при тазгодишните археологически разкопки
в средновековния град Червен бе открита тринадесета по ред църква
Разкопките се ръководят от русенския археолог Стоян Йорданов и от неговия екип от британски студенти.
Църквата е строена през XIII век, по време на Второто българско царство, и се е намирала върху територията на спрял да функционира некропол. Тя е била разрушена от земетресение и възстановена за кратко веднага след завладяването на град Червен от османските турци.
Просъществувала е само няколко години, а по-късно руините й са били запълнени с баластра при почистването на крепостния ров.
Върху една от стените на църквата е разкрит и четириредов надпис-графит, който предстои да бъде разчетен.
При разкопките са били намерени и над 20 средновековни монети, сред които и сребърен грош от времето на цар Иван Шишман.
Вчера екип от археолози от Националния исторически музей пък откриха останки от изкуствено изградена стена, която е опасвала напречно платото на Белинташ
Това съобщи ръководителят на екипа Борислав Бориславов.
Според него най-вероятно тя е отделяла най-святата част на светилището от останалата територия. Открито е и мястото на входната врата, която според Бориславов е била много тежка и голяма, за което говорят и откритите жлебове за колони и коловози.
Сега се проучват скалните срутвания в подножието на олтара, за които може да се твърди, че не са естествени, а са били съзнателно разрушени при някое от нашествията над скалното светилище.
Археолозите са открили остатъци от керамични съдове и сечива, бронзово украшение, фрагменти от керамична фигура на женско тяло - бедро и част от торс.
Целта на 12-членния екип археолози е да открият предназначението на скалните изсичания, за да се направят научни предположения за ролята на светилището и изпълняваните там ритуали.
Преди седмица бе открита и каменна крепостна стена
с една кула при разкопки на могила в язовир "Тича". Тя е датирана от петото хилядолетие преди Христа.
Ръководителят на разкопките доц. Стефан Чохаджиев от Великотърновския университет определя находката като особено ценна, защото не е типично за епохата на халколита, тъй като през този период крепостните укрепления са се правели предимно от дърво и глина.
Отбранителното укрепление е изградено от необработвани камъни, скрепени с глина. То е разположено в западната част на могилата. Неговата височина е около 4 м и е било свързано със сушата. Останалите страни на укреплението са били обградени от река Камчия.
Според доц. Чохаджиев строителите на укреплението са имали модерни за времето си строителни и инженерни знания. Основен въпрос пред археолозите е защо е било нужно селището край река Камчия да има впечатляваща с размерите и здравината си отбранителна стена.
По поречието в рамките на няколко километра са разкрити още четири селища от епохата на халколита.

8. Рациария става българският Помпей
Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1013000
Колоните с латински надписи, които бяха открити от археолога Красимира Лука показват, че под земята около видинското с.Арчар се крие град с монументална архитектура.
Рациария, столицата на римската провинция Крайбрежна Дакия край видинското с. Арчар, може да стане българският Помпей и да бъде един от малкото в света напълно разкрити антични градове. Това може да се случи само за няколко години и туристите ще имат възможност да се разхождат по автентични римски улици между зидовете на почти двехилядолетни сгради и да усетят истинската атмосфера на древния град с неговите форум, амфитеатър, обществени сгради и бани, храмове, вили, некрополи...
Идеята е на археолога от СУ "Св.Климент Охридски" Красимира Лука, която от няколко години се опитва да спаси подложеното на вандалско унищожение от иманяри вече 20 г. антично селище. Първите стъпки са направени, а наскоро подкрепата си за този паметник на културата обяви и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. В началото на месеца намерението за възстановяването на Рациария като град музей на открито по подобие на Помпей бе представено на среща с областния управител на Видин Пламен Стефанов.
"Градът Рациария е имал нерадостната съдба да бъде загубен за науката, но пък унищожаването на културните пластове дава възможност сградите да бъдат разкрити с много по-бързи темпове, отколкото при редовни разкопки. Ние, копаейки и документирайки всяко нещо, вървим много бавно. Но при положение четова нещо вече е разрушено от иманярите, можем да минем на варианта отстраняване на пръстта и разкриване на това, което е останало", обясни пред "24 часа" археоложката.
Миналата година със съдействието на Министерството на културата и на инспектората за опазване на културното наследство тя започва с екипа си спасителни действия и запълване и заравняване на огромните иманярски изкопи. Тогава попадат на много находки, които за иманярите не са представлявали интерес и са били зарязани, но за науката са изключително ценни като информация и като визия.
Намерени са осем колони с латински надписи и части от архитектурни елементи, по които специалистите стигат до извода, че Рациария е била с по-монументална архитектура от градове като Филипополис, Дръстър и Ескус. Част от фрагментите вероятно са от сграда с обществени функции, която е била претарашана от тракторите, но зидовете й се оказват почти непокътнати и ако бъдат разкрити, ще ни покажат зданието в целия му блясък.
"Виждайки мащаба и стъпвайки върху находки, направо извиращи от земята, Рациария няма с какво друго да бъде сравнена освен с Помпей. Но тя е в състоянието на болен човек, на когото, както образно се изразява мой колега, са извадени вътрешностите и ходим по тях. Това усещане е страшно за археолозите", казва Лука.
Работата й в Рациария продължава и през този археологически сезон. Освен че ще се засипват иманярските изкопи, ще бъде почистен районът и ще се осигури достъп до останките, намерени през 80-те години при археологическите проучвания на италиански екип. Третата й задача ще е да започнат да се разкриват новооткритите стени на сгради и да се върви към по-голям проект за консервация и реставрация на някогашния град.
След иманярските набези става ясно и колко голяма всъщност е колония Рациария. Преди се е предполагало, че градът се е простирал върху 28 ха, но сега е сигурно, че площта му е от близо 40 ха, без в нея да се включват многобройните обекти от местността Бабуя (около 50 ха).
В същото време археолози от музея в румънския град Крайова откриват, че Рациария вероятно се е простирала и на отсрещния румънски бряг. Срещу местността Бабуя има два острова в Дунав и древният град е продължавал на днешния румънски брягсрещу тях. Там вече е разкопан некропол от 2-3 в., а румънските археолози са убедени, че е съществувал и военен лагер, който е охранявал пред самия град достъпа до Рациария.
При срещите си в Крайова през този месец Красимира Лука е била запозната и с друга теория на колегите си в Румъния. От Видин до с.Арчар Дунав прави голям завой и според румънците той е бил свързан напряко с канал, който допълнително е пазел територията на града. Между канала и реката се е образувал своеобразен остров, който е бил гъсто населен в римския период.
"Румънските ни колеги имат желание да работим съвместно и да направим общ проект за Рациария, който да бъде финансиран с евросредства", не крие амбициите си Лука. Според нея може да се включи и съседна Сърбия, тъй като до граничния град Зайчар се намират останките на римската императорска резиденция Феликс Ромулиана, а до град Княжевац - римската крепост Тимакум Минус. За нея Лука казва, че е близнак на крепостта Комбустика до видинското с. Кладоруб, която тя е проучвала в продължение на няколко години.
Ваня Ставрева
Бляскава 600-годишна история, днес срамно петно за страната
Рациария става главен град на областта още в началото на I век, когато Рим стъпва в този район на Балканския полуостров.
От 125 г. датира най-ранният писмен паметник, в който Рациария е наречана Colonia Ilpia Traiana Ratiaria.
От II век вече има данни, че става своебразен център на изкуствата със собствени златарски ателиета, ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика.
В града е имало храмове на Дионис, на Юпитер, на Аполон, а може би и светилище на Митра.
В края на III - началото на IV век Рациария става столица на новообразуваната римска провинция Крайбрежна Дакия.
Градът съществува в продължение на 600 г..
В края на ХХ в. на територията на античния град започват масово да действат иманяри и той е разрушен почти напълно.
Иманярските разкопки в Рациария бяха показани в документален филм на австралийската телевизия SBS през 2009 г., а по същото време в специализирани издания излязоха критични публикации за обекта.
Тогава в интерне тръгна и международна петиция за спасяването на Рациария. В нея се включиха над 600 археолози, повечето от които от чужбина.
През 2012 г. в Русе ще се проведе световен конгрес, който е форум за границите на Римската империя, от които в съвременна България попадат 471 км. Очаква се в него да участват специалисти от 15 държави. Надеждата на Красимира Лука е дотогава ситуацията в Рациария да е променена и срамното петно от унищожения град да бъде заличено.


9. Откриха римски ковчежник с имане
Източник: http://www.standartnews.com/news/detail ... 0%BD%D0%B5
Древен гроб на тракийски финансист откриха археолози. Около костите те намериха петдесетина монети. Историците кръстиха откритието си "счетоводителя". Те се натъкнаха на ковчежника в 6-метрова могила край омуртажкото село Могилец. Учените копаят вече два месеца в района, където търсят тузарска римска вила. По откритите монети съдят, че мъжът се е занимавал с финансите на вилата, дори допускат, че е бил неин управител. В гроба на "счетоводителя" историците намериха и уникален 22-каратов златен пръстен с камък от син халцедон и изобразен върху него Дионис с грозд в едната ръка. На мен лично не ми е известно у нас да е откриван друг подобен пръстен, каза ръководителят на разкопките Стефан Иванов. Той е археолог от Регионалния исторически музей в Търговище.
Гробът е намерен само на 30 сантиметра дълбочина и е удивително, че е останал непокътнат досега - само на половин метър от него минават някои от подземните комуникации на селото. Сред погребаните край Могилец има също скелет на жена и на малко дете на около две-три години. Стефан Иванов обясни, че находките се датират към първата половина на трети век. Историците открили в могилата още златни обеци и 45 монети, както и стъклени съдове за благовонни масла. Те попаднали и на рядко оцеляващи във вековете дървени предмети и дори тъкан плат, съхранен над 1800 години. Преди да бъдат показани, находките ще бъдат реставрирани.
Името на село Могилец са дали седемте могили край него, най-голямата от които изобщо не е проучвана, но е варварски опустошена през годините от иманяри. Те са прокопали през нея два тунела и дори са я взривявали.


10. Восъчни статуи на звезди от Боливуд предизвикаха фурор в Музея на мадам Тюсо в Лондон
Източник: http://www.tvevropa.com/bg/news/enterta ... view/58442

Стотици индийци се стекоха в прочутия Музей на мадам Тюсо в Лондон, за да видят изложената там колекция от восъчни фигури на звезди на киното от Боливуд. От ръководството на музея се похвалиха, че от години не е имало такова нашествие на посетители от Индия.
Филмовите актьори Амитаб Бахчан, Шахрух Хан, Айшвария Рай и Хритник Рошан изглеждаха удивително реалистично във восъчните си премени. Интересът на индийската общност в Лондон към филмовите икони от Боливуд расте през годините, затова от Музея на мадам Тюсо редовно обновяват колекцията си от индийски знаменитости.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Авг 30, 2011 9:45 am

Музеен информационен бюлетин за 25.08.2011


1. Доц. Людмил Вагалински:Трябва да научим обществото да разбира историята си
Източник: http://www.duma.bg/duma/node/19523
Когато една нация уважава своя научен елит, това значи, че тя инвестира в бъдещето и в себе си, казва директорът на НАИМ-БАН
Людмил Вагалински е завършил история с профил археология в СУ, както и реторика пак там. Специалист е по антична археология (I-VII в.), защитил е докторска дисертация за римска Тракия. Специализирал е в Берлин и Мюнхен. Завеждал е секцията по антична археология в Националния археологически институт с музей при БАН, бил е зам.-директор, а от 2010 г. е директор на НАИМ-БАН. Ръководи проучвания в античния град Хераклея Синтика (с. Рупите), римската колония Деуртум край Дебелт, римските кастели Ятрус при с. Кривина в Русенско и Трансмариска при Тутракан. Автор е на три книги и на множество научни статии. Преподавал е в СУ и НБУ.
"Впечатлен съм, че поляците уважават най-много свещениците и професорите"
"Има тръпка в откриването. Гледаш някакъв мижав обект и след това се оказва, че от него излизат прекрасни неща"
- В момента у нас се провежда ХХII конгрес по византийски изследвания с над 1000 гости - учени от цял свят, такъв грандиозен научен форум не сме имали в България от много години. При това по толкова важна за нас "национална" тематика. Но в медиите той не намира кой знае какво отразяване. Защо е така според вас?
- Труден въпрос. От една страна, според мен ние, самите учени, не сме достатъчно активни. Не съм от организационния комитет на конгреса, за да давам категорично мнение, но ми се струва, че би трябвало да търсим по-упорито медиите. От друга страна, политическият елит определено оказа подкрепа на конгреса - и с присъствието си при откриването, и с патронажа на президента. На откриването на конгреса имаше страшно много медии. Боя се донякъде, че основната причина беше присъствието на важни политически лица. Надявам се, че дните до края на конгреса ще бъдат по-силно отразени като тематика.
- Допреди 20-ина години основно се обръщаше внимание на времето от създаването на българската държава насам и на християнската култура. После модерно стана да се говори за траките и за златото им. И сега е обратното - нашето Средновековие е на втори план. А в НАИМ току-що открихте византийска изложба, която показва едно огромно наше археологическо и изобщо културно богатство. Каква е причината да се загърбва този период?
- Причината е, че може би не сме водили балансирана медийна политика, говоря за науката археология, през последните десетилетия. Още от 80-те години насам интересът беше изнесен към тракийските древности. В това, разбира се, лошо няма. Опитахме се да направим една запазена марка за България от периода на античността. Траките наистина са най-подходящата етническа група, която има интересна култура. Ако е изостанало малко изтъкването на средновековната и българската култура, това е слабост. Макар че не мисля, че сме чак толкова слабички. Правят се доста разнообразни конгреси и форуми по Средновековие, по българистика, редовно се организират международни конференции в Созопол, посветени точно на тази проблематика. Неслучайно византийският конгрес се прави сега в България. Ако бяхме толкова неактивни, нямаше да получим домакинството на този конгрес, защото конкуренцията беше голяма. Но, права сте, трябва да научим нашето общество да се интересува повече от историята на своята държавност, от Средновековието ни, което - смея да твърдя, е не по-малко интересно, актрактивно и бляскаво, отколкото са античните материали, да речем - тракийските древности.
- Вие лично къде бяхте на разкопки досега през тази година?
- Първо по трасето на "Набуко" имахме теренни издирвания през месец април - 420 км по газопровода, през цяла България от турската граница до Дунава при Оряхово. Работиха много интензивно 6 екипа. Целта бе да установим има ли археологически обекти по трасето и какво трябва да стане с тях.
- И има ли?
- Има, регистрирахме 110 обекта с бъдещ различен режим, които се датират от праисторията до късното Средновековие. Те всичките трябва да бъдат проучени в различна степен - с наблюдение или с разкопки. В момента водим преговори с "Набуко-България", за да преминем към самите разкопки. Според закона те трябва да финансират разкопките. За тези издирвания ние водехме преговори от 2009 г. с "Химкомплект-инженеринг", подизпълнител на "Набуко". Едва сега през април реализирахме издирването. Трудно става, има доста неща да се уточнят. Много съм доволен от екипите, които проучваха, те са от нашия институт, но в тях имаше хора и от университети, от местните музеи. Конкретно с моя екип работихме през юни и на река Резовска, до самата турска граница има едно много интересно укрепено селище при с. Сливарово, което е на полуостров, на 60 м над реката. То се е появило в VIII-VII в. пр.Хр. и до Х-ХI в. от н.е. продължава да съществува. Там неселението винаги се е занимавало с железодобив. Този обект поставя много въпроси - например какво се е случило през II в., когато това среднобогато селище е брутално опожарено в момент, когато империята е много спокойна. Интересното също е, че намираме графити върху съдове, в които част от буквите не са гръцки! Не говоря, че са тракйски, но все пак е доста впечатляващо, тепърва трябва да изясним тези неща с епиграфи и други колеги.
Сега имаме разкопки и по трасето Добрич-Силистра, а през септември ни предстои да продължим на един прекрасен обект - Рупите при Петрич, където проучваме много богат древен град Хераклея Синтика и некропол, бил е на границата между древна Тракия, древна Македония и древна Гърция.
- Тази година на колко места се правят разкопки в България?
- На около 250 обекта се работи тази година. Обикновено един екип работи не само на един обект, проучват се понякога по два и по три обекта.
- Колко са всъщност археолозите в България?
- Общо сме около 250 човека - това са щатните археолози заедно с хората, които не са на щат, но са наши колеги и са също така добре подготвени, завършили са археология и всяка година участват в различни спасителни разкопки.
- Някои обекти тази година получиха добри пари - главно за реставрация. За археологически проучвания обаче средствата са в пъти по-малко и археолозите работят много трудно. Има разминаване между тези две дейности, свързани с културното наследство.
- Много е трудно да се намери балансът между средствата за археологически проучвания и за реставрация. Факт е, че през последните десетлетия бяха проведени сравнително интензивни археологически разкопки. В един момент започват да изостават консервацията и реставрацията. Добре е да се разкриват интересни обекти, движимите ценности отиват в музеите, обаче какво става с архитектурата на място - дали ще са тракийски гробници, дали са крепости или някакви градове, повече или по-малко запазени. В този смисъл да се дават пари за консервация и реставрация не е лошо. Стига те да се изпълнят добре и бързо. Трябва да има баланс между темповете на разкриване от страна на археолозите и реставрацията и консервацията. Този баланс ние все още не сме успели да го намерим. Грехота е, плаче ми сърцето, когато отида и видя обекти, които вече сме проучили, но поради неглижиране от общината или от по-високо равнище това, което сме разкрили, се руши. Това е много тъжно. Ние ще направим науката, ще извлечем информацията, ще напълним музеите, но самите паметници се разрушават. Трябва да има някакъв баланс.
- Още един дисбаланс виждам аз в това, че някои обекти получават много пари по хрумване на политици, други обаче са оставени без средства изобщо, пък после се оказват твърде ценни за науката и за историята ни.
- Не можем да избегнем субективното при преценката кое да се финансира и кое - не. Аз самият например мърморя за огромната римска колония в Дебелт - единственият археологически обект в България, който е обявен от Европейската комисия за европейско културно наследство, заедно с още два феномена - Борис Христов и Васил Левски. И въпреки това втора година Дебелт не получава финансиране, макар че там са 4 екипа, обектът е обречен на успех. Трудно се намират пари за всички ценни обекти. Освен това археологията крие елемент на изненада, който е положителната й страна. Тръпката на откриването. Гледаш някакъв мижав обект и след това се оказва, че от него излизат прекрасни неща. А има други открития, от които очакваш твърде много, обаче те не ти оправдават очакванията.
- Има ли промяна в трагичната ситуация с финансирането на БАН, с липсата на пари от бюджета за заплати и въобще - за издръжка?
- Лично аз не съм разбрал да има подобрение в решаването на въпроса със заплатите в БАН. Доколкото знам, през август трябваше да има преразглеждане на ситуацията и министърът на финансите да реагира, защото ние получаваме между една четвърт и 40% по-малко субсидия за заплати. Да не говорим, че и всичко останало трябва да си го правим сами - поддръжка на материалната база, правене на наука, което включва и издания, и изложби в нашия случай, и книгоиздаване, което е много скъпо. За всичко това не се получават пари. Правим го някак, с много строга дисциплина и с голямо напрежение върху хората. Ние все пак работим за тази държава и за мен не е нормално да не се покриват дори тези ниски заплати, срам ме е да ги кажа, когато ме питат хората...
- Колко все пак е заплатата на археолозите?
- В института имаме археолози, които са с около 250-280 лв. заплата и така до професорите и учените със степен "голям доктор", които стигат до малко над 600 лв. Без коментар трябва да оставя това. То вече не е дори оплакване. Наскоро много се впечатлих от една оценка на журналисти за ситуацията в Полша - те казват, че поляците уважават не всички групи хора, уважават свещениците и професорите. Това ме впечатли, защото когато една нация има отношение към своя научен елит, това означава тя да инвестира в бъдещето си. В себе си. Иначе не вървим на добре.

2. Културологът Георги Мишев: Тракийските светилища в България са оставени на произвола на съдбата
За значението на тракийските светилища в България, както и за туристическия интерес към тях, Агенция „Фокус” разговаря с културолога Георги Мишев от Тракийско общество „Трескейа”.

Източник: http://www.focus-news.net/?id=f18529\

Фокус: Г-н Мишев, увеличава ли се интересът към тракийската история, към тракийските светилища в България?
Георги Мишев: Това, което аз лично наблюдавам, е наистина увеличаване на интереса. Това може само да ни радва, тъй като това е интерес към знанието. Желанието за знание е една от предпоставките за формирането на уважение към заобикалящото ни. При последното ни посещение на пещерата „Утробата” в село Ночево, община Черноочене, имаше около 30-40 души. Това наистина е нещо позитивно, тъй като показва една съвременна тенденция на завръщане на уважението на нашия народ към земите ни. Все пак неслучайно писателят Алеко Константинов казва: „Опознай Родината, за да я обикнеш”.
Фокус: Кои са най-популярните и най-добре запазените тракийски светилища у нас?
Георги Мишев: Всичко си струва да се види, зависи кой какво търси. Един търси крепости, друг търси градове, трети търси светилища, а друг – мегалити. Това, което се говори, е, че най-посещаван е Перперек или т.нар. от археолога проф. Николай Овчаров - Перперикон. Популяризирането на какъвто и да е обект е сложен процес, който е плод на множество фактори, но не винаги в основата му е доброто качество на самия обект. Личното ми мнение е, че има много по-атрактивни места, които обаче не са толкова популярни.
Фокус: Кои са те?
Георги Мишев: Много са, но за съжаление много голяма част от тях са потънали в забвение. Районът на село Ночево е жив пример. Там има наистина много скални светилища, няколко пещери - утроби, има скални ниши, има скални изсичания. Много малко обаче се посещава този район, а тракийските паметници могат да бъдат един от факторите за неговото оживяване и развитие.
Фокус: Има ли място в България, където тракийските светилища да са по-концентрирани?
Георги Мишев: В научните проучвания са описани тези центрове, например, районът на Казанлък, районът на Старосел, историко-археологическият резерват Сборяново и други. За съжаление, не мога да кажа, че има такъв център с реставрирани светилища по начин, че да представляват наистина една атракция, в която обектите да се видят в симбиоза. Да може да се види, че обектът е съответно консервиран, реставриран и социализиран в подобаващ вид. Много малко са тези обекти. Ако трябва да говорим честно, може би почти ги няма. По този начин ние, съвременните обитатели на тези земи, ограбваме миналото си, защото не позволяваме тези обекти да изпълняват своето предназначение на културен носител.
Фокус: Различават ли се по някакъв начин тракийските светилища от единия край на България и от другия?
Георги Мишев: Имат си определени характеристики, които ги правят принадлежащи към определен вид тракийски обекти и дори към отделни тракийски племена. Има райони, където има концентрация на определени видове светилища - например, в Родопите могат да бъдат видени много скални ниши, които не виждаме в Средна Гора. В Източна България могат да бъдат видени светилища от най-различен тип. Интересни са скалните светилища в района на град Ямбол – древният тракийски град Кабиле. Покрай село Мелница, Ямболско има едно страхотно скално светилище със слънчеви дискове. То наистина си заслужава да бъде видяно, но е малко посещавано. В морския ни район това, което може да бъде видяно, е тракийското светилище „Бегликташ”. То също е много популярно и доста посещавано. За съжаление, все още не е достатъчно добре проучено и е недостатъчно добре представено на туристите, които отиват да го видят. Интересни обекти са долмените в Странджа и Сакар, прекрасното светилище Мишкова нива в района на Малко Търново и много други.
Фокус: Кой поддържа всички тези места днес?
Георги Мишев: Една част от тези паметници са под опеката на Министерство на културата, на местните власти или местните музеи. Статутът на повечето скални светилища в България е никакъв. По-голямата част от тях се намират доста трудно от туристите. Почти няма никакви табели до тях. Изключвам масово популярните, но при останалите липсва табела, която да насочи хората към определеното място. В района на село Ночево също не може да се намери табела към светилищата. Тракийските светилища абсолютно са оставени на произвола на съдбата.
Фокус: Кой би трябвало да се занимава с поддръжката им?
Георги Мишев: Винаги се е казвало, че светилищата са направени за хората и в този смисъл, те са тези, които трябва да се погрижат за обектите. Нека да обясня как стоят нещата: скалните светилища, които са обявени за паметници на културата с национално или местно значение, имат някакъв статут. Те се водят в някакъв регистър и са под опеката било то на държава, община или музей. По-голямата част от обектите обаче не са систематизирано описани. Дори и да са описани, това е направено в научни публикации, но не са въведени в съответния регистър и държавата няма ангажимент за тяхното опазване. Това е откровено престъпление от страна на държавната власт спрямо културно-историческото наследство, тъй като по този начин то е оставено на произвола на събитията.
Фокус: Какъв е процентът на тези тракийски светилища, обявени за паметници на културата, на фона на всички?
Георги Мишев: Не знам някога да е правена подобна статистика. Мисля, че не е. Няма актуален регистър на всичките скални светилища, за да може да се направи статистика колко от тях са обявени за паметници на културата с национално или с местно значение. На практика се забелязва това, че една част от тях се намират в частни имоти, други са сред нищото и може някой да си купи нива и да изхвърли културните ценности от там, без да знае за значението им, а може да го направи и умишлено.
Фокус: Казахте, че някои от светилищата не са добре проучени.
Георги Мишев: Ще Ви дам пример с Тракийски култов център „Старосел”, тъй като районът е добре познат. В рамките на култовия център има редица скални светилища. Те не са проучвани и археологически и от гледна точка на археоастрономията, нито са правени сондажи, за да се види дали на скалното светилище не е имало и градежи. На тях се намират фрагменти и керамика, но това става заради изкопите на иманярите. Това ограбва науката, защото в крайна сметка, за да може един обект да се осмисли цялостно, трябва да се направят проучвания на всичките му съставни части. След като д-р Китов въведе понятието „Тракийски култов център Старосел”, се направиха проучвания единствено върху храма на Четиньова могила, но всичките скални светилища в района останаха просто споменавани. За съжаление, това не е единственият пример в България, а има редица подобни случаи. Например, при Татул е същата история – имаме градежа и храма, но на находките в района, слънчевите дискове, пещерата утроба, намираща се непосредствено до светилището, не са извършвани изчерпателни археологически и други проучвания. Те са необходими, за да се види дали обектите в района са осмислени като цялост, не са ли, може да се посочи много по-точно и датировката им.
Фокус: Какво е състоянието на инфраструктурата край тези места? Има ли пътища до там изобщо?
Георги Мишев: Като се каже Тракийски култов център „Старосел”, се разбира някаква област, която има център. В Старосел има много обекти, материални паметници от траките. От тези 10-15 обекта – скални светилища, градежи на гробници и храмове, едва 2 са до известна степен годни за посещение. До тях има път, но до другите нито има табели, нито има пътища, нито има информация, нито тече някаква реставрация. И до тези, до които има път, е по-добре да не коментирам на какво ниво е реставрацията. Инфраструктурата към огромна част от тракийските светилища е в много лошо състояние, а до скалните светилища с някои много малки изключение напълно липсва и в повечето случаи това е основна пречка за туристите. Липсата на табели е друг основен проблем. Те предоставят първата информация за осмисляне на обекта. Ако отидете и видите едни камъни, какво ще разберете? За един човек със средно ниво на обща култура, който няма задълбочени познания по темата, това ще бъдат просто едни камъни. Ако те не бъдат представени от специалист в областта, продължават да бъдат само камъни. Трябва да бъде обяснено каква е символиката им, как са осмислени, какви са паралелите, има ли източници. Освен това, наред с археологическите проучвания, не се извършват и други проучвания. Когато преди години дисциплината „Тракология” е създадена в България, проф. Александър Фол винаги е казвал, че тя е едно интердисциплинарно проучване. Не е редно един обект на траките да се проучва единствено по археологически път и да се разглежда като отдалечен във времето артефакт. В експедицията „Странджа-Сакар” преди години присъстваха и редица други специалисти, като етнографи – например, проф. Иваничка Георгиева и други. Днес такива експедиции са рядкост. За щастие ги има, но са много редки.
Фокус: Може би финансирането им е трудно?
Георги Мишев: Не мисля, че това е основният проблем. Въпрос на организация е, а също и на приоритети за научните ни кръгове. Най-важното е да се прави атракция и бизнес или е важно цялостното изучаване на културата ни? Ако за държавното формиране на България можем да говорим с датировка 681 г., то за културата ни тази дата е с няколко хилядолетия по-рано.
Фокус: След като няма кой да опазва тракийските светилища в България, случва ли се там да има и вандалски прояви?
Георги Мишев: Не точно и не само. Съществува една съвременна тенденция за християнизация на обектите. Например, около светилището „Белинташ” в Родопите преди години започна строеж на християнски храм. Местността там е освен археологически защитена зона, и природно защитена зона. С въпросния строеж започнаха и изсичания на кръстове по скалите, започнаха и други неприятни прояви, което не е адекватно да се случва в XXI век. Има и други подобни случаи през последните години, за съжаление. При посещението ни в с. Бръшлян, Странджа преди няколко седмици, заедно с колеги, ни бе отказано да видим олтара в църквата, който има посветителен надпис на Зевс-Дионис, въпреки че същият е публикуван и е обект на научен интерес. Обяснението беше, че има забрана да бъде показван и фотографиран. Никога в българската традиционна култура подобно нещо не се е случвало. При нас има приемственост на епохите и културите и българският народ никога не е унищожавал или презирал следите от неговото минало по такъв вандалски начин, както това се случва днес. Това ревностно пазене на следите от нашата древност е основен фактор, който е допринесъл за запазването на културната ни идентичност.
Фокус: Може ли това да бъде спряно или предотвратено?
Георги Мишев: Колкото и идеалистично да звучи, когато хората се информират и образоват, е възможно. Преди време възникна дебатът за връщане на вероучението в училищата – чудесна идея е да има предмет „История на религиите”, за да може обществото ни да има малко по-висока степен на култура и познания в тази област, защото народът ги няма. Историята на религиите е нещо в този смисъл различно от Вероучението, тъй като историята на вярванията и идеите съвсем ясно показва приемствеността и значението на всяко свято място и по този начин не подстрекава към неговото унищожаване или поругаване, а напротив – към уважение на вярата на всеки, защото всеки има право на свой път и всеки път има какво добро да предложи. Културните ценности могат да способстват и за развитието на икономиката – дали чрез развитието на местен хотелиерски бизнес, било за друго, хората биха имали по-различно отношение към тях. Държавата не може да сложи полицаи на всяко светилище или на всеки камък, колкото и много полицаи да има в страната.
Фокус: Съществува ли вероятност част от скалните тракийски светилища да са били редени според съзвездия, според звездите?
Георги Мишев: Има такива данни и точно заради това трябва да се правят и археоастрономически проучвания. Археоастрономите са хората, които могат да кажат дали това съществува. Например, в Старосел има скално светилище наречено Момини камъни, което според мен и според проф. Валерия Фол, е мегалит и е слънчева врата, както тази в Бузовград. За да бъде доказано това обаче, е необходим археоастроном, за да заснеме, да направи изследване и да каже дали светилището е издигнато от човешка ръка, кога е било издигнато.
Фокус: Малко на брой ли са те в България?
Георги Мишев: Малко са, но важното е, че ги има. Подобни археоастрономически изследвания са правени на скалното светилище „Харман кая”. Има много интересни публикации по темата, но и те не са известни на широката публика. За съжаление, местният бизнес няма никакво желание да работи с хората на науката. Като влезете в един хотел, може да намерите брошури за ресторанти, но много рядко може да намерите брошури за културно-историческите обекти в района, които са създадени с помощта и на местния бизнес. Това е практика, позната на запад от много години, но за съжаление непопулярна у нас.
Фокус: За невежество или за подценяване на културното наследство се касае?
Георги Мишев: Навсякъде и непрекъснато се говори за богатото ни културно-историческо наследство, какъв огромен потенциал и ресурс е това, но не се използва по начина, по който би трябвало. Ролята на държавата и на учените в този смисъл е огромна и вината е също и в двете страни. Вместо да си запазим нестинарството и автентичната нестинарска обредност, ние въведохме нестинарите в кръчмите, профанизирахме традицията и така я лишихме от нейната най-важна роля – духовната почит, което с течение на времето ще я превърне в интересна забава и нищо повече.
Фокус: По-малко туристи ли ходят вече в Странджа?
Георги Мишев: Миналата седмица се върнах от Странджа и мога да кажа, че сред местните там има огромно разочарование. Това е жалко да се види, но е факт. Това се забелязва и по другите места в страната ни. Местните власти – общини и музеи, вместо да осъзнават важността на локалната традиционна култура и да се грижат за адекватното й запазване и експониране, създават пречки и дори объркват нейното функциониране. Традиционните събори и местата на провеждането им се преместват на „удобни” дни и места. Освен това, се забелязва на държавно ниво захващане с едни много мащабни проекти. Такъв пример е проектът с Кози грамади, Средна гора. На Кози грамади се намира тракийска резиденция - тюрзис и редица светилища свързани с Тракийски култов център Старосел, но целият обект е в същинска Средна гора. Вместо да се реставрират и социализират археологически обекти, които се намират на 5-10 минути от населено място, то приоритетно се проучват археологически обекти на 20 км навътре в гората и да се търси начин за прокарването на път дотам. От няколко години като цяло в страната ни се извършват разкопки, разкриват се обектите и същите се изоставят на произвола на съдбата след това. Не е редно дори един могилен насип, който е коствал труда на стотици хора преди хиляди години, да бъде просто разровен с багер и след това оставен на разруха.
Фокус: Кои са най-известните обреди, които са практикували траките в светилищата и останало ли е нещо от тези обреди и до днес?
Георги Мишев: В българската религиозна обредност има много силен античен пласт. Има доста научни разработки по темата. Курбаните и съборите са подобен пример. Всички знаят за първомартенската обредност или за ритуалите по Коледа, за кукерите и нестинарите. Това са идентифициращи за българската култура обреди. Те са много по-различни, отколкото обредите при другите народи.
Фокус: Можете ли да разкажете какво буди интереса на посетителите към тракийското светилище при село Ночево?
Георги Мишев: Всяка година в периода 13-15 август организираме по едно посещение на светилището. Според литературните данни, в тези дни в Рим е била почитана т.нар. Диана Неморензис, за която римските автори са писали, че има много скитски и варварски, т.е. чужди на римляните, елементи в образа и обредите й. Те смятат, че тя е приличала на Артемида Таурополос. Смята се, че тя е тракийска версия на Артемида и е почитана в Северна Гърция. Идеята на посещението на тракийското светилище край Ночево в този момент е, че не можем дори след 2 или 3 хиляди години да измисляме ново предназначение на тези места. Предназначението им е дефинирано още преди няколко хиляди години. Те са сакрални места, на които човек следва да търси своето духовно преживяване. Както християнин може да отиде в храм на мюсюлманин, но е редно да се държи подобаващо и да осмисля, че пребивава на свещено място. Хора, които искат да посетят подобен обект с ясната мисъл, че то е свещено място, е възможно да научат повече за него, а защо не и да съпреживеят. В крайна сметка това е целта на духовния туризъм – духовното преживяване. Тракийските светилища могат да бъдат достойни обекти за тази цел. Оживяла древност е, когато едно древно светилище приеме поднесените дарове - цветята, ябълките, хлябовете, които хората оставят. В края на краищата светилищата са за хората, а не за боговете. Те са за хората, които имат нужда да излязат от ежедневието и да потърсят духовното.


3. Три секции с история в новия музей на София
Източник: http://cross-bg.net/balgariya/88-novini ... na-sofiya-
Стенописи, древни базилики, подарък от английската кралица и градския бит влизат в експозициите
Картини, икони, бюрото на княз Фердинанд, подарено му от Бисмарк, мебели и много други ценни експонати от различни исторически епохи ще приюти новият музей на историята на София, който ще се помещава в сградата на Централна баня. „Най-голям дял от експозицията е отделен на периода след избирането София за столица на България, когато за кратък период от около 30 години изостаналото ориенталско градче се превръща в модерна европейска столица", заяви в интервю за Информационна агенция КРОСС Борис Чилев, директор на ОП "Стара София" със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Софийски исторически музей ще се концентрира в три основни раздела, разясни Чилев.
Първият е посветен на древността- възникването на града около минералния извор и важния кръстопът, на първите религиозни сгради в него. Вторият раздел е за София в традиционните вярвания и изкуства. „Силата на духа ще бъде представена със стенописи и икони, старопечатни книги и църковна утвар", допълни Чилев.
Посетителите ще могат да се запознаят с изграждането и развитието на града, с неговия бит и развлеченията на софиянци. Ще бъдат показани и оригиналните обичаи и битови навици на софийските жители.
Музеят за история на София ще заема помещенията по западната и южната фасади на сградата на Централна баня, а останалата част ще бъде превърната в СПА и Водолечебно- оздравителен център. Музеят ще е на четири нива и ще включва експозиционна част, реставрационни ателиета, фондохранилища за експонати, учебен музей, информационен център и административно-управленска част.
Разгънатата площ на четирите нива на музея е приблизително около 7 900 кв. м., допълни Борис Чилев.
За проекта наскоро бе отпуснато безвъзмездно еврофинансиране за над 5,6 млн. лева, а съфинансирането от Столична община е 328 000 лв. „За да бъде въведен обектът в експлоатация Столична община трябва да осигури около 2,4 млн. лева допълнително за художественото осветление на фасадите, за пространствено-художественото оформление на експозицията, за новите настилки пред западната и южната фасади на сградата, за дворното осветление и за асансьорите", каза още Борис Чилев.
Така Софийският исторически музей най-сетне ще намери своя дом, въпреки че съществува от 83 години.


4. Бивша военна база в Украйна е превърната в музей
Източник: http://www.ekipnews.com/news/lubopitno/ ... ej/114851/
Снимка: img.ifeng.com
Бивша тайна база за ядрени ракети на Съветския съюз беше превърната в туристическа атракция в Украйна. В базата се е съхранявал третият най-голям стратегически арсенал в света. Това е и единственият музей в света, в който широката аудитория може да види съветски ядрени оръжия.
След разпадането на СССР Украйна наследява комплекса с 1900 ядрени бойни глави. За поддръжката на базата Първомайск се изразходвали средства, необходими за функционирането на два средноголеми съветски града. Затова и коплексът е превърнат в музей, а очакванията са районът да се стане посещавана туристическа дестинация.
Срещу скромната такса за вход от 3 долара посетителите могат да разгледат различни образци на ядрените ракети, бойни глави и превозни средства, използвани за транспортиране, зареждане и инсталиране на ракетите. В музея има и подземни комуникационни тунели, както и напълно автентичен команден пост, скрит на 40 метра под земята. Този пост може да оцелее при ядрена атака и да оперира автономно за 45 дни. Основната атракция е прословутият червен бутон, който в действителност е бял. Той е разположен на контролния панел и в миналото натискането му би могло да активира изстрелване на ядрена ракета.

5. Изкуството на соца - в музей. А историята?
Източник: http://www.webcafe.bg/id_1929105925_Izk ... istoriyata
На 16 септември в София се открива музеят на тоталитарното изкуство. Всъщност - на социалистическото изкуство, защото министърът на културата Вежди Рашидов се отказал в наименованието да присъства думата "тоталитарно".
Това правителство ще вкара социализма в музея, заяви Рашидов пред TV7. Според него младото поколение не знае нищо за комунизма и ще може да го види в новия музей. Министърът обясни, че много неща от тази епоха са разграбени, унищожени или претопени, но историята трябва да се запазва - независимо дали е добра или лоша.
Така е. Само че историята в музея няма да я има. Нито гнева. Нито болката. Нима не раждат те истинското изкуство?
Легендирахме соца през всичките тези години на преход и съвършено умишлено поколения израснаха без да научат гадните истини за ТОТАЛИТАРНИЯ режим.
Там ще бъдат изложени не скритите в "чекмедже" произведения, неиздадените стихове, рисуваните и непоказани картини по времето на тоталитарния режим.
Там са наградените, възхвалявани автори, "заслужилите" и "народните", с добрите премии, специалните почивки и специалното снабдяване.
Това са творците на тоталитарния режим. Те го възхваляваха - и утвърждаваха създателите му. Вирееха под похлупака. А под краката им вирееха и други. Напук. Имаше ги. Макар и не като в Русия.
Илия Бешков там ли ще е? Ами Александър Жендов... Ами забраненият по време на режима филм на Бинка Желязкова "Привързаният балон" - няма ли да има една зала, в която да се прожектира, заедно с документални филми за репресиите, за да не останат младите хора с превратно впечатление за тоталитаризма/комунизма/социализма?
Защо в музея да не се намери място и за толкова отхвърляния Институт на националната памет, който СДС предлагаше навремето. А вече не предлага. За "изправителните" лагери, за "Белене" - (не АЕЦ), за жертвите, за изселените, за николапетковистите, за Горуня, за възродителния процес.
Иначе излиза, че правим паметник на соца, без да сме научили децата на историята му. А тя беше и гибелна. За това бюстовете на Другарите мълчат. Впрочем - и историците, които отговарят за учебниците.

6. Реставрират Средновековната крепост Кастрици край Варна
Източник: http://news.varna24.bg/282009.html
Започва реставрация на целия обект Кастрици, включително двореца Евксиноград и парковата среда. Това заяви доц. Валентин Плетньов директор на Регионалния исторически музей във Варна, както и ръководител на разкопките на средновековната крепост Кастрици.
Той уточни, че се предвижда освен пълната реставрация на обектите, но и поставяне на ново осветление, подмяна на канализацията и др. Плетньов коментира, че има идея бившата конюшня да се превърне в един музей с експозиция, като там ще бъдат изложени находките намерени от археолозите при проучването на Кастрици.
"Не става въпрос, че конюшнята ще става филиал на Регионалния музей, а просто находките ще бъдат представяни там", уточни археолога. Той добави, че се надява проектите, по които се работи в момента да приключат до година и половина, за да могат туристите да посещават и самата крепост Кастрици. Той обясни, че това ще даде възможност за развитието на културния туризъм във Варна, като добави, че в момента такъв се развива в Аладжа манастир, но там има указателни табели, информация, докато за този обект има още много какво да се прави.
Валентин Плетньов заяви, че в момента е разкрита уличната мрежа в западната част на крепостта, като има открити сгради със стени високи до 1,50- 1,80 м. Плетньов коментира, че след като бъде реставрирана крепостта туристите, които ще идват на посещение ще се движат из един средновековен град и ще имат възможността да се докоснат до живота на хората живели по тях времена. "Ще могат да се разхождат спокойно по улиците, да разглеждат къщите, тъй като ще направим и информационни табели, които да разясняват за това, какво се е намирало в самите помещения", каза още специалистът и добави, че ако бъдат отпуснати средства за проучване ще може да се разучи и другата част от Кастирици, тъй като до момента са проучени едва 5 дка от общо 20. Сумата, която е отпусната за реставрация на целия комплекс възлиза на 10 млн. лв. като за реставрация на крепостта е около половин милион лева.

7. Археолози откриха бронзова фибула при проучване на случайно открит обект край пазарджишкото село Мокрище
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1559039
Проучихме откритите случайно археологически находки в пазарджишкото село Мокрище. Това съобщи за радио "Фокус" - Пазарджик археологът от Регионален исторически музей в Пазарджик Валентина Танева. При строителство на автомивка хората бяха попаднали на керамика, което доведе до спиране на строежа и започване на проучвания. Открит беше един питос, а до него проучихме и една яма, която е използвана за отпадни материали. В нея открихме една бронзова фибула, много добре запазена. След като бъде почистена и обработена тя ще бъде датирана, а това ще ни даде възможност да определим и възрастта на обекта. Направихме осем сондажа, за да проучим обекта. В околността имаше голямо количество силно фрагментирана керамика в горните пластове, но освен нея нямаше други стойностни находки. Това е периферията на селище, което е разделено от преминаващия от там път София-Пловдив. Този обект е с нарушена структура още по време на строителството на пътя и на водопровода за минерална вода от Варвара към Пазарджик, каза също Танева. Тя допълни, че вече е пристигнало разрешение от страна на Министерството на културата строителството на автомивката да продължи, тъй като проучванията в този район са приключени.

8. В Брюксел гледат единадесет БГ художници
Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1014660
Само седмица ще може да се види изложбата от 15 картини на наши художници, на които ще се радват европейските парламентаристи в Брюксел. Тя ще се открие на 1 септември в сградата на новия Музей на съвременното изкуство - софийския арсенал (бул. "Черни връх" 2), съобщи Виолета Станичич - ръководител на информационното бюро на Европейския парламент в България. Ще остане до 6.9. После българската колекция ще отпътува за постоянното си пребиваване в Брюксел.
Как е направен подборът на картините и пластиките? Процесът не е бил нито лесен, нито бърз. Ангажирани са били институции като Министерството на културата, Министерството на външните работи, Националната художествена галерия, Института за съвременни изкуства, Съюза на българските художници, Софийската градска галерия. Художествената комисия на ЕП избира, а председателят на ЕП Йежи Бузек одобрява закупуването на 15-те произведения от 11 български творци, които бяха предложени и селекционирани в няколко тура от група български експерти. Оценени са поевропейските стандарти.
За монументалната сграда на Европейския парламент заминават творбите на Андрей Даниел, Бойко Митков-Бойо, Божидар Бояджиев, Георги Трифонов, Иван Костолов, Любен Генов, Станислав Памукчиев, Василена Ганковска, Нина Русева, Надежда Олег Ляхова, Георги Богданов/БорисМисирков (тандем). Работите са от периода 2004-2009 година, предимно масла, но има принтове, фотографии и бронзови пластики.

9. „Небе за всички” БИАФ 2011 посветен на 100 г. БГ авиация
Източник: http://www.cross-bg.net/politika/83-bal ... aviatziya-
Осмият международен авиационен фестивал „Небе за всички” БИАФ 2011 е посветен на 100 г. българска авиация. Той се проведе на 2, 3 и 4 септември на летище Крумово. Това каза генерал-майор Евгени Манев, председател на УС на фондация Български военновъздушни сили. „Подготовката върви с пълна пара. Имаме две мероприятия, като всяко за себе си е важно. Конференцията ще даде едно осветляване на направеното през тези години и ще се представят възможностите, които предоставят съвременните технологии. БИАФ 2011 ще се състои в три фази - минало, настояще и бъдеще”, заяви още Манев. Той обясни, че инициативата е под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов, с подкрепата на община Пловдив, община София, на трите министерства - на отбраната, на вътрешните работи и на транспорта и на много други обществени и държавни организации. „В етап „Минало” или т. нар. ретро парад, ще видим на живо типовете самолети или техни реплики, служили в БВВС. Те ще дойдат от авиационния музей. Нашата фондация прави всичко възможно да привлече още самолети, които не са в музея. „Албатрос 2” вече е транспортиран. Има и други. Пилотите ще бъдат облечени с автентични униформи от времето си. Откриването ще започне с вертолетите, които с димки ще обозначат националния ни флаг. След откриването започва етап „Настояще” с програма на БВВС. Ще покажем възможностите на нашата авиация при участие в симулирана операция по евакуация по въздуха на определи нуждаещи се. В етап „Бъдеще” ще бъде много интересно за специалисти и много атрактивно за тези, които предстои да решат бъдещето на България в тази посока. Тук ще участват три авиационни школи, които са водещи в авиостроенето в света. Ще отбележа, че за първи път в българско небе ще лети, представения от европейския консорциум „Ей Ди Ес” самолет „Еврофайтър Тайфун 2000”. За първи път от много години ще се представи и руската авиационна школа. Говорим за самолет МИГ-29 М. Аз съм в авиацията от 1971 г. и не си спомням такъв случай. Ще се насладим на най-високия професионализъм на световните асове в шоуто. Изобщо, зрелището не е за изпускане, трябва да се види от повече хора”, каза още Манев.

10. Неизвестна крепостна стена откриха край Трапезица
Източник: http://eu.actualno.com/news_358316.html
Неизвестна за науката крепостна стена, започната през 12 в., завършена от династията Асеневци и разрушена при унищожително земетресение преди 550 г., е открита при проучванията на хълма Трапезица, съобщи на БТА археологът доц. Константин Дочев, директор на великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
При разкопките в югозападния сектор на хълма, археолозите са попаднали наизключително добре запазено, но непознато мощно отбранително съоръжениес обща дължина от 19 м и ширина достигаща до 5 м. Зидовете са изградени от масивни каменни блокове, плътно слепени с хоросан, поддържани от мрежа дебели дървени греди.
Предполага се, че височината на крепостната стена е достигала до 15 м, а площадката зад нея е била предназначена да побере войните от голяма бойна част, която отбранявала пространството между двата входа за крепостта. До 1000 куб.м е общият обем на камъните, вложени в градежа на разкрития участък от крепостен зид, което също е изненада за археолозите.
По мнението на доц. Дочев, това е най-добре изградената средновековна крепост в Северна България, а разкритият участък може да послужи за образец при предстоящото обемното възстановяване на съоръжения на Трапезица.
Масивен мъжки пръстен от сребро, колекция от около 50 средновековни монети, съдове от сграфито керамика са сред находките от проучванията в пространството от вътрешната страна на крепостта. Най-ценната сред тях е изключително рядък екземпляр от монета на Иван-Асен Втори. Досега в Търново са открити само четири такива монети, обясни доц. Константин Дочев, който е експерт по средновековна нумизматика.
Мащабните проучвания на втората по значение след Царевец историческа крепост във Велико Търново се провеждат за трети поред сезон по съвместен договор между Министерството на културата и Националния археологически институт с музей при БАН.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Авг 30, 2011 12:35 pm

Музеен информационен бюлетин за 26.08.2011

1. Пещера „Лепеница” край Белоградчик се радва на все по-голяма популярност сред туристите
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1559448

Има доста пещери в региона на Белоградчишкия край, които не са пригодени за масови посещения, не са обезопасени и осветени, но са много интересни за различни експедиции спелеолози. Това каза за Радио „Фокус”-Видин Тодор Тодоров, уредник в Природо-научния отдел на музея в града. Достъпна е пещерата „Лепеница”. Тя е известна с това, че е в „червения камък”, всички останали са във варовика. Пещерата с червения камък е на две нива, много е интересна и предизвиква все по-голям интерес сред посетителите на града. До нея е изградена екопътека. Тя се намира на около 4 км югоизточно от Белоградчик в местността „Маркашница”. Образувана е в червеникавите пясъчници и е на възраст около 230 милиона години.
Друга по-известна за посетителите е пещера „Магурата” в близост до село Рабиша. Тя е обявена за природна забележителност, паметник на културата и национален туристически обект и е една от най-големите пещери в България. В пещерата има множество зали. Снимков материал от тях може да се види и в Природонаучния музей в Белоградчик.
Тази година е правено съвместно проучване на българо-френска експедиция на една друга пещера - „Козарника” край село Орешец. Предстоят да бъдат обявени резултатите от откритията след едномесечното проучване на експедицията, допълни Тодоров.
Нов експонат - белоглав лешояд привлича вниманието на посетителите в Природо-научния отдел на музея в Белоградчик. Експонатът радва посетителите от началото на лятото, след като служители на електроразпределителното дружество в региона са го намерили мъртъв на електрически стълб на далекопровод. Експонатът се радва на голямо внимание, защото тези птици са изчезнали отдавна по тези земи. Той е и най-едрият представител от семейство птици в музея. Размахът на крилата му достига 2,80 метра, след него е скалният орел с размах на крилата около 2,14 метра.
При бозайниците най-едрият екземпляр, който се съхранява в музея, е мечката и дивото прасе, което по тези краища достига 300 кг, обясни Тодоров.
Интересен за посетителите е и препарираният рис, за който има сведения, че отново е бил забелязан в околностите и впоследствие отстрелян от група ловци по погрешка.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Авг 30, 2011 1:25 pm

Музеен информационен бюлетин за 27-28.08.2011

1. Надя Ангелова: Туристите винаги се впечатляват от стъкленицата със сърцето на Алеко
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1559821
Туристите винаги се впечатляват от стъкленицата със сърцето на Алеко, каза пред Агенция „Фокус” уредникът в Къщата-музей на Алеко Константинов в Свищов Надя Ангелова. Сърцето на Алеко Константинов е съхранено след аутопсията му през 1897 г. от д-р Кръстьо Кръстев, литературният критик, който е много близък приятел на Алеко. След като музеят на името на Алеко Константинов се открива през 1926 година, самият д-р Кръстьо Кръстев решава да подари сърцето на къщата, където е изложено в стъкленица. „В продължение на години то се съхранява в тази стъкленица и на всеки четири години му се сменя формалинът. В къщата са запазени и самите дрехи, с които е бил по време на убийството му на 11 май 1897 г., както и пушката на един от убийците.

2. Надя Ангелова: Любовта на Алеко към новото, опасното и интересното го тласка към природата
Надя Ангелова, уредник в Къщата-музей на Алеко Константинов в Свищов в интервю за Агенция „Фокус” .
Източник: http://www.focus-news.net/?id=f18559
Фокус: На какво се дължи страстта на Алеко Константинов към туризма сред природата? Както е известно по негова инициатива се провежда първото организирано изкачване на Черни връх на 27 август 1895 г., тоест преди 116 години.
Надя Ангелова: Още с първите си пътеписи и най-вече с „До Чикаго и назад” Алеко Константинов описва природните красоти не само на нашата родина, но и в чужбина. След загубата на близките си Алеко непрекъснато търси да запълни самотата на живота си. Широката му душа жадува за волност и простори. Но любовта към новото, опасното и интересното го тласка към природата. Според мен това е най-вече желанието на Алеко Константинов да се впусне със свои приятели на излети сред природата. Не случайно, в своята изповед от 1894 г. пред Найчо Цанов на въпроса кое развлечение му е най-приятно, писателят казва: „Гуляй на чист въздух и в мъжка компания”.
Фокус: Какви данни има конкретно за деня на организираното изкачване на Черни връх на 27 август 1895 г.?
Надя Ангелова: Още през 1889 години Алеко организира своя първи излет с приятели до Черни връх през Кокалянския манастир. Алеко осъзнава изгодното положение на България като страна, подходяща за туризъм и основава първия туристически клуб в България през 1890 г. – „Урвич клуб”, който обединява любители на българската природа. На 11 май същата година с членове на клуба Алеко се изкачва на Черни връх. Този клуб съществува седем години и е имал дори свой марш. Идеята за създаване на туристическото дружество отдавна е вълнувала Алеко Константинов.
На 22 август 1895 г. той написва своята покана до любителите на природата, която вестник „Знаме” разнася из цяла България. На 27 август 300 души напускат София, като 25 от тях са съграждани на Алеко от Свищов. Той е безкрайно щастлив да види реализирана своята туристическа мечта, вдъхновен от идеята да разкрие пред очите на младите туристи непознатите красоти сред природата. На Черни връх се записват членовете-основатели на клуба на българските туристи и за председател на туристическия клуб е избран единодушно Иван Вазов. Интересното е, че не всички, които са се записали в похода, успяват да стигнат до върха, тъй като не са имали необходимата екипировка. Но това не означава, че любителите на природата се отказват. На следващата година е организиран отново поход на същата дата.
Фокус: Има ли снимки от изкачването на Черни връх през 1895 г.?
Надя Ангелова: Да, има снимки с туристите от изкачването, както и такива на върха. Имаме и списък на туристите, които са се записали в клуба на българските туристи.
Фокус: Увеличават ли се посетителите в къщата-музей на Алеко заради интереса към личността му?
Надя Ангелова: Интересът расте, особено след като къщата-музей е включена към 100-те национални туристически обекти на България. С годините се увеличава и потокът от туристите, не само българи, но и чужденци, тъй като им даваме и възможност на чужди езици да се изнасят беседи, за да могат да се запознаят с живота и дейността на нашия писател и общественик. Най-вече ги впечатлява самобитността на къщата. Тя е построена през 1861 година и тази година навърши 150 години. Туристите са впечатлени и от градината, и от красивата гледка, която се разкрива пред очите им с Дунава и румънския бряг, да се докоснат от красотата не само на забележителностите на Свищов, но и да видят гледката към румънския бряг, която е била и любима гледка на Алеко Константинов по време на руско-турската война. Той е имал една любима таванска стаичка в къщата, откъдето е наблюдавал преминаването на руските войски по време на войната.
Фокус: Кое според вас е най-ценното в къщата-музей? Сърцето на Алеко ли?
Надя Ангелова: Не мога да кажа, че най-ценно е сърцето на Алеко. За мен всичко е ценно, но най-вече ценна е тази атмосфера, която съществува в къщата и духът, който присъства, особено след като се запознаеш с фактите от живота на писателя, всичко става ценно. Най-интересният факт, който може да се каже за родната къща на Алеко, който впечатлява всички посетители, е Императорската стая. Алековата къща е втората, която е посетил в Свищов руският император Александър II след Освобождението на града. Съответно бабата на Алеко Константинов – Елена Иванова Шишманова е приготвила ястията на самия император. Тя е една от учредителките на женското дружество в града – „Съгласие”. Александър II е останал много впечатлен. Къщата е била застлана с много скъпи килими, които в момента липсват, не могат да се открият след пренасянето на покъщнината в София. В знак на благодарност самият император подарява самовар и две руски чаши за чай.


3. 100 000 посещават Шипка годишно
Източник: http://coming.actualno.com/news_358473.html
Около 100 000 души годишно посещават Паметника на свободата на връх Шипка, заяви Мая Миланова, която работи в Националния парк-музей на историческия старопланински връх.
Посетителите са най-вече семейства или организирани групи - ученици, студенти и други. По-малко са индивидуалните туристи. Голяма част са тези, които изчакват стъпалата до символа на свободата, пътувайки между Северна и Южна България.
„Патриотизмът е жив у хората. Те държат да покажат на децата си паметника на Шипка", коментира Мая Миланова. Ето защо най-много хора се събират на старопланинския връх на 3-ти март и на августовските чествания на Шипченската епопея, когато се пресъздават героичните боеве на опълченците и руските военни срещу османската армия. Ученическите екскурзии предимно са в края на учебната година.
Към паметника на Шипка не липсва и интерес от страна на чужденците. Традиционно руски и украински туристи идват у нас, за да видят Паметника на свободата и храм-паметника край град Шипка.
„Индивидуални туристи има буквално от цял свят - Европа, Америка, Канада, Япония, Австралия, Израел", допълни Миланова.
„Паметникът е посещаван цялата година, дори и през зимата", похвали се Миланова. Посещенията са нараствали до преди две години, когато удари кризата. „За миналата година, в сравнение с 2009 година, имаме спад на туристите с около 6000 - 7000 души. Това се наблюдава при индивидуалните туристи, а не при организираните туристически посещения", обясни Миланова, която отговаря на връзките с обществеността.
За първата половина на тази година около 47 000 души са посетили историческия монумент, което дава надежди на работещите в музея, че тази година ще прескочат границата от 100 000 туристи.

4. Иван Христов: Липса на база, пътища и проучвания скриват високопланинските крепости за туристи
Н.с. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”.
Източник: http://www.focus-news.net/?id=f18553
Фокус: Г-н Христов, какви са резултатите от тазгодишната експедиция на тракийската резиденция Кози грамади?
Иван Христов: Нашата експедиция може да се похвали с това, че успяхме да изясним планировката на укрепената тракийска резиденция на 70 %. Т.е. – ние знаем какво има в една тракийска царска резиденция – как е обособена, какви сгради има, как е била разположена централната сграда и т.н. Нещо много важно, защото до съвсем скоро ние нямахме представа как са били устроени тези резиденциални центрове на тракийската държава. Миналата година успяхме да си изясним как вървят крепостните стени, как са били укрепени фортификациите, кулите. Тази година напреднахме във вътрешността на укрепения комплекс. Знаем, че резиденцията е била разположена на четири добре нивелирани нива в скалите под връх Кози грамади. Ясно се очертават няколко зони: едната е жилищната зона, в която са били разположени сградите на тези, които са обслужвали резиденцията. Имаме една зона – т.нар. стопанска част на резиденцията. Там са били разположени запасите със зърно, вода, като всичко е било покрито с покривна конструкция и керемиди, правени по гръцки модел. Имаме широки, обширни открити дворове, които са позволявали да се извършват различни дейности, може би – и култови, в самия обект. Разкритите археологически структури са с изключително добре запазен външен вид. Освен висок научен потенциал, те дават възможност за една максимална реставрация. Това ще рече, че всички каменни блокове, които ние сме инвентирали, и които са перфектно обработени с едно завидно майсторство, могат да бъдат върнати по местата в едни запазени зидове на места – над два метра.
Нашият екип винаги е работил в няколко насоки: да се правят професионално разкопки, да се грижим обаче за паметника, след това, което излезе от земята след разкопките, и да популяризираме резултатите.
Фокус: Какви са проблемите пред планинската археология в България?
Иван Христов: Проблемите са доста сериозни. Смятам, че в България можем да говорим за едно интересно райониране на археологически паметници. Най-общо имаме едни лесно достъпни археологически обекти, които са разположени в черноморската зона, около големите градове, където има един континюитет през хилядолетията, т.е. – има наслагване на различни градове един върху друг. Примерите са Сердика – София, Филипополис – Пловдив и т.н. Имаме интересни археологически и лесно достъпни места край Дунав, където Римската империя е разположила своите мощни крепости с градове. Имаме интересни обекти и лесно достъпни в другите равнинни райони. Другото райониране може да го погледнем на фона на преобладаващия планински релеф в България. Това са т.нар. високопланински, труднодостъпни места. В тази висока археология работят и други колеги – мога да спомена Диана Гергова, Алексей Гоцев, Милена Тонкова, Георги Нихризов, директорът на Пловдивския музей г-н Кисьов, колегите от Смолянския музей и други. И всички колеги се сблъскват със следния проблем: От една страна – в планината имаме изключително запазени обекти, по простата причина, че те са откъснати от съвременните селища, не са били подложени на разграбване през последните няколкостотин години за строителен материал. От друга страна – трудно се стига до тях, заради липса на пътна инфраструктура.
В конкретния случай в работата ни в Същинска Средна гора (това, с което и колегата Даниела Агре се сблъсква край Копривщица) е, освен липсата на пътна инфраструктура, липсата на база, в която туристите могат да пренощуват, за да разгледат едни изключително интересни обекти.
На практика високопланинската археология е обречена в по-нататъшно развитие, по простата причина, че ако ние продължаваме да изпреварваме социализирането на тези обекти с масирани археологически разкопки, рискуваме да разкриваме много структури, за които няма кой да се грижи. Получава се един парадокс – има изключително запазени обекти, които, ако бяха в Гърция и Турция, на тях щеше да се гледа по друг начин и те да се развиват.
Пред нашата експедиция дори стои дилемата – дали изобщо да продължаваме, ако нямаме поддръжката на община, държава, за инфраструктурата, за развитието и за разбирането, че не само паметниците, а и туристическите места трябва да попаднат в една единна стратегия за развитие на конкретните микрорайони в страната. В противен случай нашите усилия се обезсмислят. Проблемите пред т.нар. културен туризъм ги има и са доста сериозни. Не бива да се гледа само на развитието на приоритетните обекти, по Черноморието и в по-достъпните места на страната, а да се помисли как обекти като Кози грамади, които са с много висок научен и туристически потенциал, да се социализират.
Кози грамади е един малък модел на проблемите на държавата за подобни паметници. Самият връх Кози грамади, който попада в една обособена зона от 61 хектара, определена със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов за охраняема зона, с предложение за обявяване на групов паметник от национално значение, е част от цялото невероятно тракийско богатство на землището на село Старосел, Хисарска община. Не трябва да гледаме само на единия обект сам за себе си. Този обект може спокойно да се впише в останалите паметници на културата, разположени в землището на село Старосел, т.нар. по-равнинни археологически обекти. Но затова трябва цялостна визия - как да се развиват тези микрорайони.
Фокус: Има ли яснота – колко са започнатите и недовършените обекти за проучване в планината по такива и други причини?
Иван Христов: Мисля, че в планинските райони на България има не по-малко от 20 000 археологически обекта. Това са високопланинските крепости, където малко хора знаят какво точно се крие в пределите на тези укрепени места. Те са обрасли с гъста коренова система, дървета, в момента са в много трагичен вид, заради разпиляването на зидове и т.н. Много често се стига до т.нар. сондажно проучване: започва се една крепост, изяснява се горе-долу планировката, правят се един – два сондажа, за да се открият я основи, църква или някакво помещение и оттам-нататък проучванията се спират. А проучванията се спират именно по тези причини – колегите не могат да се борят с отношението – в повечето случаи – пасивно – на местната власт – да се направят пътища, да се направят що-годе туристически пътеки, да се помисли как да се кандидатства по различни програми, по които в момента Европейският съюз отпуска средства.
Другият момент, който, естествено, винаги се засяга, е, че бидейки труднодостъпни тези обекти, те са труднодостъпни и за органите на властта. С ограничените средства на едно местно Районно управление на МВР, говоря като гориво, хора и т.н., трудно може да се обхождат огромни планински масиви. И при доброто желание да се охраняват тези обекти, това няма как да се случи и иманярите се възползват от този факт. На тях не им трябват хубави пътища и те лесно достигат до тези обекти. Голям е процентът на могилите, които са разрушени именно в планинските райони. Характерно за могилните некрополи от времето на траките и траките през римската епоха е, че са общо взето с малка височина. Те са лесни за идентифициране от иманярите и бързо се разграбват. След като през последните години полицията успя да изгони иманярите от богатите равнинни обекти като римски градове, крепости и т.н., иманярите се качиха в планините и започнаха да работят крепостите. Проблемът там е много сериозен и няма този пряк контрол. Въобще – планинската археология има своите проблеми, които трябва да се отчитат, и да се взимат конкретни мерки. За щастие при връх Кози грамади изпитвам едно удовлетворение от факта, че специализираните органи на Министерство на вътрешните работи се грижат за този изключително ценен археологически комплекс, наречен „българския Мачу Пикчу”.
Фокус: Оказва се, че планините в България крият сериозни археологически тайни, които тепърва трябва да се разработват.
Иван Христов: Така е, крият невероятни тайни, но същевременно крият и много проблеми. Не трябва да се бяга от решаване на проблемите. Казвам го не с чувство на злорадство или негативизъм към хората, които се грижат за туристическата инфраструктура в тези райони, а напротив – проблемите трябва да се казват съвсем доброжелателно, трябва да се мисли как туристическата база в планините ще бъде в полза на археологията и на цялостното развитие на регионите.

5. Цоня Дражева: Успешни са новите археологически проучвания на о. Св. Иван край Созопол
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1559794
Успешни са новите археологически проучвания на о. Св. Иван край Созопол, които започнаха от края на месец юли. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас зам.-ръководителят на проучванията Цоня Дражева. Тя обясни, че тази година приоритет е доразкриването на плана на най-ранната християнска църква, в която бяха открити положени мощите на Св. Йоан Кръстител. „Там вече започна проучването на нейния притвор, който досега беше неизвестен. Тоест тази част на църквата от западната страна, в която, както знаем в ранното християнство, храмовете са били доста големи, нямало е затворени зони. Единствено за тези, които все още не са били въведени в тайнството на християнството е бил определен този притвор или преддверие. Разкрит е с 4 м. и 60 см. височина и с много важни елементи, които свързват литургичната система, характерни за периода – началото на 5-ти век. По сградата на последния храм, носещ името на Йоан Кръстител, открихме зидове, които са на метър и половина под основите на храма на антична сграда от 3 –ти век преди Христа. Вероятно не става въпрос за храм, а по-скоро за търговска сграда, сигурно свързана с интензивното пристанище и трафика на стоки на Северния кей, на който днес също има такъв пристан. О. Св. Иван е имал много сериозен и важен терминал, както днес го наричаме, или складове за стоки, защото в с части от времето влизането в Стария залив на Созопол, е било трудно особено да влизат големите съдове. Това доказва, че този остров не е бил пуст до изграждането на християнския храм, а е участвал много активно в целия процес на корабоплаването”, разказа още археологът.
Археолозите са проучили по-рано това лято 25 метра от античната стена, която е преграждала най-високата част на острова. „Тепърва предстоят изненади”, категорична бе Дражева. По време на работата си те са открили редица интересни находки, сред които красива керамика, стъкло, всичко, което е свързано с един богат манастир. „Изключително богат, доказва неговите връзки не само с цялото Средиземноморско крайбрежие чак до Александрия, древните центрове на християнството, но и Италия, северната част на Черноморското крайбрежие. По съдовете и стъклото, което е използвано за красиви чаши, колбички за благовония, показва че на този остров са идвали поклонници от далече и са дарявали игумените с интересни и скъпи вещи”, допълни тя. Разкопките на острова ще продължат до 3 септември. Трябвало е да приключат до края на месец август, но трите дни, в които морето е много бурно, налагат прехвърлянето през септември. Проучванията се правят със средства на Министерството на културата. Договорът е между Министерството и Регионалния музей. „Утвърден е проектът за реставрация и консервация на сградите, което е много важно, тъй като природата там е агресивна и все по- често се унищожават”, каза още тя. „Много свободно се позволява движението на туристи, като също някои от тях се държат агресивно. В последните дни заварваме и счупени доста части от стените. Много е неприятно, когато виждаш липсата на отношение и възпитание, дори често пъти то се проявява при българите. Но и от чужденци, които нямат отношение към нашето наследство”, допълни археологът. Дражева каза още, че в ситуацията виновни според нея са туристически фирми или лодкари. „Това означава, че предстои създаването на специален режим на достъп и следващата година, когато започне следващата сесия за европейските проекти Министерството на културата да се насочи към реставрация и консервация и създаването на сериозен туристически обект, но с всички елементи на защита”, допълни тя.

6. Скулптурата на Зевс и Хера напуска Акропола
Източник: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011 ... _akropola/
Скулптурата е от последните оригинални украси на 2500-годишният храм Партенона. Сега обаче ще бъде преместена в музей, за да бъде защитена от вредните ефекти на замърсената атмосфера в Атина.
Скулптурата на главните божества в древногръцкия пантеон на боговете е от последните оригинални украси на 2500-годишният храм Партенона. Сега тя ще бъде изложена в музея на Акропола в Атина, а в античния храм ще остане само нейното копие, съобщи гръцки архитект.
Статуята, която е обезобразена още от ранните християни, вече е допълнително повредена от киселинен дъжд.
Скулптурата представлява т.нар. метоп, който заедно с триглифа е орнамент от дорийския фриз.
Най-голямата постройка в атинския Акропол, Партенонът, е претърпявал много щети през дългата си история. Той е бомбардиран през 17-и век, по време на Отоманското владичество, при обсадата на Венеция. Храмът е претърпявал различни модификации в миналото, като е превръщан първо в църква, а после в джамия.

7. "Лицата на Ренесанса"
Източник: http://bnt.bg/bg/news/view/59239/licata_na_renesansa

Да чакат на опашка до три часа за влизане в музей - това с удоволствие правят в момента берлинчани и гостите на града, за да видят забележителната изложба "Лицата на Ренесанса". От година насам в германската столица се говори за тази експозиция, сега тя вече отвори врати и напливът беше огромен.
Повече от 150 ценни платна на Да Винчи, Ботичели и Гирландайо са "прехвърчали" до Берлин само за три месеца. За да се покрият гигантските разходи по организацията, в германската столица се вихри мащабна рекламна кампания.
Такова нещо до сега не е имало - безплатни приложения за мобилния телефон като реклама за изложба. Преди всичко онези, които не посещават често музеите, трябва да бъдат спечелени с впечатляващи истории за картините.
Цял Берлин е в реклами - автобуси, велосипеди, дори химическите тоалетни са облепени с лицата на Ренесанса. Даже най-престижният търговски център, в който се продават само луксозни стоки е украсил витрините си с красавците на 15 век. Толкова много маркетинг действително се изплаща. Още преди откриването са продадени 20 000 билета.
Щефан Вемпелман, куратор:
- Имаше моменти, в които си даже сами не можехме да повярваме, че реализираме този проект. Затова съм много щастлив, че успяхме.
За много от експонатите първоначално е имало забрана да не пътуват. С настоятелност и упоритост организаторите са успели да ги донесат в Берлин. Творците, чиито платна са изложени, са били истински светила за времето си - Рафаел, Ботичели и геният Леонардо Да Винчи с известния му портрет "Дамата с хермелина". Тази картина е голямата звезда на изложбата.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Авг 30, 2011 3:04 pm

Музеен информационен бюлетин за 29.08.2011г.

1. С военна церемония почитат руски миноносец
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=767912
Възпоменателна церемония по отдаване на военни почести ще се състои на мястото на гибелта на руския ескадрен минососец “Лейтенант Пушчин”. В церемонията ще участват кораби от Военноморските сили на България и десантен кораб „Цезар Куников” от Военноморските сили на Руската федерация.
Руският ескадрен миноносец “Лейтенант Пушчин” е потопен южно от Варненския залив, пред нос Иланджик, на 25 февруари 1916 г. по време на Първата световна война.
По инициатива на командира на Военноморските сили контраадмирал Пламен Манушев, след идентифицирането на кораба и уведомяване по дипломатически път на руската страна, беше организирана церемонията по отдаване на почит към паметта на загиналите.
Руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” е открит в акваторията на Варненския залив и идентифициран през 2010 година при експедиция, организирана от ВМС, Военноморския музей и водолазите от гражданското сдружение „Friends & Diving”. Координатите на потънал край Варна кораб са предоставени от ст. н. с. д-р Любомир Димитров от Института по океанология. Водолазите Стоян Стоянов – Тони и Владимир Живков се спускат на оказаното място и откриват разцепения на две части руски плавателен съд. По-късно корабът е идентифициран като руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му от българска мина на 25 февруари 1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив.
След откриването на миноносеца историкът д-р Атанас Панайотов коментира: "С откриването на руския ескадрен миноносец "Лейтенат Пущин" се доказва на практика втората българска морска победа. Ако приемем, че първата е успешната торпедна атака срещу турския крайцер "Хамидие", то това е втората морска победа, осъществена на 25 Февруари 1916 година, по време на Първата световна война".

2. Малки духчета вилнеят в подземните минни галерии
Източник: http://news.pernik24.bg/282966.html
С празник в минните галерии, превърнати в подземен минен музей Перник отбеляза 120-годишнината от началото на въгледобива, предаде репортер на zaPernik.com.
През целия неделен ден перничани и гости на града имаха възможност да посетят единствения на Балканския полуостров подземен музей при отворени врати.
Празничната програма обаче започна в 19:00ч. и събра над 50 души пред стария рудник. Те бяха разпределени на групи по 20 човека и специален гид ги предвождаше през дългите галерии и разказваше исторически факти и легенди за живота под земята. Неговите думи бяха подплатени със звукови ефекти.
Една от атракциите бяха малчугани, преоблечени като малки палави духчета, наречени "групата на КИЦ", които се закачаха с присъстващите. Целта на духчетата бе да изведат хората към изхода на галерията.
Една от легендите на мините разказва, че в галериите имало подобни палави духчета, които крадели храната на миньорите, но когато някой миньор се загубил в лабиринта от тунели, духчетата го извеждали към изхода на галерията.
В средата на минния музей, обособен като малка зала с невероятна акустика, вокална група "Агапе" изнесе концерт за перничани. За празника пред входа на музея бе монтирана и голяма видеостена, която излъчваше архивни кадри от живота на миньорите.

3. И Благоевград ще има Лувър
Източник: http://novini.dir.bg/news.php?id=9371235
Строената в далечната 1927 г. сграда, в която сега се помещава Междуучилищният център (МУЦ), да стане благоевградският Лувър, предлага кметът Костадин Паскалев.
Предложението ще бъде гласувано на последната общинска сесия, насрочена за 16 септември.
Община Благоевград разполага с уникален художествен фонд от 2424 картини, графики, скулптури, икони и пр., които сега се намират във фондохранилището на Регионалния исторически музей.
Става дума за творби на Захари Зограф, Никола Образопсов, Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Стоян Сотиров, Светлин Русев, Тодор Варджиев, Методи Душков, Енчо Пиронков, Крум Дерменджиев, Вежди Рашидов и стотици други изявени имена.
Целият фонд, чиято стойност е милиони лева, е старателно описан, картините имат паспорт, в който е анализирано състоянието им и дали се нуждаят от реставрация.
След разрушаването на старата галерия, на чието място бе построен сегашният МОЛ, Благоевград остана без художествено лице.
Ако общинарите гласуват предложението, новата галерия ще отвори врати през 2012 г. в чест на 100-годишнината от освобождението на Горна Джумая от турско робство и 110 години от Горноджумайското въстание.

4. Божидар Димитров- 600 000 турци са заровили съкровищата си из България
Васил Божков ще се радва, ако някъде намерят пет ритона и той ги купи, аз ще се зарадвам, ако някъде намерят надпис
Източник: http://www.blitz.bg/news/article/116792
- Господин Димитров, какво мислите за претенцията на наследника на откривателите на Панагюрското съкровище?
- Това са пълни глупости! Изумен съм и от твърдението, че не е оценено съкровището. Как може да не е оценено, след като е пропътувало десет хиляди пъти зад граница?! Коя западна застрахователна компания ще приеме съкровище без оценка?! На какво стойност е оценено съкровището обаче не искам да обсъждам. По принцип всичко, което е под земята, принадлежи на държавата. Тя трябва не да го заплати, както чух по телевизията - 25% от стойността му - няма такъв закон и никога не е имало! По стария закон, ако го предаде в рамките на една седмица или две седмици на музей, ще получи възнаграждение, което няма нищо общо със стойност. Тримата братя, които са го намерили, между другото, са правили иманярски разкопки.
- След като са били иманяри, как си обяснявате, че не са си запазили това ценно съкровище?
- Защото са се уплашили. Твърде голямо е било и изглежда е имало хора и са ги видели. Предали са ги и са получили възнаграждения по 300 000 лева, но никой не казва по това време колко е била покупателната стойност.
- И все пак каква е оценката на това съкровище? Десетки или стотици милиони?
- Стойността на съкровището аз не зная каква е, то е собственост на Пловдивския музей и не знам на колко е оценено. Но става дума за стотици милиони лева.
- Какъв процент от намереното се връща на този, който го е намерил от държавата?
- Няма такъв процент, това е една легенда.
- Тогава как ще мотивирате хората, когато намерят нещо ценно, да го донесат в музея, а не да го продадат на някой частен колекционер у нас или в чужбина?
- Не го носят при нас. Сега в най-новото време търсят или да го изнесат на Запад, или да го продадат на някой богат частен колекционер в България.
- Има ли истина в твърдението, че много от съкровищата, заровени по турско робство, още не са открити? Наистина ли и турски иманяри идват да копаят у нас?
- Отдавна го правят. През януари 1878 г. в последната фаза на Освободителната война руската армия внезапно, без да е очаквана, минава Стара планина на няколко пункта. Балканът се е смятал за непроходим и наистина е било така, имало е 3 метра сняг. Хиляди българи са се включили доброволно да разчистват пътищата – проходът Шипка, Правешкия проход и т.н., и така руската армия се е озовала в Тракия за нула време. Смята се, че около 600 000 турци са побягнали с огромни кервани, наречени гьочове, на юг и естествено в такива случаи семейното съкровище се заравя в земята. Не може да го носиш по пътя, защото има бандити, мародери, нещо може да ти се случи, да ти го откраднат... Те са ги заравяли, като са разчитали, че ще се върнат, но по-голямата част в развихрилата се тридневна черноморска буря с рязко падане на температурите, са замръзнали по пътя. Руските войски по пътя към Одрин са настигали и подминавали
цели кервани с по 15-20 000 мъртви човека
И естествено тези съкровища си лежат в земята. Те са от турски монети, златни лири, пендари, които са се носили тогава, златни и сребърни съдове са имали само най-богатите. Но някои от тях се намират. Сега, когато семейното предание е оживяло, някои идват наистина да търсят. Но и българи правят същото в Източна Тракия. През 13-та г. близо 400 000 българи са прогонени от Източна Тракия и голяма част от тях, понеже не им е за пръв път, са заровили имането си и са се прибрали в България. Обаче повечето не са могли да се върнат. Много тракийски българи сега следват семейните предания, че са си заровили златото под старата круша, големия дъб в средата на двора или някъде в мазето са изкопали дупка, ходят, обикалят и търсят...
- Вероятно иманярите изучават много подробно историята на България, проучват различни предания и легенди и така се насочват къде да копаят?
- Иманярите вече се поотракаха, четат много книги. Сред тях има историци, включително и археолози, които не са си намерили работа. Те им казват къде да копаят – в старите крепости, по планините, в открити селища, в римските градове, които са най-населени като Девин, Никопол...
- Има ли в България ценни антики, описани в писмени данни, които още да не сме открили като държава?
- Ценността за всеки е различна. Това, което е ценно за частния колекционер, не винаги е ценно за държавния историк или археолог, тъй като ние се интересуваме от информация, а не от материалното, което се намери. И когато разказвам, не ми вярват, че една плоча с надпис, дори не от мрамор, от обикновен камък, за нас е много по-важна, отколкото кило или дори десет кила злато, даже във формата на ритони. От гледна точка на частния колекционер - Васил Божков ще се радва, ако някъде намерят пет ритона и той ги купи, аз ще се радвам, ако някъде намерят надпис.
- Има ли някой от тези бизнесмени, който да е подарил нещо ценно на държавата?
-Да.
Васил Божков подарява всичко, което излезе от античността.
Той е дарил в НИМ единствен в страната хански меч със златни инкрустации. Знаем, че златни инкрустации и злато може да носи само хана, великите боили - само сребърни инкрустации, а обикновените боляри – медни и бронзови. Този, на който е принадлежал меча, очевидно е бил хан. Мечът е вървял със златно ножче. Иначе Васил Божков е подарявал и други неща, аз споменавам най-скъпото и най-ценното. Боян Радев е подарил над 200 предмета от неговата колекция. Ако държавата направи оценка, стойността им няма да е по-малка от 2-3 милиона евро. Затова Боян Радев има цяла зала в НИМ, Васил Божков има дарени антики за една витрина, но когато станат повече, ще направим зала и на него. Той е подарил десетина неща, които са много ценни.
- Имате ли информация за най-големите иманярски групи, които са плъзнали из нашата страна, те обикновено се знаят?
- Знаят ги НСБОП, нека те да ги кажат, аз малко попрекъснах контакти, тъй като НИМ не може да устои на конкуренцията на частните акционери, отдавна иманяри не са идвали при мен. Понякога казват – ей, директорът на еди-кой си музей поддържа връзка с иманярите и трябва да бъде уволнен. Но той трябва да бъде уволнен, ако не поддържа връзка с тях, защото е необходимо да знае какво излиза на територията на страната и така е навсякъде. Имайте предвид, че иманярите са много хитри и никога не идват да кажат – аз съм иманяр, намерих еди какво си. Идват и казват – като копаех случайно пръст да си подравня градината, виж какво намерих. Това, когато идваха в музея.
Сега от десетина години, когато се оформиха големи частни колекционери, вече не идват. Когато идваха при мене, смях ме напушваше на различните варианти, които ми разказват. Даже си бях направил каталог с по-смешните обяснения. Идва едно момче, беше от село Подкова, Кърджалийско, и ми обяснява – разхождах се в гората за гъби - показва ми един голям римски свещник - ... и гледам го подпрян на едно дърво... Викам му – браво, печелиш! Какво печеля?, пита той.
Конкурсът за най-оригинална иманярска легенда, която да го оневинява, той не е копал, той се е разхождал из гората за гъби. Казва – имаше една дупка изкопана там и то подпряно си стои под едно дърво...
Навремето много силна беше новопазарската група. Нови Пазар се смяташе за център на иманярството, но сега мисля, че има и други. НСБОП знае хората и ги следи и когато реши, че е време да ги удари, ги удря.
- Вие лично не сте ли се изкушавали да имате своя колекция от антики? Никога ли не ви е идвало на ум да покопаете някъде „на черно”?
- Никога! Странно е - може би това е професионална деформация, по принцип ми е и забранено от закона, но
признавам, че някои колеги са се изкушили.
Интересното е, че аз нито за секунда не съм се изкушавал. Аз ги гледам тези предмети не с разчет колко струват или колко са красиви, дори това не ме вълнува толкова, а каква информация ще ми даде за миналото на страната. Никога не съм имал желание да притежавам дори едно късче керамика, да не говорим за нещо друго.
- Имало ли е опити да ви подкупят като шеф на НИМ, за да се докопат до някоя антика, да получат информация къде да копаят и т.н.?
- При комунизма пред входа във всеки музей имаше на карта означения на всички могили, крепости и т.н. Някои регионални музеи ги бяха издали и на диплянки, защото не се страхуваха тогава. По онова време нямаше иманяри, освен селският луд, който ходеше, копаше под сухата чешма и нищо не намираше. В редиците на иманярите обаче вече влезнаха хора с историческо образование. Те знаят къде да копаят и да търсят. Но се бояха от мене, защото твърде рано бях разкрит като агент на Държавна сигурност точно по тази линия и те си мислеха, че може още да съм в ДС. Идваха при мен само да продават. Даже имах уговорка с ЦСБОП, тогава така се наричаше, да не арестуват хора на територията на музея. Защото им казах – музеят трябва да бъде като Мексико за американските бандити. Добрал ли се е до вратата, той трябва да е сигурен, че ще продаде нещо. Има и хора, които наистина случайно са намирали нещо, но как да ги разделиш едните от другите.
И съм имал куриозен случай. Стоя пред музея, на „Витошка” като беше, пуша цигари и гледам двама юнаци бягат с една голяма икона от тези царските, а след тях ги гонят приятелите от ЦСБОП. И точно пред стълбите на музея ги настигнаха, скочиха и ги грабнаха и ми показаха среден пръст. Аз им викам на момчетата, дето ги хванаха: „Абе, кретени, идиоти, не можете ли да бягате по-бързо, бе”. Влезнат ли в музея, иконата е моя. При такива ситуации те ги продават и много евтино. Едни иманяри от Нови Пазар изпревариха ЦСБОП точно с два часа. Разбрали, че ще ги арестуват, тръгват късно през нощта, в 7 ч. бяха в музея и предадоха нещата. Свършихме всичко - необходими записвания в актова книга, комисия, която даде оценка, изплащане... Те поискаха на днешни пари 150 лева, което ме учуди, защото нещата струваха поне 15 000 лв. Не знаех каква е ситуацията, не питах, в 9 ч. нахлу премръзнал НСБОП - къде е съкровището, давай го, не може да си спазил цялата процедура... Показах акт, оценка на комисия, бележка за изплащане, а те:
„Мамка му, черпи поне едно кафе”
- Преди дни нашенец заподозря, че е открил в градината си черепът на Клеопатра?
- Аз го познавам - той вижда и извънземни, летящи чинии кацат там... Просто момчето не си взима редовно хапчето.
- Всички владетели от средновековната ни история ли са ясни? Открити ли са останките на българските ханове, князе и царе?
- Напротив, много малко се знае средновековната история. Дори средновековци като Николай Овчаров се хвърлиха в тракологията, тъй като оттам идват парите, славата, почестите, бързия растеж в кариерата. Слава Богу, Николай Овчаров сега се връща и копае във Велико Търново. Но Средновековна България с нейните столици Плиска, Преслав и Търново бяха зарязани. Зарязани са и други средновековни градове и крепости. Аз започнах да правя пантеон на българските владетели. Те са 53-ма владетели, известни са ни костите само на 6 от тях. Пет от тях се намират в църквата „Св.Четиридесет мъченици” в пантеон, а шестия – Самуил, е в Гърция. Другите не ги знаем къде са погребани, това е една много голяма загадка в нашата история.
Спрямо информацията от тези, където намираме, са погребвани на местата, които те са пожелали. То обикновено е в някое красиво имение, например Самуил на остров Преспа – това е неговото имение. Севт е погребан край град Полтава, Аспарух - малко по на юг. Цар Георги Тертер е погребан в една църква в с. Иваново, Русенско в една скала. Калоян пък край Велико Търново.
- Какви ценни предмети са намерени в техните гробници?
- При християнските гробници, за съжаление, нищо. Християните се погребват така, както са дошли на този свят - голи.

5. Идва ли краят на дивото иманярство?
Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1018631
Старинни монети, пръстени и керамика, иззети от дома на иманяри в Пловдивско.
Цялата територия на България от 111 хил. кв. км е един голям археологически обект. С векове на земята, по която стъпваме, се е наслагвал битът и културата на траки, римляни, византийци. Историците са категорични, че по нашите земи са се родили едни от най-древните цивилизации. Всички останки са под краката ни и са истинско изкушение за търсачите на исторически артефакти.
След пика на иманярските набези през 90-те години обаче напоследък занаятът се е свил до по-скромни размери.
"Иманярството никога няма да спре, защото винаги ще има и още нещо, което не е открито. Но вече се копае по-целенасочено. На обектите, където отиваме, личи, че са минали иманяри преди нас. Станали са по-ограмотени. Търсят нещо, за което предварително имат информация. Проверяват по-сигурни източници и не са толкова диви в опустошаването на обектите, както преди време. Просто защото знаят какво търсят." Това разказва археологът в благоевградския музей Илия Кулов.
В сравнение с преди сега занаятът направо е загинал и е в тежка криза, казват дългогодишни иманяри. Много от тях са преустановили временно работа, а намерените предмети се пазят и не се изваждат на показ.
В началото на 90-те цели села се прехранваха от копаене. Необезпокоявани от никого, микробуси сутрин товареха черноработниците на площада и ги караха до определена местност. Срещу дневна надница от 10-15 лв. търсачите проверяваха терените с металдетектор. Ако бъдат открити монети, се плащаше от 50 ст. до левче за бройката като допълнителен стимул за копача.
По неофициални данни около 200 000 души в страната се занимават периодично с иманярство.
Голямата армия е от първото ниво в йерархията - работниците на терен. След тях са надзирателите, които ги водят до обектите и следят да не крадат. Следващите нива са посредници, купувачи и трафиканти. Обикновените работници никога не виждат и не знаят за кого работят.
С годините, когато започнаха да се изнасят данни за цените, на които се купуват и продават находките, копачите станаха по-претенциозни. "Видяха, че работят за жълти стотинки, а от труда им някои печелят стотици хиляди и започнаха да се отдръпват, да искат по-високо заплащане", коментират археолозите.
У нас все още действат около стотина групи, които копаят само по поръчка. Тогава, когато е почти сигурно, че ще бъде намерено нещо, и купувачът е осигурен, за да плати веднага стоката.
Първите металдетектори, които се ползваха, бяха самоделни, сглобявани от части. После започнаха да се внасят уреди с добри технически показатели, а след това заработиха и фирми, които ги произвеждат. Така производителността на труда се увеличи.
Огромната армия иманяри отдавна е претърсила територията на страната, казват вещи в занаята. Твърдят, че почвата в дълбочина до 30 см е проверена и почти всичко е обрано. В долните слоеве обаче са най-ценните предмети.
Детекторите, които проверяват на сантиметри за наличие на метални предмети, т.нар. монетарки, струват от 200 до 1000 лв. среден клас. Дълбочинните се продават на цени над 2-3 хил. лв. Сканиращите устройства и 3D радарите пък "виждат" до 6 м и стигат до 50 000 лв. С такава скъпа техника, която си е направо геофизична апаратура, разполагал крупен бизнесмен в областта на туризма, който бил и голям ценител на артефакти.
Добрите апарати показват минерализацията и наличието на железни окиси в почвата, делят металите на цветни и черни. Дълбочинните уреди със сонди с големи размери представят на екран къде какво има. За да се копае в дълбочина, трябват по-голяма техника, по-сериозна организация, доста пари, което прави и по-рисковано начинанието. Замогнали се иманяри, които имат оборудване за хиляди евро, сега предпочитат да не го ползват лично, а го дават под наем на колекционери, които имат информация къде точно какво може да се открие.
Наводненият пазар с фалшификати също разколебава масовите колекционери, които са станали по-бдителни в сделките.
Преди трийсетина години у нас е имало само двама изкусни майстори на копия. Единият вече е починал, другият живее в Мюнхен. Славей Петров от Хасково е признат за живия гений на имитациите в света, има магазин и продава свои реплики на монети с инициалите си. Цената на една такава стига до 450 евро, личи от сайта му.
Легендите за Славей са стотици. Най-атрактивната е как е успял да измами Бритиш мюзеум, като продал копие на римски медальон за няколко милиона паунда. Най-големите музеи в света го ползват за консултант. С матриците му сега работят и фалшификатори у нас.
Поне 10-20 души от Варна, София и Хасковско бълват фалшификати. "Преди години рискът да попаднеш на менте беше по-малък, сега трябва много проучване, за да не се минеш", казват колекционери.
Стойка за бормашина и пистолет за забиване на пирони са част от елементарното оборудване за сечене на монети. То е по-предпочитаната технология от леенето. Пистолетът има голяма ударна сила и предава трептенията на материала, от които пък се образуват малки линийки около буквите и образите, казват майстори.
Матриците са най-трудни за изработка. Масова практика е материалът да е истински от антични, но евтини монети, които се претопяват. Разваля се структурата на кристалната решетка, но това може да улови само опитен иманяр. Понякога дори и въглеродният анализ не може да хване измамата.
Пазарът ни е залят и от копия на антики от Сирия, Индия, Пакистан, които също често объркват случайните колекционери. Вещите в този бизнес ползват каталозите, където всичко е описано и се знае историята на всяка вещ. Могат обаче да бъдат подлъгани с "току-що" изровен предмет, който няма аналог, за да се сравни. Дори и една от най-скъпите монети - декадрахма на тракийското племе дерони, продадена на търг за 600 000 швейцарски франка, е със сертификат, на който е отбелязано, че има съмнения за фалшификат.
По време на бума на търсачеството през 90-те години процъфтя и бизнесът с карти на местности, където са заровени иманета. Нарисувани на специална допълнително състарена хартия или обработена телешка кожа, цената им достигаше до 5000 лв. Много аматьори копаха безуспешно, местеха се скали, претърсваха се тунели и пещери, но вече всички внимават да не хвърлят пот напразно.
Сега, за да се определи евентуално място на ценен обект, се ползват стари писмени източници, които обаче трябва да се разчитат от добри историци, с много познания и логическо мислене. Наивните иманяри вече нямат място в бизнеса, ако изключим маниаците.
Археолозите от своя страна в последните години успяха да си "върнат" доста обекти, завладени от иманярите. Като че ли те вече имат превес в битката за ценните открития.
Новият закон за културното наследство и зачестилите полицейски акции са друга причина за застоя в иманярството. "Всеки се е спотаил, не предлага нищо и изчаква. Други пък търсят бързи начини да изнесат в чужбина намереното преди време и да приберат парите", коментират вещи в занаята.
Ванга: Не барайте съкровището, ке ви скинат ръцете
Най-търсените съкровища, мечтата на всеки иманяр, са тези на Вълчан войвода и поп Мартин, цар Иван Шишман, Индже войвода, болярина Трошан и още няколко турски паши.
Легенди за хайдушките съкровища и тези на бягащите турци по време на войната се разказват от уста на уста между иманярите, търсещи бързо забогатяване.
Точно за тях се разпространяват и най-много карти със специални знаци.
Всеки войвода е скрил някъде в скали и пещери поне по десетина товара злато, които чакат откривателите си.
Най-истинно като че ли звучи легендата за имането на Индже войвода, скрито някъде в местността Бакаджиците край Ямбол. В историята поне има описана случка, от която може да се тръгне по вярна следа.
В иманярските среди се говори, че който е почнал да го търси, е пострадал. Някъде под земята имало 7 товара със златни турски алтъни, 17 гърнета с полускъпоценни камъни, златна пушка.
През 70-те години на миналия век в посочения район са били открити няколко керамични плочки, на които е написано указание как да се стигне до съкровището.
Дългогодишният служител на МВР Костадин Макатев твърди, че плочките били занесени при пророчицата Ванга. Тя опипала артефактите и казала, че това е кърваво имане и ще бъде извадено през 2011 г.
"Заровено е през нощта и през нощта ке го извадят.
Там има дере, вода, плоча, стълбица, градеж някакъв между скалите. Не го барайте! Ръцете ке ви ги скинат до раменете. Не му е дошло времето", казала Ванга.
Днес някои продължават да копнеят за товарите злато на Индже, според други обаче съкровището наистина било вече изкопано и продадено.
Храмът на Дионис също е сред най-ценните обекти, които дирят археолози и иманяри. Периодично се появяват факти за евентуалното му местонахождение.
Наскоро иманяри открили парче от плоча с надпис. По няколкото думи ставало ясно, че тя е поставена от дарител на храма и се предполага, че е стояла точно до търсения обект, говорят слуховете в подземния свят на иманярския бизнес.
Металотърсачите 5 пъти по-евтини
Цените на металдетекторите втора употреба драстично падат. Причината били новият закон за културното наследство и наредбата за теренни археологически проучвания.
Законът изисква всеки притежател на металотърсач да го регистрира в културното министерство в 14-дневен срок. Наредбата пък регламентира регистрация само на уред, който ще се използва за археологически проучвания от специалисти. Наказателният кодекс предвижда затвор до 6 г. за всеки, който притежава такова техническо средство.
Заради тези промени иманярите се притесняват, че могат да открият в дома им нерегистрирани металотърсачи, и бързат да се отърват от тях. Обикновените модели, които в магазините струват около 1000 лв., на старо се продавали пет пъти по-евтино. Т.нар. монетарки пък паднали до 100 лв. Драстичен спад в търсенето отчитали и специализираните магазини за нови детектори.
Изискването за регистрация стресирало и всички, чието хоби е металдетектингът. Българската национална федерация по металдетектинг внесе жалба във Върховния административен съд срещу наредбата за теренни археологически проучвания. Делото е през октомври.
"Вече имам над 10 случая на хора, подведени под наказателна отговорност за притежание на металотърсачи. Открили са ги в мазетата им, без да са уличени в търсене на движими културни ценности. Не коментирам иманярите, това е друга тема. По едно от делата експерт посочи 10 приложения на металдетекторите и само едно от тях бе за незаконна дейност", коментира адвокат Георги Георгиев.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Следваща

Назад към Your first forum

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron