Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Уважаеми потребители. форумът е тясно специализиран и достъпът до него е ограничен. Ако имате въпроси обръщайте се към администратора.

Модератор: vl.varnenchik_museum

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 2:03 pm

Музеен информационен бюлетин за 13.01.2012г.

1. Нов музей разкрива древната и нова история виното по българските земи
Източник: http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifes ... toriq.aspx
В парка „Кайлъка” край Плевен се намира един от малкото музеи на виното в света. Той е и сред най-младите. Основан през 2008 г., музеят се помещава в една от пещерите на парка. В галериите с форма на Георгиевски кръст, се съхраняват над 12 хил. бутилки български вина от всички райони на страната. Там може да се види и най-голямата колекция от стари вина в България – около 7000 бутилки с вина отлежали между 30 и 100 години. Музеят разкрива историята на виното по нашите земи, но тя всъщност до голяма степен съвпада и с историята на виното въобще.
Защо точно в България се намира един от редките музеи на виното в света?
Защото земите ни изобилстват със свидетелства за древната история на тази вълшебна напитка още от времето на траките. В древността те са били известни като производители на най-добрите вина. В своята Илиада Омир разказва как натоварени с вина кораби от Тракия акостирали до гръцкия лагер пред Троя. В IV в. преди Христа и Аристотел споменава митичните вина от Тракия, които са били толкова гъсти, че преди употреба задължително е трябвало да бъдат разредени с вода. Впрочем, траките единствени в древността са пиели виното неразредено. За тях то е имало свещен ритуален смисъл. Първият известен бог на виното принадлежи точно на тракийския пантеон – Загрей /Агрей/, бог и на слънцето, превъплътен по-късно в известния древногръцки бог Дионисий.
„Всъщност, виното е в центъра на цялата тракийска култура и религия, разказва Таня Николова, управител на Музея на виното в Плевен. Първият бог на виното е бил тракийският Загрей. Макар че по-известни са по-късните му превъплъщения под името Дионисий или Бакхус. Траките са вярвали, че, отпивайки от вълшебната напитка, богът на виното се вселява в тяхната душа и поради тази причина те се чувстват щастливи, започват да се веселят, да пеят и да танцуват. Пиели са еликсира в прекрасни съдове. Те са първите, които съвършено умишлено са „блендирали” напитката, т.е. смесвали са няколко вида вино. За това свидетелства находката от Вълчитрънското златно съкровище, представляваща три скачени вдлъбнати съда с формата на листа, всеки от които вероятно е съдържал различен вид вино. Този уникален съд е служел за поднасяне на напитката при специален религиозен ритуал. Цялата тракийска култура се е въртяла около виното и е невъзможно да се говори за траките, без да говорим за виното.”
Безброй са изящните древни съдове за вино, най-често от сребро и злато, открити в многобройните тракийски гробници по българските земи. Най-известното от тях е Панагюрското съкровище, прекарало в земята над 20 века. Привързаността и умението на траките да произвеждат гроздовия еликсир се предава и на последвалите ги славяни и прабългари, които заедно с тях формират българския етнос. За широкото разпространение на виното в ранното Средновековие говорят прословутите Крумови закони, един от които предвижда сурови наказания за пиянство. Любопитно е, че през Средновековието се изгубило умението за дълготрайно съхранение на виното. То често вкисвало и затова, обратно на наши дни, младото вино се продавало много по-скъпо от старото, твърдят историците. Българите запазват традициите си в лозарството и винарството и по времето, когато са част от голямата Османска империя /14-19 век/. Една от причините е, че те успяват да съхранят своята християнска религия, в чиито богослужебни ритуали виното е важен символ на пролятата христова кръв.
След Освобождението на България започва нов възход в българското лозарство и винарство, което обръща поглед към модерните технологии, съществуващи вече в Западна Европа.
„Съвременната винена история на България започва през 1890 г. със създаването на първото българско лозаро-винарско училище в Плевен, припомня Таня Николова. – През 1902 г. се появява и първата модерна винарска изба на Балканския полуостров, отново в Плевен. Там е основана и Държавната опитна станция по лозарство и винарство, която през 1903 г. прераства в Лозаро-винарски институт. Той е петият поред в света – след тези в Русия (1828), Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898). Следва приемането на България в Камарата на производителите и износители на качествени вина в Париж.”
В първите две десетилетия на миналия век възникват бързо няколко големи винарски центъра в страната. Такива са Плевен, Ловеч и Сухиндол в Северна България. Доста повече са те в южната част на страната – Пловдив, Пазарджик, Сливен, Стара Загора, Чирпан и Мелник. Оформят се земеделски кооперации, които следват модела на френските винари като доброволни сдружения на лозари и винари. На ежегодните световни изложения на народите в края на XIX и началото на XX век България участва много успешно с два основни продукта – розово масло и вино.
В годините на комунизма след Втората световна война българското вино става много известно в целия социалистически лагер, но се преориентира към по-масовия тип трапезни вина. В този период България губи завоюваните преди това позиции на Западния пазар. До началото на 80-те години на XX век, когато страната ни успява отново да се отвори към тези пазари и печели позиции във Великобритания, Германия, а и в Япония.
След падането на Берлинската стена идва период на срив във винарския бранш, свързан с провеждането на не особено удачна поземлена реформа, приватизация на огромните винзаводи от комунистическо време и икономическите сътресения на прехода към пазарна икономика. Едва през първите години на новия век българското винарство започна да се съвзема и да възвръща пазарите си. Но сега отново понася ударите на световната криза. Новата тенденция е за създаване на малки, бутикови изби с елитни серии вина, които печелят медали на международните винарски изложения и продължават славата на родните вина. Специално внимание обръщат българските винари на възраждането на традиционните местни лозови сортове като мавруд, широка мелнишка лоза, памид, сливенска шефка, рубин, димят, мискет. Но масово се отглеждат и най-разпространените френски сортове лозя – каберне, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне, траминер и т.н. Отгледани в южна страна, българските лозя дават грозде с висока захарност и наситени аромати.
В Музея на виното можете да видите подредени по региони най-представителните за тях български вина.
Според критериите на ЕС, в България съществуват само два лозаро-винарски региона – Дунавски /северен/ и Тракийски /южен/, разделени от голямата планинска верига на Балкана. По традиция обаче у нас се разграничават ясно пет по-малки лозаро-винарски района. Всеки от тях е с различни климатични особености и съответни характеристики на отглежданите сортове грозде и на произвежданите от тях вина. В Музея на виното край Плевен можете да видите подредени по региони най-представителните за тях български вина. Те са разположени около внушителна по размери, масивна дървена маса за дегустации – недвусмислено намигване към легендата за Рицарите на кръглата маса.
Според управителката на музея Таня Николова, два от традиционните български сортове грозде имат огромен потенциал за по-значимо присъствие на световния пазар. Единият от тях е широката мелнишка лоза, отглеждана около южната ни границата с Гърция и даваща едно от любимите някога вина на Уинстън Чърчил – мелнишкото. Известно е, че британският премиер всяка година поръчвал за себе си по 800 литра от това южно, червено вино. Другият особено перспективен сорт е маврудът, виреещ единствено в района на Асеновград, отново Южна България. Виното от този български сорт е с изключителен потенциал за стареене.
„Маврудът е сорт, който произвежда наситено червено вино, с дълбок, красив цвят, добре изградени танини и с много висок потенциал за отлежаване, уточнява Таня Николова. – Това е едно от вината с най-силни антиоксидантни свойства, по-силни дори от тези на каберне совиньон. Дава сухи, тежки вина с аромат на горски плодове. Широката мелнишка лоза е сорт, чието вина често се купажира с по няколко процента от друг сорт с по-силна багрилност, за да подкрепи цвета му. Но за сметка на това е широката мелнишка лоза прави вина с добре изградено тяло, продължителен послевкус, богат аромат и потенциал за отлежаване. Мелнишкото е може би едно от най-приятните вина за консумиране на дивеч и на агнешко месо.”
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 2:05 pm

Музеен информационен бюлетин за 14-15.01.2012г.

1. 130 години от създаването си чества през 2012 година Регионалният археологически музей в Пловдив
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1610172
130 години от своето създаване чества през 2012 година Регионалният археологически музей в Пловдив. Това съобщи за Радио "Фокус"-Пловдив неговият директор Костадин Кисьов. По този повод служителите на музея предвиждат в Пловдив да се проведе Национална археологическа конференция. По думите на Костадин Кисьов в рамките на годината ще бъдат показани и 11 гостуващи изложби. В програмата на музея сме предвидили да бъдат експонирани и две съкровища, които не са показвани до сега в Пловдив, каза Кисьов. Това са Рогозенското съкровище и това от село Борово, Русенско, като и двете са тракийски. Ще бъде представена и гостуваща изложба от Националния музей в Атина и друга с макети на култови паметници от България, която се организира от италианския посланик, каза директорът на музея. Ще могат да се видят и най-новите археологичeски открития във Филипопол от последните години. Надявам се, че това разнообразие на изложби ще привлече повече туристи през тази година, каза още Костадин Кисьов.

2. Трудна, но успешна 2011 г. за Историческия музей в Пловдив
Източник: http://news.plovdiv24.bg/320434.html#ixzz1jbgHgkcD
Все още няма окончателните данни за това, коя е най-посещаваната от четирите експозиции, които Регионалният исторически музей представи през 2011 година. Това каза директорът на музея Стефан Шивачев. По думите му по предварителни данни общото посещение на музея бележи ръст през 2011 година.
Най-атрактивната ни експозиция през последните години е експозиция "Българско възраждане", като това се дължи на това, че тя е посветена на най-интересния период от новата ни история, каза Шивачев. Според него пловдивчани са проявили любопитство и към експозиция "Съединение на България". Според директора на музея изминалата година е била и трудна и успешна за институцията. Трудна, защото кризата в която живеем се отрази и на сферата на културно-историческото наследство и на музеите, които от години не са приоритет на държавата, но въпреки това успяхме да реализираме добри неща в няколко насоки, поясни Шивачев.
Като изключително успешни мога да посоча изложбата за Българското опълчение, която реализирахме заедно с националния музей "Шипка-Бузлоджа", както и проектът за историята на "Девети пехотен пловдивски полк"и неговото участие във войните за Национално обединение. През изминалата година в музея бяха показани в атрактивна изложба и даренията от граждани направени в продължения на 20 години, каза Шивачев. Наред с колекции за д-р Костадин Стоилов и други големи пловдивски мъже, показахме и единични дарения на хора, които идват и оставят предмети свързани с техния род, допълни той. Едни от най-любопитните експонати са детска количка от началото на 60-те години и футболни калеври от 30-те години, най-старите, който се съхраняват в музея.

3. Показват Рогозенското съкровище в Пловдив
Източник: http://www.standartnews.com/articles/ga ... 30094.html
Рогозенското съкровище ще гостува тази година на Археологическия музей в Пловдив. Прочутото по цял свят тракийско злато не е показвано досега под тепетата. Освен него в града ще бъде експонирано и съкровището от русенското село Борово, което също идва тук за първи път.
Общо 11 изложби бележат музейната 2012 г. за Регионалния исторически музей, който отбелязва 130 г. от създаването си. По повод юбилея е предвидена и Национална археологическа конференция. Сред интересните сбирки, които ще могат да видят пловдивчани, е изложбата на Националния исторически музей от Атина, експозиция макети на култови паметници от България, която се организира от италианския посланик, както и най-новите археологичeски открития от времето на Древния Филипопол през последните години.

4. С реплики на уникални римски находки се сдоби Историческият музей в Силистра
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=838234
Реплики на римски находки от Националния архитектурно-археологически резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра" са най-новите рекламни попълнения на Регионалния исторически музей в дунавския град.
Първите посетители вече могат да си купят като сувенири популярната статуя на римлянка тип „пудицития" (Скромност) от 2 век, шлем-маска от 1 век и лампа-грифон, намерена в епископската църква и датирана от 5-6 век.
Скоро туристическата колекция ще бъде обогатена с копия на най-забележителния, намерен по българските земи, римски каменен слънчев часовник с образа на Орфей от 2-ри век, статуетки на Дионисий, пантера от колесница на римски магистрат - легат /генерал/ от 11-ти Клавдиев легион от 3-ти век, кръст от патриаршеската църква от 10-ти век, медальон със символа на Тангра и християнски кръст от 9-ти век. Новите придобивки за туристите са на цени от 4.50 до 15 лева, уточняват от музея.
Във фонда на силистренския исторически музей се пазят 42 хиляди археологически находки от праисторическата, античната и средновековната епохи.

5. Запазени строителни скици помогнаха за откриване на римски храм
Източник: http://inews.bg/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%8 ... 44918.html
Благодарение на пазени в Румъния строителни скици и чертежи на сградата на силистренския музей, в града беше открит римски храм, разказва проф. Георги Атанасов от Регионалния музей в Силистра, пише БТА.
Документите са били предоставени от румънски колега, при посещение на проф. Атанасов в Констанца.
Сградата е построена през 1926 година, когато град Силистра е в пределите на Румъния. При изкопните работи строителите се натъкват на останките от храма. Находката е описана от румънските археолози.
Храмът е с размери десет на дванайсет метра и се е издигал в центъра на някогашен богат квартал.
Преди около 35 години сградата е предоставена на нуждите на Регионалния исторически музей. Дотогава в нея се е помещавала банка, коменитра още проф. Атанасов и допълва, че на този етап няма възможонст тази уникална находка да бъде разработена.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 2:08 pm

Музеен информационен бюлетин за 16.01.2012г.

1. Читалищният секретар Г. Тренева и директорът на музея С. Иванов в остър сблъсък
Източник: http://www.struma.com/obshtestvo/chital ... nov_24139/
Сериозен конфликт възникна между секретаря на читалище “Братя Миладинови” в Петрич Гичка Тренева и директора на Историческия музей Сотир Иванов. Причината е, че преди няколко дни на среща на културтрегерите в южната община Гичка Тренева е поискала към читалището да бъде сформирана колекция от културни ценности, а музейният директор Сотир Иванов бил против. Мотивът е, че това е работа на Историческия музей и не е нужно да бъде сформирана подобна колекция, която ще е паралелна музейна сбирка. Началник-отдел “Хуманитарни дейности” към общината Методи Бисерков потвърди за противоречията между двамата и обясни, че наистина Гичка Тренева е поискала да създаде такава колекция към читалището.
Съгласно закона за читалищата може да се обособи такава колекция, но преди това има дълга и сложна процедура. Всеки един от предметите трябва да бъде идентифициран, да се види стойността му и произходът, а любопитното е, че такава идентификация трябва да извърши Сотир Иванов. Той обаче категорично отказва. Спорът ще бъде разглеждан в дирекция “Образование и култура”, както и в постоянните комисии към местния парламент. Публична тайна е, че конфликтът между Гичка Тренева и Сотир Иванов тлее от месеци, а сега излиза на показ пред обществеността.

2. Вадят царските каляски от нафталина
Източник: http://www.monitor.bg/article?id=322395
Каляски на цар Фердинанд, княз Александър Батенберг и княгиня Мария Луиза може да бъдат изложени до сградата на Министерския съвет. Идеята е част от проекта за музей на София, който трябва да бъде готов до две години. Едно от предложенията е каляските да бъдат изложени в двора до банята, но ние сме отворени за всякакви идеи. Всичко, което популяризира това национално съкровище, е добро, обясни пред „Монитор” инж. Борис Чилев, директор на общинското предприятие „Стара София”.
В момента 9 от античните возила се съхраняват в гараж на територията на Националната служба за охрана в кв. „Хладилника”. За тях обаче се грижи Народното събрание. Преди дни кметът Йорданка Фандъкова изрази благодарност, че общината ползва паркинга без пари.
Дори не съм ги виждал. Знам само, че се помещават в гараж, заяви началник отдел "Автотранспорт" в НСО полк. Злати Райков. Според инж. Чилев е добре да се намери ново хранилище за антиките, тъй като помещението не било с подходяща влажност.
Файтоните и каляските са общинска собственост От 1983 г. се съхраняваха в преотстъпен от парламента гараж на ул. „Искър” 2. През 2007 г. кралските возила отстъпиха място на депутатските коли, като бяха преместени в гаража на НСО, разказаха от общинското предприятие.
До 1952 г. каляските се използвали за реквизит в киноцентър „Бояна”. Една част от тях са реставрирани. Тези, които се съхраняват в гаража на НСО, не са минали обаче през този процес. Причината затова е, че след като са излезли от употреба в киното, не е имало място, в което да се помещават файтоните.
Деветте каляски със сигурност ще бъдат показани пред или в Централна баня след две години. Дотогава сградата
трябва да бъде превърната в музей с 5,6 млн. лв.
по Оперативна програма „Регионално развитие”. Музеят на София ще бъде на четири нива, на които място ще намерят предмети от историята на столицата. В него вече е златната каляска на Мария Антоанета, докарана специално от Виена за сватбата на цар Фердинанд. Друг ценен експонат е мерцедесът му. Колата е закупена през 1905-а, след като е взела участие в състезание Берлин – Мюнхен и се е класирала на второ място.

3. Деца се превръщат в „археолози за ден” в нова изложба на Националния исторически музей
Източник: http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifes ... 60112.aspx
Под формата на игра децата опитат всички стъпки, които археолозите правят.
Историческите музеи са пространства, наситени с много силно усещане за националната културна традиция. Изпълнените с експонати зали вдъхват респект към миналото ни. Учат ни да уважаваме живота на предците ни, но и да изграждаме с достойнство настоящето си. За децата обаче посещението в един археологически музей например може да се окаже леко досадно и дори плашещо занимание. Те трудно задържат вниманието си върху понякога непонятни за тях предмети, които на всичкото отгоре са „скрити” зад стъклени витрини. Трябва да пазят тишина и да бъдат изключително внимателни при всяка своя стъпка. Естествено, че за едно дете това е своеобразно изпитание. От няколко десетилетия в САЩ съществуват специални детски музеи. В тях по достъпен начин, под формата на игра, малките посетители могат да се запознаят с цялата информация в музейните зали, без да представляват заплаха за експонатите, но и да си тръгнат с много нови знания и нови интереси. Това вече е възможно и за българските деца. От средата на декември 2011 г. до 25 март тази година всички софийски деца и малки гости на столицата могат да посетят изложбата „Археологията зад кадър”. Тя се осъществява с подкрепата на фондация „Америка за България” и фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката. Експозицията се намира в Националния исторически музей. Нейни автори са двама преподаватели от департамент „Археология” към Нов български университет – Весела Герчева и Богдан Атанасов. В изложбата е представена работата и заключенията на археологическата експедиция „Струма” 2009-2010 г. А ето и какви са предизвикателствата, пред които се изправят малките посетители:
В рамките на изложбата те могат чрез игра да опитат всички стъпки, които археолозите правят в процеса на научното търсене – разказва Весела Герчева. – Например, първата стъпка, която археолозите правят, е да разговарят с жителите на проучваните места, за да разберат какви са техните спомени, какви легенди знаят, каква информация имат за селищата, в които живеят. Децата изслушват интервютата, предварително направени от нашите колеги, и се стремят да разберат това, което се казва за различните местности. Опитват да бъдат истински археолози. Те търсят „находки” в един пясъчник в залата на музея и имат възможност да откриват предмети, които са копия на вече съществуващи и открити от археолозите експонати. Можем да се досетим, че това естествено е любимата им игра. Когато изровиш сам един предмет, освен че чувството е неописуемо, както беше казала една наша малка посетителка, много по-голям е стимулът да научиш нещо – какъв е този предмет, за какво се е използвал. Децата се учат и как да определят времето на създаването на дадения предмет – продължава г-жа Герчева. – Това е друга игра, която могат да пробват в рамките на изложбата – да сравнят стари и нови съдове и така да разберат как археолозите датират предметите. Учените датират предметите чрез сравняване. Точно това могат да направят и децата, макар и на игра. Така сами се опитват да достигнат до изводи, до които достигат и учените. Изложбата за децата като цяло е игра. Ние не ги караме да четат текстове, не се опитваме да сложим преграда между тях и предметите.
Децата сравняват стари и нови съдове, за да разберат как археолозите датират предметите.
Залата, в която всяко дете може да се превърне в „археолог за един ден”, е достъпна през целия ден в периода на изложбата. Няма ограничения, няма забрани. Авторите обаче са помислили и за родителите, които придружават децата си. За да не скучаят, възрастните също са поставени пред предизвикателството на специална археологическа игра:
Ние ги предизвикваме да открият един истински археологически обект, да минат по стъпките на археолозите и да ни кажат кое от три места, които предлагаме, наистина е селище на повече от 7000 години – така описва играта за възрастни Весела Герчева. – Смисълът на тези забавни стъпки, в крайна сметка, е много сериозен. Това, което искаме да предадем чрез изложбата, е едно много съществено послание – посланието, че културно-историческото наследство на България е застрашено. Над 90 процента от паметниците днес са повредени от иманяри с цел изнасяне на находките зад граница и продаването им в скъпи колекции. Това пречи на хората да ги виждат, в това число и на децата – казва Весела Герчева.
Подобен експеримент с детски интерактивен кът вече е изпробван във Варненския археологически музей. В рамките на проекта „Археологията зад кадър” подобни тематични кътове има и в Благоевградския музей, както и в Националния музей „Земята и хората” в София. А ето и към какво още се стремят Весела Герчева и нейните колеги:
Това, което си представям като начало, е голям, истински детски музей в София – споделя тя. – В него всички теми, които в момента разработваме в музеите в страната, да бъдат обединени под един покрив. Това да бъде място за семейства, но същевременно и да подкрепя специалистите в музеите, които искат да работят с децата по по-различен начин.

4. Студен музей със 7 хил. лв. за ток
Източник: http://tv7.bg/news/society/3967992.html
Температурата в сградата на културната институция в Стара Загора е малко над нулата въпреки абсурдно високата месечна сметка за електричество
Вече пета зима Регионалният исторически музей в Стара Загора плаща месечно абсурдните 7 хил. лв. за ток, въпреки че климатиците едва държат температурите над нулата.
През пролетта на 2009 г. градът най-накрая се сдобива с модерна сграда за историческия си музей. Усмивките на старозагорци обаче замръзват през зимата – оказва се че монтираната мощна климатична инсталация не може да вдигне температурата повече от 5-10 градуса.
В най-студените месеци сметката набъбва до 7 хил. лв. В същото време посетители и служители зъзнат в експозиционните зали.
И докато хората са свикнали на всякакви абсурди, то температурните амплитуди се оказват пагубни за експонатите.
Оказало се, че площадката на климатиците е така проектирана, че постоянно се пълни с вода, от която външните тела замръзват. Новият кмет довел специалисти, които да разберат защо инсталацията не работи, а харчи.
В музея се надяват нов ремонт да реши проблема преди края на зимата.

5. Община Казанлък пусна конкурса за директор на Музей „Искра”.
Източник: http://5-minuti.com/content/%D0%BE%D0%B ... 1%80%D0%B0
Община Казанлък обяви конкурс за мястото на сегашния директор Косьо Зарев, който излиза в пенсия. Минималните изисквания са висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър” в професионално направление – история, археология, етнология. Професионален опит по специалността – 3 години. Като изисквания са посочени още организационни умения, нагласа за работа в екип, адаптивност, комуникативност.
Като предимство в конкурса се счита наличие на присъдени научни степени и звания; опит в областта на музейното дело и опазване на културното наследство; участие в разработването и реализацията на програми и проекти; чуждоезикова подготовка; компютърна грамотност.
За изготвяне на изискванията за конкурса Община Казанлък е съгласувала действията си с Министерство на културата. Конкурсът ще бъде проведен чрез защита на концепция за дейността и развитието наИсторически музей ”Искра” за период от пет години, подробно разработена за първата от тях, след което ще има събеседване.
Документи се подават до 20-и февруари. Информацията за конкурса е качена на сайта на Община Казанлък.

6. Фондация „Гугенхайм” ще строи музей в Хелзинки
Източник: http://novinar.bg/news/fondatciia-gugen ... 0MQ==.html
Музеят на Гугенхайм в Билбао отчете рекордни приходи за последните пет години.
Световноизвестната фондация „Гугенхайм” ще строи Музей на съвременното изкуство във финландската столица Хелзинки. Обектът вероятно ще се намира в южното балтийско крайбрежие на града и според предварителните изчисления ще е завършен през 2018 г. Общата му застроена площ ще бъде 12 000 кв. м и се очаква да има около половин милион посетители годишно.
Първият музей „Гугенхайм” е построен през 1939 г. в Ню Йорк, а двадесет години по-късно той е преместен в сграда, проектирана от гениалния архитект Франк Лойд Райт. Идеята за изложбеното пространство в Хелзинки се ражда, след като филиалът на „Гугенхайм” в Билбао – построен през 1997 г., отчете приход от приблизително 1 млрд. американски долара за пет години. В момента съществуват пет музея към известната фондация - в Ню Йорк, Венеция, Билбао, Лас Вегас и Берлин.

7. На Балканската война посвещава годината музеят в Кърджали
Източник: http://rodopipress.info/news/?p=9923
През цялата година в Регионалния исторически музей в Кърджали ще можем да се докоснем до спомени за Балканската война. Планът за дейностите ще се изясни до края на месеца, каза директорът Павел Петков. През февруари пред кърджалийци ще бъде представена книга, издание на Института по история към БАН, посветена на 100-годишнината от историческата дата.
Предстои и изложба от фотографии „100 години Кърджали“, които ще бъдат обработени от известния художник и фотограф Иво Хаджимишев. Избрахме го, тъй като е фотограф номер едно и ще направи качествена изложба, каза Петков. Идеята е експозицията да обиколи общините в областта. Хаджимишев е специалист в представянето на архивни снимки в голям формат. Негова изложба, но като част от „Архива Гипсън“, беше експонирана преди време в в нашия музей. Идеята сега е изложбата да бъде експонирана на 18 май – Международния ден на музеите.
Ръководството възнамерява да подреди и изложба от детски рисунки, в която няма да има ограничение за възраст. В конкурса ще има награди, най-сполучливите творби ще бъдат отпечатани в албум. Предвижда се рисунките да участват и в търг, с парите от тях да се помогне на талантливи деца. Ще подпомогнат и Съюза на ветераните във викторина, посветена на 100 години от Балканската война.
От отпуснатите от община Кърджали средства ще зависи колко богата ще бъде програмата за 100-годишнината от Балканската война. Предложението трябва да се обсъди в Общинския съвет.
Очаква за Деня на Кърджали на 21 октомври да бъде експонирана изложба, съвместно с Националния исторически музей и Националния военноисторически музей.
Петков ще внесе предложение до общината и за провеждане на европейска конференция в Кърджали, посветена на Балканската война. От две години той настоява и за написване на история на града. За това е нужно да се избере редколегия, както и да се съберат институциите, от които зависи подготовката на един такъв труд.
От 28 май до 5 юни в Одрин ще гостува изложбата „Икони от Родопите“.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 4:07 pm

Музеен информационен бюлетин за 17.01.2012г.

1. Държавата даде на Созопол бивша данъчна служба за църковно-исторически музей
Източник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/ ... slujba_za/
Правителството предостави на Созопол сградата на бившата данъчна служба за изграждане на църковно-исторически музей.
Имотът, който има площ от 349 кв.м, към момента се управлява от НАП. Намира се на ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №29 в града. Двуетажната постройка изгоря при пожар през 2007 г.
За реализиране на музея община Созопол получи подкрепа от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, който даде идеята за иконна зала.
Първоначално общината имаше план да създаде иконна зала, в която да се изложат най-ценните созополски икони, много от които в момента са в различни музеи. Новият проект предвижда и изграждането на църковен музей, облагородяване на дворното пространство към имота и площадното пространство около бившата данъчна служба.
Бургаското крайбрежие започва да се превръща в българския Ерусалим, заяви преди време Божидар Димитров, който като министър без портфейл отговаряше за българите в чужбина. Директорът на Националния исторически музей е родом от Созопол и докато беше в кабинета, правителството отпускаше няколко пъти субсидии за града.
През март миналата година правителството даде 100 хил. лв. за модернизация на пристанище Созопол. Преди това родният град на Димитров получи 1 млн. лв. като едно от 10-те чудеса на България. През януари бяха отпуснати 250 хиляди лв. за манастира "Св. Апостоли" и крепостта "Каструм домини". Други 100 хил. лв. се насочиха към созополския храм "Св. св. Кирил и Методий", след като през август 2010 г. кабинетът спешно му осигури 420 хил. лв. През декември и църквата "Свети Георги" в Созопол получи 25 хил. лв.
През август 2010 г. Министерският съвет даде 420 хил. лв. за ремонта на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Созопол, в която се съхраняват намерените мощи на остров Св. Иван, за които Божидар Димитров обяви, че са на св. Йоан Кръстител.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 4:11 pm

Музеен информационен бюлетин за 18.01.2012г.

1. Вижте първата българска рота в НАТО във Парк-музей "Владислав Варненчик"
Източник: http://news.varna24.bg/321228.html
Фотоизложба представяща първата българска рота в НАТО могат да видят посетителите в Парк-музей "Вл.Варненчик" до края на м.февруари. Повече от 100 снимки, подредени в 15 табла показват най-важните моменти от ежедневието на 200 доброволци от рота 4093, формирана на 20 октомври 1951 г.
В изложбата са показани знамето и емблемата на ротата, командния й състав, униформите и въоръжението на нейните доброволци. Запечатани са моменти от изпълнението на бойната служба, стрелковата подготовка, тренировките и ученията, участията в паради. Посетителите могат да научат интересни подробности от казармения живот - участието в спортни турнири, отбелязването на различни празници и дори създаването на параклис в гарнизона в Гермерсхайм.
Фотоизложбата е организирана от Националния военноисторически музей по повод 60-тата годишнина на Рота 4093 и в София тя предизвика огромен интерес сред посетителите на музея.
В Парк-музей "Владислав Варненчик" таблата ще бъдат подредени в залата за временни експозиции до края на месец февруари 2012г.

2. Кр.Костова: Нужни са програми и проекти за консервация на артефактите
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=839632
Остра необходимост от програми и проекти за реставрация, консервация и съхранение на движимите археологически паметници изпитват археолози и местни власти. Артефактите са изключителна държавна собственост и опазването им е задача на държавата, независимо от това в кой общински музей се съхраняват. Според директора на ОИМ Средец Красимира Костова заради липсата на подобни програми и финансиране много от най-ценните археологически находки стоят по складове, вместо да бъдат излагани по изложби и галерии в страната и чужбина.
Пример за това е именно уникалната бронзова глава на римския императори Септимий Север, която след 25 годишно "изгнание" по музейни фондове беше показана за първи път едва в края на 2011 г. Находката е открита през 1987г. при проучвания на Храма на императорския култ в Деултум, днешния археологически резерват до с.Дебелт. Нейното спасяване стана възможно чрез финансиране от фондация „Америка за България" на проекта „Консервация, реставрация и социализация на археологически паметници от римската колония Деултум ". С отпуснатите 25 000 лв. за 13 месеца бяха реставрирани императорската глава и още 82 други културни ценности. /Файл1/
Според плановете реставрираните антични паметници ще оформят новата музейна експозиция на Археологическия резерват "Деултум". Тя обаче ще стане факт след реализацията на проекта на община Средец по ОП РР за туристическата инфраструктура на стойност около 3 млн. лв. Той е по процедурата "Подкрепа за развитие на туристически атракции" и предвижда цялостна рехабилитация на археологическата база и реновиране сградата на музея.
Ще бъде изграден лапидариум, модерна музейна експозиция и мултифункционални площадки за наблюдение дейностите по обработка на керамиката. Ще има специална зала за анимиране на антични практики и обичаи. Там ще се пресъздават и гладиаторските битки. Деултум е на пътя Виа Понтика и площадките за наблюдение на птици по време на миграцията им от Европа към Африка ще се превърнат в част от туристическия продукт, убедена е археоложката Красимира Костова. Файл2
От юли миналата година Министерският съвет безвъзмездно предостави за управление на Община Средец Археологически резерват "Античен и средновековен град Деултум-Дебелт". Имотът обхваща 85,3 хектара, от които 80,1 хектара са в границите на античния град и 5,2 хектара е площта на средновековната крепост „Дебелт"- XI и XIII. Намира в землището на село Дебелт.
Реално от края на на декември вече собствеността на резервата се управлява и администрира от странджанската община и Историческия музей в града.
"Оттук нататък ние сами трябва да си решаваме проблемите. Имаме поле за ясни оперативни действия. В законовите рамки сме и сме един от малкото резервати с уреден статут", коментира шефката на ОИМ Средец.
В началото на тази година правителството обяви, че ще отпусне по 120 000 лв. за 14 археологически обекта от Южното Черноморие. Сред тях е и Националният резерват "Деултум- Дебелт". Отделно през 2012 г. от държавния бюджет ще бъдат отпуснати 50 хил. лв за археологически проучвания в древната римска колония. Общината очаква и обещаните от кампанията "Чудесата на България" средства в размер на 1 000 000 лв. по проекта за консервация и реставрация на античните римски терми, укрепителната система и Храма на императорския култ в Деултум.
"Очаквам бурна година, което за щастие означава много работа и нови находки"-обясни Краси Костова, на която предстои и подготовката за отбелязване на 10 -годишнината на музея в гр. Средец

3. Искат нов музей в Ямбол
Източник: http://www.yambolnews.net/content/view/21504/28/
Предложение за учредяване на Музей на народните будители е внесено в канцеларията на Общинския съвет на Ямбол. Направено е от настоятелството на читалище "Пробуда" 1909" и Инициативен комитет от родственици на Ради Иванов Колесов.
Настоятелството и Комитетът подкрепят идеята за възстановяване на Възрожденския комплекс в Каргона. Според вносителите той (Комплексът) двата царковни храма в Каргона и Музея на народните будители, помещаван в сградата на бившето вече училище "Ради Колесов" ке спомогнат за опазване на българщината и нарастване на интереса на туризма в град Ямбол в регионален, национален и световен мащаб.
Само регистрирани потребители могат да пишат коментари.
Влезте или се регистрирайте.

4. Археолози започват предварителни проучвания по АМ "Струма"
Източник: http://inews.bg/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%8 ... 45843.html
Археолозите от Регионалния исторически музей в Кюстендил започват от днес (18 януари) предварителни сондажни проучвания на обектите по автомагистрала "Струма", съобщават от музея.
Ще се проучват два обекта по Лот 1 на магистралата.
Целта на проучванията е да се очертаят по-добре границите на обекта и неговата специфика, както и да се прецизират сроковете и стойността на проучванията, допълва БТА.
Предварителните проучвания ще продължат до 14 дни, а същинското спасително археологическо проучване - минимум 4 месеца.
Обектът е разположен на площ 30 000 кв. м, а селището се датира като късноантично и средновековно, посочиха археолозите.

5. Индианците превземат "Метрополитън" с изложба
Източник: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012 ... s_izlojba/
Изложбата на американско индианско изкуство в музея "Метрополитън" прави необикновена връзка между изкуството и колекционерската страст. В експозицията са включени ключови предмети от колекцията The Coe с американско индианско изкуство - делото на живота на Ралф Т. Ко - колекционер и директор на музей, изиграл централна роля във възраждането на интереса към този вид култура и изкуство, разказва "Ройтерс".
"Изложбата почита Ко и ролята, която той изиграва в приемането и разбирането на творбите на коренното население", казва директорът на раздела за изкуства от Африка, Океания и Америките към музея Джули Джоунс.
В изложбата присъстват близо 40 предмета, представящи богато разнообразие от материали - от камък до животински кожи, както и времената, местата и различните хора.
По-голямата част от колекцията на Ко е от 19 и 20 век, когато коренното население осъществява контакт с външни хора като търговци, мисионери, както и армията на САЩ.
"Ко е имал конкретни интереси, някои от предметите са били обекти на т.нар. сувенирно изкуство", обяснява Джоунс. Сувенирното изкуство смесва изкуството на коренното американско населени с европейското като мокасините, избродирани с флорални елементи в европейски стил.
Друг аспект от изложбата са маски, както и други аксесоари за глава, които понякога са били използвани по време на театрални церемонии и разказването на истории.
Внушителната маска на жена с благородническо потекло от твореца от северозападното крайбрежие Робърт Дейвидсън от 2001 г. е съвременен израз на дългогодишните традиции в дърворезбата. По-голямата част от предметите в експозицията са създадени от автори, обучавани от техни предшественици. "Традициите са се предавали от ръка на ръка", допълва Джоунс.
"Свещените кръгове", както се казва експозицията, променя популярния образ на изкуството на американските индианци и остава траен отпечатък над цяло поколение колекционери и музейни специалисти.
За последната си изложба "Загубени и намерени традиции: Коренно американско изкуство, 1965 - 1985" Ко прекосява цяла Северна Америка в търсене на творби с традиционни форми и материали, но и повлияни от съвременните виждания. Тя отбелязва и неговия преход от историк на изкуствата към адвокат на новия, по-широк свят на северноамериканското съвременно индианско изкуство, като е излагана в няколко музея през 1986 г.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 4:12 pm

Музеен информационен бюлетин за 19.01.2012г.

1. Плиоцен парк край Дорково
Източник: http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifes ... _park.aspx
Мастодонти, които достигали височина 4 метра, живеели по нашите земи преди милиони години.
Изгубеният свят на мастодонтите е на път отново да възкръсне. Само че не в поредната холивудска продукция, наситена със страховити зрелища и задъхан екшън. Любителите на приключенията ще могат да изживеят уникално пътешествие, като се „телепортират” с 5 млн. години назад в епохата на късния Плиоцен. Атракцията ще се предлага в околностите на родопското село Дорково, където ще бъде изграден уникален за тази част на Европа музей – Плиоцен парк.
За разлика от научно – фантастичния трилър „Джурасик парк”, чието действие се развива през Юрския период или преди 200 милиона години, светът, който ще оживее в парка край Дорково е „по-млад” – едва на 5 млн. години. Оттогава датират находките, открити в праисторическото гробище в близост до селището. През 80-те години на миналия век в района пристига първата експедиция от български и френски учени, водени от световноизвестния палеонтолог Ерве Тома – зам. директор на „Колеж дьо Франс”. На не повече от 60 см под земята учените се натъкват на поразителни находки. Пред смаяните им погледи изникват останки на отдавна заличени от историята животни, чиито огромни бивни, кътници и части от скелети лежали необезпокоени от превратностите на хилядолетията под хорските ниви. Впрочем, местността неслучайно се нарича „Кокалите”! Жителите на съседните села са свикнали да вадят странни животински кости, докато обработват земята си. В продължение на 3 години българо-френската експедиция проучва щателно района и стига до извода, че това е най-богатото палеонтологическо находище от късния Плиоцен в цяла Европа. Част от находките са изпратени във Франция, за да бъдат реставрирани и консервирани, след което са върнати обратно у нас. „В района са намерени кости от над 30 вида праисторически животни” – обяснява Свилен Топчиев – ръководител на проекта за изграждане на палеонтологичен музей край Дорково. Останките от мастодонти, древни видове маймуни, лъвове, саблезъби тигри, мечки, трипръсти коне хипариони и други съвременници на Плиоцена, допълват представите ни за епохата, когато на Земята се появяват и първите хоминиди – австралопитеките. По това време климатът в тази част на Стария континент не е бил умерено континентален, както сега, а субтропичен. „Това обяснява защо намерените кости са на топлолюбиви животни”, казва Свилен Топчиев.„Това място е било разлив на река – сегашната р. Мътница, която по време на сухите периоди е пресъхвала, а по време на дъждовните периоди е имала много големи разливи. През един от тези сухи периоди голяма част от животните са измрели, а когато реката потекла отново, силното течение ги отнесло в един от ръкавите на реката край с. Дорково и там те останали запечатани между 3 слоя глина, образувайки праисторическо гробище”, разказва Свилен Топчиев.
Плиоцен парк ще отвори врати край Дорково към края на 2012 г. Тогава всеки ще може, макар и бегло, да надникне в необозримото минало, когато по тези земи са бродели нашите предшественици – австралопитеките. В праисторическия парк ще бъдат изложени реставрираните във Франция находки от древни животни, ще се пускат научно-популярни филми на видео, а озвучителна техника ще възпроизвежда звуците на дивите зверове, населявали тази част на света преди милиони години. Туристите ще се разхождат сред екзотична растителност и ще се дивят на чудни природни картини.
„Идеята на учените, още от времето, когато са намерили находките, е да се направи възстановка и по идея на т.нар. Джурасик парк, тук да се създаде Плиоценски парк Дорково – разказва Свилен Топчиев. – Да видим как тези животински видове, някои от които вече са изчезнали, се вписват в средата, в която те са се разпространявали. Да се покаже възстановка на субтропична растителност с разлив на реката и с видове, една част от които вече ги няма тук, както и един от мастодонтите от рода ананкус арвернензис в реални размери. Това няма да бъде обикновен музей, а ще бъде диорама – т.е. възстановка на дадено място.”

2. Гипсираният Шекспир
Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1193703
Гипсова отливка, снета от лицето на мъртвия Шекспир, ще бъде показана за първи път във Великобритания.
Това ще стане на 28 януари в Анатомическия музей на университета в Единбург, Шотландия.
Шекспир умира през 1616 г. на рождения си ден 23 април на 52-годишна възраст. Снемането на посмъртна отливка от гипс по онова време е било традиция.
Маската е временно отстъпена на музея от частната колекция на Уилям Рамзи, в бъдеще ще остане в постоянната му експозиция. За разлика от повечето такива маски, тя е с отворени, а не със склопени очи. Предполага се, че това е по-късна намеса на тези, които са снели отливката.
Подобни посмъртни маски придобиват особена популярност през 19-и век, когато по тях са се изграждали постулатите на френологията - отречена впоследствие наука за връзката на характера на човека с формата на неговите череп и лице.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 4:14 pm

Музеен информационен бюлетин за 20.01.2012г.

1. Интересна изложба в Регионален исторически музей Габрово
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=840800
Изложбата „Културни ценности" е първата за годината експозиция на Регионалния исторически музей, която вече очаква своите посетители. В нея в хронологичен порядък са представени показваните в залите на музея експонати на месеца. Програмата „Културна ценност на месеца" започва с инициативата „Съвремието става култура" през 2006 година. Целта е, от една страна, да се привлече вниманието на обществеността към развитието на съвременния бизнес, и от друга, да съхрани за фондовете на музея и бъдещите поколения редица културни ценности, бележещи пътя на българското общество през последните две десетилетия.
Началото е поставено през януари с габровската шоколадова фабрика „Станчо Колев" и нейният приз - „Златна мартеница" за за най-добро българско производство през 1999 г. Следват поредица от представения на знакови български предприемачи, създали бизнеса си в най-ново време.
От началото на 2010 г.темата на културната ценност на месеца е изместена, като музеят започва да показва уникални експонати от своите фондове с цел да привлече габровската общественост към съхраненото през годините. През февруари 2010-та е е експониран златен накит от късната бронзова епоха, който няма аналог в нашите земи. Открит е случайно на 200 м.под вр. Голям Кадемлия в Централна Стара планина и е дарен на музея.
През последните 2 години са показани редица редки и интересни експонати, като семейният албум на големия габровски индустриалец Пенчо Семов, цилиндърът на индустриалеца Васил Карагьозов, немска пишеща машина с един клавиш, барометърът на Иван Х.Беров.
Всички тези културни ценности, около 40, за пръв път се показват заедно в тази изложба и могат да бъдат разгледани.

2. Уникален вестник за Гунди показва музеят в Г. Оряховица
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=840652
Част от най-голямото си дарение за миналата година показва Историческият музей в Горна Оряховица. То включва над 4900 музейни единици. Изложбата е резултат от дългогодишната събирателска дейност на твореца и общественик Милко Марков.
Експозицията е под надслов „Моето любимо занимание" и показва част от колекцията му „Пресата в България" за периода 1971 - 2011 г., в която са обособени 36 раздела. Един от най-ценните експонати в изложбата е вестникът, посветен на 50-та годишнина от рождението на известния футболист Георги Аспарухов-Гунди, от който излиза само един брой. Изложени са и юбилейни вестници, свързани с бележити българи.
Изложбата показва още календарчета от 1963 г до 2010 г., театрални билети, покани, брошури, снимки с автографи на известни изпълнители, пощенски марки, юбилейни филателни пликове, картички за различни празници, материали на Клуба на дейците на културата, читалище „Напредък-1869" и Младежкия дом.
Изложбата бе открита от директора на Историческия музей Елза Гарабетян в присъствието на дарителя, Милко Марков. Той от своя страна беше осигурил наградите за кратката тематична викторина, която се проведе с присъстващите деца от СОУ „Вичо Грънчаров". На откриването присъстваха председателят на Общинския съвет Даниел Костадинов, председателят на комисията по образование и култура към местния парламент Владимир Събев, зам.- кметовете Деница Коева и Йорданка Кушева, кметът на Първомайци Ясен Янков, както и много приятели на дарителя.
Милко Марков е роден през 1947 година във Велико Търново, но от малък живее в Първомайци. Там завършва основното си образование в училище „Елин Пелин", а след това продължава обучението си в ТХВП „Проф. д-р Асен Златаров". През 1973 г. със съдействие на кметството открива в Първомайци клуб за естетическо възпитание. Четири години по-късно е избран за председател на същия клуб в Горна Оряховица. По същото време Милко Марков става член на Клуба на дейците на културата и на филателното дружество „Георги Измирлиев". Организатор е на първата голяма изложба „Моето любимо занимание" в ТЕТ „Ломоносов". От 1979 г до 1995 г. работи в Младежкия дом, където създава клуб „Хоби".
Първоначалното му увлечение като колекционер е провокирано от марките, след това започва да събира календарчета и значки. През 1989 г., след като в България започват да излизат много нови вестници, пресата също буди интереса му. В този период Милко Марков завършва „Българска филология", а през 1995 г. се мести да живее в София. През 2007 г. излиза първата му книга, която е посветена на с. Първомайци - „Носталгия". След това е издадена и документалната книга „Десетият кръг на ада", повлияна от работата му като социален работник в дом за деца. В момента под печат е третата книга на Милко Марков.

3. Музеят във Враца спешно търси финансиране
Източник: http://bnt.bg/bg/news/view/68357/muzeja ... inansirane
50 хиляди лева спешно трябва да намерят от Регионалния исторически музей във Враца, за да бъдат спасени десетки хиляди уникални експонати, събирани повече от век. Причината е, че не работят всичките шест климатици, които осигуряват подходящи условия за съхранение във фондовете, алармираха от културната институция.
Влага, плесени и мухъл застрашават ценните археологически и етнографски сбирки във Врачанския музей. Според директора Илия Стоянов микроклиматът в нито едно от хранилищата не отговаря на нормативните изисквания за влажност и температура.
Илия Стоянов, директор на Регионален исторически музей-Враца: - Имахме случаи на старопечатни книги със залепнали страници, стари фотографии започват да избледняват, тъканите в етнографската сбирка и в новата история да миришат на мухъл, въобще влагата започва много силно да настъпва в нашите помещения.
Сградата е построена преди 40 години и е крайно време да се смени амортизираната дограма. Бюджетът на музея обаче не може да си позволи дори 6 хиляди лева за енергийно обследване, без което не може да кандидатства за финансиране от еврофандовете.
Илия Стоянов, директор на Регионален исторически музей-Враца: - Проблемът в експозициите е много, много по-труден от фондохранилищата, защото от 1993 година сградата, там, където е експозиционната част на музея, не се отоплява.
От музея се надяват в новия общински бюджет да бъде включено финансиране за ремонт и климатици. Тези средства бяха гласувани още от предишния местен парламент, но парите така и не дойдоха.

4. Вежди Рашидов: Три пъти повече са парите за археология в бюджета за тази година, но трябва ефективността да се увеличи
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1612066
Три пъти повече са парите за археология, заложени в бюджета за тази година. Трябва обаче ефективността да се увеличи. Това каза министърът на културата Вежди Рашидов на парламентарния контрол на въпрос на депутата Станислав Станилов за преструктуриране на работата по изследване и опазване на археологическото наследство на България, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Проф. Станилов попита министъра - дали наистина смята, че Националният археологически институт с музей към БАН трябва да премине към Министерството на културата и дали по този начин ще се подобри неговата дейност по проучване и подобряване на културното наследство на България.
Мястото на института е в БАН, но задължително трябва да се подобри координацията, отговори министър Рашидов. „За всички е ясно колко е важно за България развитието на инфраструктурата, особено в период на криза. Това развитие ще доведе и до вливането в икономиката на средства от европейските фондове. Като министър на културата и като творец съм изключително загрижен за опазване на културното наследство на страната. Правителството възприема културното наследство като богатство, което трябва да бъде опазвано, но го приема и като фактор за устойчиво развитие”, заяви министърът. Според него трябва да се подобри координацията, защото всяко забавяне може да доведе до сериозни последствия. По думите на Рашидов са проведени срещи с археолозите, на които са обсъдени различни възможности за подобряване на работата.
„Разделям музейното дело от научната дейност. За музейната дейност е важен музейният мениджмънт, от което България само ще спечели. Имаме пари и трябва да работим по-експедитивно. Има диалог”, каза Вежди Рашидов.
„Скоро се върнах от Помпей – там е хладничко като в България, но хората работят”, каза министърът.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 4:16 pm

Музеен информационен бюлетин за 21-22.01.2012г.

1. Предвиждат се пари за ремонти на РИМ и Регионалната библиотека в Сливен
Източник: http://novini.dir.bg/news.php?id=10358566
Средства за текущи ремонти на Регионалния исторически музей и Регионалната библиотека „Сава Доброплодни” в Сливен ще бъдат включени в разходите на общината през тази година. Ангажиментъ пое кметът Кольо Милев.
Общината ще търси и по-трайно решение на въпроса за настаняването на симфоничния оркестър за репетиционна, концертна и административна дейност в базата на Научно-техническите съюз, за ремонт на зала „Сливен”, както и на Ансамбъла за народни песни и танци.
Запазват се размерът на миналогодишните субсидии на Драматичния театър „Стефан Киров” и на Кукления театър. Кметът на Сливен предложи създаване на Обществен съвет по проблемите на културата в общината. В зависимост от възможностите общината ще подкрепи и продължаването на археологическите разкопки и проучвания на тракийски могили в района, както и създаването на нова експозиция в къщата-музей на Добри Чинтулов.

2. Да се докоснеш до съкровищата на траките
Източник: http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifes ... ishta.aspx
Теориите за древните траки подтикват през годините редица български археолози да посветят живота си на търсенето на артефакти, които да подредят сложния пъзел от предположения за тяхното истинско съществуване. Намерените от учените златни и сребърни предмети привличат посетители в историческите и археологически музеи из цялата страна, а често събират и смаяните погледи на чужденците, пътувайки по света и носейки славата на страната ни като едно „златно” късче земя. За любителите на историята обаче погледът през стъклената витрина не е достатъчен. Шанс да се докоснем по-близо до съкровищата на траките ни дава книгата-албум „Тракийските съкровища и Долината на тракийските царе”. В нея обективът на фотографа Николай Генов е запечатал и най-малките детайли от старинните артефакти. Заради високото й качество тя получи специалната награда на Асоциация „Българска книга” за принос към българската култура.
„Всеки предмет, който ние прозаично числим към тракийските открития, е всъщност една малка приказка за траките, разказва д-р Павлина Илиева, авторка на книгата и завеждащ отдел „Фондове” към Националния археологически институт с музей при БАН. – Колкото и да ни се иска да отделим митологията от съществуването на тези съкровища, неминуемо откриваме, че тя е част от ритуалите, част от вярванията и живота на траките. По този начин ние намираме онези символи, които те са почитали.”
Затова д-р Илиева започва книгата именно с легендите и сведенията на античните автори.
„До средата на I хилядолетие преди Христа Тракия е многоцветна неясна мозайка от независими племена, които според Херодот са най-големият народ след индийския – посочва Павлина Илиева. – Това е страна с огромна територия. За първи път траките се споменават от Омир, който в своята „Илиада” разказва за легендарната война, в която те участват като съюзници на Троя. Гръцката драматургия описва Тракия като земя на богати и войнствени царе.”
Съкровище от Летница, сребърни апликации от конска амуниция, първата половина на IV век пр. Хр.
Любопитните читателски очи бързо се насочват към втората част на книгата, посветена на множеството съкровища, открити по българските земи. Освен световноизвестните Вълчитрънско, Рогозенско и Панагюрско съкровища, читателите могат да се запознаят в подробности и с по-малко познати, но важни за историята находки. Съкровището от Летница например разкрива митологични сцени, които показват божествения характер на царската власт при траките. Става въпрос за намерени 15 сребърни апликации от конска амуниция, които са датирани в първата половина на IV век пр. Христа.
От същия период са и реликвите, намерени случайно край село Борово, Русенско. Откритите сребърни ритони символизират властта и са били използвани в царските ритуали. Високата художествена стойност на съкровището се разкрива в изящните изображения на бик, сфинкс, кон и сцени, свързани с Дионис, които са свидетелство за вярата на траките в безсмъртието.
Параден сребърен наколенник и златен венец, средата на IV век пр. Хр., открити в Голямата могила край Златиница.
Великолепните фотографии ни дават шанс да се насладим на майсторството, с което са изработени предмети, открити от археоложката Даниела Агре във владетелски гроб (средата на IV век пр. Хр.) в т.нар. Голяма могила край селата Маломирово и Златиница, Ямболско. Сред пълното бойно въоръжение на владетеля силно впечатление прави парадният сребърен наколенник, върху който със злато са изобразени царят-конник, Великата богиня-майка и фантастични персонажи. Те ни потапят в митологичен разказ за миналото. Забележителен е и златният венец, в чийто център е пресъздадена богинята на победата Нике.
През 2004г. Георги Китов смая света с откритието на златна маска в надгробната могила Светица.
Книгата-албум е посветена на големия български археолог д-р Георги Китов, открил редица забележителни паметници на тракийската култура. В третата част на изданието са разгледани някои от най-интересните му находки, например от Долината на тракийските царе. През 2004 г. в надгробната могила Светица (край село Шипка), той открива златна маска, която развълнува света. Тя вероятно е принадлежала на някой от тракийските владетели. Благодарение на д-р Китов за първи път в тракийската археология е идентифициран и гроб на известен от историята владетел.
„Установено е, че величественият храм в могилата Голяма Косматка край Шипка е служил за гробница на прочутия тракийски цар Севт III (330-280 г. пр. Хр.), разказва д-р Илиева. Този паметник се състои от 13-метров коридор и три помещения. Погребението на царя е било пищно, за което свидетелстват множеството златни и сребърни съдове и апликации, както и пълното му бойно снаряжение. Най-интересният артефакт е бронзовата глава на Севт III. След преустановяване на използването на този храм, той служи като мавзолей, в който са се извършвали много ритуали, свързани с вярванията на траките.”
Прелиствайки и последните страници от книгата, всеки читател би могъл сам да изгради представа за могъществото на древните траки, за шедьоврите на тяхната култура. А може би и с основание да се запита какво ли ще оставим ние след себе си в дигиталната ера, в която живеем…

3. Пантеон на владетелите и във Велики Преслав
Източник: http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=396666
"Да се маркират гробовете на владетелите от Първото царство във Велики Преслав. Това е нещо, което ще впечатли туриста". Тази идея издигна проф. Николай Овчаров във връзка с предстоящата реставрация на Симеоновата столица. Повод за това е направената от проф. Маргарита Ваклинова връзка между открития от нея преди няколко години постамент от саркофаг в един от параклисите на т.нар. Владетелска църква. На него са запазени буквите МИХ, което е податка, че може би това е гробът на цар Борис-Михаил Кръстителя. Постаментът пасва на саркофаг, който е известен от повече от век и се намира в местния музей. Проф. Овчаров добави, че подобно мраморно парче от саркофаг, наистина без надписи, е намерено в криптата на наскоро открита от него малка църква от Х век. Това не изключва вероятността там пък да е погребан цар Петър, поясни идеята си археологът.

4. Проф. Божидар Димитров: Най-малко трима царе са погребани в Преслав
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1612398
Сигурно е, че най-малко трима български царе са погребани в Преслав, това каза пред Агенция “Фокус” Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, по повод интерпретациите на информацията за саркофага във Велики Преслав, в който е бил погребан цар Борис І. „Сигурно е, че българските царе Борис І (852 – 889) и Петър (927 – 969) са погребани в чертите на Преслав. Т.е. – в църква, или параклис, между крепостните стени на самия град. Защо е така – известно ни е, че Борис, който резидирал в Плиска, се е преместил в Преслав през 889 година, когато неговият син цар Симеон решава да премести столицата от Плиска в Преслав. Че той е в Преслав, и че манастирът, в който е бил монах, е бил в чертите на града, т.е. бил е градски манастир, си личи от следния факт. През 894 година, унгарците обсаждат Преслав и Българската армия я няма (под командването на цар Симеон тя се сражава далеч от града), Преслав се защитава само от преславското опълчение, старци и невръстни юноши. Цар Борис, както пишат древните хронисти, на 52-годишна възраст излиза от манастира, хвърля расото, препасва бойни доспехи и на кон извежда на открит бой опълчението срещу унгарците и ги разгромява. Това е сигурно указание, че манастирът е бил в чертите на града”, каза Божидар Димитров.
По думите му - общото при цар Борис І и цар Петър е също, че и двамата напускат трона, оставят го на по-младите си синове, и стават монаси. „Но те не биха били изпратени – дори и да го пожелават – в манастир, извън чертите на града. Тъй като – лесно биха могли да бъдат отвлечени, и дори, против волята си, да бъдат въвлечени в някакъв династически заговор, каквито през Средновековието често стават.
Следователно техните млади синове, станали царе, са ги държали под око, в чертите на града. Трудно може да държиш някого в манастир в Равна, дори – в Патлейна, извън прекия контрол на действащия владетел. Че това е било така, си личи дори и от разкопките в Созопол, където братът на владетеля Андроник – Атанасий, е основал манастир. Но – къде го е основал – на носа на града, вътре в крепостните стени, на 20 м разстояние от крепостта на управителя на града. Т.е. лицата, които биха могли да вземат някакво участие в подобни заговори, особено бивши царе, са живели в чертите на града”, каза Божидар Димитров.
„Дали те са били погребани в тези части на саркофази, които колегите – археолози са открили някои още преди сто години, други – по-късно, за съжаление ще остане, както казва Маргарита Ваклинова, една работна хипотеза. Има голяма степен на вероятност да бъдат те, тъй като в саркофази не се погребват каквито и да е хора. Сульо и пульо не може да бъде погребан в саркофаг; може да бъде или цар, или висш духовник, или някой крупен велик боила, болярин, кавхан, ичиргу боил, но в никакъв случай – обикновен човек” – каза Божидар Димитров.
Според него надписът „МИХ” на саркофага, разбира се, би могъл да се тълкува като „Михаил”, но би могъл да се тълкува и като „МНИХ” – монах, както предлага Казимир Попконстантинов. „Все пак да не забравяме пък, че и двамата царе са станали монаси. Но Казимир е прав, че надписът би трябвало да бъде по-дълъг. Аналогиите, които имаме, с ичиргу боила Мостич, с цар Самуил, показват, че надписът би трябвало да бъде малко по-дълъг и да обяснява кой именно е погребан там. Но ние не сме намерили и целите саркофази, а само части от тях. Така че - работната хипотеза си е работна хипотеза, но е сигурно едно, че най-малко трима царе са погребани в Преслав. Това са – цар Борис І, цар Симеон и цар Петър. Следващият, който е управлявал в Преслав, цар Борис ІІ, е убит на българо-византийската граница от български граничар, тъй като бил облечен в ромейски дрехи и е погребан някъде в Тракия”, каза Божидар Димитров.

5. Полицаи предадоха ценен експонат на Музея в Стара Загора
Източник: http://novini.stara-zagora.org/%D0%BF%D ... 23191.html
Навръх Бабинден - 21 януари, Регионалният исторически музей се сдоби с нов експонат - съобщи за медията ни зам.-директорът Ваня Ценкова. - Това е голяма глинена, напълно запазена турска делва (питус) от 18-и - 19-и век.
Ден по-ранно служители от Второ РУП са извършили претърсване в частна къща, разположена на старозагорската улица "Н.Дечев", собственост на 64-годишната С.С. от Стара Загора, откъдето е иззета делвата с размери 1.20 м височина и диаметър 1.20 м. Констатирано е, че тя представлява културно-историческа ценност, в резултат на което е предадена на Регионалния исторически музей в Стара Загора, а по случая е образувано досъдебно производство.
Предстои в определения срок идентификационна комисия да се произнесе върху историческата и културната стойност на съда.
Според първоначалната преценка на археолога Димитър Янков предметът има всички експозиционни качества. Точно такъв вид питус във фонда на институцията липсва. Има три подобни, двата от които лепени, а третият - в незадоволително състояние
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 4:42 pm

Музеен информационен бюлетин за 23.01.2012г.

1. Предвиждат се пари за ремонти на РИМ и Регионалната библиотека в Сливен
Източник: http://novini.dir.bg/news.php?id=10358566
Средства за текущи ремонти на Регионалния исторически музей и Регионалната библиотека „Сава Доброплодни” в Сливен ще бъдат включени в разходите на общината през тази година. Ангажиментъ пое кметът Кольо Милев.
Общината ще търси и по-трайно решение на въпроса за настаняването на симфоничния оркестър за репетиционна, концертна и административна дейност в базата на Научно-техническите съюз, за ремонт на зала „Сливен”, както и на Ансамбъла за народни песни и танци.
Запазват се размерът на миналогодишните субсидии на Драматичния театър „Стефан Киров” и на Кукления театър. Кметът на Сливен предложи създаване на Обществен съвет по проблемите на културата в общината. В зависимост от възможностите общината ще подкрепи и продължаването на археологическите разкопки и проучвания на тракийски могили в района, както и създаването на нова експозиция в къщата-музей на Добри Чинтулов.

2. Да се докоснеш до съкровищата на траките
Източник: http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifes ... ishta.aspx
Теориите за древните траки подтикват през годините редица български археолози да посветят живота си на търсенето на артефакти, които да подредят сложния пъзел от предположения за тяхното истинско съществуване. Намерените от учените златни и сребърни предмети привличат посетители в историческите и археологически музеи из цялата страна, а често събират и смаяните погледи на чужденците, пътувайки по света и носейки славата на страната ни като едно „златно” късче земя. За любителите на историята обаче погледът през стъклената витрина не е достатъчен. Шанс да се докоснем по-близо до съкровищата на траките ни дава книгата-албум „Тракийските съкровища и Долината на тракийските царе”. В нея обективът на фотографа Николай Генов е запечатал и най-малките детайли от старинните артефакти. Заради високото й качество тя получи специалната награда на Асоциация „Българска книга” за принос към българската култура.
„Всеки предмет, който ние прозаично числим към тракийските открития, е всъщност една малка приказка за траките, разказва д-р Павлина Илиева, авторка на книгата и завеждащ отдел „Фондове” към Националния археологически институт с музей при БАН. – Колкото и да ни се иска да отделим митологията от съществуването на тези съкровища, неминуемо откриваме, че тя е част от ритуалите, част от вярванията и живота на траките. По този начин ние намираме онези символи, които те са почитали.”
Затова д-р Илиева започва книгата именно с легендите и сведенията на античните автори.
„До средата на I хилядолетие преди Христа Тракия е многоцветна неясна мозайка от независими племена, които според Херодот са най-големият народ след индийския – посочва Павлина Илиева. – Това е страна с огромна територия. За първи път траките се споменават от Омир, който в своята „Илиада” разказва за легендарната война, в която те участват като съюзници на Троя. Гръцката драматургия описва Тракия като земя на богати и войнствени царе.”
Съкровище от Летница, сребърни апликации от конска амуниция, първата половина на IV век пр. Хр.
Любопитните читателски очи бързо се насочват към втората част на книгата, посветена на множеството съкровища, открити по българските земи. Освен световноизвестните Вълчитрънско, Рогозенско и Панагюрско съкровища, читателите могат да се запознаят в подробности и с по-малко познати, но важни за историята находки. Съкровището от Летница например разкрива митологични сцени, които показват божествения характер на царската власт при траките. Става въпрос за намерени 15 сребърни апликации от конска амуниция, които са датирани в първата половина на IV век пр. Христа.
От същия период са и реликвите, намерени случайно край село Борово, Русенско. Откритите сребърни ритони символизират властта и са били използвани в царските ритуали. Високата художествена стойност на съкровището се разкрива в изящните изображения на бик, сфинкс, кон и сцени, свързани с Дионис, които са свидетелство за вярата на траките в безсмъртието.
Параден сребърен наколенник и златен венец, средата на IV век пр. Хр., открити в Голямата могила край Златиница.
Великолепните фотографии ни дават шанс да се насладим на майсторството, с което са изработени предмети, открити от археоложката Даниела Агре във владетелски гроб (средата на IV век пр. Хр.) в т.нар. Голяма могила край селата Маломирово и Златиница, Ямболско. Сред пълното бойно въоръжение на владетеля силно впечатление прави парадният сребърен наколенник, върху който със злато са изобразени царят-конник, Великата богиня-майка и фантастични персонажи. Те ни потапят в митологичен разказ за миналото. Забележителен е и златният венец, в чийто център е пресъздадена богинята на победата Нике.
През 2004г. Георги Китов смая света с откритието на златна маска в надгробната могила Светица.
Книгата-албум е посветена на големия български археолог д-р Георги Китов, открил редица забележителни паметници на тракийската култура. В третата част на изданието са разгледани някои от най-интересните му находки, например от Долината на тракийските царе. През 2004 г. в надгробната могила Светица (край село Шипка), той открива златна маска, която развълнува света. Тя вероятно е принадлежала на някой от тракийските владетели. Благодарение на д-р Китов за първи път в тракийската археология е идентифициран и гроб на известен от историята владетел.
„Установено е, че величественият храм в могилата Голяма Косматка край Шипка е служил за гробница на прочутия тракийски цар Севт III (330-280 г. пр. Хр.), разказва д-р Илиева. Този паметник се състои от 13-метров коридор и три помещения. Погребението на царя е било пищно, за което свидетелстват множеството златни и сребърни съдове и апликации, както и пълното му бойно снаряжение. Най-интересният артефакт е бронзовата глава на Севт III. След преустановяване на използването на този храм, той служи като мавзолей, в който са се извършвали много ритуали, свързани с вярванията на траките.”
Прелиствайки и последните страници от книгата, всеки читател би могъл сам да изгради представа за могъществото на древните траки, за шедьоврите на тяхната култура. А може би и с основание да се запита какво ли ще оставим ние след себе си в дигиталната ера, в която живеем…

3.Пантеон на владетелите и във Велики Преслав
Източник: http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=396666
"Да се маркират гробовете на владетелите от Първото царство във Велики Преслав. Това е нещо, което ще впечатли туриста". Тази идея издигна проф. Николай Овчаров във връзка с предстоящата реставрация на Симеоновата столица. Повод за това е направената от проф. Маргарита Ваклинова връзка между открития от нея преди няколко години постамент от саркофаг в един от параклисите на т.нар. Владетелска църква. На него са запазени буквите МИХ, което е податка, че може би това е гробът на цар Борис-Михаил Кръстителя. Постаментът пасва на саркофаг, който е известен от повече от век и се намира в местния музей. Проф. Овчаров добави, че подобно мраморно парче от саркофаг, наистина без надписи, е намерено в криптата на наскоро открита от него малка църква от Х век. Това не изключва вероятността там пък да е погребан цар Петър, поясни идеята си археологът.

4. Проф. Божидар Димитров: Най-малко трима царе са погребани в Преслав
Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1612398
Сигурно е, че най-малко трима български царе са погребани в Преслав, това каза пред Агенция “Фокус” Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, по повод интерпретациите на информацията за саркофага във Велики Преслав, в който е бил погребан цар Борис І. „Сигурно е, че българските царе Борис І (852 – 889) и Петър (927 – 969) са погребани в чертите на Преслав. Т.е. – в църква, или параклис, между крепостните стени на самия град. Защо е така – известно ни е, че Борис, който резидирал в Плиска, се е преместил в Преслав през 889 година, когато неговият син цар Симеон решава да премести столицата от Плиска в Преслав. Че той е в Преслав, и че манастирът, в който е бил монах, е бил в чертите на града, т.е. бил е градски манастир, си личи от следния факт. През 894 година, унгарците обсаждат Преслав и Българската армия я няма (под командването на цар Симеон тя се сражава далеч от града), Преслав се защитава само от преславското опълчение, старци и невръстни юноши. Цар Борис, както пишат древните хронисти, на 52-годишна възраст излиза от манастира, хвърля расото, препасва бойни доспехи и на кон извежда на открит бой опълчението срещу унгарците и ги разгромява. Това е сигурно указание, че манастирът е бил в чертите на града”, каза Божидар Димитров.
По думите му - общото при цар Борис І и цар Петър е също, че и двамата напускат трона, оставят го на по-младите си синове, и стават монаси. „Но те не биха били изпратени – дори и да го пожелават – в манастир, извън чертите на града. Тъй като – лесно биха могли да бъдат отвлечени, и дори, против волята си, да бъдат въвлечени в някакъв династически заговор, каквито през Средновековието често стават.
Следователно техните млади синове, станали царе, са ги държали под око, в чертите на града. Трудно може да държиш някого в манастир в Равна, дори – в Патлейна, извън прекия контрол на действащия владетел. Че това е било така, си личи дори и от разкопките в Созопол, където братът на владетеля Андроник – Атанасий, е основал манастир. Но – къде го е основал – на носа на града, вътре в крепостните стени, на 20 м разстояние от крепостта на управителя на града. Т.е. лицата, които биха могли да вземат някакво участие в подобни заговори, особено бивши царе, са живели в чертите на града”, каза Божидар Димитров.
„Дали те са били погребани в тези части на саркофази, които колегите – археолози са открили някои още преди сто години, други – по-късно, за съжаление ще остане, както казва Маргарита Ваклинова, една работна хипотеза. Има голяма степен на вероятност да бъдат те, тъй като в саркофази не се погребват каквито и да е хора. Сульо и пульо не може да бъде погребан в саркофаг; може да бъде или цар, или висш духовник, или някой крупен велик боила, болярин, кавхан, ичиргу боил, но в никакъв случай – обикновен човек” – каза Божидар Димитров.
Според него надписът „МИХ” на саркофага, разбира се, би могъл да се тълкува като „Михаил”, но би могъл да се тълкува и като „МНИХ” – монах, както предлага Казимир Попконстантинов. „Все пак да не забравяме пък, че и двамата царе са станали монаси. Но Казимир е прав, че надписът би трябвало да бъде по-дълъг. Аналогиите, които имаме, с ичиргу боила Мостич, с цар Самуил, показват, че надписът би трябвало да бъде малко по-дълъг и да обяснява кой именно е погребан там. Но ние не сме намерили и целите саркофази, а само части от тях. Така че - работната хипотеза си е работна хипотеза, но е сигурно едно, че най-малко трима царе са погребани в Преслав. Това са – цар Борис І, цар Симеон и цар Петър. Следващият, който е управлявал в Преслав, цар Борис ІІ, е убит на българо-византийската граница от български граничар, тъй като бил облечен в ромейски дрехи и е погребан някъде в Тракия”, каза Божидар Димитров.

5. Полицаи предадоха ценен експонат на Музея в Стара Загора
Източник: http://novini.stara-zagora.org/%D0%BF%D ... 23191.html
Навръх Бабинден - 21 януари, Регионалният исторически музей се сдоби с нов експонат - съобщи за медията ни зам.-директорът Ваня Ценкова. - Това е голяма глинена, напълно запазена турска делва (питус) от 18-и - 19-и век.
Ден по-ранно служители от Второ РУП са извършили претърсване в частна къща, разположена на старозагорската улица "Н.Дечев", собственост на 64-годишната С.С. от Стара Загора, откъдето е иззета делвата с размери 1.20 м височина и диаметър 1.20 м. Констатирано е, че тя представлява културно-историческа ценност, в резултат на което е предадена на Регионалния исторически музей в Стара Загора, а по случая е образувано досъдебно производство.
Предстои в определения срок идентификационна комисия да се произнесе върху историческата и културната стойност на съда.
Според първоначалната преценка на археолога Димитър Янков предметът има всички експозиционни качества. Точно такъв вид питус във фонда на институцията липсва. Има три подобни, двата от които лепени, а третият - в незадоволително състояние
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Re: Ежедневен музеен информационен бюлетин - 2012 г.

Мнениеот vl.varnenchik_museum » Вто Яну 15, 2013 4:48 pm

Музеен информационен бюлетин за 24.01.2012г.


1. "Трагедията на народите" гостува в Димитровград
Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=842284
Фотодокументалната изложба "Трагедията на народите", посветена на 70- годишнината от началото на Великата отечествена война /1941-1945 г./ и 70-та годишнина от началото на Битката за Москва ще бъде открита в зала „Асен Крайшников" в късния следобед днес. С изложбата Руският културно-информационен център - София гостува в Димитровград, след като тя вече е била експонирана в София, Кърджали и Хасково. Организатори на гостуването са Руски клуб-Димитровград и Историческият музей, а домакин е Клубът на дейците на културата, информира уредникът от музея Недялка Тодорова.
Изложбата включва материали от фонда на Централния музей на Великата отечествена война в Москва, от Руския държавен архив за кино и фотодокументи. Материалите за историята на Холокоста са предоставени от Междурегионалната обществена организация „Научно просветителен център Холокост".

2. Уникален музей застрашен заради кражба
Източник: http://fakti.bg/kultura-art/28891-unika ... adi-krajba
Цялата експозиция на единствения в страната музей за подводна археология в Китен е застрашена от увреждане, след като вандали откраднаха климатиците, отопляващи залите, алармира ТВ7. Персоналът в музея недоумява как наглите крадци са успели да задигнат скъпата техника при положение, че сградата е на най-оживеното място в центъра на града.
Всички ценни експонати са застрашени. Някои от тях са открити по време на проучвания на потънали кораби и имат висока историческа стойност. Уникалните находки обаче се рушат с всеки изминал ден заради ниските температури в залите на музея. Специалистите са категорични, че заради неподходящите зимни условия, при които културното богатство се съхранява в момента, неговият живот значително ще се скъси.
Климатиците са дарени преди години на община Приморско специално за отоплението на експонатите. Местните са възмутени как може някой да постъпи по този нагъл начин и да се застрашат ценните експонати.
За да бъдат спасени от изчезване ценните находки, кметът на града Атанас Петров обеща да закупи нови климатици за музея. Опасенията обаче за повторна кражба остават, тъй като залата е на първия етаж и техниката е лесно достъпна за крадците.

3. Прадо бори кризата с повече работа
Източник: http://fakti.bg/kultura-art/28902-prado ... che-rabota
Световноизвестният мадридски музей Прадо измисли как да бори кризата – чрез удължени срокове на специалните експозиции и приемане на посетители без почивен ден. Очаква се мярката да даде приходи от 1,5 млн. евро, предаде Ройтерс.
Въпреки рекордно високия интерес, домът на произведения на изкуството на Франсиско Гоя и Диего Веласкес понесе тежък финансов удар – от 6 млн. евро, които бяха отрязани от субсидията му.
Музеят има бюджет от 42 млн. евро годишно, като половината пари се осигуряваха от държавната хазна. Сега съотношението се смъква на 30%.
Само през миналата година 2,9 млн. туристи са видели шедьоврите на Прадо. Опашката пред дверите на музея е нещо обичайно.
В колекцията попадат и творби на Рембранд, Рубенс, Ел Греко, които могат да се видят до 25 май.

4. Изложба показва фотоси от Тодор Живков до Бойко Борисов
Източник: http://haskovo.info/index.php?option=co ... 6&Itemid=2
Изложба документална фотография, обхващаща периода от 1954 до днес бе открита в Регионалния исторически музей В Хасково. Снимките са на известния хасковски майстор на обектива Карекин Карекинян. На тях могат да бъдат видени тържествени откривания на граждански обекти, чужди делегации, български министри и първият български космонавт Георги Иванов, посетили Хасково.
Фотосите ясно отразяват както политическите страсти през 90-те години на ХХ век, така и тези на изборите в края на миналата година. Освен известни личности в изложбата са включени и работници, станали герои на социалистическия труд - Райчо Павлов от рудник "Маджарово", Трънде Гьоков от "Марбас".
"Всички снимки са ценни. Те са една история", каза Карекин Карекинян, който признава, че през годините е срещал много трудности. Често му се е налагало "да се справя" със софийските фотографи, тъй като са му пречели. "Налагаше ми се едновременно да снимам и да ги избутвам колегите", разказа фотографът.
Безспорно един от най-запаметяващите моменти е снимката на Тодор Живков с агнето. "За пръв път в село Конуш измислиха изкуственото осеменяване на овцете. Тодор Живков дойде да види първото агне, което се роди, заедно с цялото бюро на Окръжния комитет на партията", разказа Карекин Карекинян. Тогава Карекин е фоторепортер на Държавен фотоархив - София.
Всички гости искали той да ги снима. В един момент Тодор Живков пожелал да бъде заснет с агнето. Точно тогава филмът на Карекин Керикинян свършил. Хасковлията се извинил на държавния глава, а той го успокоил и му казал, че ще го изчака. Фасковският фотограф направил снимката и благодарил на Тодор Живков за жеста, а той му отвърнал с думите "Заслужаваш, момче! Заслужаваш!".
Легендата на местната фотожурналистика Карекин Карекинян е на 85 години. Ветеранът зад обектива, който стана почетен гражданин на Хасково, е може би най-възрастният действащ фотограф у нас.
Любовта към фотографията, Карекин е наследил от баща си. Семейството му са бежанци от Армения, оцелели по чудо от геноцида.
През 20-те години на 20 век родителите на Каро намират своята втора родина тук в България. Баща му работи като фотограф по време когато това изкуство е било истинска тайна за повечето хора.
Още като ученик Карекин започва работа при баща си, а тогава в Хасково е имало трима фотографи, единият е Карекинян. След отбиване на военната си служба, Карекин завършва тогавашните курсове по фотография в София и започва работа като фоторепортер. Работил е за всички вестници по онова време. Бил е на повечето значими събития в страната ни като фотограф.
И така до ден днешен, когато познатият на всички Каро продължава да работи.

5. Историческият музей в Етрополе с нова експозиция
Източник: http://botevgrad.com/news/37794/Istoric ... spoziciya/
За откриване на обновена експозиция в зала "Археология" и представяне на археологическия обект в местността "Свети Атанас" е поканата, която Исторически музей-Етрополе отправя към читателите на сайта.
Поканата е за 27.01.2012 г. (петък) от 11.00 часа. С посещението си посетителите ще се докоснат до историческото минало на града и общината, представено по различен и интересен начин.

6. Регионалните музеи във Варна и Русе ще изнесат съвместна изложба в Румъния
Източник: http://www.moreto.net/novini.php?n=160694&p=3
Регионалните музеи във Варна и Русе ще изнесат съвместна изложба в Румъния. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна доц. Валентин Плетньов директор на Регионалния исторически музей във Варна. Той уточни, че вече се водят преговори с директора на Националния музей в Букурещ за бартер на изложби. Идеята е част от античните съкровища на Варна и Русе да бъдат представени в северната ни съседка, а те от своя страна да представят в България изключително интересна пътуваща изложба наречена „Съкровища на даките”. Уредникът на Археологическия музей посочи, че идеята е експозицията да бъде представена във Варна през лятото, когато е активния туристически сезон и съответно през зимата в Русе. Плетньов коментира, че в изложбата са представени много интересни находки, които до сега не са били представяни в България и които със сигурност ще предизвикат огромен интерес от страна на посетителите.
vl.varnenchik_museum
 
Мнения: 851
Регистриран на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

ПредишнаСледваща

Назад към Your first forum

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron