Музеен информационен бюлетин за 12-13.1.2013 г.1. Божидар Димитров: Време е за Музей на въоръжената борба за освобождение на Македония и Тракия, не за Музей на ДСИзточник: http://www.focus-news.net/?id=f23309Фокус: Г-н Димитров, подкрепяте ли идеята за създаване на Музей на революционната борба на българите от Македония и Одринско?
Божидар Димитров: В Музея на революционната борба в Скопие, който мнозина наричат Музей на ВМРО, макар че са започнали по-рано, от „айдутството” (както пишат те) и стигат до репресиите над ВМРО след 1944 г., до 1944 г. няма да видите нито един документ на македонски език, а всички са на български език. Ако се взреш и започнеш да четеш, в самите документи може да видиш и самоидентификацията на героите от Илинденското въстание, както и по време на процесите срещу тях, независимо дали са турски, гръцки или сръбски процеси, те са се определили като българи. От Скопие са платили огромни суми пари, не само на македонски, но и на руски и украински художници, които да нарисуват батални сцени от борбите на македонския народ „за държавност и самостойност”. И човек вижда – битка на Българската армия при Криволак срещу французите. Офицер в Българската армия предвожда в атака „на нож”. Под текста пише „ в бугарската армия имаше много македонци, насилствено мобилизирани”. Похарчили са 30 милиона евро за този музей и отгоре на всичко – са обучили прекрасно екскурзоводи на няколко езика. На всеки официален чуждестранен гост от различни държави предлагат задължително посещение в музея. Музеят трябва да убеди не толкова македонците, колкото – чуждестранната общност, че Македония е древна държава, но, какъв лош късмет, близо 2500 години е била под чуждо робство: римско, византийско, българско, турско, най-накрая – сръбско робство. Кражбите на българска история са там – там са всички български герои, чийто ден на героичната гибел е днес. Днес вероятно ще има отново сблъсъци между полицията и фенове на македонизма с македонските българи, независимо, че както разбрах, около 200 българи са отишли от София и други места. Но ето, в музея Мара Бунева е македонска героиня; но – тя е убила сърбин, който между другото е изтезавал хора, които са се самоопределяли като българи (става дума за съдебните студентски процеси от 1927 г.). Питам се – какво е това раздвоение на личността – от една страна я славят като македонска героиня, от друга страна – не разрешават плоча на лобното й място. Всъщност няма никакво раздвоение, на практика побойниците признават, че македонизмът е сръбска държавна и политическа идея, на която се знае дори и авторът, Стоян Новакович. Но появата на този музей буди тъжни размисли, че в България нямаме Музей на ВМРО или –на борбата за освобождението на Одринска Тракия и Македония. Борбата за освобождение беше обща борба, тя се разбираше не само от населението, но и на всички чуждестранни консули като борба на населението, останало в Османската империя, за освобождение на населението от Черно море, до албанските планини. Те действаха заедно, имаше преливане на чети и четници, тракийски войводи като Таньо Войвода действаха в Македония, а македонски войводи действаха в Странджа, българи от Тракия участваха в четите на ВМРО. Тази борба е много дълга, започва от 1893 г. и продължава практически до разпускането на организацията през 1934 г., а и след това.
Фокус: Ще има ли експонати за подобен музей в България?
Божидар Димитров: Останали са много документи, много предмети, оръжие, знамената на четите от Илинденско-Преображенското въстание, които, по една щастлива случайност, всички те са у нас. Една част от тези предмети са пръснати в различни български музеи, други все още са скъпа семейна собственост. Затова си мисля, не е ли редно, най-сетне да направим един такъв музей – Музей на въоръжената борба за освобождението на Македония и Тракия. Такъв музей имат не само скопияните, такъв има и в Гърция, Солун, една разкошна голяма сграда, в която е показана борбата на андратските гръцки чети, които след 1903 г., когато отслабва българският етнически елемент в пограничните краища (Костурско, Леринско, Битолско), опрени на гръкомански села, андартските чети повеждат кървава битка с четите на ВМРО. Две съседни държави имат такива музеи, ние нямаме, а всъщност – това е борба на българското население. То се е самоидентифицирало като такова. На голяма част от картините, които са в Музея в Скопие, са изобразени македонски въстаници със знамена, които въобще не отговарят на истината. Ние разполагаме с всички знамена от въстаническите борби, те са най-често с трицвета. Дори знамето от най-западната част, най-отдалечена от България, знамето на въстаниците от Охрид, и на Стружките въстаници, е с трицвет. Докато – те рисуват съвременни знамена с черен лъв на червен фон – такива знамена няма. Добре, че не слагат и звездата на Вергина, тъй като тогава тя все още не е била намерена. Има знамена с трицвети, знамена със стиховете на Ботев, изписани на литературен български език, „тоз, който падне, в бой за свобода, той не умира”, и т.н.
Фокус: Къде трябва да се намира?
Божидар Димитров: Един такъв музей ни е крайно необходим и естественото място на този музей е в Благоевград. Кметът на Благоевград - д-р Атанас Камбитов смята, че има подходяща сграда – бившите казарми, мисля, че и македонският е една стара казарма. Смятам, че един такъв музей трябва да е приоритетен.
Фокус: Не станаха ли много музеите?
Божидар Димитров: Скоро четох, че се гласи да се прави музей на ДС. Сигурно един ден и този музей ще бъде необходим, но в момента, при тази оскъдица от средства, когато дори и Националният музей е в неподходяща сграда, не е време за това. Всеки музей е някакъв вид апология; ако сега бъде изграден музей на ДС, това би означавало своеобразна апология на бившата Държавна сигурност. Може и да утвърдим налагащия се мит, промовиран от ръководството на Българската Комунистическа Партия, и налаган в началото на прехода, когато Александър Лилов отиде при ръководството на бившата ДС и каза - "момчета, вие сте съвестни и добри партийци, трябва вие да поемете вината за случилото се през тези 1945 г., за да спасим партията". И така - за младото поколение – в резултат на 23 години такава теза,вече изглежда, че не е управлявала БКП, не ЦК в тези 45 години, а ДС, която всъщност беше инструмент на БКП за утвърждаването й на власт. Затова нека не харчим сега пари за това, поне в момента, което пак казвам, би било един вид апология, както и да се опитваш да го криеш. Затова в Германия не само няма музей, свързан с нацизма, а и е забранено излагането на подобни символи на режима, както и да се използват.
Фокус: Чия трябва да е инициативата за неговото създаване?
Божидар Димитров: Най-приляга на президента Росен Плевнелиев – да бъде инициатор на създаването на Музей на въоръжената борба за освобождението на Македония и Тракия. Още повече, че родът на президента Росен Плевнелиев произхожда от Гоцеделчевския край, чието население е било активен участник в борбите за освобождение на Одринска Тракия и Македония от турска власт. Със създаването на подобен музей, президентът ще изпълни и един завет на предците си, своите и на близките си, които са част от тази съпротива, там селата са прочути с безкомпромисната си борба в Серския революционен окръг, понесли са много жертви. Една година преди Илинденското въстание, те имат тъй нареченото Горноджумайско въстание. За две години два пъти са се вдигали на борба.
В късната 1926 година именно въоръжените чети от Пиринския регион са се противопоставили на гръцката инвазия в България. Един малко известен акт в нашата история, когато след един граничен инцидент през 1926 г., един гръцки корпус нахлува на българска територия и настъпва към Неврокоп и София. И ги е спряла не Българската армия, която съгласно Ньойския договор не съществува и е била ограничена до 30 000 души, а са били бързо мобилизирани четите на ВМРО от всяко село, от всеки град, които не само са отразили натиска на гърците, а са преминали в контранастъпление и са изхвърлили отрядите на генерал Пангалос зад граничната линия, причинявайки много тежки загуби на противника.
2. НИМ показва само 1% от антиките, пази в складовете си 600 000 експонатаИзточник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1023408Човешки органи, злато, сребро и древни каменни котви се пазят в трезорите на Националния исторически музей. Само 1% от антиките, които НИМ притежава, са изложени. Едва 6000 експоната са показани в музея, а 600 000 стоят заключени в складовете му, съобщава в.„Телеграф”.
В специални съдове се пазят органите на известни личности. Мозъкът и сърцето на писателя Венко Марковски например стоят в склад в стъкленици. Култът към определени политически лидери и писатели в миналото наложил практиката да се съхраняват техните органи в стъкленици, пълни с формалин.
„Музеят събира артефакти, той не е създаден за неща, създадени от природата. Затова се разделих с мощите на Св. Йоан Кръстител и Св. Николай Чудотворец, които бяха открити в Созопол”, коментира директорът на музея Божидар Димитров.
В хранилищата лежат и много златни и сребърни предмети. Съхраняват се и немалко икони, но не могат да бъдат изложени, защото изискват голямо пространство. Над 700 000 монети лежат в трезорите на Историческия музей. „Много ми се иска като по цял свят да направим един голям нумизматичен кабинет, за да ги изложим”, споделя още историкът.
3. Музей на Константин Бозвелиев ще правят в Казанлък?Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1023448Родната къща на известния казанлъшки общественик и първи социалдемократ Константин Бозвелиев да се превърне в музей, а Бозуковото кафене да възстанови традицията си за организиране на обществено-интересни сказки.
Около тази идея се обединиха участниците в отбелязването на 62 годишнина от кончината и 150-та годишнина от рождението на казанлъшкия общественик, публицист, дарител, буден родолюбец, създател на Ученолюбива дружина „Искра" и първи социалдемократ Константин Бозвелиев.
Бозуковото кафене, известно като Академията, където в края на 19-ти век се събират будните казанлъшки умове се превърна в уютно място за спомни за живота на Константин Бозвелиев, чиято трудна съдба и значим обществен принос са почитани и известни повече навън и забравени у дома.
Паметта на Бозвелиев почетоха лидерът на партия Българска социалдемокрация Йордан Нихризов, представители на казанлъшката организация на БСДП , начело с председателя й Ганчо Ганчев и доайенът на партията в Казанлък Петър Попов, представители на областната структура на организацията, казанлъшки общественици, музейни работници, граждани.
Сред почелите делото на Бозвелиев, който е сред първите следобвобожденски кметове на Казанлък , бе и настоящият кмет на града Галина Стоянова и председателят на Общинския съвет Николай Златанов.
Представителите на местната власт подкрепиха идеята за създаване на музей на Константин Бозвелиев родната му къща в Казанлък да побере оставените от него безценни спомени, книги и други артефакти на известния казанлъчанин, оставил трайна и значима роля за развитието на българския политически, кооперативен, обществен и културен живот в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Още приживе семейството на Бозвелиев завещава родната си къща за детски дом и дълги години там се помещава една от първите забавачници в Казанлък. В момента родната къща на социалдемократа е библиотечен клон.
Малко известни и неизвестни факти и документи за живота на създателя на БСДП по време на честването сподели директорът на ЛХМ „Чудомир" Пеньо Терзиев. Част от тях ще намерят място в огромния труд, който Терзиев подготвя вече няколко години - изследване за културния живот в Казанлък.
Сред тях бе оригинала на завещанието и изповедта на Константин Бозвелиев, които се пазят в музей „Чудомир", както и негов портрет от 30-те години.
Портрет на Константин Бозвелиев, създаден от неговия приятел Чудомир, е част от пътуващата експозиция на ЛХМ „Чудомир" - „Нашенци" в цяла Европа.
Години наред директорът на ЛХМ „Чудомир" проучва и личната библиотека и творчество на Константин Бозвелиев, завещана на местната библиотека „Искра" и едноименния исторически музей. Там, между страниците на книгите му, той открива писмо от 1919 година, писано от Димитър Благоев до Константин Бозвелиев, в което Благоев се извинява на социалдемократа за разцеплението на социалистите на тесни и широки от 1903 година.
Пак от бележките между книгите и спомените на Бозвелиев става ясна и причината, за дългогодишния разрив между писателя Иван Вазов, който два мандата по онова време е народен представител от Казанлък и представителят на философския кръг „Мисъл" и създател на Педагогическото училище в Казанлък д-р Кръстьо Кръстев.
Константин Бозвелиев е идеолог и създател на първата социалистическа дружинка в Казанлък през 1890 година , която година по -късно участва в Бузлуджанския конгрес. Той е създател на първата кооперация в Казанлък „Братство", прераснала по -късно в Популярна банка, издава и първият кооперативен вестник в страната. Бозвелиев е основател и на спестовното дружество „Пчела" в Казанлък, става и причина именно в този град да започне издаването на „Работнически вестник".
За делото и приноса си в развитието на кооперативното движение в света, години наред е и член на Изпълнителния комитет на Международния кооперативен съюз. 14 години е народен представител, 37 години е общински съветник в Казанлък, 3 години е кмет на града, в периода 1908 година - 1911 година. В неговия мандат започва изграждането на градския водопровод. Творчеството на Константин Бозвелиев включва 7 книги и над 900 статии.
Ревностен радетел за българщината той дарява на два пъти своята лична библиотека и целия си архив на местния музей и читалищна библиотека.
Въпреки че заради трудното и бедно детство, Константин Бозвелиев не успява да завърши училище, той се превръща в един от уникалните умове за времето си на България, ненадминат и до днес ерудит, общественик, дарвинист, човек с държавническо мислене и буден ум.
По ирония на съдбата не оставя наследници, тъй като и двете му деца и две съпруги умират преди него. Последните му две предсмъртни желания, записана и в неговата изповед са да е погребан в ковчег, „покрит с червено знаме, което ще бъде моят погребален саван" и при погребението му да няма никакви речи от никого.
Константин Бозвелиев умира на 11-ти януари 1951 година в Казанлък. Погребан е в старите гробища на Казанлък, които в началото на 60-те години на 20-ти век са преместени заради изграждането на надлез в града.
Съдбата на гроба и тленните му останки и към момента е неизвестна. Да реабилитират и съхранят паметта и безценното творчество и принос на Константин Бозвелиев се зарекоха неговите последователи 62 години след кончината му.
4. Най-богатата сбирка на различни видове риби в България се намира в Природонаучния музей в ПловдивИзточник: http://bntplovdiv.com/news/society/educ ... muzej.htmlНай-богатата сбирка на различни видове риби в България се намира в Природонаучния музей в Пловдив. Залата с рибите, която се ремонтира близо две години, ще бъде открита на 22-ри януари.
Пловдивският Природонаучен музей в момента разполага с най-богатия на видове риби и растения аквариум в България.
Д-р Огнян Тодоров - директор на Природонаучен музей - Пловдив:
- За откриването ще имаме може би около 180 вида тропически риби и около 20 български представители, за да могат хората да видят видовете, които се срещат в България.
През последната година са поставени 12 нови аквариума. Един от най-новите експонати е белоглав лешояд, който е предоставен от Спасителния център в Стара Загора. Оттам са дошли около 40 птици.
Д-р Огнян Тодоров - директор на Природонаучен музей - Пловдив:
- Имаме изцяло нова зала минерали, осъществена благодарение на голям спонсор с нова витрина, изцяло нова зала, но все още не са подредени експонатите заради очаквания ремонт.
Служителите на музея са направили и различни образователни игри за децата.