Музеен информационен бюлетин за 15.02.2012г. 1. Изложба, посветена на 3 март, в Регионалния исторически музей в ГабровоИзточник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=854992Изложбата „Габрово и Освобождението. Свидетелства и памет" ще бъде открита днес от 17 часа в Регионалния исторически музей. Тя е посветена на Националния празник на Р България - 3 март и 135-та годишнина от освобождението на Габрово". Чрез 115 културни ценности изложбата представя съхранените свидетелства за участието на габровци в различните национално-освободителни прояви през ХIХ век. Разработена е в два тематични кръга.
Първият илюстрира проявленията на габровското участие преди най-голямото събитие в българското ХIХ-то столетие. А вторият акцентира конкретно върху Освободителната война. Спомените за събития и хора са белязани от разнообразие от документи, вещи - скъпи реликви, възпоменателни културни ценности и художествени картини, които подхранват корените на нашето минало, но и продължават да се обогатяват във времето до днес, обясняват от музея.
Изложбата бъде отворена за посещение до края на м. март
2. Представиха книга за удоволствията на древните гърциИзточник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=854784Първата по рода си книга, която описва удоволствието от живота на древните гърци, представи в Регионалния исторически музей доц. Иванка Дончева. Тя е археолог и преподавател във ВТУ и от няколко години проучва Никополис ад Иструм заедно с Павлина Владкова.
До момента в България има само преводни текстове за древна Гърция. За да напише своето изследване, доц. Дончева е правила проучвания на терен, работила е и в библиотеките в САЩ, Англия, Франция и Гърция. Нейната книга се базира на картините върху глинените вази, които археолозите са разкривали по време на разкопки.
Изданието се нарича „Аспекти на всекидневния живот в древна Гърция" и поставя акцент върху удоволствието от живота. Първата глава е посветена на симпозиумите, така както са ги провеждали в древна Гърция. Думата „симпозиум" означава „пиене на много лица заедно", като за първи път терминът симпозиум е бил използван от поета Алкей през VII в. пр. Хр., обясни доц. Дончева.
Много е важно да се знае, че първото задължение на симпозиума е било всички симпосиасти да имат венец на главата. След това те са си избирали симпосиар, който бил изключително важна личност. Избирали са винаги този, който трудно се напива, защото неговата задача е била да контролира пиенето на другите. Той е определял количеството вино, което ще бъде изпито по време на симпозиума, както и в какво съотношение ще бъде разредено виното. Древните гърци винаги са го пиели, разредено с вода и най-често едно към пет, в полза на водата.
Този, който изпие повече от нормалното или пък не достигне минимума, бива наказван. Наказияната си били строги и провинените е трябвало да стоят голи на един крак, държейки чаша с един пръст или пък да носят флейтистката с една ръка. Когато симпозиумът отиде на приключване, мъжете са тръгвали в шествие по улиците на Атина и тогава всъщност са показвали колко разюзднаи могат да бъдат. Така са отивали да друг симпозиум, ако успеят да стигнат до него.
В тези симпозиуми са участвали само мъже. Те са говорели на вяскакви теми, включително и за поезия. Почтените жени са си оставали вкъщи, а за щастието на мъжете са се грижели хетери, които са били най-високо платените проститутки. Тази древна професия навремето е била на изключителна почит. За платената любов е имало закони в древна Гърция и минимум 30 определения за тези жени. За да стигнат до върха на стълбицата и да станат хетери, те е трябвало да изминат дълъг път, разказва доц. Дончева.
Тя е посветила голяма част от книгата си и на т.нар. гръцка любов. Това е любовта на зрял мъж към младо момче и терминът, с който ние днес определяме тези взаимоотношения, някога е имал друг смисъл. Ритуали - сватбени и погребални, е описала още доц. Дончева в своята книга. Тя е богато илюстрирана и вече може да бъде открита по книжарниците.
3. Археологът на годината дари отличието си на търновския музейИзточник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=855048Наградата си "Археолог на годината" подари на Регионалния исторически музей Павлина Владкова. Тя получи приза в началото на тази година на официална церемония в Археологическия музей в София. Петима археолози бяха отличени, като Павлина Владкова беше единственият археолог, работещ извън столицата. Тя получи плакет и грамота, които вчера подари на музея.
Павлина Владкова работи в отдел „Археология" на Регионалния исторически музей във Велико Търново. От години тя проучва Нове край Свищов и римския град Никополис ад Иструм. В Нове работи заедно с два полски екипа. Единият е от Варшавския университет и е под ръководството на проф. Пьотр Дичек и проф. Тадеуш Сарновски. Другият е от Познанския университет и е с ръководител д-р Анджей Биернацки.
Поляците финансират разкопките край Свищов вече 50 сезона. А тази година Нове ще бъде в центъра и на световния Лимес конгрес. Всички доклади на близо 700-те специалисти ще бъдат посветени на лагера, който остава най-добре проученият лагер по целия Долен Дунав.
4. Българската археология разгадава откъде е идвало златото на Микена и Троя Това казва д-р Христо Попов за работата си по изследване на древния рудник на Ада тепе край Крумовград
Източник: http://www.blitz.bg/news/article/130763- Д-р Попов, в Националния археологически музей е подредена изложба за древното рударство на Ада тепе край Крумовград – проект, с който спечелихте наградата „Археолог на годината”. Какво е голямото откритие от археологическите дейности на този хълм?
- Голямото откритие е самият обект. Ада тепе е много различен от това, с което сме свикнали да свързваме тракийското минало – богати некрополи, гробници, стенописи, укрепени резиденции... Напротив, тук става въпрос за производствена площадка – рудник, функционирал в късната бронзова епоха, или по времето, когато са се формирали тракийските племена на Балканския полуостров. Когато кажем „траки”, винаги се сещаме за „златото на траките, тракийските съкровищни находки”; когато кажем Микена, се сещаме за маската на Агамемнон, съкровището от Троя… И ние в случая се опитваме да разберем откъде е идвало златото, от което са били изработени тези смайващи неща. Защото Ада тепе е първият сигурен източник за добив на благороден метал от времето на Микенската епоха. И това прави обекта много важен за европейската минна археология.
- Тоест, това е абсолютно уникална находка?
Няма да издам голяма тайна като кажа, че Ада тепе със сигурност не би следвало да е единственият такъв обект в околностите. По принцип не съм любител на евтините медийни сензации, когато непременно се държи да се каже че нещо е уникално и единствено по рода си и няма друго като него. Напротив. Ада тепе е първият такъв открит обект, първият регистриран и първият проучван специално за територията на България по един съвременен и добър начин. Теренните ни обхождания и регистрации през последните години обаче със сигурност дават индикации, че в околностите е имало и други рудници.
- Проектът за проучване на древния златодобивен рудник се финансира от компанията „Болкан Минерал енд Майнинг” ЕАД, която възнамерява на същото място да построи модерен рудник. Няма ли конфликт между техните и вашите намерения?
Категорично е, че при един добър, разумен диалог, когато двете страни подхождат с разбиране и стъпват върху базата на съществуващото законодателство, противоречия между археологията и съвременната индустрия не би трябвало да има. Между двете институции в случая – НАИМ при БАН и БММ ЕАД, има ясен договор, в който са фиксирани задълженията и отговорностите на всяка от страните. В договора има предвидени уникални опции като създаване на музей на открито. Всичко това обещава сегашната теренна работа да не остане само в един строго специализиран професионален кръг. Има голям шанс обектът да бъде социализиран и да работи за микро района, като привлича туристи.
-Колко учени и специалисти са ангажирани в проекта? Колко археолози работят на терен?
Проектът е голям и сложен и доста изтощителен като организация. Хората, които получават някакви приходи от нашето присъствие там на място и от работа по проекта са над 120 от района на Крумовград и околните села. Археолозите на място, които се редуват на ротационен принцип, са между 20-25. До този момент участвалите археолози, докторанти и студенти са около 35 човека. А интердисциплинарните специалисти, които идват на място, или пък съответно ние им предоставяме проби, са около 25. Основната отговорност се носи от НАИМ – за организацията, за провеждането на основните проучвания. Но освен него конкретно в проучването участват специалисти от още три института към БАН, от няколко различни факултета на Софийския университет, от Минно-геоложкия Университет. Международните консултанти са организирани от проф. Албрехт Йокенхьофел. Те са основно учени от Вестфалския Вилхелмов университет, от Католическия университет в Льовен, Университета в Глазгоу, Немския музей за минно дело. Учените от Льовен например са ангажирани с това да направят възстановка на някогашния климат. Защото, за да възстановим структурата на всекидневието от времето на късната бронзова епоха, трябва да знаем на тракийските рудари топло ли им е било, студено ли, влажно или сухо време е преобладавало.
- Но как се прави това?
Не е магия, а стандартен анализ за Западна и Централна Европа, но в Източна и Югоизточна Европа заради по-високите температури, за съжаление по-редки са възможностите да се прави. В нашия случай обаче имахме късмет, защото река Крумовица явно дълго и старателно си пази тайните. Взимат се проби за поленов анализ, по възможност от мочурливи и заблатени места – в нашия случай по поречието на Крумовица, където има запазени полени отпреди примерно шест хиляди години. И по техните характеристики може да се изясни какъв е бил климатът по тези места.
- Значи намерихте полени от бронзовата епоха?!
Това не е най-вълнуващото откритие, на чийто праг сме застанали. За успеха ни са решаващи консултациите на Немския музей за минно дело, който е една от водещите институции в Европа по минна археология, както и лабораторията за радиокарбонен анализ в Глазгоу. При последното ми работно посещение в Германия, успяхме да привлечем колеги от още две институции, които да помогнат в обработката на находките. Защото някои от керамичните находки от миналата година на Ада тепе са показателни и за контактите на траките с южното Средиземноморие. Може би сме четвъртият обект в България, на който се откриват импорти от Средиземноморието, от Микенския свят от късната бронзова епоха. Успяхме да привлечем двама специалисти – единият от Университета в Хайделберг, а другият – от Университета в Залцбург. Стараем се да привлечем консултанти от Техническия университет в Истанбул. Те имат единствена по рода си работна група за извършване на термо-луминисцентен и фото-луминисцентен анализ. Това е начин да се датират отново структури, обекти, находки от даден период.
- Обнадеждаващо е, че имате възможност да привлечете толкова ноу-хау в този български проект.
Наистина, проектът е пионерен в много отношения. Аз се радвам, че беше възприето от страна на фирмата БММ с разбиране, че след като една част от върха предстои да бъде отнета по време на добива, трябва да помислим за максимално добро документиране на нещата със съвременни методи, съобразени със съвременните европейски стандарти. За съжаление, мога да дам десетки примери как стари обекти – някои от тях изключително представителни, проучени преди години, бяха съсипани или разпилени някъде по фондове, просто защото не е имало възможност те да бъдат обработени. Такъв е случаят с наводнението в Плиска преди няколко години, когато материалите бяха унищожени и се сложи кръст на труда на поколения археолози. Така че като се прави – да се прави както трябва.
- Тогава каква е успешната рецепта за партньорство?
Чуваемост и разумен диалог. И, разбира се, налагат се компромиси и от двете страни, защото имат различен поглед към нещата. И да се гледа с години напред, а не само до следващия месец.
- Една година преди приключване на теренната работа, можете ли да кажете, по какъв начин тракийските геолози са откривали богатите на благородни метали жили?
Със сигурност е имало достатъчно опитни учени, които да могат да разпознаят едно рудно находище на цветни метали. На територията на България те са добивани не само в Родопите, но и в Странджа, част от западна Стара планина, днешната западна периферия на страната – Кюстендилско, Трънско… Според античната писмена традиция, траките – или поне определени техни племена, много добре се справяли с рударството. Даже може да се направи интересна логическа връзка – обикновено тези, които са били добри рудари, са се славели и като доста независими, автономни племена. Общности, които се занимават с металургия и рударство, по принцип се радват на по-високи приходи. Металът означава сила, независимо дали ще е цветен, благороден или черен. Точно тези качества са им давали възможност дълго време да остават извън рамките на големите тракийски царства от IV век пр.Хр.
- Защо рударите са живеели в затворени общности?
Причината е, че те са притежавали ноу-хау и са съзнавали, че това знание е научен и икономически потенциал. Когато една общност го е развила, не винаги има интерес да го предостави с лека ръка на своите съседи. Постепенно обаче, с настъпването на големите териториални държави, те са били принудени да го споделят – ако не доброволно, то насила. Тогавашната аристокрация добре е разбирала значението на индустриалното производство, в сравнение с типичния за траките бутиков добив. Един пример: първото, което Филип II предприема в Северноегейското крайбрежие, е да завладее един златен рудник в района на съвременна Драма. До този момент – това е известно от Тукидид, малките местни тракийски племена са експлоатирали въпросното находище под формата на вътрешно племенно споразумение. Това, което прави Филип към средата на IV век пр. Хр., е да организира на широка нога добива на голямо количество злато. В резултат, този цар е първият, който емитира златно сечена монета на Балканите изобщо. Благодарение на постигнатия много висок стандарт и финансови възможности, Македония става империя. Любопитното е, че още тогава можем да говорим за чуждестранни концесионери. Това са факти, запазени в писмените източници. Определени рудници са се отдавали на концесия, и обикновено инвеститорите са били с чужди фамилии, според писмените свидетелства от епохата, които идват в Тракия и организират рудодобив на определени места. Тези ресурси за акумулиране на средства, са били ресурси за водене на модерна икономика в големите държави, и те затова са станали големи. Един от важните изводи е, че от един момент насетне рудодобивът в Тракия става държавно организирана политика.
...
5. Бургас получава 240 000 лв. от държавата за археологически проучванияИзточник: http://www.focus-news.net/?id=n1621300Община Бургас да получи средства в размер на 240 000 лв. за археологически разкопки, консервация и реставрация, реши Министерски съвет. Това съобщиха от пресцентъра на община Бургас. 120 000 лв. от държавния бюджет ще бъдат отпуснати целево на Бургас за започване на археологически проучвания на новооткрития по време на водната стихия преди дни римски град в Сарафово. Тогава бурята ненадейно разкри край почивната военна база в бургаския квартал част от зидове на древна постройка, вероятно от римско време, по които ясно се виждат тръби от изградена древна канализация, както и части от делви и грънци. Малко по-късно в бурното море бе забелязан и масивен обект, наподобяващ каменен саркофаг.
Археолозите предположиха, че в него може да е погребан знатен римски аристократ, вероятно управител на разкритото антично селище и пристанище край Сарафово. По-късно допуснаха, че това може и да е древно корито на каменна чешма.
Археолозите обаче са единодушни за едно – това е уникална находка. Монументалната сграда, чиито ъгъл вълните откриха, е изградена от големи каменни блокове, откъдето може да се предположи, че това не е някакво малко селце, а селище от градски тип с големи сгради, канализация и пътища. Осигурените за разкопките средства ще позволят на археолозите да започнат по-скоро работа на терен и да намерят отговор на тези и редица други въпроси.
Средства за реставрация на още два исторически обекта в Бургаски регион са включени в постановлението на Министерски съвет. По 60 000 лв. ще бъдат предоставени за консервация и реставрация на древния град Аква Калиде в района на Бургаските минерални бани и за археологически разкопки на историческия предшественик и символ на Бургас – античната и средновековна крепост и пристанище Порос край квартал Крайморие.
Древната крепост Порос, която археолозите определят като изгубения град, дал начало на съвременен Бургас, е включена и в разработвания от Община Бургас туристически маршрут по проект „Магията на древността и красотата на природата от Бургаския залив до Странджа” по ОП „Регионално развитие”. Маршрутът включва влажните зони край Бургас и центъра за наблюдение на птици в защитена местност Пода, кейовете за рибари, които ще бъдат изградени около бургаските езера и античната крепост Порос на нос Форос до Крайморие.
Новата туристическа дестинация представлява част от цялостен туристически пакет, в който още влиза и посещение на друга част от бургаското културно наследство – Катедралата „Св. Кирил и Методий“, музейните експозиции, Морската градина, Мостика и разходка с лодка до остров „Св. Анастасия”.
Целта на новата туристическа програма е да разкрие красотата и богатствата на природните и исторически забележителности в региона, предоставяйки на туристите и жителите на Бургаския край възможност за пълноценна рекреация и активен отдих.
6. Приложничката Светлана Костова ще представи изкуството си в исторически музей- Ботевград Източник: http://botevgrad.com/news/38274/Prilojn ... Botevgrad/Изложба на художествен текстил ще бъде подредена в Исторически музей – Ботевград. Тя е озаглавена „Земя на мечти” и е част от инициативата на музея „Салон на изкуствата 2012 год.”. Автор на експонатите е приложничката Светлана Костова. Час преди откриване на изложбата тя ще покаже на желаещите посетители как да направят мартеници от естествени материали за любимите си хора. Обучението започва точно в 16 часа, съобщиха организаторите.
Светлана Костова е изучавала приложна графика и рекламен дизайн в Колеж по мода и дизайн „Св.Ариадна”. Живее в София. Тя изработва уникални бижута, шалове, чанти и други аксесоари от вълнен филц. А на въпроса защо работи точно с този материал, отговаря така: „Вълната е изключително пластичен материал. Наричат я „топлата глина. С нея може да се създаде почти всички и да му се вдъхне живот. Оставям се тя да ме води и тогава създавам най-хубавите неща.”.
Според приложниката ръчно изработените пана и аксесоари носят душата и сърцето на своя създател.
Курсовете, които организира Светлана Костова, са интересни и винаги събират много посетители.