Музеен информационен бюлетин за 6.10.2011г.1. Тракийски войн ще заблести със златни и сребърни съкровища във фоайето на Европейския парламент в БрюкселIИзточник: http://www.focus-news.net/?id=n1573956 Изложба „Съкровища от България. Златото на тракийските воини” ще бъде представена в Европейския парламент в Брюксел, съобщи за Агенция "Фокус" научният ръководител на изложбата проф. Валерия Фол.
На 11 октомври един тракийски войн, следван от богато украсения си кон, ще заблести със златни и сребърни съкровища във фоайето на Европейския парламент в Брюксел.Изложбата с тракийски съкровища от Националния исторически музей, Археологическия музей в Пловдив и историческите музеи в Ловеч, Враца, Русе и Сливен се организира от Министерство на културата и Националния исторически музей по инициатива и с финансовата подкрепа на евродепутата Емил Стоянов.
Реконструкцията на тракийския воин в цял ръст се постига чрез експонирането на шлем и наколенници от Плетена, Гоцеделчевско, ризница и златен нагръдник от с. Чернозем и ромфая – дълъг меч, едно от най-страшните тракийски оръжия. Протомето на кон с поставени на мястото им апликации за нагръдна украса и юзда от Летнишкото съкровище напомня за ценената от всички древни пълководци конница на траките. Изображенията върху апликациите разказват за царската идеология и ценностните изпитания, преминавани от тракийските аристократи по пътя им към безсмъртието.
Панагюрското съкровище, Боровското съкровище, „Аполоновия сервиз”, три канички от Рогозенското съкровище както и златната каничка от Могиланската могила илюстрират изключителната важност на обредите за владетелите и тракийското общество. Пластичната украса на съдовете и надписите разкриват митологичните им представи и начините, по които са установявани дипломатическите отношения между властващите царски династии на одрисите, трибалите и гетите.
В изложбата са включени и някои от предметите, открити в аристократично погребение край с. Златиница, Елховско - златен венец, един от сребърните ритони, бронзов тимпан, сребърен наколенник, украсен с митологични сцени и др. От пищните дарове, открити в погребението на владетел или парадист (съвладетел) със златната маска край с. Тополчане, Сливенско в изложбата са включени два сребърни ритона, сребърен шлем, пръстен с портретно изображение на преминалия в отвъдното аристократ-воин, две златни фиали, сребърно гобеле (чаша) с позлатена украса и украса на конска амуниция. Предметите от Тополчане, които са от Историческия музей в Сливен, за първи път напускат пределите на страната. Златната маска не пътува с изложбата, но е представена с огромен фотос редом с другата от „Долината на тракийските царе”.
2. Девети есенни музейни четения започват в ИсперихIИзточник: http://www.focus-news.net/?id=n1574021 Девети есенни музейни четения „Сборяново 2011 - От находката до витрината” започват в Историческия музей в Исперих. За Радио „Фокус”-Шумен директорът Боряна Матева посочи, че в двудневната научна конференция ще участват основно историци и музейни специалисти от Русе, Исперих, София, СУ „Св.Климент Охридски”, Етнографски комплекс „Етъра", Шумен, Перущица ,Варна, Поморие, Пловдив, Казанлък, от библиотека „Боян Пенев”-Разград, Велико Търново и други. Форумът се открива днес, а в края на разискванията в първия пленарен ден, от 17,30 часа в Художествената галерия ще бъде открита изложба „Столицата на гетите Хелис - 25 години проучвания”. Експозицията ще представи различните етапи на проучванията на обекта, както и значимостта му за Исперихски район и за тракийската археологическа наука като цяло, каза Матева. Богата е програмата на четенията, които ще завършат в петък на обяд, а след това участниците ще разгледат културно-исторически обекти в района.
3. 35 доклада ще бъдат представени на есенните музейни четения в Исперихhttp://www.focus-news.net/?id=n1574078 35 доклада ще бъдат представени на есенните музейни четения в Историческия музей в Исперих днес и утре. Това съобщи за Радио „Фокус”-Шумен директорът на музея Боряна Матева. Двудневната конференция „Сборяново 2011- От находката до витрината”, ще премине в три пленарни сесии. Началото на тази превърнала се вече в традиция проява е поставила през 2002 г. кръгла маса, посветена на 20 години от откриването на Свещарската гробница. Сега форумът е във връзка с отбелязването на 25 години от началото на проучванията на гетската столица Хелис на територията на резервата Сборяново. На темата са посветени и пленарните доклади на първия проучвател на Тракийския град Мария Чичикова и доцент Тотко Стоянов, зам.- декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски”, председател на Асоциацията на българските археолози. Матева отбеляза, че научните изложения обхващат почти всички музейни области, като преобладават етнографските доклади. Сред интересните теми тя посочи доклада на Живка Михайлова, посветен на ритуалните огнища в града, на Румяна Денчева от Етнографски комплекс „Етъра” за козметиката на нашите баби, доклад на Росица Бинева също от „Етъра”- представяне на народните занаяти чрез мобилни изложби и други.
4.Изложба представя традиционната японска архитектураIИзточник: http://rss-bg.info/i_20522792/%D0%98%D0 ... D0%B0.htmlТрадиционната японска архитектура ще бъде представена по време на 22-ите Дни на японската култура в България. Автор на изложбата, която ще бъде открита на 25 октомври в Националния археологически институт и музей при БАН, е Пенчо Велев, който разглежда основните за Япония архитектурни обекти.
Това са японските храмове, японските замъци през различните исторически периоди, тяхната архитектурна еволюция и специфика в зависимост от политически и икономическите промени, както и японските градини като израз на японската душевност, философия и артистични виждания.
5.Археолози откриха древноримската „Витошка”IИзточник: http://news.ibox.bg/news/id_1204348420Монументални останки, големи участъци от крепостна стена, кули и части от антични улици е открил само са 3 дни екипът на археолозите Снежана Горянова, Илиана Борисова и Андрей Аладжов близо до Западната римска порта в центъра на София.
Българо-американски екип пък снима филм за разкопките в сърцето на българската столица. Археолозите работят по проект, който се реализира с финансовата подкрепа на Програма „Култура" на Столична община.
За втори път започват разкопките край Западната римска порта, след като археолози са работили от 1975 до 1980 г., когато разкопките са прекратени. Това съобщи археологът Илиана Борисова, която заедно с колегите си даде пресконференция на мястото на Западната римска порта.
Сред останките от римския град експертите са открили надписи на крепостната стена от времето на императорите Марк Аврелий и сина му Комод, обясни Илиана Борисова. Надписите дават увереност на археолозите да ги датират към периода от втората половина на II век. Намерени са и части от сгради, свързани с охраната на крепостната стена, изградени от тухли и споени с хоросан.
В процеса на работа археолозите са се натъкнали на останки от две жилища от началото на 9 век, обясни Андрей Аладжов.Датировката е потвърдена от специфичната керамикаи печки, които са открити в жилищата. Андрей Аладжов посочи, че известно от писмените извори е, че през тези места са минали и двата похода на хан Крум на югозапад – съответно през 809 и 811 г. Открити са и части от каменно стълбище, което води до северната кула на Западната римска порта.
Главните улици на съвременна София - булевардите "Тодор Александров" и "Мария Луиза" и нейното продължение „Витоша”, са разположени върху старите главни улици на римска Сердика – "Кардо” и „Декуманус максимус". Те са били основни улици и вход за римския град, уточни още Аладжов, а Западната порта е била една от отправните точки.
4-5 века по-късно основните сгради на властта - Съдебната палата, Министерски съвет и Президентството, са разположени на същото място.
Продуцентът Степан Поляков изтъкна, че подобни находки са особено интересни и трудно могат да бъдат открити в Лондон или Париж.
Филм „Западната порта на Източната Римска империя” снимат съвместно продуцентите Степан Поляков от България и Джонас Толкингтън от САЩ. Поляков припомни, че за няколко месеца филмът, сниман за Сердика, е гледан общо над 270-280 хил. пъти и допълнително е довел хиляди туристи в София. Той изрази надежда и филмът за Западната порта да има същия ефект.
...
6. До 4-5 години туристи ще разглеждат Западната римска порта в СофияIИзточник: http://inews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B ... 14561.htmlРазкопките на Западната порта на Сердика започнаха преди три дни и за краткото време са направени много открития за древния римски град под София.
Разкрити са монументални останки от Западната крепостна порта със северната кула на Сердика, разкрити са антични улици с посока изток-запад, които ще бъдат свързани с участъка на Метростанция 8, намираща се под паркинга на ЦУМ.
Това разказа гл. ас. д-р Илияна Борисова, специалист по ранна история в СУ "Климент Охридски". По думите ѝ разкрит e още надписът, който съобщава за построяването на крепостната стена от императорите Марк Аврелий и Комод.
Разкрити са и две жилища от Ранното Средновековие, а тяхната датировка е потвърдена от намерената керамика в тях и от печките, които са ги отоплявали, съобщи Борисова. Тези структури изследователите свързват с известния от писмените извори поход на хан Крум, когато Сердика влиза в границите на Първата българска държава.
С археологическите проучвания при Западната порта ще може да се довърши цялата експозиция и да се види, как точно е изглеждал преди хиляди години римският град под София, коментира продуцентът на филми Степан Поляков. Според него подобно нещо не може да бъде открито на други места по света.
В непосредствена близост до Западната порта е бил кварталът на император Константин. Там е бил центърът на властта по онова време. Степан Поляков направи аналогия, че властта и в днешна София е съсредоточена на същото място - административните сгради от Средновековието и Античността са били на почти същите места, където сега се издигат Министерският съвет и Президентството.
По най-оптимистични прогнози проектът ще може да бъде посещаван от туристи след 4-5 години, смята Борис Чилов, директор на общинското предприятие "Стара София". По думите му преди да се реализира такъв проект трябва окончателно да завърши археологическото проучване, а все още не е проучена Южната кула на Западната стена, която е останала под трасето на бул."Тодор Александров". След това трябва да се направи разчистване след проучването.
Друг проблем, който стои пред проекта е, че има малка част от терена, която попада в частни имоти, обясни Илияна Борисова. Около 1/6 от терена, който е почти 4 дка, е със статут на частен имот и археолозите не предвиждат работа по него, докато собствениците не бъдат обезщетени от държавата.
Цялата земя от терена е отредена за експониране на културното наследство на археологическия паметник и собствениците на участъците не могат да изграждат инвестиционни проекти, обясни Борис Чилов. Той поясни, че Министерството на културата е запознато с този проблем и се надява скоро да се намери решение, а след това ще може да се търси и финансиране за реализацията на проекта.
7.Практическо обучение по проекта "Озеленяване на музейни градски пространства" в РИМ РусеIИзточник: http://news.ruse24.bg/293425.htmlРегионален исторически музей Русе съобщава, че на 7.10.2011 г., петък, от 15.00 ч. в къща-музей "Захари Стоянов" ще се проведе поредното практическо обучение по проекта "Озеленяване на музейни градски пространства", финансиран от община Русе по тематичен конкурс "Благоустрояване и хигиенизиране на площи, замърсени с неопасни отпадъци".
Под ръководството на музейния специалист Венцеслав Петков доброволци на младежкото подразделение на Сдружение "Приятели на музея - Русе" върху зеления терен, пред вече изградената пергола, ще бъде засадена "слънчева градина" от лечебни и етеричномаслени видове растения. Идеята е всеки лъч на слънцето в тази "слънчева градина" да е съставен от различен вид билки. До всеки лъч ще бъде поставена табела с кратка информация за растението и приложенията му в миналото и сега.
