Музеен информационен бюлетин за 04.02.2014 г.1.Деца общуват с древността в Националния археологически музейhttp://society.actualno.com/Deca-obshtu ... 14215.html
Повече от 800 деца от 4-ти и 5-ти клас на единадесет софийски училища ще вземат участие в детската програма на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, в рамките на гостуването на експозицията „Непреходен отпечатък в историята – съкровища от гръцките музеи“. Изложбата се провежда под патронажа на Посолството на Република Гърция в София и ще остане в музея до 9 февруари 2014 г.
Всеки ден в музея се провежда обучение на ученици, които се запознават с историята и ценностите на Олимпийските игри, разглеждат експонатите на изложбата и участват в дискусии с археолози. Специално издание за деца, направено за изложбата, разказва за Олимпиадата и нейните спортове във вид на разговор между деца от Гърция и България с Херакъл, най-смелия герой от гръцката митология. Херакъл води децата на мястото на провеждане на Олимпийските игри, запознава ги с начина на провеждане и идеологията на игрите, разказва тяхната история и им показва експонати от времето на първите игри, а именно печати, съдове, надгробни плочи, монети и медали.
Това е поредната инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН, насочена към децата. Програмите им са предназначени за ученици в най-ранна училищна възраст. Пример за това е инициативата „Магията на археологията. Първата тетрадка на малкия археолог”, в която участваха 1500 второкласници през учебната 2011 – 2012 г.. Идеята на института е да организира ежегодно подобни инициативи и постепенно да надгражда познанията на малките, като ги интригува, обучава и забавлява едновременно.
Изложбата се реализира от Националния археологически музей и Нумизматичния музей в Атина. Тя бе открита на 7 ноември 2013 г. и ще остане в Националния археологически музей в София до 9 февруари 2014 г., благодарение на подкрепата на редица компании и организации, сред които и Alpha Bank, като част от политиката на банката да подкрепя значими културни проекти.
Експозицията представя 195 редки и уникални експонати, които датират от неолитния период (VІ-то хилядолетие пр. Хр.) до края на ХІХ век включително и са част от колекциите на Националния археологически музей, Нумизматичния музей и Музей Керамейкос в Атина, Археологическия музей в Аргос, Археологическия музей в Делфи, Археологическия музей в Ламия, Музея на византийската култура в Солун и Археологическия музей в Тива.
2. Историческият музей в Пловдив представя уникален дневникhttp://news.plovdiv24.bg/477304.htmlПървото "Българско читалище" в Пловдив е създадено през месец февруари 1869 година. По случай 145 години от възникването му РИМ-Пловдив представя дневника на обществената институция в рубриката "експонат на месеца".
Дневникът е списван от 1869 г. до началото на 1876 г. - времето на подготовка на Априлското въстание. Читалището преустановява своята дейност при последвалите събития. Дневникът е уникален с това, че пази отпечатък от оригиналния печат на организацията, сметководни вписвания за приходи и разходи, списъци на действителните и почетните членове, както и ежегодни отчети, които дават разнообразни сведения за широкия спектър от общественополезни дейности на "Българско читалище" и неговите дейци.
Ръководителите и членовете на първото българско читалище в Пловдив са давали облика на българския обществен и културен елит под тепетата. Сред тези личности са: Георги Консулов, Иван Евстратиев Гешов, Йоаким Груев, Христо Данов, Драган Манчов, Димитър Славиди, Костаки Пеев и много други.
Приходите на читалището са били толкова големи, че през седемдесетте години то успява да издържа две от българските начални училища, открити в кварталите "Гюл Бахча" и "Новата махала", напълно самостоятелно.
Във фондовете на Историческия музей са съхранени и 5 сметководни тефтера на читалището, които са част от постоянната експозиция "Българско Възраждане", подредена в къщата на Димитър Георгиади на ул. "Цанко Лавренов" № 1 в Старинен Пловдив.
3. Директорът на общинския музей в Средец Красимира Костова: Няма ненадупчена крепост в Странджаhttp://www.focus-news.net/news/2014/02/ ... ndzha.htmlДиректорът на общинския музей в Средец Красимира Костова: Няма ненадупчена крепост в СтранджаСнимка: Информационна агенция "Фокус"ГалерияСнимка: Информационна агенция "Фокус" Средец. Археологически обекти предимно на територията на Странджа са пострадали от набезите на иманяри. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас Красимира Костова, директор на общинския музей в Средец. По думите й, на територията на археологическия резерват Деултум - Дебелт“ няма сериозни поражения и набези, тъй като там има жива охрана, присъствие на археолози и се намира на оживено място на път където непрекъснато има движение. Тя допълни, че там обикновено има недобросъвестни посетители. „Има хора които влизат с не добри намерения, побутват предимно тръби, археологическите открития направени по време на разкопките. Такива разрушения сме имали, но нямаме иманярски намеси. Що се отнася за територията на Западна и дори за цяла Странджа там е нещо страшно. Почти няма крепост, в която да не се видят дупки, които са от иманярска интервенция. Почти няма могила, която да няма някаква кръстачка или изкоп. Работим с полицията и гранична полиция, но, за съжаление, в планината тя е с доста ограничен човешки ресурс. Работим и с кметските наместничества. Ако получим сигнали тръгваме да реагираме с прокуратура. В последната една година, нямаме сигнали за иманярство, но тъй като правим периодични обходи на територията на Община Средец се наблюдава, че има такива иманярски изкопи в крепостите, по могилите и има хора, които ходят в планината и нарушават тези културни ценности”, каза Костова. Тя допълни, че не може с категоричност да каже, че предимно могилите предизвикват интереса на иманярите, защото те се интересуват и от крепостите. Костова разказа как иманярите са посегнали и на една средновековна крепост на връх „Двата Близнака” преди около три години. „За мен това беше голяма изненада, тъй като крепостта е много нависоко, на върха на Близнаците и там е закаран техника и е копано с техника. За голямо съжаление ние сме отишли твърде късно и сме регистрирали тази намеса, защото всеки месец се изтриват записите на Горското, а за да се закара една такава техника трябва автовоз. Но след като са изтрити записите не можахме да проследим кой е вкарал такава техника. Пътят, който е от Вълчаново ханче за Босна е в много тежко състояние и там охраната е на много ниско ниво и се следи предимно за изнасяне на дървесина от сечищата”, посочи Костова. При констатирани случаи, когато има намеса на иманяри законът задължава да се направят спасителни разкопки. Често обаче общините нямат средства да ги финансират. „До този момент в последните няколко години не са инициирани спасителни разкопки. Нямаме на този етап констатирани могила, която да е много унищожена. Повечето са с разкопани повърхностни части. Почти унищожена е една от могилите в землището на село Близнак, но това се е случило доста отдавна от преди десет години, каза Костова. „При село Зорница преди около седем години се наложи ние да правим спасителни разкопки, защото беше изкопан тунел в една от могилите.За наша най- голяма изненада този тунел беше около 30 метра. Имаше сигнал от кметския наместник. Общината финансира спасителните проучвания и беше проучена могилата”, каза Костова. На въпрос, дали в нейната практика на археолог се е случвало да има заловени и съдени иманяри тя каза, че не знае дали е имало дела и на какъв етап са били делата, но е имало заловени иманяри и са образувани съдебни производства. ”Случвало се е. Това беше преди да работя в община Средец, а докато работех на територията на Община Царево. Тогава беше хваната една група, която беше предмет на разследване. Не мога да кажа до къде е стигнало разследването ,тъй като не са ме викали след това. Зная че са правени обиски на домовете на хората, и е започнало съдебно производство”, каза Костова. С новия Закон за културното наследство, са започнали да се подреждат, по отношение на опазването на културното наследство, но проблемът е, че общините нямат финансовия ресурс да реагират. По думите й, по време на кризи се наблюдава разцвет на иманярството.
4. Директорът на Археологическия музей в Созопол, Димитър Недев: Много отдавна иманярите търсят съкровището на Вълчан войводаhttp://www.focus-news.net/news/2014/02/ ... yvoda.htmlДиректорът на Археологическия музей в Созопол, Димитър Недев: Много отдавна иманярите търсят съкровището на Вълчан войводаСнимка: Информационна агенция "Фокус"Созопол. Община Созопол, градът и близките околности, въпреки активните археологически проучвания през последните години също са обект на иманярски намеси. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев. Той допълни, че в последните 25 години се работи доста интензивно от учените в града и околностите. Това е свързано с широко медийно отразяване, което пък насочва и иманярите, които са „едни хора с много богата фантазия, търсачи на съкровища”, каза Недев. Той допълни, че усилията на археолозите, и техните наблюдения, са съсредоточени в града и близките околности и поради засилените строителни дейности, на които се провеждат спасителни проучвания. Археолозите са установили иманярска намеса на няколко места, предимно могили. „Имаме регистрирани няколко могили, на които явно си личи, че не са откроили некрополни структури, гробници и ли такива съоръжения. Основно е в зоната на „Тумбатеровата къшла”, една могила в близост до Черноморец и в местността „Мапите”. Даже при едно кратко преследване в едни от случаите открихме кирки, лопати, така че те бяха си заминали малко преди нас. Такива намеси има в митичното Вълчаново кале или Лъвската глава, където иманярите от много отдавна търсят съкровището на Вълчан войвода, но няма зони, като Арчар и като райони в Родопите, където цели археологически обекти почти се унищожават изцяло и работят по много хора. Обхождайки близките околности на Созопол основно иманярски намеси са свързани с така наречените „машинкаджии” - търсачи на монети. Такова действие наскоро засвидетелствахме в района на Черноморец на проучваната през лятото от нас крепост Акра и в района на местността „Червенка”. Вече е писмо до директорите на Археологическия институт и до Националния музей, за да бъдат предприети мерки за своевременно проучване на паметниците и своевременна намеса от наша страна”, каза Димитър Недев. Той допълни, че през последните години учените в Созопол успяват да тушират строителната намеса. В последните 25 години там където се строят хотелите, зоните са със съответна защита и преди самото строителство задължително се извършват археологически разкопки. Такива спасителни разкопки се правят и в момента при изграждането на воден цикъл на Созопол при полагането на ВиК инфраструктурата и строителството на пречиствателните станции. По думите на археолога, в близката среда на Созопол, където има музей, бързи ответни действия и рефлекторност на държавата няма драстични иманярски посегателства. Недев допълни, че има и известни на местните хора иманяри ,които са разкрити. „В близката крайморска Странджа на юг имаше едно голямо дело, свързано с Павлинка, иманярката от Китен. Нейните неща бяха конфискувани и в момента се пазят в Археологическия музей в Бургас. Там намесата беше насочена по скоро в могилите, могилните некрополи около Веселие, Ясна поляна, село Изгерв около Царево и в този район”, каза Недев. Археологът допълни, че много добре работя с община Созопол, която финансира спасителни проучвания.