Паметникът на Христо Ботев във Враца

2 юни. Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. За първи път празникът е отбелязан през 1884 г. във Враца и Пловдив, а официално започва да се чества от 1901 г. На 2 юни 1948 г. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна в знак на всенародна почит и признателност. По традиция всяка година на този ден в 12.00 ч. България се прекланя пред паметта и делото на поета-революционер Христо Ботев и саможертвата на хилядите знайни и незнайни герои и мъченици, загинали за правото ни да бъдем свободни.

1840, 1 юни. В с. Райковци, Великотърновско, е роден майор Райчо Николов (1840-1885). По време на Кримската война (1853-1856) е чирак в Русе и едва 14-годишен преплува р. Дунав (1854), за да предаде ценни сведения на руското командване в Гюргево. За този подвиг е награден със сребърен медал “За усърдие” и приет да учи във военно-занаятчийското училище в Санкт Петербург, Русия. Завършва Втори кадетски корпус в същия град (1859) и служи в Кексхолмския гренадирски полк. През 1866 г. по негово желание е преведен в пограничната стража и остава на бесарабската граница до 1873 г. Участва в Сръбско-турската (1876) и Руско-турската война (1877-1878). Един от организаторите на Българското опълчение, отличил се като командир на рота в боевете на Шипка и при овладяването на Шейновския укрепен лагер. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и командва Пловдивската окръжна жандармерия. Взима активно участие в подготовката на Съединението (1885). Убит в деня на неговото провъзгласяване. Награден с руския орден “Света Ана” III ст. с мечове.

Капитан Райчо Николов като командир на рота в Българското опълчение

Майор Райчо Николов

Майор Коста Паница

1890, 16 юни. Умира майор Константин Паница (Коста Паница) (1857-1890). Роден в Търново. Учи в Пехотното юнкерско училище в Одеса (1875-1876), но го напуска и се записва доброволец в Сръбско-турската война (1876). При формирането на Българското опълчение (май 1877) е зачислен като юнкер в състава на 2-ра дружина от 1-ва бригада и участва във всички по-големи сражения през Руско-турската война (1877-1878). За проявена храброст в боевете при Стара Загора и Шипка е награден с руския военен орден “Св. Георги” ІV ст. и произведен в офицерско звание прапоршчик (21 февруари 1878). След Освобождението завършва Военноюридическата академия в Санкт Петербург, Русия (1884) и е назначен за военен прокурор в Русе. През 1885 г. се прехвърля в Източна Румелия и като член на БТРЦК взима активно участие в подготовката и провъзгласяването на Съединението (6 септември 1885). В Сръбско-българската война (1885) командва Смолчанския партизански отряд, защитавал десния фланг на Сливнишката позиция. Арестуван по обвинение за организиране на заговор срещу княз Фердинанд и Стефан Стамболов, осъден от военнополеви съд на смърт и разстрелян. Награден с военен орден “За храброст” ІІІ ст.

Учебен крайцер “Надежда”

1911, 24 юни. Поставено е началото на свързочното дело във военноморския флот. На българския учебен крайцер „Надежда” е монтирана радиостанция „Телефункен”. За вахтен началник и завеждащ безжичния телеграф е назначен мичман І ранг Сава Стефанов. Първото разузнаване в ефира е осъществено на 16 октомври 1912 г., когато флотските свързочници на „Надежда” прихващат радиограма от чужд кораб, съдържаща данни за бреговата батарея и минните заграждения по българското крайбрежие. При обсадата на Одринската крепост (октомври 1912-март 1913) радиотелеграфистите от военния флот извършват смущения на противниковата свръзка между Одрин и Цариград и поставят началото на радиопротиводействието по време на бойни действия. Първата българска корабна радиостанция е демонтирана от "Надежда" през периода 1915 - 1916 г. и е предоставена на Морските специални школи за учебни цели.

1913, 17 юни. Избухва Втората балканска (Междусъюзническа) война. Войната започва без предупреждение с неуспешни настъпателни действия на българските 4-а и 2-а армия съответно срещу сръбските и гръцките войски. На 19 юни гръцката армия настъпва и достига долините на реките Струма и Струмешница. По този начин е застрашен тилът на 4-а армия и тя е принудена да се оттегли. Неуспешни бойни действия водят по своите направления и останалите български обединения. На 29 юни преминава в настъпление турската армия и като преодолява слабата съпротива достига до старата държавна граница. Настъплението на румънските войски започва в началото на юли. Без да срещне никаква съпротива, 5-и румънски корпус овладява Добруджа, а Дунавската армия излиза на линията Петрохански проход-Саранци-Златица-Ловеч. Към средата на юли гръцките войски достигат до Горна Джумая. При тази обстановка българското командване провежда контранастъпление (14-17 юли) и застрашава с обкръжаване основната групировка на гръцката армия в Кресненското дефиле. Пред надвисналата опасност Гърция се съгласява на незабавно примирие, което е подписано и влиза в сила от 13, 00 ч. на 18 юли. Във Втората балканска война България загубва около 33 000 убити и 60 000 ранени. Последиците от подписаният в Букурещ мирен договор (28 юли 1913) са изключително тежки за българската национална кауза.

Капитан Неделчо Бончев

1917, 21 юни. В София е роден капитан Неделчо Бончев (1917-1944). Завършва Изтребителната школа в Карлово и служи като боен пилот в 1-ви въздушен полк (1940) и 6-и изтребителен полк (1942). От август 1943 г. е командир на 642-ро ято от 2/6 изтребителен орляк. Участва в отбраната на София срещу масираните въздушни удари на англо-американската авиация (1943-1944). На 20 декември 1943 г. поразява с улучващ изстрел „Либърейтър” Б-24 над района на Кюстендил и Босилеград, а на 30 март 1944 г. сваля Б-17 „Флаинг Фортрес”, който пада западно от Перник. В неравния въздушен бой на 17 април 1944 г. извършва втория таран в историята на българската авиация. Врязва се със своя “Месершмит” в американски бомбардировач „Либърейтър” Б-24, който експлодира и пада край с. Крапец, Пернишко. Самолетът на поручик Бончев се пречупва на две части, а той се спасява като скача с парашут. Взима участие в първия период на войната срещу Германия като пилот от Въздушната ескадра. На 5 октомври 1944 г. при атака на земни цели по шосето Куманово– Крива паланка, е свален от зенитната артилерия на противника при с. Псача (дн. в Р.Македония). Скача с парашут, но попада в плен на германците. За последно е видян във военнопленническия лагер в Скопие и по-нататъшната му съдба е неизвестна. Предполага се, че е убит. Произведен посмъртно в чин капитан (1 януари 1945). Награден с военен орден “За храброст”.

1918, 19 юни. Поставено е началото на Химическите войски в България. Със заповед № 279 на министъра на войната е разкрит първият щат за военен химик с чин капитан. Оттогава до днес Химическите войски се трансформират и развиват заедно с изискванията на времето като през септември 1997 г. са преобразувани във Войски за ядрена, химическа и биологическа защита и екология. Основната им задача е осигуряване защитата на армията и населението при евентуално използване на оръжия за масово поразяване, терористични актове и от последствията от ядрени, химически и биологически опасни аварии.

1945, 17 юни. В София тържествено е посрещната Първа българска армия. Представителните части на армията в пълно бойно снаряжение тръгват от Централна гара и на Лъвов мост са приветствани от кмета на столицата пред 15-метрова арка с надпис “Добре дошли, победители!”. В храм “Александър Невски” е отслужен молебен за останалите завинаги на югославска, унгарска и австрийска земя български воини. За тях са прочувствените думи на командващия Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев, казани пред хилядното множество на площада: “...Ние победихме, народе мой, и в победата съществен дял имат и твоите синове.... Връщам ти синовете, не само живите, а и ония, които дадоха живота си за честта на твоето име, за твоето щастие... В дните, когато се прощавахме с тях, зелена трева, примесена с алени макове и бели маргаритки, сякаш народен трибагреник, ги беше обвила. Там, далеч от Родината, останаха техните тела, но аз ти връщам техните безсмъртни имена. Връщам ти победните им знамена, връщам ти тяхната безсмъртна слава, техния безсмъртен дух ...”. След митинга е проведен тържествен парад. Първи дефилират генералите - командири на корпуси и дивизии. Начело на колоната се развяват полковите знамена, а след тях преминават представителните роти на 3-а пехотна балкано-дравска дивизия, 8-а пехотна тунджанска дивизия, 10-а пехотна родопска дивизия, 11-а пехотна дивизия, 12-а пехотна дивизия и 16-а пехотна дивизия.

Посрещане на Първа българска армия в София, 17 юни 1945

1988, 7 - 17 юни. Осъществен е втори полет на българин в Космоса. На 7 юни в 18,03 ч. българско време от космодрума “Байконур” е изстрелян корабът “Съюз ТМ5” с международен екипаж в състав - командир Анатолий Соловьов, борден инженер Виктор Савиних и космонавт-изследовател Александър Александров. През време на полета, продължил 9 денонощия, 20 часа и 9 минути, космонавтите се скачват с орбиталния комплекс “Мир” и провеждат 59 опита по научно-изследователската програма” Шипка.” След успешната мисия екипажът се завръща на Земята с кораба “Союз ТМ-4” и доставя ценни изследвания, разширили обхвата на техническата наука.

Българският космонавт Александър Александров

Съветско-българският екипаж:отляво-надясно В.Савиних, А.Соловьов, А. Александров

Армейски генерал Добри Джуров

2002, 17 юни. В София умира армейски генерал Добри Джуров (1916-2002). Роден в с. Врабево, Троянско. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война като командир на бригада “Чавдар” (април 1944). След 9 септември 1944 г. служи в Българската народна армия. Завършва съветските военни академии “М. В. Фрунзе” (1947) и “К. Е. Ворошилов” (1959). Заместник-министър (1956-1962) и министър на народната отбрана (1962-1990). Един от инициаторите и активните участници в промените на 10 ноември 1989 г. и като такъв има принос за полагане основите на демократическото преустройство в България. Носител на военно отличие „Маршалска звезда“ (1978).