1201, 24 март. Цар Калоян (1197-1207) превзема Варна. След тридневна блокада българските войски овладяват силната крепост на Черно море като сломяват съпротивата на византийския гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини. За това допринася първокласната обсадна техника, бойното майсторство на българската армия и пълководческото изкуство на Калоян. „Той построил – пише византийският историк Никита Хониат – квадратна машина надлъж равна на широчината на рова, а на височина на градските стени и като я турил на колела примъкнал я до самия ров. После я повалил и постигнал две цели: една и съща машина му послужила като мост и като стълба, която стигала до върха на стените. Така Варна била превзета за три дни”.

Граници на България след победата при Клокотница

1230, 9 март. При Клокотница цар Иван Асен ІІ (1218-1241) разгромява армията на Теодор Комнин (1215-1230). В началото на март 1230 г. многобройна войска под предводителството на епирския владетел тръгва по стария римски път Виа Игнация южно от Родопите, достига Адрианопол и се отправя покрай брега на Марица към Пловдив. Скоро след това епирците спират да лагеруват на десния бряг на р. Клокотница. Иван Асен ІІ потегля от Търново с войската си и се разполага на лагер северозападно от днешното село Сталево, Хасковско. Решителното сражение между двете армии започва рано сутринта на 9 март. Епирците построяват войските си в обичайния боен ред. Към тях подхождат българските войски, а на знамето е прикрепен съюзният договор, който Теодор Комнин нарушил. Първоначално епирските войски имат успех и се вклиняват в бойния ред на българите. Тогава Иван Асен ІІ въвежда в сражението оставения в резерв конен отряд, който излиза в тил на противника. Теодор Комнин и цялата му войска се оказват обкръжени, без възможност за оттегляне в която и да е посока. В резултат на победата към българската държава са присъединени Източна Тракия с Одрин и Димотика, Беломорието със Сяр, цяла днешна Македония, Далмация и значителни части от Албания. След битката при Клокотница България се превръща в първостепенна сила в европейския югоизток, а нейният владетел Иван Асен ІІ по примера на цар Симеон се титулува “цар на българи и гърци”.

Генерал Сарафов (в средата) и полковник Бурмов (вдясно), началник-щаб на 3-а пехотна балканска дивизия, при Чаталджа

1856, 23 март. В Търново е роден генерал-майор Иван Сарафов (1856-1935). Участва в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в 10-а дружина на Българското опълчение. Завършва юнкерското пехотно училише в Одеса и на 12 април 1879 г. е произведен подпоручик от Руската армия. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция (6-а старозагорска и 1-ва пловдивска дружина) и във войската на Княжество България (17-а търновска, 5-а тетевенска и 2-ра варненска дружина). На 30 август 1885 г. е произведен капитан и в Сръбско - българската война (1885) командва 8-и пехотен приморски полк, с който се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург и е назначен за командир последователно на 10-и пехотен родопски полк (1900- 1903) и на 8-а пехотна тунджанска дивизия (1903 –1908). Генерал Сарафов участва в Балканската война (1912-1913) като командир на 3-а пехотна балканска дивизия в боевете при Чаталджа (17-18 ноември 1912) и при атаката на Одринската крепост (24-26 март 1913). В Междусъюзническата война (1913) воюва с дивизията си при Кукуш, Дойран и Горна Джумая. След войната преминава в запаса. Награден с военния орден „За храброст” ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

Генерал-лейтенант Анастас Бендерев

1859, 25 март. В Горна Оряховица е роден генерал-лейтенант Анастас Бендерев (1859-1946). Участва в националносвободителната борба като член на Горнооряховския революционен комитет и въстаник в четата на Георги Измирлиев. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Генералщабна академия в Санкт-Петербург (1883) и офицерска кавалерийска школа в същия град (1884). Той е първият български офицер, назначен за началник на Военното училище (10-28 октомври 1885). В Сръбско-българската война (1885) ротмистър Бендерев командва десния участък на Сливнишката позиция и предприема активни бойни действия срещу противника, които поставят началото на контранастъпление и решават изхода на войната. Капитан Бендерев е един от главните организатори на детронацията на княз Александър І Батенберг (9 август 1886) и след контрапреврата емигрира в Румъния, където възглавява комитета на офицерите-емигранти за сваляне на регентите и правителството на В. Радославов. През 1887 г. емигрира в Русия, приема руско поданство и постъпва на военна служба в руската армия. Участва в Руско-японската война (1904-1905) и Първата световна война (1914-1918) като достига до чин генерал-лейтенант. В България се завръща през 1919 г. и се посвещава на научноизследователска дейност в областта на военната история. Награден с военния орден „За храброст” ІІІ ст.

1864, 16 март. В Троян е роден полковник Васил Таслаков (1864-1933). Завършва Военното училище в София (1889). Служи в 16-и пехотен ловчански полк и в 10-и пехотен резервен полк. Участва в Балканската война (1912-1913) като началник-щаб на 8-а пехотна дивизия. През 1915 г. е назначен за командир на 35-и пехотен врачански полк в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия. През септември 1916 г. полкът е изпратен на Добруджанския фронт и участва в боевете за Добрич (5-7 септември). Рано сутринта на 7 септември 1916 г. командирът повежда врачанци в тежък и неравен бой с противника. Като преценява своята малочисленост и риска, на който са изложени предните му две дружини, подполковник Таслаков още в 9 ч. сутринта им изпраща следната заповед: „Всички офицери ...твърдо да се държат на позицията и спасят честта на полка и армията. При доближаването на противника, да се срещне с адски огън... Втори път заповядвам – твърдо на местата си, и там всеки да сложи костите си!” Заедно с полка участва в боевете при Кобадин, Меджидие, Телица, Лункавица, Исакча. На 19 януари 1917 г. е назначен за командир на 3-а бригада от 8-а пехотна дивизия. След Първата световна война преминава в запаса. Автор на книгата „35 пехотен врачански полк във Всеобщата война през 1915-1918 г.” Награден с военния орден „За храброст” ІІІ ст. 2 кл.

Полковник Борис Дрангов

1872, 3 март. В Скопие е роден полковник Борис Дрангов. Завършва Военното училище в София (1895) и служи последователно в 3-и и 2-ри конен полк. Взима участие в Илинденско - преображенското въстание (1903) и се сражава в планината Плавица. Следва в Николаевската академия на руския Генерален щаб в Санкт Петербург и след завършването й (1907) служи в щаба на войската и преподава военна история в школата за запасни подпоручици в Княжево. В Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия. През 1914 -1915 г. служи в 21-ви и 32-ри пехотен полк. На 1 септември 1915 г. поема командването на 5-и пехотен полк от 11-а пехотна македонска дивизия, с който воюва при Криволак. През юни 1916 г. е назначен за началник на Школата за запасни подпоручици в Скопие, а от 15 септември 1916 г. поема длъжността началник – щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия. На 18 март 1917 г. става командир на 9-и пехотен пловдивски полк на Южния фронт в Македония. На 26 май 1917 г. в 14, 00 ч. под височина 1050 при завоя на река Черна, вражески снаряд ранява тежко подполковник Борис Дрангов. В 20, 00 ч. вечерта на 26 май завинаги престава да бие сърцето на даровития военачалник, военен писател и педагог. Произведен е посмъртно в чин полковник и погребан в двора на църквата “Св. Димитър” в Скопие. Награден с военния орден „За храброст” ІV ст. и ІІІ ст. 2 кл. Автор е на методическото пособие “Подробна програма за обучение на млади войници и редници” (1898), на книгата “Помни войната” (1916) и на повече от 60 статии по въпроси на военното обучение и възпитание.

Граници на Княжество България според Санстефанския мирен договор

1878, 3 март. В Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. В 17, 00 ч. представителите на Русия граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов и на Османската империя Савфет Мехмед паша и Садулах бей поставят подписите си под договора, с който е сложен край на Руско-турската война (1877-1878). Съгласно неговите клаузи България се възстановява на политическата карта на Европа като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите му съвпадат почти напълно с етническите граници на българската нация и в тях се включват Дунавска България без Северна Добруджа, цяла Тракия без Гюмюрджинско и Одринско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров. Според договора Княжество България е с население 4 800 000 души, от които българите представляват 88%. Достоен завършек на национално-освободителните борби на българския народ и на освободителната Руско - турска война Санстефанският мирен договор създава реални предпоставки за приобщаването на българите към модерния европейски свят и към изграждане на нова, демократична и отговаряща на духа на времето държавна уредба.

Полковник Радул Милков

1883, 5 март. В Пловдив е роден полковник Радул Милков (1883-1962). Завършва Военното училище в София (1906) и служи в пехотата. През 1912 г. преминава 6-месечно обучение във фабриките „Райт” и „Албатрос” в Берлин, където получава знания за произвежданите там самолети и придобива умения за управлението им във въздуха. Участва в Балканската война (1912-1913) като пилот от Първо аеропланно отделение. На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков (пилот) и поручик Продан Таракчиев (наблюдател) извършват първия боен полет в историята на българската авиация. Те летят с биплан „Албатрос”, разузнават за местоположението на противника в Одринската крепост и хвърлят две бомби над гара Караагач. През Първата световна война (1915-1918) Радул Милков е командир на 1-во аеропланно отделение, дислоцирано на летище Белица. На 28 август 1920 г. е произведен подполковник, а на 11 ноември 1920 г. преминава в запаса. След 1939 г. работи в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък и издава сп. "Нашата авиация". През 1948 г. е произведен в чин полковник. Награден с военния орден „За храброст”.

1886, 3 март. Подписан е Букурещкият мирен договор, който слага край на Сръбско-българската война (1885) и възстановява довоенното положение. Решенията на мирната конференция са предопределени от Великите сили, които се обявяват за поддържане на териториалното статукво между България и Сърбия. Текстът на договора се състои от един член, който гласи: ”Между Кралство Сърбия и Княжество България се възстановява мир от подписването на настоящия договор.” Победата на България във войната изиграва важна роля за укрепване на международното й положение и за признаване акта на Съединението.

Димчо Дебелянов

1887, 28 март. В Копривщица е роден поетът Димчо Дебелянов (1887-1916). Завършва Първа мъжка гимназия в София и следва в Юридическия и Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участва в Балканската война (1912-1913) като редник от 22-ри пехотен тракийски полк в боевете при Берово, Демир Хисар и Булаир. Произведен в чин подпоручик след обучение в Школата за запасни офицери в Княжево (1914). При започване на Първата световна война (1915-1918) работи във Върховната сметна палата и не подлежи на мобилизация. През януари 1916 г. подава оставка и заминава на фронта. На 2 октомври 1916 г временнният командир на рота от 22-ри пехотен тракийски полк подпоручик Димчо Дебелянов е ранен смъртоносно в ожесточено сражение срещу английски части близо до Горно Караджово (дн. Моноклисия, Гърция). Погребан е в двора на църквата „Благовещение” в Демирхисар (дн. Сидирокастро, Гърция). На 23 август 1931 г. костите му са пренесени в Копривщица и с военни почести са положени в двора на църквата "Успение Богородично".

Генерал-полковник Владимир Стойчев

1892, 24 март. В Сараево, Босна, е роден генерал-полковник Владимир Стойчев (1892-1991). Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена (1911), Военното училище (1913) и Военната академия в София (1930). Участва в Балканската война (1912-1913) като юнкер доброволец и в Първата световна война (1915-1918) като командир на ескадрон. Служи в различни кавалерийски части, в това число и в Лейбгвардейския конен полк. Участва в международни конни състезания. Изпълнява длъжностите военен аташе в Париж и Лондон (1931), помощник-командир на 2-ри конен полк (1933) и кавалерийски инпектор (1935). През 1935 г. е уволнен от армията за антимонархическа дейност, а през 1937-1944 г. е интерниран в Малко Търново. На 14 септември 1944 г. е назначен за командващ 1-ва армия и като такъв организира и провежда Страцинско – кумановската настъпателна операция (8 октомври - 19 ноември 1944). От 21 ноември 1944 г. генерал Стойчев е командващ 1-ва българска армия. Под негово ръководство войските на армията провеждат Сремската настъпателна операция (22-29 декември 1944), Дравската отбранителна операция (6-19 март 1945), Мурската настъпателна операция (29 март-14 април 1944) и преследвайки бягащия на запад противник, достигат до Фьолкермаркт в Австрия. След войната е дипломатически представител на България в САЩ и ООН (1945-1947) и председател на Българския олимпийски комитет (1951-1982). Два пъти е удостоен със званието „Герой на Народна Република България” (1978 и 1982). Награден с военния орден „За храброст” ІІ ст. и ІІІ ст. 1 кл., със съветските ордени „Суворов” І ст. и „Кутузов” І ст., с югославски орден „Партизанска звезда” І ст. и унгарски орден „На унгарската свобода” – сребърен.

Военна академия „Г.С.Раковски”

1912, 1 март. Създадена е Военна академия „Георги Стойков Раковски”. На 11 декември 1911 г. военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаване на българска военна академия. На 1 март 1912 г. народните представители в ХV обикновено Народно събрание гласуват внесения за разглеждане и утвърждаване законопроект за нейното създаване. Балканската война (1912-1913) забавя откриването на Военната академия до 4 януари 1915 г. По силата на Ньойския договор от 1919 г. победена България се задължава да закрие всичките си военни учебни заведения без Военното училище и от 1922 г. до 1938 г. тя функционира като Преподавателски курс. До 1944 г. завършват 16 офицерски випуска. След Втората световна война академията подготвя кадри за тактическите и оперативните звена на Българската армия. Днес Военна академия „Г.С. Раковски” е основната образователна институция в България по въпросите на сигурността и отбраната, военното изкуство и оперативната съвместимост със съюзническите армии от НАТО.

1913, 24-26 март. Втора армия провежда Одринската операция. От началото на Балканската война (1912-1913) основната част от 2-ра армия блокира Одринската крепост, считана за една от най-силните в Югоизточна Европа. След провала на османския опит за контранастъпление при Чаталджа и Мраморно море през февруари 1913 г., съюзниците насочват усилията си към завземане на крепостите Шкодра, Янина и Одрин. В началото на март 1913 г. започва непосредствената подготовка за щурма на Одринската крепост. Замисълът на операцията предвижда тя да се проведе с открита атака, като 2-ра армия нанесе с изненада главен удар в Източния сектор и три спомагателни удара в останалите сектори. Настъплението на войските е предшествано от мощна арти¬лерийска подготовка, която започва в 13.30 ч. на 24 март и продължава до началото на действията на пехотата в 03.30 ч. на 25 март. До 9 часа сутринта на 25 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета и противниковите части се оттеглят към главната позиция. Съюзническите атаки в Западния и Северозападния сектор успяват да блокират голяма част от османските сили, подпомагайки настъплението на Източния сектор. Към 23, 00 ч. на 25 март българските войски предприемат нападение срещу фортовия пояс на главната позиция. Атаката започва с ожесточен артилерийски обстрел, последван от настъпление на пехотата. За първи път във военната история е използван пълзящ артилерийски огън (огневи вал) като защитна завеса пред пехотата. След близо осемчасов бой фортовете Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъзтабия, Топйолу и Кавказ в Източния сектор са превзети. Сутринта на 26 март отбраната в главното направление е пробита и войските започват бойни действия за самия град, който до обяд е овладян. Кандидат-подофицерът Михо Георгиев от 29-и пехотен ямболски полк, издига българското знаме над джамията „Султан Селим”. В плен попадат над 33 500 души начело с коменданта на крепостта артилерийски генерал Шукри паша, 413 оръдия, 46 тежки картечници и друго имущество. С победата на българската армия са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Балканската война (1912-1913).

На превзетите позиции край Одрин

Български войник дава вода на ранен турски войник при Одрин

Отделение химици по време на занятие

1935, 30 март. В София е създадена общовойскова химическа рота към 1-ви инженерен полк. През май 1937 г. към ротата е открита Школа за запасни подофицери, подготвяща помощни кадри по химическата защита на войските. На 18 август 1949 г. химическата рота е реорганизирана и прераства в самостоятелна общовойскова химическа дружина. През октомври 1951 г. от нея се сформират Народно военно химическо училище и 59-и отделен батальон за химическа защита, предислоциран през 1959 г. в Горна Оряховица. Днес химическият батальон е част от 38-и полк за ядрена, химическа, биологическа защита и екология, специализиран в дейности за санитарна обработка и радиационно и химическо разузнаване. През годините на своето съществуване личният състав на поделението многократно проявява смелост, висок професионализъм и гражданска доблест при оказване на помощ в бедствия, катастрофи и аварии.

1943, 18 март. Създадена е Парашутната дружина - първото въздушнодесантно подразделение в българската армия. На 18 март 1943 г. със заповед на началника на Въздушните войски генерал-майор Димитър Айранов е сформирана парашутна дружина с командир капитан Любомир Ноев. В състава й влизат две роти парашутисти, завърнали се от обучение в Брауншвайг, Германия. На 10 октомври 1944 г. дружината спешно е прехвърлена от София в разпореждане на І-ва армия и включена в боевете за овладяване на Стражинската укрепена позиция (18 - 19 октомври 1944). В 6, 00 ч. на 18 октомври ротите на дружината настъпват на десния фланг на 2-ра пехотна дивизия. Малко след напускането на изходните позиции немците ги откриват и засипват с огън. Въпреки усилията и многото жертви, атаката е отблъсната. В 14,50 ч. парашутната дружина отново преминава в настъпление и овладява ключови позиции на противника. След това дружината е придадена на 1-ва пехотна дивизия и участва в овладяването на Страцинската позиция (20-25 октомври) и при превземането на Куманово (11 ноември 1944). Общо в тези боеве дружината дава 59 убити и 109 ранени. Днес наследник на доблестната парашутна дружина е 68-а бригада "Сили за специални операции", дислоцирана в Пловдив. Денят 18 октомври е обявен за официален празник на бригадата.

Бойци от парашутната дружина 1944 г.

Бойци от 68-а бригада "Сили за специални операции"

1944, 30 март. Съюзническата авиация бомбардира София. На 30 март сутринта западните съюзници нанесят мощен въздушен удар срещу столицата на България със силите на 370 тежки бомбардировача Б-17 „Флаинг Фортрес”, „Либърейтър” Б-24, „Халифакс” и „Митчел”, охранявани от 230 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. Самолетите на англо - американската авиация пускат 960 тона бомби, възникват над 2 000 пожара, загиват 139 души, разрушени са 3 575 сгради. В защита на небето над София се вдигат пилотите от 1/6, 2/6, 3/6 изтребителен орляк и от Изтребителната школа в Долна Митрополия. В тежки въздушни боеве и при голямо числено превъзходство на противника (7:1) те свалят 4 тежки бомбардировача Б-24 и 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг", нанасят повреди на други 9 бомбардировача и 3 изтребителя. Особено се отличават подпоручик Христо Костакев, поручик Неделчо Бончев, подпоручик Виктор Атанасов, поручик Богдан Илиев, поручик Васил Шишков и подпоручик Генчо Димитров. Загиват поручик Иван Бояджиев, фелдфебел Йордан Кубадинов и фелдфебел Христо Цанков.

Бомбардирана София, улица “Христо Ботев”, март 1944г.

„Либърейтър” Б-24 в небето над София

1945, 6 - 19 март. Първа българска армия организира и провежда Дравската отбранителна операция. Тя се явява съставна част от Балатонската отбранителна операция на Трети украински фронт за отразяване на немското настъпление в района на езерото Балатон, р. Драва и р. Дунав. Пред 1-ва българска армия е поставена задача да отбранява 120-километрова полоса от Йотвьошкони до Барч и от там по р. Драва до Торянц и да не допусне пробив на противника. Полосата за отбрана е разделена на два участъка – Западен, който се отбранява от 3-и корпус (8-а, 10-а и 12-а пехотна дивизия; командир генерал Тодор Тошев) и Южен, или Дравски, отбраняван от 4-и корпус (3-а и 11-а пехотна дивизия; командир генерал Стоян Трендафилов). На западния участък германското командване съсредоточава 2-ра танкова армия, а на южния - 91-ви армейски корпус. На 6 март 1945 г. в 1, 20 ч. противникът форсира р. Драва, нанасяйки удар в направление на Дони Михоляц – Харкан. Започват ожесточени кръвопролитни боеве в участъка на 4-и корпус. До 11 март 3-а и 11-а пехотна дивизия заедно със 133-и съветски стрелкови корпус водят бойни действия за ограничаване и спиране на противниковото настъпление. На 12 март в бойните действия е включен резервът на армията (16-а пехотна дивизия). Българските и съветските части преминават в решително контранастъпление, овладяват селата Дравачехи, Дравасаболч и Дравапалконя, форсират канала Фекетевис и до 19 март излизат на р. Драва като възстановяват целостта на отбраната. В участъка на 3-и корпус особено ожесточени боеве се водят при Яко, Чекел и Сабаш където от 6 до 12 март 10-а и 12-а пехотна дивизия заедно с 299-а съветска дивизия отразяват опитите та 2-ра танкова армия да пробие отбраната. В продължилите 14 денонощия боеве 1-ва българска армия дава 6 850 убити, ранени и безследно изчезнали, написали с кръвта си героичната Дравска епопея.

1945, 29 март - 14 април. Първа българска армия провежда Мурската настъпателна операция. Тя е част от Виенската настъпателна операция на Втори и Трети украински фронт и включва действия по спомагателното направление на фронта Капошвар – Нагканижа – Грац. На 29 март в 3, 00 ч. 1-ва българска армия преминава в общо настъпление, отхвърля прикриващите части на оттеглящия се противник и до края на деня овладява немската отбрана западно от канала Риня Патак. На 30 март сутринта предприема енергично преследване на противника и на 31 март вечерта първоешелонните дивизии излизат пред укрепената линия „Маргит”. Настъплението продължава с пробива на укрепената линия „Маргит”, форсирането на канала Принципалис и р. Мур. След като преследват оттеглящия се противник, съединенията на 1-ва българска армия достигат рубежа Велики Ког - Ястребци – Шаловци и преминават временно към отбрана. Върховният главнокомандващ на съветската армия издава три последователни заповеди, с които Москва салютира победите на 1-ва българска армия (на 30 март с 20 залпа от 224 оръдия, на 31 март с 12 залпа от 124 оръдия и на 2 април с 12 залпа от 124 оръдия). В Мурската настъпателна операция са нанасени чувствителни загуби на противника и с цената на 3 978 убити, ранени и безследно изчезнали български воини е освободена част от Югозападна Унгария.

Монумент на МиГ-21БИС в Граф Игнатиево

1951, 17 март. Сформирана е 10-а изтребителна авиодивизия в състав от 15-и, 19-и и 21-ви авиополк, базирана на летище Граф Игнатиево. Оттук за първи път в България е извършен полет с реактивен изтребител Як-23 (1951), свалени са седем балона с диверсионно - разузнавателна апаратура и самолет нарушител на въздушните граници на страната, осъществено е първото преминаване на скоростта на звука със самолет МиГ-19. През 1994 г. 19-и авиополк е преструктуриран в 3-а изтребителна авиобаза, включваща 7 ескадрили. Днес Граф Игнатиево е най-модерното военно летище на Балканския полуостров с реконструирана и модернизирана по стандартите на НАТО авиационна писта.

Радиолокационна станция на позиция

1952, 18 март. Създадени са Радиотехнически войски. Със Заповед № 108 на министъра на народната отбрана съществуващата тогава Служба за въздушно предупреждение е реорганизирана и са сформирани три полка войски за наблюдение, оповестяване и свръзка в състава на ВВС,а на 2 октомври 1968 г. е създадена Първа радиотехническа бригада. Днес военнослужещите от този род войски, въоръжени с най-нова и съвременна бойна техника, електронна апаратура и автоматизирани системи за управление, осигуряват успешно въздушния суверенитет на България.

Старшина І ст. Димитър Димитров

1965, 6 март. Умира старшина I степен Димитър Атанасов Димитров (1943-1965). Роден е на 7 септември 1943 г. в село Сушица, Великотърновско и не помни баща си, загинал в бойни действия край Мохач (Унгария) на 30 март 1945 г. Отбива наборната си военна служба в Школата за запасни химически подофицери в Горна Оряховица (1962) и след това във флота като химик на голям кораб във варненската военноморска база. На 4 март 1965 г. избухва пожар в трюма с боеприпаси. Въпреки дима и газовете старши матрос Димитров успява да извади на палубата кутията с горящи заряди, с което предотвратява взривяването на стотици боеприпаси и гибелта на екипаж от 57 души. Откаран е по спешност във Военноморска болница, където на 6 март почива от белодробно отравяне. С министерска заповед № 143 от 15 май 1965 г. старши матрос Димитър Димитров е зачислен завинаги в екипажа на спасения кораб и произведен посмъртно в старшина І степен.

Ритуал в централата на НАТО в Брюксел по издигането на националните знамена на новоприетите страни

2004, 29 март. България е приета за пълноправен член на НАТО. В 20,43 ч. българско време българският министър-председател депозира пред американското правителство ратификационните документи по присъединяването на страната към Алианса. Днес България участва активно в политическия диалог, обмена на информация и координацията в рамките на Алианса, както и в операциите и мисиите на НАТО.