Доброволчески знамена от национално-освободителното движение

Знаме на българските доброволци в Кримската война 1853-1856 г.

Изработено е от двоен копринен червен плат. На лицето е избродиран изправен коронован лъв държащ кръст с надпис: „Съ нами богъ дерзайте братiа за вър: и отечес: “Крес: хранит: вс: правосл: знам: СТГ: Георгie.” На гърба е изобразен Свети Великомъченик Георги на кон убиващ змея. “Да живей нашъ покров: в: императ: Николай,II: 1 е Болгар: зн. 1854 Iан. I й” “С: Г.” Изображенията са бродирани с коприна и сърма. На дръжката е изписано „Първо българско знаме”.

Българите участват във войната още от март 1854 г. след преминаването на руската армия в Добруджа, обсадата на Силистра. Доброволците са наречени волентиери. В периода на цялата война /волентирския батальон, отделни волентирски роти, в самостоятелните доброволчески чети и в разни поделения на руската армия/ тяхният брой наброява 4000 души. Знамето е предназначено за първия български волентирски батальон. Началник на батальона е Григорий Забалкански, знаменосец е Георги Петров. Батальонът действал в Делиормана, обсадата на Силистра, води „партизанска война” в Добруджа и Лудогорието.

Знаме на четата на Филип Тотю – 1867 г.

Първото трицветно знаме в българската история е знамето на четата на Филип Тотю – 1867 г. То е изработено от единичен копринен плат с 3 полоси разположени хоризонтално с цветове: червено, бяло, зелено, в средата с боя е изрисуван изправен на дясно коронован лъв в щит с корона, отдясно наляво са изобразени военни символи - брадви, стрели, ножове, боздугани, копия с надписи изписани с боя : “войвода Ф. Тотю”, “Свобода или смърт”. Четниците полагат клетва пред него, преминават р. Дунав при гр. Свищов на 15 май. Четата води сражения с турски части при с. Върбовка. По време на Сръбско-турската война 1876 г. знамето отново се развява. Филип Тотю предвожда доброволци от Кладово до българската границата.

Знаме № 3 от Априлското въстание- Панагюрище

Знамето е подготвено за Априлското въстание през 1876 г. за Четвърти революционен окръг. Изработени са зелени знамена с изрисувани короновани лъвове стъпили върху турско знаме. Изработени са от Зографов. В Националният военноисторически музей се съхраняват знамена № 3 и № 8. Бойният им път е свързан с Хвърковатата чета на Георги Бенковски, която води сражения с редовна турска войска.

Знаме от Априлското въстание 1876

Знамето е бродирано, в червен квадрат има изправен коронован лъв държащ меч и полумесец. Няма данни за коя чета от Четвърти революционен окръг е предназначено.

Знамето на Берковското окръжие 1878

Знамето е предназначено за първия войнишки набор от Берковица през 1878 г. все още българската армия няма формени знамена и градовете изработват за своите войници специални знамена.

Изработено е от зелен единичен плат. На него е изобразен Свети Великомъченик Георги, светецът е изрисуван изправен, в канонизираната от църквата поза - с шлем, ризница, щит, държащ в дясната си ръка копие завършващо с кръст. Светецът е изрисуван в щит на гърдите на двуглав коронован орел държащ инсигниите на властта, над орела корона, под него полумесец и осмолъча звезда. Върху знамето е изписано името на светеца- “С В М Георiй. В четирите краища на знамето са поставени вензелите на руския император Александър ІІ. На гърба на знамето е изобразен изправен коронован лъв, стъпил върху полумесец и звезда, държащ шестоконечен кръст и надпис: „Българiа в памет на първото войско събирание в берковского окръжiе”. Около лъва е изписана годината 1878. Знамето има ленти, върху червената е изписано „Пирот-гр. Пловдив; върху зелената е изписано Драгоман, Цариброд гр. Пловдив. Лентите показват, че това знаме вероятно е участвало в Сръбско-българската война.

Знаме на Старозагорските гвардейци, 1879

Изработено е за Старозагорските гвардейци през 1879 г. от старо загорските гражданки. Знамето е изработено от зелен копринен плат, избродирано със сърма- шестоконечен кръст на гърба изправен коронован лъв, надпис”На старозагорските гвардейци в 1879 год 10 ноември”.