Въздушни части

Малко преди Балканската война към Железопътната дружина от Инженерните войски се мобилизира Въздухоплавателен парк с две въздухоплавателни отделения. През октомври 1912 г. Щабът на Действащата армия преустройва авиацията в три отделения. 1- во аеропланно отделение остава на летището до Свиленград и оперативно е подчинено на щаба на Втора армия, която обсажда одринската крепост. Командир е поручик Радул Милков. 2- о аеропланно отделение, което се формира в началото на ноември 1912 г. се прехвърля последователно на летища Чорлу, Кабакча и Черкезкьой. Оперативно е подчинено на съединените Първа и Трета армии, които действат на чаталджанския фронт. Командир е поручик Димитър Сакеларов. 3- о аеропланно отделение, което също се формира в началото на ноември с.г. се пребазира последователно до с. Балабанджик, край Малгара и летище Урша. В оперативно отношение е подчинено на Четвърта армия на булаирския фронт. Командир е поручик Пеньо Попкръстев.

Бойното кръщението на младата българска авиация става на 16 октомври 1912 г. Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев получават задача да разузнаят за намеренията на противника в крепостта Одрин. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. с биплан „Албатрос“. Височината е около 500 м. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой. Психологическият ефект е голям. Самолетът се приземява с четири пушечни пробойни и една от граната под нестихващите акламации на събралата се на летището войска. Същия ден е извършен още един полет. За проявения героизъм и себеотрицание двамата са наградени с офицерския знак ІV ст. на военния орден „За храброст“. В своите спомени Радул Милков казва: „Когато човек види тези примитивни летящи призраци на смъртта, това преплитане на прътове и платна, тези седла зад седалищата на двамата летци, този бензинов резервоар точно над техните глави и формата на техните седалища, прилични на шейна, на които човек би стоял мъчно в равновесие, даже без да лети, само тогава може да си представи каква решителност и смелост ще са имали първите ни летци, които са се решавали да летят над неприятеля със скорост до 70 км/ч. и височина от няколкостотин метра.“

На 17 октомври 1912 г. поручик Христо Топракчиев, с аероплан „Блерио“ пръска позиви над противника. На 19 с.м., при изпълнение на бойна задача самолета на поручик Хр. Топракчиев се запалва. Той загива, ставайки първата и единствена жертва на българската бойна авиация във тази война.

На 30 октомври 1912 г., на самолет, пилотиран от подпоручик Ст. Калинов, като наблюдател се издига първата жена – самарянката Райна Касабова. По време на 45-минутния боен полет тя хвърля позиви на турски език над Одрин.

На 12 ноември 1912 г. се осъществява първият групов боен полет. Четири самолета, пилотирани от поручиците Р. Милков, Н. Богданов, Ст. Калинов и руснака Н. Костин летят заедно към одринската гара Караагач. Появяват се над целта от различни посоки, проявявайки военна хитрост, и въпреки противниковия огън разузнават и хвърлят позиви и прокламации над обсадения Одрин.

На 17 ноември 1912 г. италианският пилот-доброволец Джовани Сабели и поручик - наблюдател В. Златаров извършват първата въздушна бомбардировка върху противников обект.

На 26 януари 1913 г. при боен полет, поручик П. Попкръстев и Дж. Сабели бомбардират противников кораб в открито море, хвърляйки бомби над плаващия броненосец „Хайредин Барбароса“.

На 23 март 1913 г. поручик П. Попкръстев и Дж. Сабели извършват най-дългия боен полет, като прелитат над булаирските укрепления, гр. Галиполи, пресичат Дарданелите, летят над Лампасаки в азиатска Турция и обратно през Мраморно море до летище Урша, като извършват бомбандировки.

В далечната 1912 г. българските авиатори написват първата страница от историята на военната ни авиация и слагат началото на един смел героичен род войска.

Летци в Балканската война

1-о аеропланно отделение

• поруч. Христо Топракчиев
• поруч.Никифор Богданов
• поруч.Стефан Калинов
• поруч.Цвятко Старипавлов
• поруч.Сотир Черкезов
• наблюдател поруч. Продан Таракчиев

2-о аеропланно отделение

• поруч. Симеон Петров
• поруч. Никола Манков
• поруч. Гаврил Стоянов

3-о аеропланно отделение

• поруч.Милчо Митев

Участие вземат още

• подпор. Кръстьо Самсаров
• наблюдател- поруч. Любомир Лулчев
• наблюдател- поруч. Йордан Казанджиев
• Към 1- о отделение са включени руските летци Николай Костин, Яков Седов, Тимофей Ефимов, Макс фон Лерхе, Емануил Маргулис и френските летци Луи Оливие и Франсоа Пайар.
• Към 2- о отделение са включени руснаците Пьотр Евсюков, Фьодор Колчин и французинът Ернст Бюри, англичанина Сноудън Хедлей.
• Към 3- о отделение са включени руснакът Яков Седов и италианеца Джовани Сабели.

Самолетите във войната развиват скорост до 110 км/ч. и височина на полета до 1500 м. Нямат въоръжение. Въздушният бой остава непознат в Балканските войни. Аеропланите са без кабини, летците нямат парашути. Бомбите са в кошове със слама или привързани с въжета.
През 1915 г. Аеропланната рота при Техническата дружина на Инженерните войски се разгръща в Аеропланно отделение, подчинено на Щаба на Действащата Армия. През януари 1916 г. отделението се разделя на две крила по 3 - 4 самолета, придадени както следва: първото - в Ксанти - за охрана на Беломорието, а второто крило - към Щаба на Втора армия на летище Белица. След приключване на задачата крилото от Ксанти е пребазирано в Белица. Двете крила образуват 1- во аеропланно отделение, придадено към Щаба на Втора армия. По-късно през с.г. Въздухоплавателна дружина се подчинява на Началника на Инженерните войски и включва Аеропланна и Балонна групи. Аеропланната група се състои от две отделения и депо (Аеропланно училище, Работилница и Допълващ взвод). Формирани са две Аеропланни отделения. 1- о отделение се базира на летище Белица, 2- о отделение на летище Удово. По време на войната Въздушните войски воюват при Кожух планина.

1 въздушен полк

От създаденото през 1924 г. Аеропристанище Божурище през 1940 г. се формира полк, през този дълъг период сменя различни наименования и форми на организация.

През 1937 г. въздушните части получават за първи път бойни знамена. „Обявявам по войската, че Н.В. Царя в желанието си да дари Въздушната дивизия със знамена на 27.6. т.г. /1937 г. б.а./ на летище Божурище прикова собственоръчно пет нови знамена, които, осветени, дари на частите на Въздушната дивизия. В тържествена обстановка те са връчени на строените за тази цел представителни части на 1- и орляк /базиран на летище Божурище/, 2- и орляк /базиран на летище Пловдив/, 3- и орляк /базиран на летище Ямбол/, Учебния орляк /базиран на летище Казанлък/ и 5- и орляк /базиран на летище Пловдив/. На връчването Н.В.царя казва: „..аз в този момент съм горд и щастлив, че мога да предам Вам за пръв път знамена, които да се развяват над вашите части…” Майор Ив. Ножаров, пръв от петимата командири на въздушни части приема с благодарствени думи знамето и го предава в ръцете на първия му знаменосец фелдфебел Ал. Чирпанлиев.

Полкът взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа.

2 въздушен полк

Формира се през юли 1940 г. в Граф Игнатиево от състава на 2- и орляк. През 1937 г. командирът на орляка, майор-летец Георгиев, приема знамето от Н.В. цар Борис ІІІ. За този миг той сам споделя: ”..целунах знамето, поето от Н.В., изправих се и с трепета на голямото свещенодействие, което върша, го предадох на знаменосеца летец- фелдфебел Иван Тодоров Иванов, който бе коленичил, целуна го и го пое от мен…”. На 3 юли 1937 г. знамето с орляка, който е бил на летище Божурище пристига в гр. Пловдив. Знамето е посрещнато с почести от целия Пловдивски гарнизон. След като майор-летец Георгиев произнася тържествена реч, всички от орляка се заклеват пред знамето. По решение на Висшия военен съвет 2 –и армейски орляк е пребазиран на Марино поле, Карлово. На 26 септември 1938 г. ”…орлякът, начело със знамето, под бурните ръкопляскания и овации на събралото се население и учаща младеж и при мощното войнишко „ура”, което отекна между Стара планина и Средна гора – тия вечни свидетели на великото ни минало и на борбите ни за освобождение на българския народ, влезе в новото летище…” По-случай втората годишнина от даряването на знамената на въздушните части, на 28 юни 1939 г., на летище Божурище става голямо въздушно тържество с участие на всички орляци, което завършило с парад.

Полкът взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа.

3 въздушен полк

От създадения през март 1937 г. в гр. Ямбол армейски орляк, през 1940 г. се формира полк.

През 1937 г. орлякът получава знаме, прието от командира майор Дреников, който го предава в ръцете на първия му знаменосец – фелдфебел Н. Парталски. През юни 1944 г. орлякът е изнесен на летище Болярско /Ямболско/. През септември 1944 г. се прехвърля за бойни действия на летище Върба /Радомирско/. 1/3 ято се подчинява в оперативно отношение на командира на 1- а армия и разузнава в посока Крива Паланка – Куманово и положението на 9- и и 36- и пехотни полкове, а след това по направление на Скопие и пътищата за страцинската позиция. 2/3 ято, което се подчинява в оперативно отношение на командира на Четвърта армия, разузнава в посоки Царево село - Велес и Неготин и Царево село–Пехчево– Берово– Струмица– Гевгели и към Калиманци. През октомври 1944 г. двата орляка атакуват вражеските позиции западно от Крива паланка и Брегалница.

5 въздушен полк

Формира се в Пловдив през 1937 г. , като бомбандировъчен орляк, който в 1940 се реорганизира в полк.

През 1937 г. орлякът получава първото си знаме. От ръцете на царя го приема капитан-летец Ив. Ст. Иванов, командир на 1- о бомбардировъчно ято и го предава на подофицер-летец Ив. Н. Шивачев, който става негов пръв знаменосец. През юни 1941 г. се формират две бойни ята – „Ураган” и „Жерав”, които са изпратени на летището в Кавала.

Полкът взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа. Бомбардира успешно вражески обекти: на 17 септември 1944 г. западно от Пирот и ж.п. линията Битоля-Прилеп; на 18 септември – района на Остри връх – Милин връх и хребетите източно от Крива паланка. „При обявяване на войната срещу Германия … полкът взе участие във военните действия на Балкана само с един бомбардировъчен орляк. През месец октомври с.г. /1944 г. б.а./ полкът формира всичките си военновременни поделения….войната за полка завърши на 2 декемврий с.г…”