Пехотни знамена

Военно на Н.В. училище

На 6 септември 1878 г., с първата издадена заповед на началника му капитан Н. Флейшер, започва неговата история. Първоначално е открито в гр. Пловдив, а на 26 ноември 1878 г. тържествено е осветено и открито в гр. София. В знак на особено благоволение първия български княз Александър І, на 30 август /именния ден на княза/ 1880 г. приема шефство над училището и към пагоните на юнкерите му се добавя корона. Първото си бойно знаме училището получава една година по-късно. Заради участието на юнкерите в преврата от 9 август 1886 г., в краткото време, в което княз Александър І се връща на престола, той разформирова училището, отнема шефството му и разпорежда знамето му да бъде изгорено. Малко по-късно през същия месец училището отново е възстановено, но без шефство и знаме. До 1925 г. Военното на Н.В. училище използва знаме с цветовете на националния трикольор, което няма качествата на бойно знаме. През април 1924 г., с царски указ училището е обявено за висше. В „…знак на признание за преданост, честна и вярна служба”, в деня на производството на 44-я му випуск, на 6 май 1925 г. цар Борис ІІІ дарява на училището второто му бойно знаме. На 6 май 1937 г., в тържествена обстановка Военното на Н.В. училище получава третото си бойно знаме, заедно с останалите части от софийския гарнизон.

1-и пехотен софийски полк

Полкът е формиран в София съгласно през 1884 г. от Софийска № 1, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 дружини. За полково знаме се приема знамето на първата дружина на полка. За да защити съединението на Княжество България с Източна Румелия полкът проявява истински героизъм-преминава придошлата река Марица и 1-а и 4-а дружини начело със знамето, при изключително тежки метеорологични условия, за 30 часа изминават пеша 86 км. и пристигат в столицата. Полкът участва в сражението при Сливница, атакува Моравската дивизия при с. Гургулят и я принуждава да се оттегли, участва в боевете за овладяването на Пирот.

Полкът развява победоносно знамето си в Балрканските войни. На 9 октомври 1912 г., когато започват срещните боеве между авангардите на двете страни 1-ва дружина на полка начело със знамето предприема атака и се изнася напред, като при с. Гечкенли е принудена да удържа натиска на 6 турски табора до пристигането на останалия състав на полка. В този бой загива командира на 15-а рота капитан Тодор Ночев. След кръвопролитните боеве при Селиолу и Гечкенли само пред фронта на 1-ва и 4-а дружини на полка турските части оставят 600 убити и 2000 ранени. 1-и пехотен софийски полк принася в жертва 197 офицери и войници, 195 са безследно изчезналите и 752 са ранените. От 16 до 18 октомври 1912 г. 1-и пехотен софийски полк участва в боевете при Люлебургаз – Бунархисар, в атаката на Чаталджа на 4 и 5 ноември с. г. на 5 март 1913 г. в боя при Кадъкьой - Елбасан. По време на тази война под бойното знаме загиват 366 офицери, подофицери и войници на полка. Във Втората Балканска война, на 24 юни 1913 г. полкът атакува сърбите и овладява височините Корбул, Пропашка рудина и Бубляк, а четири дни по – късно, с ръкопашен бой отбива атаката на сърбите на Пропашка рудина. На 12 юли 1913 г. полкът успешно атакува гърците при Церово.

През октомври 1915 г., още в началото на българското участие в Първата световна война, 1-и пехотен софийски полк овладява с атака на нож „Драганов връх” и води ожесточени боеве за овладяването на силно укрепената позиция „Дренова глава”. На 14 октомври подофицерът Станислав Гергинов победоносно развява знамето на превзетата позиция. В началото на ноември е осуетен и последния опит за съпротива на сърбите на „Радовачка чука”. През 1916 г. полкът, в състава на 3-а българска армия, настъпва в Добруджа, в посока на главния удар срещу петнадесетте форта на Тутраканската крепост. На 5 септември полкът с останалите части на 1-а и 4-а пехотни дивизии атакува форт № 8 под масирания огън на противника. В решителния момент редникът от 1-и пехотен софийски полк Стоян Терзийски се изправя и с : „ напред, братя, за свободата на Добруджа!”, полита напред увличайки със себе си останалите, след като прерязват телените заграждения, бойните му другари овладяват форта. В ожесточения бой Стоян Терзийски загива, а над форта се развява знамето на 1-и пехотен софийски полк. На следващия ден е овладяна втората укрепителна линия, с което Тутракан е изцяло в ръцете на българите. Пленени са 450 офицери 28 000 войници и голямо количество боеприпаси. През октомври полкът води ожесточени боеве при Расово -Меджидие и на 25 октомври той печели последната си победа в Добруджа с овладяването на „Черна вода”. В Добруджа полкът, под командването на полк. Георги Долапчиев записва едни от най славните си страници от историята. През 1917-1918 г. 1-и пехотен софийски полк е на македонския фронт. От 15 до 23 септември 1918 г., с продължителни боеве полкът отбива всички атаки на французите. Съгласно Солунското примирие между българското правителство и Съглашението 1-и пехотен Софийски полк на 2 октомври 1918 г. е оставен в заложничество на френското командване. Формирана е група от 9 човека със задача да спаси бойното знаме - капитан Любомир Кузупов, поручик Милан Златев, фелдфебелите Велко Иванов и Йордан Георгиев, ст. подофицерите Христо Коцев и Стойчо Апостолов, мл. подофицерите Димитър Матов и Иван Станишев и редник Владимир Теофанов. Тръгвайки те казвата на командира полк. Велизар Лазаров: „...Бройте три дни от тая вечер и на четвъртия ден бъдете сигурни, че ние със знамето ще сме в София. А при най лош случай нито ний, нито знамето няма да попаднем в чужди ръце.” Кап. Кузупов опасва знамето около кръста си и заедно с командата след 7 дневно уморително и опасно пътуване пристигат в София и предават знамето на допълващата дружина. Години по - късно Любомир Кузупов си спомня: „Живущите в Цариград българи, като прочели във весника за нашия подвиг, събрали пари, купили топове хасе и чрез тогавашния наш пълномощен министър в Цариград Колушев ни ги изпратиха и раздадоха. Това бе единствения дар и награда за нашия подвиг...” Полкът се завръща на 17 ноември 1918 г. от заложничество, посрещнат от спасеното си знаме на гарата в София. Знамето е наградено с Възпоменателен медал за Сръбско – българската война 1885 г.

През декември 1920 г. той се организира 1-ва пехотна софийска дружина. През 1928 г. от състава на 1-ва пехотна софийска и 1-ва жандармерийска дружина се формира отново в полк, но до 1938 г. продължава да носи явното име дружина. Той е сред първите, които получават нови бойни знамена през 1937 г. На 6 май, на площад „Александър Невски”, при изключително тържествена обстановка, по случай бойния празник на войската и празника на Храбростта лично царя връчва 19 нови знамена на частите от софийския гарнизон. Първото знаме на полка заема достойно мястото си в Знаменната зала на двореца. В заповедта за връчването на знамената се казва: ”Днес тия бойни знамена покрити с лаврите на победите...ще отнесем благоговейно в пантеона на българската прослава, за да бъдат запазени за вечни времена за назидание и вдъхновение на грядущите поколения.” От началото на 1941 г. до 22 септември 1941 г. е на прикриващия фронт в района на с. Левка. През май 1944 г. полкът отново е мобилизиран и заминава на прикриващия фронт в района между р. Арда и Марица. В заключителния етап на Втората световна война води боеве при Страцин, Крива паланка, Куманово.

2- и пехотен струмски полк

Полкът е формиран в Кюстендил през 1884 г. от състава на Кюстендилската № 2, Самоковската № 4 и Радомирската № 3 пеши дружини на Българската земска войска. Всички те имат свои знамена, а това на Кюстендилската № 2 пеша дружина става полково. Начело със знамената си дружините воюват в Сръбско-българската война. За участие в детронаторския преврат княз Александър І разформирова полка и разпорежда да бъде изгорено знамето му. На 2 септември 1886 г., в траурна обстановка в местността “Под кръсто” до Кюстендил, войниците от полка, облечени в парадна униформа с щатно оръжие се прощават със знамето си. Офицерският състав е разжалван, знамето е изгорено. Целият състав на полка е разпределен в други част. Този акт остава единствен в българската военна история.

От дружините на разформирования полк единствено знамето на Самоковска № 4 пеша дружина продължава бойния си път и след 1886 г. Това знаме е интересно и поради още един факт. То повтаря размерите и символиката на пехотни бойни знамена М1881, но е бродирано със златна и сребърна сърма, както щандартите на кавалерията. След специално разрешение от княз Александър І самоковци поръчват особено знаме на дружината си, което и до днес остава най-пищното и красиво пехотно знаме. През 1912 г. то е дадено на 28 пехотен стремски полк и заедно с него участва във всички войни за национално освобождение и обединение.

2-ри пехотен искърски полк

Полкът е формиран през 1889 г. в София и влиза в състава на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия. Гарнизонът му е в гр. Ловеч. Полкът получава знамето на 3-а дружина на 1-ви пехотен софийски полк, която влиза в състава му. Тази дружина е наследник та Орханийската № 5 дружина. В началото на Първата Балканска война, през октомври 1912 г. той воюва при Ереклер, Лозенград, Бунар Хисар, с. Серберлий, с. Орманлий. През ноември - при езерото Деркос и Чаталджа. Знаменосецът Деримишков развява знамето пред редиците на полка, начело с командира полк. Никола Крунев през цялата война. Във Втората Балканска война полкът води боеве при с. Ново корито, Княжавац и Букова глава. През Първата световна война полкът заедно със знамето си воюва при Криволак. На 23 ноември 1915 г. командирът на полка заповядва на знаменосеца Александър Цветков да развее знамето „...полкът под развятото знаме и звуците на националния химн „Шуми Марица” се понесе вихрено напред с вик „Ура” и в ръкопашен бой завладя позицията на 371 французки полк, който с бягство отстъпи по посока с. Горещница” От 30 ноември 1916 г. полкът е на позиции на левия бряг на р. Черна, воюва при позициите „Борови висоти”, „Търнава” и „Борец”. През ноември 1920 г. полкът се реорганизира във 2- а пехотна искърска дружина. През 1928 г. от нея и от 5-та допълваща част полкът се формира отново. С царска заповед № 2 от 5 юни 1937 г. той се преименува в 33- и пехотен свищовски полк. На 4 октомври 1937 г. знамето е изнесено и развято за сбогуване.

3-и пехотен бдински полк

Формиран е във Видин през 1884 г. от Ломпаланска № 7, Берковска № 9 и Свищовска № 15 пеши дружини. Полкът получава знамето на 7- а Ломпаланска дружина, дарено и на 30 август 1881 г. Начело със знамето участва в Сръбско-българската война, за която е наградено през 1891 г. с възпоменателния медал за нея. Полкът воюва в Балканските войни. В Първата световна война, на 1 октомври 1916 г., в сражение с английски войници при селата Долно и Горно Караджово загива знаменосецът Лападат Станков Ангелушев. След като полкът остава в заложничество, през октомври 1918 г., командирът на полка полк. Минчо Сотиров, заедно със знаменосеца подофицера Ангел Петров успяват да скрият и спасят знамето. За да го прикрият, командирът тържествено строява целия полк и церемониално изгаря знамето както е с калъфа, за да не попадне в чужди ръце. Никои от присъстващите не разбира, че в калъфа има дрехи, а знамето е скрито. В годините след Ньойския договор полкът преминава на дружинна организация. Формиран е отново през 1928 г., но до 1935 г. продължава да носи явното наименование „дружина”. Новото си бойно знаме получава на 3 октомври 1937 г.От ноември 1940 г. до януари 1941 г. е на Прикриващия фронт в района на Елхово. От април 1941 г. до юли 1942 г. е в Скопие и Крушевац. През септември 1944 г. участва в боевете при Кула.

4-ти пехотен плевенски полк

Формиран е в гр. Ловеч през октомври 1884 г. от Видинска № 10, Севлиевска №14 и Ловчанска № 13 пеши дружини. Всички те имат формени знамена М1881, дарени от княз Александър І на 30 август 1881 г. в София. В Сръбско-българската война 1885 г. полкът воюва при Сливница, Пирот и Ниш. „ В 1912-1913 г. то /знамето – б.а./ води полка по равните тракийски полета към вратите на Цариград, по пътя на Симеона Велики, а в 1915 г. след кратък мирен престой неговият победен блясък се понесе през Сърбия и Македония, за да спре твърдо като гранит при Дойран, където в продължение на 3 години бяха разбити всички напъни на коварния враг да нахлуе в родната земя.” Във връзка с реорганизацията на армията от 1 декември 1920 г. 4- и пехотен плевенски полк се преименува в 4-та пехотна плевенска дружина. През 1928 г. от състава на 4- а пехотна плевенска и 3-та пехотна жандармерийска дружина - Оряхово се формира отново 4-ти пехотен плевенски полк, който до 1935 г. продължава да носи явното наименование 4- а пехотна плевенска дружина. На 3 октомври 1937 г. в с. Паламарци, Поповско, по време на царските маневри полкът получава ново бойно знаме. От ръцете на царя го приема командирът полк. Г. Ганчев, който съпровождан от адютанта майор Пиперков го връчва на знаменосеца фелдфебел Г. Нетов. През 1941 г. полкът се мобилизира и дислоцира на югоизточната граница, а от юли 1942 г. е в състава на 1-ви български окупационен корпус. Участва в заключителния етап на Втората световна война в състава на 9-та пехотна плевенска дивизия.

5-ти пехотен дунавски полк

Формиран е в гр. Русе през 1884 г. от съществуващите Шуменска № 19, Русенска № 23 и Силистренска № 24 пеши дружини. Знамето на шуменската дружина става полково. Първите славни страници в историята си частта записва още в Сръбско-българската война, когато през ноември 1885 г. разпръства 11-и пехотен сръбски полк при Нишките височини. Полкът участва в Балканските и Първата световни войни. През 1920 г. полкът се реорганизира в дружина. През 1928 г. от неговия състав и от този на 14 русенска жандармерийска дружина отново се формира 5-ти пехотен дунавски полк. Знамето е връчено на полка на 3 октомври 1937 г. в с. Паламарци, Поповско. Приемайки го командирът на полка подп. Ганчев казва, че „... ще пазят честта на полка и новата светиня и ще употребят всички усилия, за да покрият с победни лаври новото полково знаме както сториха това техните бащи и деди.” Негов пръв знаменосец става фелдфебел Цветков. През 1941,1943,1944 години е на Прикриващия фронт. Участва в заключителния етап на Втората световна война в състава на 5-а пехотна дунавска дивизия при Царево село, Щип, Велес, Пехчево, Берово, вр. Буковик.

6-ти пехотен търновски полк

Формиран е в Търново през 1884 г. от Търновска № 17, Габровска № 18 и Еленска № 21 пеши дружини. За полково е определено знамето на Търновска № 17 пеша, което тя получава на 30 август 1881 г. Участва в Сръбско - българската бойна 1885 г. - в боевете при Драгоманския проход с атака „на нож“, в превземането на Цариброд, в кръвопролитните боеве за овладяване на височината Нешков връх срещу прегрупиралите се и укрепили се сръбски части. След възкачването си на престола княз Фердинанд І поема шефство над полка. На 20 януари 1912 г. под неговите дипли престолонаследника княз Борис полага клетва за встъпване в редовете на българската войска. Участва в Лозенградската настъпателна операция, в боевете при Гечкенли и Селиолу, при които българските части разбиват противника и го обръща в бягство. В Люлебургас-Бунархисарската операция 1- а софийска дивизия, част от която е полка подпомага 6- а бдинска дивизия и превзема Люлебургас. През Втората Балканска война воюва в състава на Трета армия в басейна на Нишава. В Първата световна война, като част от 1- а дивизия на Първа армия участва в Моравската настъпателна операция и в Косовската операция, в овладяването на Пирот, Лесковъц и др. В началото на 1916 г. полкът вече е на румънската граница и участва в овладяването на Тутраканската крепост, в сраженията с румънско-руските войски при Кубадин. Като част от 1- а пехотна софийска дивизия извършва решителния пробив на Кубадинската позиция на 20 и 21 октомври 1916 г., на места отхвърляйки руските войски и с удар "на нож". В боевете при Черна вода полкът пленява румънско знаме. В края на ноември 1916 г. участва в Букурущкото настъпление и преследването на румънските и руски части до река Серет. На 9 декември 1916 г. части на полка преминават в тържествен марш на победата през превзетия от съюзническите армии три дни по-рано Букурещ. През април 1917 г. полкът е прехвърлен на западния участък на Южния фронт, където остава до пробива при Добро поле и подписването на Солунското примирие от 29 септември 1918 г. По силата на примирието всички български военнослужещи, които в момента на подписването се намират на запад от Скопския меридиан, са обявени за заложници. За да не поподне полковото знаме във вражески ръце се формира команда от офицери и подофицери за спасяване и връщането му в родината – кап. Христо Арабав, поручиците Цв. Денчев, Лазар Ханджиев, Отон Барбар, подофицерите Величко Латев, Атанас Стефанов, Димитър Глухчев и конния ординарец Владимир Кентов.

През 1920 г. полкът се реорганизира в дружина със същото име. През 1928 г. от нея и 2-ра жандармерийска дружина той се формира отново. На 28 октомври 1934 г. знамето присъства при освещаването на възпоменателните плочи на 1-ви и 6-ти пехотни полкове в София. През 1941 г. и 1944 г. е на Прикриващия фронт в района на Свиленград. В заключителния етап на Втората световна война, в състава на 1- а пехотна софийска дивизия воюва при Стражин, Страцин, р. Пчиня, Скопие.

През 1891 г. знамето е наградено с Възпоменателен медал за Сръбско-българската война 1885 г. и с Почетния знак „За 10 годишна отлична служба”, а през 1920 г. с І степен на войнишкия знак на военния орден „За храброст” за пленяването на румънското знаме. Знамето е сред първите четири полка, които са наградени с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г. На спасителите на знамето е връчен „Знак за спасяване на знаме”.

7-ми пехотен преславски полк

Формиран е в Шумен през 1884 г. от състава на Врачанска № 8, Орханийска № 11 и Разградска № 22 пеши дружини и приема за полково знамето на врачанската дружина. Това знаме дружината получава на 30 август 1881 г. През Сръбско-българската война полкът, под командването на кап. Вичо Диков взема участие в боевете при Сливница и Пирот. След реорганизацията на българската армия през 1891 г. той влиза в състава на новосформираната 4- а пехотна преславска дивизия. В Първата Балканска война води боеви при Гечкенли, Селиолу и Ескиполос, Караагач, Одрин и Чаталджа. При Люлебургаз, през октомври 1912 г. под полковото знаме загива знаменосецът. Поелият го редник Иван Цанев също загива и знамето се озовава в ръцете на полковия ковчежник подпор. Велчо Байчев. През Втората Балканска война, под командването на полк. Асен Николов полкът е на гръцкия фронт. В Първата световна война като част от Трета армия участва в превземането на Тутраканската крепост. След войната, през 1920 г. полкът се реорганизира в 7-ма пехотна преславска дружина. През 1928 г. от нейния състав и от 15 жандармерийска дружина се формира отново 7-ми пехотен преславски полк. На 3 октомври 1937 г. на полка тържествено е връчено ново бойно знаме. Поемайки го от ръцете на царя, командирът полк. Георги Липовански го предава на знаменосеца фелдфебел Драгоев. През 1941-1942 г. и през 1944 г. полкът е на Прикриващия фронт. В заключителния етап на Втората световна война, в състава на 4-а пехотна преславска дивизия, той воюва при Равна Дубрава, Подуево, Ястребац, Ниш, Косово поле.

8-ми пехотен приморски полк

Формиран е през 1884 г от състава на Раховска № 12, Провадийска № 16 и Варненска № 20 пеши дружини. Знамето на раховската дружина, връчено и 30 август 1881 г., става полково. В Сръбско-българската война взема участие в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. В Първата Балканска война, под командването на полк. П. Киселов полкът се сражава в състава на 2- а бригада от 4- а преславска дивизия и се прославя при Лозенград и Селиолу. В Първата световна война той е част от Варненски укрепен пункт. На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът влиза в Добрич. На следващия ден румънските части, подсилени с руски контраатакуват. В тежките боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. българската победа е извоювана с цената на 160 убити, безследно изчезнали и починали от раните си войници и подофицери и 4 офицери от полка. Ранените са 386. В края на войната полкът е на Южния фронт. Още преди подписването на примирието през 1918 г. се формира команда, която връща знамето в България на 19 септември. В нея са включени фелдф. Иван Чернев, старши подоф. Христо Николов, ефрейторите Димитър Желязков, Антон Курдов и редника Васил Янев. След Ньойския договор полкът се реорганизира в дружина. От нейния състав и от 16-та варненска жандармерийска дружина през 1928 г. отново се формира 8-ми пехотен приморски полк. Новото си знаме получава на 3 октомври 1937 г. в с. Паламарца, Поповско. Полкът е сред частите, които влизат в Южна Добруджа след нейното възвръщане в българските граници през 1940 г. От октомври 1940 г. до юни 1941 г. той е на Прикриващия фронт. След изтеглянето си от южната граница е включен в състава на Варненската отбрана. В заключителния етап на Втората световна война, в състава на 4-та пехотна преславска дивизия воюва в Нишката и Косовската операции. През декември 1944 г. полкът приключва участието си във войната.

Знамето е наградено с Възпоменателен медал за Сръбско-българската война 1885 г. /1891 г./ и с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г., а на спасителите му е връчен „Знак за спасяване на знаме”.

9-ти пехотен пловдивски полк

Формиран е през 1885 г. в Пловдив. Първото си бойно знаме получава на 31 август 1886 г. През 1892 г. става част от 2- а пехотна тракийска дивизия. В Първата Балканска война полкът, като част от Родопския отряд участва в обкръжаването и пленяването на корпуса на Явер паша. През Втората Балканска война участва в боевете при Серка плранина, Верила и Градец, Криволк, Бояз тепе, в. Занога, в. Кавица. През Първата световна война полкът влиза в състава на Втора армия и воюва при Велес, Щип, Куманово, отбранява участъка между долините на реките Струма и Места. През 1916 г. той е на Южния фронт при в. Дуб и Дойранското езеро. Полкът е сред частите, които успяват да пренесат към родината знамето си още преди примирието. След войната полкът се реорганизира в дружина. През 1928 г. се връща към полкова организицияот На 12 юни 1938 г. на тържествен парад в Пловдив са връчени 7 нови бойни знамена, едно от които е на 9-и пехотен пловдивски полк. През 1943 и 1944 г. полкът е на Прикриващия фронт. През 1944 г. влиза в състава на Първа армия и участва в Страцинско-Кумановската операция. Сражава се при Крива паланка, Девебаир, Страцин, Стражин, Куманово.

10- и пехотен родопски полк

Формиран е през 1885 г. в Хасково и получава знамето на 10-а севлиевска дружина, подарено и от женско дружество „Искра”. На 31 август 1886 г. заедно с останалите южнобългарски полкове бойно знаме получава и 10- и пехотен родопски полк. От 1903 г. влиза в състава на 1- а бригада на 8- а пехотна тунджанска дивизия. В Първата Балканска война взема участие в боевете за овладяване на височината Курт-Кале и е част от източния сектор при превземането на одринската крепост. В Първата световна война, като част от Втора армия участва в Овчиполската настъпателна операция, с която е прекъсната връзката на Сърбия с Антантата. Организационните промени в армията през 1920 г. засягат и този полк и той се превръща в 10-а пехотна дружина. От нея и от 9-та мастанлийска дружина през 1928 г. се формира отново 10-ти пехотен родопски полк. През 1941 г. полкът е мобилизиран и се установява в района на Гюмюрджина и Дедеагач, през 1942 г. е на Прикриващия фронт, а от месец ноември 1943 г. влиза в състава на 2-и български окупационен корпус. В състава на 10-а пехотна родопска дивизия полкът взема участие в заключителния етап на Втората световна война.

11-и пехотен сливенски полк

Формиран е в гр.Сливен през 1885 г., влиза в състава на 6-а пеша бригада.
В Първата балканска война полкът воюва при Бунар Хисар, при атаката на Чаталджа, при селата Лазаркьой и езерото Деркос. Във Втората балканска война води боеве при Драгиево, Топлик и Криволак. В Първата световна война воюва на граничната линия при поста Равна ливада., при Киселица, Страцинската позиция, при Качаник, при позициите Стягово и Доган, при Превала Ходжа балкан, селата Церница, Върбишница, Селча, Битиня, при завладяването на гр. Призрен. През 1916 г. води боеве при „Еровете”. През 1917 г. полкът е на позиции при Ковил, Кукуруз, Мимова поляна, връх Зора от Доброполския участък. През 1918 г. воюва отново при Ковил, при с. Порой, вр. Зора, Прашник, при Ерма, Блатец, при Кавадарското плато, с. Барово, Бесовица, Демир Капия и при Бели камък.

През 1920 г. се реорганизира в дружина. През 1928 г. от 11-а пехотна сливенска дружина и 3-а допълваща част се формира отново 11-и пехотен сливенски полк, който до 1938 г. продължава да носи явното наименование дружина. През 1941-1942 г. е на Прикриващия фронт.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 3-та пехотна балканска дивизия . Воюва при Дравачехи, Дравасоболч, Драваполконя, Гордиша, форсира р. Мур.

12-ти пехотен балкански полк

Формиран е през 1885 г. На 9 септември 1886 г. полкът получава първото си бойно знаме.
През Балканската война през ноември 1912 г. полкът воюва при селата Юруш, Папаз тепе, Картал тепе, долината на р. Арда. Участва в овладяването на Одринската крепост. През Втората Балканска война воюва при гр. Щип и вр. Повиен. В началото на Първата световна война, в 1915 г. води боеве при вр. Китка, Русовати камък, Коритска глава, с. Петруша, при преминаването на р. Тимок, Мали извор, гр. Княжевац, при Влашкото поле, Скемен, Вуин гроб, Яма планина, Могорче. През 1916 г. воюва при Крушоград, Вощарени, вр. Малка и Голяма висина, Забърдинските височини и позициите източно от Кенали. През 1917 г. воюва в района на с. Снегово /Битолско/ и се установява на позиция от устието на р. Места до гр. Порто-Лагос, а от октомври 1917 г. до октомври 1918 г. е на позиции източно от гр. Серес.

От 1 декември 1920 г. полкът се разформира. От него се формира 12-а балканска дружина, която влиза в състава на 8-и пехотен беломорски полк. От 12-и пехотна балканска и 10- а жандармерийска дружина през 1928 г. се формира отново 12-и пехотен балкански полк, който до 1938 г. продължава да носи явното наименование 12-а пехотна балканска дружина. Новото си знаме полкът получава на 3 октомври 1937 г. През 1941-1942 г. полкът е на южната граница на България. Участва в заключителния етап на Втората световна война в Хърватско, Унгария, Словения, Австрия. Полкът заедно със знамето си участва в парада по случай Деня на храбростта - 6 май 1945 г. в Надканижа и в парада на представителните части от Първа българска армия в София на 17 юни 1945 г.

13-ти пехотен рилски полк

Формиран е през 1886 г. от състава на разформирования 2-ри пеши струмски полк. На 19 октомври 1891 г. княз Фердинанд І дарява формени знамена на две от дружините.

През Първата Балканската война 13-ти пехотен рилски полк воюва при Кочане, Струмица и Булаир. През Втората Балканска война води боеве при с. Тахон, с. Райчани, при с. Гърляно-Калиманско поле. В началото на Първата световна война, в 1915 г. воюва при височините Проклетия, Модрика и Крива фея, с. Сливница, Островец и Боровик, при р. Елешница, вр. Курина чука, в приморските боеве при Дупляне, Дикова Голяма глава, при Търникевци и Гевгели. През 1916 г. воюва Ени Кьой- Караджово, а през 1918 г. - при Баракли Джумая.

През 1921 г. полкът се реформира в дружина и формира отново полкова организация през 1928 г. Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа състава на 11-та пехотна дивизия, в боевете при Страцин, Куманово, реките Пчиня и Драва.

Знамето на 1-а дружина на 13-и пехотен рилски полк е наградено от княз Фердинанд с Възпоменателен медал „За възшествието на княз Фердинанд І” .

14-ти пехотен македонски полк

Формиран е в Радомир през януари 1889 г. от 2-ра и 3-а дружини на 13-и пехотен рилски полк. На 19 октомври 1891 г. княз Фердинанд І дарява формени знамена на две от дружините. В Първата Балканска война преминава турската граница при поста Дамянци и завзема Царево село, Станимир, Кочане, вр. Керезли и Градец и участва в овладяването на Редовине. Във Втората Балканска война водейки боеве при Райчани, с. Лепопелци, с. Върбица, с. Доленци, с. Каменица, вис. Лишка махала, Габрово. През Първата световна война, в 1915 г. участва в овладяване на Калиманското поле и Чеган планина, височините при станция Удово, с. Пирава, Терзели, Калково, боевете при селата Каяли, Мемишли и Орманлий, Злешево, Висок камък и Фурка. През 1916 г. воюва при Ени-кьой и Горно Караджово, през 1917 г. - при Баракли Джумая и през 1918 г. при селата Конопище, Долно Башево и Чемерско.

В периода 1920-1928 г. полкът съществува като дружина. През 1928 г. отново да се формира като полк. Макар и в изработените през 1937 г. да има предвидено знаме за полка, до януари 1944 г. то все още не е връчено.

След влизането на страната ни във Втората световна война, още през април 1941 г. полкът заминава за гр. Струмица, където остава до юни 1942 г., след което до април 1943 г. е в Прокупле. От април до септември 1944 г. е на Халкидическия полуостров. Полкът взема участие в заключителната фаза на Втората световна война в Европа в боевете при Ново Комаряне, Байково, Червените сипеи.

Знамето на полка е наградено с Възпоменателни медали за войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

15-и пехотен ломски полк

Формиран е във Видин през 1889 г. от 2-ра и 3-та дружини на 3-и пехотен бдински полк. Получава знамето на Берковска № 9 пеша дружина, връчено и на 30 август 1881 г. Дружината, като част от 3-ти пехотен бдински полк участва в Сръбско-българската война – в боевете при Туряковци, Мека Црев, при заемането на Три уши, Пирот, Гнилен. Под развятото си знаме 15-и пехотен ломски полк участва в Балканските войни в боевете при Люле-Бургас, Тюрк Бей, Татар – кьой, Умурча, при атаката на чаталджанската позиция, височините при с. Езедин, селата Ялос и Кули - Бургаз. Във Втората Балканска война воюва при с. Долна махала, вис. Хисар, в района западно от р. Вардар, езерото Дусердус, на изток от Дойранското езеро, в боевете при селата Будинарци и Умляно, вр. Баяз – тепе, вр. Руен, с. Панчарево и при р. Кузлу дере.

През 1915 г., в началото на Първата световна война участва в боевете при Стайково бърдо, височините при Планиница, Буково, Върбовец. През 1916 г. воюва при с. Лажец и вр. Острец, през 1917 г. - в боевете при Червената стена, където е убит командирът на полка полк. Стефан Илиев. Неговото място заема полковник Васил Шишков. След Солунското примирие от 29 септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Полк. В. Шишков организира спасяването на знамето. През нощта на 3 срещу 4 октомври 1918 г. той, заедно с подполк. Христо Младенов скриват знамето в сандъче и го заравят. За да заблудят французите извършват демонстративно изгаряне. В калъфа, обаче няма знаме. На 4 октомври 1918 г. полкът се сдава на французите в гр. Скопие. След дълго укриване на знамето, извършено от кап. Петко Капитанов, пор. Страхил Митев и фелдф. Доно Велков на 6 февруари 1919 г. го предават на полк. Йосиф Петров. Той, използвайки това, че е свръзка при Френското главно командване в Солун успява да го предаде на началник щаба на 10 дивизия в гр. Гюмюрджина полк. Вълков. Последният предава знамето във Министерство на войната.

Макар и в изработените през 1937 г. да има предвидено знаме за полка, до януари 1944 г. то все още не е връчено. През 1941-1942 г. и 1944 г. полкът е на гарнизон в Битоля, Крушевац и Бяла паланка. Участва в първия етап на заключителния период на Втората световна война в Европа като част от 6- а пехотна бдинска дивизия и воюва в Стражевац, Бяла вода, Куршумли.

Знамето е наградено с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г., а спасителите му „Знак за спасяване на знаме”. Също така е наградено с Възпоменателните медали за войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

16-и пехотен ловчански полк

Формиран е през 1889 г. от 2-ра и 3-та дружини на 4-ти пехотен плевенски полк.

Воюва в Първата балканска война при с. Кайпа и при Люле Бургас. Във Втората балканска война води боеве при с. Клепе, с. Лахана, при р. Струма, с. Ветрен , при Рупелското дефиле, при Ченге Калеси, при връх Руен, при с. Горна Струмица. В Първата световна война полкът воюва през 1915 г. при върховете Градище, Мучи- баба, при кота 834 , Збежище, Видлич планина, при масива Турско ливаде, Ново село и Въргодинци. През 1916 г. воюва при гр. Добрич, Теке дереси, при с. Кокараджа, с. Первели, при с. Хаджидюлюк-Кюстенджа. През 1917 г. и 1918 г. полкът води битки на Серетския фронт. Разформирова се на 10 септември 1919 г., като съставът му се предава към 1-ви пехотен софийски полк.

17-и пехотен доростолски полк

Формиран е в Русе на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 5-и пехотен дунавски полк.

В Първата балканска война участва в боевете при Дервишка могила, при овладяването на Одринската крепост при северозападния сектор при с. Возган и в североизточния сектор при с. Акбунар и Хаджикьой, при атаката на Чаталджанската позиция, при височините източно от с. Кестеник, при селата Калфакьой и Акалан.

Във Втората балканска война полкът воюва със сърбите при Габровница и постовете Бяла вода, Червен град, Равен кладенец, при върховете Бука и Гърков дял, при Кадъбоаз. Полкът воюва с гърците при Горна Джумая и Кресненското дефиле.

В Първата световна война през 1915 г. полкът води битки за височините Леско, Тупанар и Бабин зъб, при Дренова глава, Преконожка пещера, при Малка грамада, при Червена бара, ри кота 287, при височините при р. Ветреница, при с. Бойник, Лалиновац, при с. Редко-цер, при Кисела вода, кота 972, при Лисиница. През 1917 г. участва в боевете за укрепената позиция на Дойран. През 1918 г. полкът води боеве при позицията на Дойран, в отстъпителните боеве по посока на селата Гючели, Костурно, Мешли, Орманли, Пиперово и Гарван планина.

Полкът е разформирован през февруари 1919 г. , до август 1920 г. функционира като Ликвидационен щаб.

18-и пехотен етърски полк

Формиран е във Велико Търново от 2-та и 3-та дружини на 6-и пехотен търновски полк.

Участва в Първата балканска война в боевете при Бунар Хисар, Тузакли, Соуджак дере, Карагач дере и Дуванджа, при Софас и Тарфа. Във Втората балканска война полкът воюва при Дъсчен кладенец, при върховете Тумба, Църни връх и Чука, при Милевска планина, Остринка, при Царица, при Плочо, при Бубреджик, при Чука, при Кървав камък, при Цветков гроб, при Панчин гроб, при махала Марчева, при Стрешер, при Костин рид, при Бобик, при Арнаутски преслап.

В Първата световна война през 1915 г. полкът води битки на хребета между селата Думоровци, Ново село, Рогочица, Дреновец, при Раяновци, при Божевци, при Ново бърдо, при Бостан, при височините североизточно от с. Пърджево. През 1916 г. воюва при кота 321 южно от с. Горничет, през 1917 г. с французите на позициите южно от с. Горничет. През 1918 г. полкът участва в патрулните нападения на връх Остра чука. През септември 1918 г. полкът участва в ариергардните боеве при Демир Капия, Оризари, Дренов Чифлик.

От 1920 г. се реорганизира в 18-а пехотна етърска дружина влизаща в състава на 5-ти пехотен дунавски полк.

През 1941, 1943-1944 г. полкът е на Прикриващия фронт.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 3-а пехотна балканска дивизия.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 5-а пехотна дунавска дивизия. Воюва при завладяването на масива Буковик, принуждава противникът да напусне Калиманското плато, Кочани и в боевете при хребета Карагутица.

19 –ти пехотен шуменски полк

Формиран е през март 1889 г. в гр. Шумен от 2-ра и 3-та дружина на 7-и пеши преславски полк. Тези дружини са наследници на Разградска № 22 и Орханийската № 11 пеши дружини и имат знамена, дарени им от княз Александър І на 30 август 1881 г. С тях те участват в Сръбско българската война. За полково знаме 19- ти пехотен шуменски полк приема знамето на Разградската № 22 пеша дружина.

В Първата Балканска война води боеве при Карагач, Бунар Хисар и Чонгора, Ески полос и с. Петра, Люлебургаз и Чаталджа. В боевете при Люлебургаз знаменосецът е ранен, знамето поема полковия ключар. След като и той е ранен, трети войник взема полковата светиня и загива под нейните дипли. Но то продължава да се развява, носено от младши подофицера Христо Желев. Във Втората балканска война взема участие в боевете при с. Равна нива, Гюешево, в боевете при Мала Царцория, вр. Китка, вр. Голям, в атаката на Редки буки.

В Първата световна война, през 1916 г. полкът е на Добруджанския фронт - в боя за овладяването на Тутракан. През 1917 г. воюва при с. Тюрк кьой, източно от с. Сарсайо, при с. Мачин. От октомври с.г. е на Македонския фронт. През септември 1918 г., при атаката на Азаплар –Девенджикьой загива командира на полка полк. Антон Дяков. След сключеното примирие полка остава в заложничество. Командирът, полк. Марин Куцаров организира спасяването на знамето.

Във връзка с реорганизацията на армията от декември 1920 г. полкът минава на дружинна организация, а през 1928 г. – отново на полкова. На 3 октомври 1937 г. той получава новото си бойно знаме. Командирът му подполк. Димитров приема знамето от ръцете на царя и го предава на знаменосеца фелдф. Чифликчиев.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 4-а пехотна преславска дивизия.

Знамето е наградено с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г., а спасителите му „Знак за спасяване на знаме”.

20-и пехотен добруджански полк

Формиран е на основание указ № 11/1889 г. от 2-та и 3-а дружини на 8-и пехотен приморски полк. От 1897 г. е на гарнизон в Разград, а от 1904 г. е премесен на гарнизон във Велико Търново.

Полкът участва в Първата балканска война в боевете при Алмаклар, Бунар хисар, Чаталджанската позиция, Софас тарфа и Орманлий. Във Втората балканска война води боеве при кота 582, югоизточно от с. Извор, по източните склонове на Милевска планина, Любатска чука, връх Близнак, Дукатска чука, Дукат.

В Първата световна война през 1915 г. полкът води битки по десния бряг на р. Морава, при с. Долни Кормен, Гиленските позиции, Горно и Долно Роботове, Одоровци и Петрова, воюва по линията Божевци-Морава, в боя при Мокреш-Търникевци, при с. Турино, Гевгели. През 1917 г. воюва за завладяване на кота 204 /Скалата/, при връх Камата, през 1918 г. на Сеховската позиция, при с. Гърляно.

На 12 септември 1919 г. се разформирова.

21-ви пехотен средногорски полк

Формиран е в Пловдив през 1889 г. от трета и четвърта дружина на 9-ти пехотен пловдивски полк. За полково знаме е определено знамето на 3- а, която е наследник на Татарпазарджишката № 3 пеша дружина. То и е връчено от княз Александър І на 17 август 1886 г. От 1892 г. 21-и пехотен средногорски полк е дислоциран в Станимака.

Полкът участва в Първата Балканска война в боевете за овладяване на Пашмакли, Райково и с. Читак, в боевете в района р. Арда - с. Аламидере - Голям Палас. Когато командването на Родопския отряд, в който влиза полка, нарежда на командира на полка полк. Владимир Серафимов полкът да отсъпи поради настъпление на турските сили, той отказва да изпълни заповедта: „ Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител...” При с. Алмидере /дн. Полковник Серафимово/ на връх Средногорец, известен като Родопската Шипка, турците предприемат пет неуспешни атаки. На 5 ноември полкът настъпва, овладява ж. п. станцията Буг и прекъсва връзката между Тракийския и Македонския оперативен театър. Във Втората Балканска война воюва при Серка планина, Пепелище, Криволак, с. Махоба, в боевете при Калиманското поле.

През 1916 г., в Първата световна война участва в боевете при Еровете, с. Грунище, Иван, по десния бряг на р. Черна, при Зовик и Рапеш. През 1917 г. отбранява позицията от вр. Оглед до с. Стревина. През септември и октомври 1918 г. воюва при с. Полчище, с Радибол, с. Троянци, р. Вардар, с. Татарли, с. Сопот, с. Малено, с. Аладинци и с. Гьозмел.

От 1 декември 1920 г. полкът се реорганизира в 21-ва пехотна средногорска дружина. През 1928 г. се връща към полкова организация. През 1941 г. и 1943 г. полкът е на югоизточната граница. След септември 1944 г. взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа, в състава на 2-ра пехотна дивизия.

22-ри пехотен тракийски полк

Формиран е на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 10-и пехотен родопски полк. От септември 1891 г. е на гарнизон в Татар Пазарджик.

Полкът участва в Първата балканска война в боевете при с. Трабатовище,Берово, източно от Демир Хисар, Булаир. Във Втората балканска война води боеве при Злетовска река , р. Брегалница от връх 650 до Безиково, при Калиманската позиция при Гърляно.

Участва в Първата световна война през 1915 г. в боевете при Калиманското поле, Соничка глава и Плеслаб планина. В началото на ноември воюва срещу французите югозападно от с. Мирзен, с. Безевище и със сърбите при Соничка глава. Преследва френските войски по посока Петрово-Серменин, Горничет. През 1916 г. воюва с французите и англичаните при мостовете Орляк и Комариян в долината на р. Струма, при Горно и Долно Караджово.

От ноември 1920 г. се преформира в дружина. През 1928 г. се формира отново 22-ри пехотен тракийски полк, който до 1938 г. носи явното наименование дружина.

През 1941, 1943-1944 г. полкът е на Прикриващия фронт.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 7-та пехотна рилска дивизия. Участва в боевете при Струмица.

23-и пехотен шипченски полк

Формиран е в Казанлък на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 12-ти пехотен балкански полк.

Полкът участва в Първата балканска война в блокадата на Одрин, в боевете при Мусу бейли, Демиранлий, Баалар, Сарт, Маслака и Солунжирар, Айджиолу, Айвас Баба. Във Втората балканска война води боеве за преминаване на десния бряг на р. Брегалница., при Дегермен чифлик, Чардакли, при Осоговската планина, при Сива кобила, Чука, Ждрапаница и Балтаджиница.

В Първата световна война през 1915 г. воюва при връх Китка, с. Търновац, с. Равна, с. Вина, с. Орешац, с. Шуман, Топла и Сако –Баня и гребена Лясковик, с. Ботум. През 1916 г. воюва при с. Звезда, Мала Нидже планина, с. Върбени, при Кенали. През 1917 г. води боеве на позицията по гребена жно от с. Рещани/северно от Битоля/. През 1918 г. до края на войната полкът е на Беломорския фронт источно от гр. Серес.

През 1919 г. се разформирова, от съставът му се формира 3-та дружина на 12-ти пехотен балкански полк. През 1928 г. се формира отново отново 23-ти пехотен шипченски полк, до 1937 г. носи явното наименование друина. На 5 юни 1937 г. се преименува на 30-ти пехотен шейновски полк.

През юни 1939 г. се формира отново 23-ти пехотен шипченски полк. През 1941 г.и 1942 г. се мобилизира отново и заминава на югоизточната граница. През октомври 1944 г. заминава на Прикриващия фронт. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 8-та пехотна дивизия. Полкът взима активно участие в Мурската операция, воюва при укрепената линия “Маргит”.

24-ти пехотен черноморски полк

Формиран е в гр. Бургас на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 11-ти пехотен сливенски полк.

Полкът в Първата балканска война воюва при с. Константиново, с. Елеклер, при Лозенград, с. Пурлия, Соуджак дере и Бунар хисар, при Чаталджанската позиция, с. Лазаркьой, при атаката на Одринската крепост, Кум дере и Мезар тепе. Във Втората балканска война води боеве при с. Долни Балван-с. Серчиево, при царските височини и Доленските височини.

Участва в Първата световна война през 1915 г. в боевете при височината Киселица, позицията при Страцин, при р. Тиня, при гр. Скопие, Белограц. През 1916 г. воюва на позициите при връх Рупите, Червена вода, Преслап, връх Борис, с. Сборско, Биюк Таш и Димова поляна. През 1917 г. полкът е на същите позиции. През 1918 г. воюва при р. Порой, р. Котер, участва в отстъпителните ариергардни боеве по посока на Михайлова поляна-Конопище, Кавадарско плато, Демир Капия и Беласица.

През 1919 г. полкът се разформирова, като съставът му се превежда към 11-ти пехотен сливенски полк. През юни 1928 г. се формира отново 24-ти пехотен черноморски полк. До 1934 г. продължава да носи явното наименование 39-та пехотна солунска дружина. През 1941 г. полкът е на югоизточната граница. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 3-та пехотна балканска дивизия. Участва в боевете при Дравасоболч и Гордиша. При боевете при Долни Михоляц, с. Масловина, с. Вилево, където загива редник Никола Янев награден с 4 ордена за храброст.

25-и пехотен драгомански полк

Формиран е през 1903 г. от състава на 1-и пехотен резервен полкът. Гарнизонът му е в гр. Брезник. На 2 октомври 1912 г. на полка е връчено знамето на бившата Орханийска № 5 пеша дружина, преименувана през август 1879 г. в Тетевенска № 5 пеша дружина. Връчвайки го на командира на полка полк. Йордан Диналов, полк. Васил Петев, пожелава: „..да лети под него за величави победи..”

В Първата Балканска война полкът воюва при Кара Исуф, Люлебургас, при Кадъ кьойските позиции, срещу могилите Арап тепе и ст. Силиврия. „...При сигнала атака и при вида на развятото заме частите от първа дружина се понасят стремително напред с викове „Ура” и „На нож”, които се подемат от цялата бойна линия.” Във Втората Балканска война участва в боевете при Лахана, Демир Хисар, Ченгене калеси, Руен -Куматинци, при Сушица-Видрен, при Крастав връх.

В Първата световна война, през 1915 г. воюват при атаката на вр. Джурова глава, Вража глава, Родина Чука, и хребета Сланиница, при Кошутица, вр. Черта, Турско Ливаде, при Бяла паланка-Врагудинац, при Лесковац, Камениста чука – Кремен -Прекопелинци, при с. Бувци, Тупалски Вис, Караул Свирачки. През 1916 г. полкът води боеве във Влашко, при Кубадин. След Солунското примирие от 29 септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдф. Йордан Витанов /остава знаменосец до 1926 г./ и на кап. Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го крият, заедно с касата на полка дванадесет денонощия и го предадат на допълнителната дружина на подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща се в България на 12 декември 1918 г.

През 1920 г. във връзка с клаузите на Ньойския договор полкът се реорганизира в дружина, а в 1928 г. отново формира полкова организация. На 6 май 1937 г. на площад Александър Невски в гр. София царят връчва ново знаме и на 25-и пехотен драгомански полк. На 9 май 1937 г. знамето е занесено в Сливница, където тържествено е прието от командира на дивизията ген. м-р Лукаш. През 1943 г. полкът е на южната, а от юни 1944 г. е на западната граница. Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия и води боеве при Бояново.

Знамето на 25 –ти пехотен полк е наградено с Военен орден “За храброст” ІІІ ст.

За спасяване на знамето кап. Атанас Веселинов е награден с Военен орден “За храброст” ІV ст, а войниците участвали в спасяването са наградени с няколко метра хасе.

26-и пехотен пернишки полк

Формиран е през 1900 г. в гр. Радомир в състав от четири пехотни и една погранични роти с наименованието 2-ри пехотен резервен полк. На основание указ № 84/1903 г. се преименува в 26-ти пехотен пернишки полк.

Полкът участва в Първата балканска война в боевете при връх Црънковец и западните склонове на Големчево и Оризари /Кочанско/, охрана на Булаирската позиция в участъка от Сериан тепе източно от морето. Във Втората балканска война води боеве със сърбите при Дренък, Пестримино, Истри баня, при Гърленската позиция.

В Първата световна война през 1915 г. полкът води боеве при височината Букова глава, Панчин гроб, Власинските ханове, Шоин рид, Кушлин гръб и Върло Присое, с.Бунуша, с. Сапар, с. Себинце, с. Добротин, гара Липлян. През 1916 г. воюва при форсирането на Рупелското дефиле и настъплението по долината на р. Струма, по линията Баракли Джумая-Просеник. През 1917 г. полкът е на позиция в долината на р. Струма. През 1918 г. воюва при с. Копрю и с. Просеник в долината на р. Струма.

На 10 септември 1919 полкът се разформирова, от съставът му се формира 3-та дружина на 13-ти пехотен рилски полк. На 11 октомври 1939 г. се формира отново в гр. Кюстендил. Полкът е разформирован на 17 ноември 1939 г.

Знаме на 27-ми пехотен чепински полк

Формиран е през 1903 г. от състава на 3-и пехотен резервен полк и си установява на гарнизон в гр. Татар Пазарджик, като влиза в състава на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.

Едва след обявяване на Балканската война полкът получава знаме, което му е връчено на 30 септември 1912 г. Полкът е сред първите, които навлизат в турска територия на 4 срещу 5 октомри 1912 г. в посока – долината на р. Луковица - Св. Петка, - Аврамови колиби, за завладяването на Мехомия /Разлог/. Води бойни действия около Драма, Скеча, Гюмюрджина. Във Втората Балканска война води боеви при ст. Удово, Криволак и вр. Занога.

През Първата световна война, през 1915 г. полкът воюва при селата Плавуш и Фурка, през 1916 г.-1917 г. е на позиция при Дойран, Кала тепеси. През 1918 г. води боеве по левия бряг на р. Черна, при с. Добромир-Влаклар-Паралево. След пробива при Добро поле полкът отстъпва като ариергард на 2-ра тракийска дивизия. След Солунското примирие от 29 септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Една смела група войни, с риск за живота си връща знамето в България. На 24 май 1919 г., войниците от полка още не са се прибрали от заложничество, а младите войници полагат своята тържествена клетва под диплите на спасеното бойно знаме.

От декември 1920 г. полкът е в дружинен състав. Формира се отново през 1928 г.

Новото си знаме получава на 12 юни 1938 г. в гр. Пловдив, на площад “Гладно поле” от цар Борис ІІІ, в присъствието на министъра на войната ген. Теодосий Даскалов. Знамето е поето от командира на полка подп. Новаков.

Полкът е изпратен на Прикриващия фронт от 1940 г. до 1943 г. През 1944 г. е в състава на Първа армия. Участва в Страцинско-Кумановската операция, сражава се при Крива паланка, Девебаир, Страцин, Стражин, Куманово, р. Пчиня, Нови чифлик.

28- и пехотен стремски полк

Формиран е в гр. Хасково през 1903 г. от състава на 4- и пехотен резервен полк. Подчинен е на 2-ра бригада от 2-ра тракийска дивизия. През 1904 г. полкът е предислоциран в Карлово. От 1904 до 1907 г. маестро Георги Атанасов е първият капелмайстор на военния духов оркестър на полка.

В края на септември 1912 г. му е дадено знамето на Самоковска № 4- а пеша дружина. В Първата Балканска война полкът участва в боевете за завладяване на Айдормуш, Акчакръп, Калфалар, Кърджали и Родосто. Гражданите на Родосто подаряват на полка още едно знаме, ушито от учителката Кристина Симеонова за спомен от победата. През Втората Балканска война полкът със знамената си воюва при с. Пепелище и Криволак, при с. Печено и Колибите Лески, при Бияз тепе, при Занога и Панорица.

През Първата световна война воюва при с. Орманли, Мемешли, Каяли, при завоя на р. Черна, с. Сливница, Добро поле. При р. Черна фелдф. Стойко Бакалов задържа с картечен огън в продължение на няколко часа цял полк на противника. Безименната кота е наречена „Стойкова могила” и е създаден марш на стремци под това име.

През 1919 г. при разформироването на полка знамената са предадени в двореца. Съставът на частта се предава към 27-ми пехотен чепински полк.

През 1937 г. дружината е обявена за наследница на 28-ми пехотен стремски полк под името „28-ма пехотна стремска дружина”. През 1939 г. тя е включена в новосформирания 23-и шипченски полки и заедно с него взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа.

Знамето е наградено с „Възпоменателен медал за войната 1912-1913 г.”

29-и пехотен ямболски полк

Формиран е през 1903 г. от състава на 29-ти пехотен резервен полк. Установява се на гарнизон в гр. Ямбол и влиза в състава на 2-ра бригада от 3-та пехотна балканска дивизия.

Първото си знаме получава в началото на Първата Балканска война. В нея той води боеве при с. Мураджилер, Чаталдженските позиции, с. Ени кьой - Калфакьой. Полкът е сред първите, влезли в Одрин. Кандидат подофицера Михо Георгиев, издига българския трибагреник върху джамията Султан Селим. Иван Балахуров от същия полк пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на гвардейски ескадрон. През Втората Балканска война полкът воюва на позициите южно от гр. Кукуш, при Рупелското дефиле и Петрич.

В Първата световна война, през 1915 г. полкът завладява гр. Враня, Дренова глава и вр. Китце, височините Гранд и Калин Дея, Църни връх, Семенска Чука и Бузовик, с. Гниляне и Жеговица планина. През 1916 г. воюва при Пожарски рид, и в. Голаш, при Гражден, вр. Чолаш, Баховски рид. През 1918 г. води упорити боеве при Шейновец, при Доброполския участък, при в. Малък Козак.

От 1 август 1919 г. полкът се разформирова като от състава му се формира 3- а дружина на 24-и пехотен черноморски полк. През 1928 г. се формира отново от състава на 37-а пехотна пиринска и 12-а жандармерийска дружина.

Получава новото си знаме на 3 октомври 1937 г. на маневрите при с. Паламарца.

Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа, в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Участва в боевете за Сотин, Габрово, чифлика “Алшо”,Сапорца, Дравачехи, Дравасоболч, Драваполконя, Харкан.

30 –ти пехотен шейновски полк

Формиран е през 1900 г. в състав от четири пехотни и една погранични роти с наименованието 5-ти пехотен резервен полк. Установява се на гарнизон в гр. Ямбол. На основание указ № 84/1903 г. се преименува в 30-и пехотен шейновски полк. Установява се на гарнизон в Търново-Сеймен.

В Първата балканска война води боеве при обсадата на Одринската крепост, при с. Булгар кьой, Кадъ-кьой, Коюнлий, Юруш, Картал тепе. Във Втората балканска война води боеве със сърбите при р. Брегалница, Ежево, при връх Повиен.

В Първата световна война през 1915 г. полкът води боеве при Гола чука, Оряхова глава и връх Барне. През 1916 г. води боеве за завладяването на гр. Лерин и гара Арменонохор, Песъчница, с. Баница, Малка Нидже планина, с. Горничево, северно от Петърнското езеро, Спирдон, с.Горничево, Вощеран, с. Брод. През 1917 г. воюва при височините Петерник-Баховски рид-Димова поляна, Добро поле. През 1918 г. воюва при Добро поле, а от 17 до 30 септември участва в отстъпателните боеве по посока Клисели-Врадище и Гьоземел.

През 1919 г. полкът е разформирован, от личният му състав се формира 3-та дружина на 10-и пехотен родопски полк.

На 5 юни 1937 г. 23-ти пехотен шипченски полк се преименува в 30-и пехотен шейновски полк. През 1941-1942 г. покът се мобилизира и заминава на Прикриващия фронт. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 8-та пехотна тунджанска дивизия. Полкът участва в Мурската операция, води боеве при с. Караш, Ледине, Молве, Логано, Петеранец.

31-ви пехотен варненски полк

Формиран е във Варна през 1900 г. в състав от 4 пехотни и 1 погранична рота като 7-и пехотен резервен полк. На основание Указ № 84/1903 г. се преименува в 31-ви пехотен варненски полк. Установява се на гарнизон в гр. Добрич.

Командир на полка по време на Балканските войни е полк. Марко Марков. Воюва в боевете при Селиолу, Караагач, Чонгора, Лазаркьой, Тарфа, Лозенград, Гечкенли, Петра и Чаталджа. Във втората Балканска война води боеве при Злетовската река, при с. Бели, при Калиманската позиция.

В Първата световна война участва при превземането на Тутракан. През 1916 г. воюва при Сусус-Алибей, при линията Бешаул Софулар, при с. Картал, при Балабанча, при кота 197, през 1917 г. полкът воюва североизточно от с. Жижила, а от септември воюва на южния фронт.

През 1919 г. полкът е разформиран. През 1940 г. се формира отново, установява се на гарнизон в гр. Силистра. През 1941 г. и 1944 г. е на прикриващия фронт в района на Александрово, Зорница, Маломирово, голям Дервент, Лалково.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 12 пехотна дивизия от Първа Българска Армия. Полкът си спечелва името "железният" по време на боевете при Драва, Мур и с. Ястребци. Командир на полка през Втората световна война е полковник Димитър Векиларчев.

32-ри загорски полк

Формиран е в Елена през 1900 г. в състав от 4 пехотни и 1 погранична рота като 8-и пехотен резервен полк. На основание Указ № 84/1903 г. се преименува в 32-ви пехотен загорски полк. От 1904 г. се установява на гарнизон в Нова Загора.

Полкът участва в Първата балканска война при обсадата на Одринската крепост, воюва при височините на с. Куруджикьой, при Чаталджанската позиция, при с. Еникьой, участва при овладяването на Одрин, Сапунджилар, Бегчели и фортовете Куручешме до Ташайолу. Във Втората балканска война води боеве при р. Галик, при гр. Кукуш, Демер Хисар и Рупелскоот дефиле, връх Дабия.

В Първата световна война през 1915 г. полкът воюва при Гюешево, Руен планина и Редки буки, при р. Морава, при Кукавица планина и долината на р. Ветреница, при гр. Гиляне. Воюва при овладяването на гр. Призрен. През 1916 г. води боеве при върховете Кукуруз, Ковил и Преслап, при Баховски рид, Димова поляна, Кукуруз , Ковил. От май 1917 г. воюва в участъка на Добро поле. През 1918 г. води боеве на Баховския рид, с. Ватош, гр. Щип.

На 31 юли 1919 г. се разформирова. На 19 февруари 1941 г. се формира отново в гр. Ямбол от състава на 29-ти ямболски полк. През юли 1941 г. се съсредоточва на югоизточната граница, по късно се разформирова. На 5 май 1944 г. в с. Козарево Ямболско се формира отново от състава на 29-и ямболски полк . Изнася се в района на с. Дибич. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава 12-та пехотна дивизия. Участва в боевете за Прищина, чифлика “Еланта”, Шомодсентмиклош, Чаковец. На 1 август 1945 г. се разформирова отново като чиновете му се превеждат към 29-и ямболски полк.

33 –и пехотен свищовски полк

Формиран е през 1903 г. от състава на 9-ти пехотен резервен полк. По време на Балканските и Първата световна война той носи знамето, предвидено за 5-та опълченска дружина в Руско-турската война 1877 г.-1878 г.

През Първата Балканската война полкът участва в обсадата на Одрин, води боеве източно от с. Кемал, при Чаталджа, срещу форта Каракол Нокта, при Сиври Кая, в атаката на южния скат на Чатал тепе и Безименната висота. През Втората Балканска война завзема прохода „Св. Никола”, вр. Ощра, вр. Копатник.

През Първата световна война, в 1915 г. участва в боевете при Черни връх и селата Селачка, Извор, Дряновец, Върбица и Боровац, при с. Преконоге, вр. Грамада, вр. Магашка Чука, с. Скирача, с. Орлеан. През 1916 г. воюва при с. Петорак-Арменохор, при с. Кенали, Меджедли и Негочане. През пролетта на 1917 г. води боеве при с. Долджели, а през 1918 г. - при опорните пунктове: Солун, Канарата и Свищов, а в края на войната е на Южния фронт.

Полкът се разформира на 8 юли 1919 г. От личният му състав се формира 3-та дружина на 4-ти пехотен полк. От 5 юни 1937 г. наименованието 33-и пехотен свищовски полк се дава на 2-ри пехотен искърски полк. Полкът знаме на 3 октомври 1937 г. в с. Паламарца. От 1941 г. до 1943 г. полкът е изпратен на Прикриващия фронт. Участието си в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 5- а дунавска дивизия полкът приключва на 6 декември 1944 г.

34-и пехотен троянски полк

Формиран е през 1903 г. от състава на 10-и пехотен резервен полк в гр. Русе. Получава знамето на 24-а силистренска дружина. Подчинен е на 2-а бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия.

В Първата Балканска война участва в овладяването на Одрин, при атаката на Чаталджанската позиция, воюва при укреплението Каракол Нокта, Сиври Кая, Чатал тепе, при с. Инжес. През Втората Балканска война воюва със сърбите при Дренова глава, хребета Росуля и Балта Бериловци и с гърците западно от Мехомия, където при втората контра атака при Тепси Табия загива знаменосеца фелдф. Данаил Узунов.

В Първата световна война, през 1915 г. полкът воюва при височините Причели и Дражиловица, р. Търговишки Тимок, при височините Байтарица и Лиляк-Грамадската укрепена позиция, при Колиби, Мачия стена и вр. Пикет. От февруари до май 1917 г. е на предната Дойранска позиция. От 15 до 30 септември 1918 г. отново е на укрепената Дойранска позиция и отстъпва по посока гр. Пехчево.

Полкът е разформирован през юли 1919 г. От състава му се формира 3-а дружина от 17-и пехотен доростолски полк. През 1926 г. форменото знаме е предадено на 5-а допълваща част и получава наименованието 2-а дружина от 2-и искърски полк. От 5 юни 1937 г. 2-а дружина от 33 пехотен свищовски полк се преименува в 34-а пехотна троянска дружина, която формира полк. През 1941 г. влиза в състава на Първи окупационен корпус. Полкът взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа в Нишката и Косовската операции.

Знаме на 35-и пехотен врачански полк

Формиран е през 1903 г. в Плевен от състава на 11 пехотен резервен полк. Първото си знаме получава на 5 октомври 1912 г. при с. Саран - ени.

С него полкът участва в Първата Балканската война в боевете при Лозенград, Каваклий, при Люле – Бургаз, Тюрк – бей, при завладяване на Чаталджа, при атаката на Арнауткьойските височини, при Дойран и Струмица. Във Втората балканска война води боеве при височините на десния бряг на р. Козлу дере и с. Костурно, при гр. Пехчево, с. Панчарево и в. 1490, при махалите Дубочица, Престова и вр. Крастов.

В началото на Първата световна война полкът се бие при Неготин, Алексинац, Лебане, Прокупле. През 1916 г. е в Добруджа - около гр. Добрич, при завладяване на Кубадинската позиция, при Енгес. През 1917 г. полкът е на позиция при Охридското и Преспанското езера. Той е сред тези, които през 1918 г. остават в заложничество при гр. Кичево. Френското командване издава заповед да се сдадат знамената. Тогава командирът на полка полк. Иван Ив. Бешевлиев издава заповед да се изгори знамето, за да не попадне във френски ръце. Командирът на 12 рота, която носи знамето, запасен поручик Ангел Янчев от гр. Враца, решава да го спаси, като скрива истината и казва, че го е изгорил. Препасва знамето около кръста си и така го крие 9 месеца. След връщането си от плен той тържествено го връща на полка.

На 19 март 1919 г. полкът е формиран отново и след няколко месеца, през юни 1919 г. е разформиран. Във Враца от него остава една дружина, която заедно с 15-та допълваща дружина формира отново полка под наименованието 15-и пехотен ломски полк. През декември 1920 г. 15-ти пехотен ломски полк се реорганизира в дружина. През 1928 г. полкът отново се формира в две дружини. С царска заповед от юни 1937 г. се преименува отново в 35-ти пехотен врачански полк.

Полкът е сред първите части, които получават нови формени бойни знамена през 1937 г. на 3 октомври с. г. в с. Паламарца. Командирът, полк. М. Ангелов приема знамето от ръцете на царя, който казва: „... в диплите на това знаме са душите на героите..... Аз вярвам, че то ще води младите врачанци към подвизи, победи и слава като тази при Добрич... Днес вие се разделяте с полковите си светини-славните бойни знамена, под които служите сега и под които доблестно са изпълнявали дълга си към родината в мир и бран вашите деди бащи и братя. Покрити със слава и чест ние отнасяме тия скъпи светини в олтаря на българската прослава.... Пред вас са благословените от светата църква ваши нови знамена, които аз с вълнение ви предавам ... Под техните гънки сплотявайте сърцата и душите си в най чиста и възвишена обич към Родината... Пазете знамето си гордо и неопетнено и нека то бъде винаги вашата светла пътеводна звезда в преданната ви до саможертва служба на България, горда, мощна и благоденстваща да пребъде през вековете...”

През 1941 г.- 1942 г. полкът се установява в Прилеп и Парачин. Взима участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа през 1944 г. в състава на 6-та пехотна бдинска дивизия.

Знамето на полка е наградено с „Възпоменателна метална гривна” за спасяване и с Възпоменателни медали за войните 1912/1913 г. и 1915/1918 г. Запасният поручик Ангел Янчев е награден със знака „За спасяване на знаме”.

36-ти пехотен Козлодуйски полк

Формиран е през 1903 г. от състава на 12-и пехотен резервен полк в гр. Лом. След като се подчинява на 2-а бригада от 6-а пехотна бдинска дружина се установява на гарнизон в Оряхово.

През Първата Балканската война полкът води боеве в Кавакли, Люлебургаз, Тюрк бей, при атаката на Чаталджанската позиция при форта Хамидие, при с. Ярлос. Във Втората балканска война воюва при Струмица и Хамзали, при Пехчево и с. Дубочица.

В Първата световна война води боеве при с. Блювановац, станция Мокряне, Локвенско бърдо, завладява вр. Алия, воюва на Папринското плато, при коти 472 и 479, при с. Осичка. Сражава се в Добруджа през 1916 г. в състава на Трета армия при атаката на Кубадинската позиция, при с. Ескисче, Ески бей, при Есетлий, Дурбали, Чамурлий, воюва с румънците по посока Черна вода и Меджидие, при с. Бейноут, при с. Лункавица. През 1917 г. воюва при с. Вакарени, при р. Серет. През 1918 г. е на позиции между Охридското и Преспанското езера. На 20 октомври 1918 г. първа, втора и трета дружини на полка остават в заложничество, а четвърта се завръща в страната и демобилизира. През цялата война знаменосец е Мико Балкански. На 26 септември 1918 г. той взема знамето и заедно с група войници минава през Шар планина. На 16 октомври с. г. групата стига до гр. Лом.

През май 1919 г. е полкът е формиран отново от кадъра на 36-а допълваща дружина и през декември 1919 г. се разформирова и знамето му е предадено в двореца.

През юни 1937 г. втората дружина на 4- и пехотен плевенски полк се преименува в 36-та пехотна козлодуйска дружина и през август 1938 г. се развръща в полк. През март 1939 г. специална команда, начело с майор Борис Иванов, като единствен действащ офицер в полка, участвал в Първата световна война получава новото знаме. Същият ден знамето е занесено в Оряхово. Старият знаменосец о. з. Фелдф. Мико Балкански, спасил знамето присъства на този паметен миг.

През 1941 г. полкът се изнася на Прикриващия фронт в района на Елхово, а през 1942-1943 г. е в състава на Първи окупационен корпус. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 9-та пехотна плевенска дивизия, в боевете при Крива паланка, Страцин, Куманово, р. Пчиня, Нови чифлик. През декември 1944 г. полкът е демобилизиран.

37-и пехотен пирински полк

Формиран е в София на 22 септември 1912 г. Влиза в състава на 1 -ва пехотна дивизия.

Полкът участва в Първата балканска война в боевете при Люлебургас, при атаката на Чаталджа, Башчейли-кьой и Башчаиш тапия, при Арап тепе, при с. Ениватос. Във Втората балканска война води боеве при Власина и Дойчинова махала, връх Църна трапа-поста Кебапово, при височините Руй Тумба, Църна Трава, Въртоп, Криводял и Калеси Тумби. След Балканските войни се разформирова, като съставът му епреведен към 1-ви и 6-ти пехотни полкове. На 9 август 1913 г. отново се формира.

В Първата световна война през 1915 г. полкът воюва при връх Чегла-Курудушлар-Крустян-габрово до Окчилар. От август 1916 г. до декември 1917 г. води битки на Беломорския бряг от лефтерския залив-Черпати чифлик- Ески кьой, кота 709. През 1918 г. отбранява беломорския бряг, през септември участва в боевете за подкрепа на частите към Петрич и Струмица.

През 1918 г. се демобилизира. През 1920 г. се преорганизира в 37-ма пехотна пиринска дружина. И влиза в състава на 3-ти пехотен полк. През 1939 г. се формира 37-и резервен полк.

38 –и пехотен одрински полк

Формиран е през септември 1912 г. Щабът му, 1- ва и 2- ра дружини се създават в Орхание от състава на 16- и пехотен ловчански полк, а 3- та и 4- та негови дружини се формират в Цариброд от състава на 25- и пехотен драгомански полк. В края на септември с.г. полкът се групира окончателно в София. Във войната участва като част от 2- а бригада на 1- а пехотна софийска дивизия в Лозенградската настъпателна операция, Люлебургас- Бунархисарската операция и при атаката на Чаталджанската позиция, където бригадата води тежки боеве срещу форта Бахчеиштабия, при Кадъкьой, Индже кьой, Чешме кьой и Кладина. След войната се разформира, а чиновете му са преведени към състава на двата полка, от които е формиран.

През август 1913 г. се формира отново под номер 38- и, но този път от състава на 62- и и 56- и пехотни полкове. Участва и в Първата световна война през 1915 г. и 1916 г. тбранява границата от връх Каничал до връх Чехла. През 1916 г. полкът води битки при чифлик Тефик бей, Верусенли, отбранява позициите Кара бунар, Сармусакли, Орфано-Кара Баир. През 1917 г. до 1918 г. отбранява позициите от р. Бродска до чифликВернар/в Серско/, при Руски манастир Правище, с. локвица и Кара –баир.

Предвид спазване на клаузите на Ньойския договор, през 1920 г. е преобразуван в 38- а пехотна одринска дружина, която пък през 1928 г. се преобразува във 2- а дружина на 23- и пехотен шипченски полк и се установява в Търново-Сеймен.

39 –и пехотен солунски полк

Формиран е през септември 1912 г. в Пловдив от състава на 9- и пехотен пловдивски и 21- и пехотен средногорски полкове и влиза в състава на 2- а пехотна тракийска дивизия.

Полкът участва в Първата балканска война в боя при Велица, Елешница, Хаджи Исмаилица. Във Втората балканска война води боеве при гр. Щип и Криволак, при с. Драгобраш.

В Първата световна война през 1915 г. и 1916 г. полкът охранява беломорския бряг и пограничната линия по р. Места. Води боеве при завоя на р. Черна, кота 1212 и кота 1050 /южно от Чернигони/. През 1917 г. и 1918 г. действа в участъка на 9-а пехотна дивизия при Дойран, с. Побрег, с. Мачуково. През септември 1918 г. води боеве при връх Голаш.

След Ньойския договор, от декември 1920 г. се реорганизира в 39- а пехотна солунска дружина и се установява на гарнизон в Бургас. През 1928 г. дружината влиза в състава на 24- и пехотен черноморски полк. През май 1934 г. полкът се формира отново от две дружини, макар и до 1938 г. да носи явното наименование дружина. По-късно влиза в състава на 7- а пехотна рилска дивизия. През 1941, 1942 и 1943 години е на гарнизон в Куманово и Лесковац. Като част от дивизията участва в първата фаза на заключителния етап от участието на България във Втората световна война в боевете при Струмица. През ноември 1944 г. се демобилизира.

40 –и пехотен беломорски полк

Формиран е в Татар Пазарджик през септември 1912 г. от състава на 27 –и пехотен чепински и 28-и пехотен стремски полк. Влиза в състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия.

Участва в Първата балканска война, воюва при с. Бейвой, при завладявяне на Кърджали, Кюселер, Емерлер, при Кюселерските висоти, при Мастанд, с. Чакаларлар, при връх Китка, южно от с. Карапаш, при гр. Фере. Във Втората балканска война води боеве при с. Пенюшене, Софулари, Ямурларци.

На 9 август 1913 г. полкът е разформирован. На 20 август 1913 г. в с. Мели и Кадъново, полкът отново се формира от кадър на 58 –ми и 64 –ти пехотни полкове.

Участва в Първата световна война през 1915 г. и 1916 г. в отбраната и охраната на гр. Дедеагач, на морския бряг от с. Макри /Макренската позиция/ до устието на р. Марица. От 10 ноември до 14 декември 1916 г. полкът воюва на завоя на р. Черна. През цялата 1918 г. е на Струмския фронт и действа в отбрана на позициите при устието на р. Струма.

През септември 1919 г. полкът се разформирова.

41 –ви пехотен полк

Формиран е през септември 1912 г. в Бургас от състава на 24- ти пехотен черноморски и 11- и пехотен сливенски полкове. Участва в Балканската война като част от 3- та балканска дивизия. На 6 август 1913 г. се демобилизира и завръща в Бургас. През септември 1915 г. полкът се формира отново в София от състава на 1- ви пехотен софийски и 6- и пехотен търновски полкове и взема участие в Първата световна война като част от 3- та пехотна бригада на 1- ва пехотна софийска дивизия. В Моравската настъпателна операция превзема укрепения пункт Пирот, Лесковъц, преминава придошлата река Пуста. В тази и в Косовската настъпателна операция полка понася тежки загуби. Той е сред полковете, останали в заложничество през октомври 1918 г.

През 1939 г. е формиран отново и от февруари до септември 1941 г., и от юли 1943 г. до юли 1944 г. е на Прикриващия фронт в Беломорието, след което е разформиран. През ноември 1944 г. е формиран отново за участие във втората фаза на заключителния етап от участието на България във Втората световна война. Като част от 11- а пехотна дивизия участва в боевете при Драва от Дравасоболч, Драваполконя до Кишесентмартон. Участва в Дравската операция и се сражава при Сапорца, Тешенфа, Кемеш, чифликът Тормащек. През юни 1945 г. е демобилизиран и разформиран.

42 –ри пехотен полк

Формиран е през септември 1912 г. в Ямбол от състава на 29- и пехотен ямболски и 32- ри пехотен загорски полкове. Участва в Балканската и Първата световна войни. През октомври 1918 г. попада в италианско заложничество. След завръщането си през февруари 1919 г. е демобилизиран и разформиран. През 1939-1941 и 1943 години няколкократно е формиран и изпращан за прикриване на южната ни граница. През септември 1944 г. е формиран отново и като част от 11- а пехотна дивизия взема участие в двете фази на заключителния етап от участието на България във Втората световна война. Воюва при Куманово и Прешево. Участва в боевете при Драва Разформиран е през септември 1945 г.

43 –ти пехотен полк

Формиран е през септември 1912 г. в Шумен от състава на 7- и пехотен преславски и 19- ти пехотен шуменски полкове. Формира 3- а бригада на 4- та пехотна преславска дивизия. В Балканската война води сражения при Чаталджанската укрепена линия и в щурма на Източния сектор на Одринската крепост. През септември 1913 г. се разформира. Две години по-късно, за участие в Първата световна война е формиран отново от състава на 9- ти пехотен пловдивски и 21- ви пехотен средногорски полкове. Влиза в състава на 2- ра бригада на 2- ра пехотна тракийска дивизия. През октомври 1918 г. се демобилизира и разформирова.

44 –ти пехотен полк

Формиран е през септември 1912 г. във Варна и влиза в състава на 2- ра бригада на 4- та пехотна преславска дивизия. Участва в Балканската война. През септември 1915 г. е формиран отново от състава на 27- и пехотен чепински и 28- и пехотен стремски полкове. Участва в Първата световна война. След кря и е разформиран. През януари 1940 г. се формира отново като 44- ти пехотен тунджански полк. През 1941-1942 и през 1944 години е на Прикриващия фронт. Участва във втората фаза на заключителния етап от участието на страната във Втората световна война като част от 10- а пехотна родопска дивизия. От февруари 1945 г. воюва при Надятад, участва в Мурската операция,, настъпва към Етвешкьони, линията “Маргит”, отбранява левия бряг на р. Драва от с. Цирковляне до устието на р. Мур.

45-и пехотен чегански полк

Формиран е през септември 1912 г. в Русе от състава на 2- ри пехотен искърски и 5- и пехотен дунавски полкове и влиза в състава на 3- ра бригада на 5- а пехотна дунавска дивизия. Участва в Балканската война в Лозенградската и Люлебургас-Бунархисарската операции. През септември 1913 г. е разформиран. Предвид предстоящото влизане на страната ни в Първата световна война, през септември 1915 г. в Бургас се формира отново от състава на 24- ти пехотен черноморски и 11- и пехотен сливенски полкове. След войната е разформиран. За кратко от октомври до ноември 1939 г. е формиран отново. В началото на 1944 г. е формиран в Прилеп от състава на 17- та пехотна дивизия. Участва в първата фаза на заключителния етап от участието на България във Втората световна война.

46-и пехотен полк

Формиран е през септември 1912 г. във Велико Търново от състава на 18- и пехотен етърски и 20- и пехотен добруджански полкове. Участва в Балканските войни. През август 1913 г. е разформиран. Предвид предстоящото влизане на страната ни в Първата световна война, през септември 1915 г. в Ямбол се формира отново от състава на 29- и пехотен и 32- ри пехотен загорски полкове и влиза в състава на 3- та пехотна бригада от 3- та пехотна балканска дивизия. След войната е разформиран. През октомври 1940 г. е формиран отново в Добрич. През 1941 г. и 1944 г. е изпращан за охрана на югоизточната граница. Воюва в заключителния етап от участието на България във Втората световна война в състава на 12- а пехотна дивизия. Воюва при връх Букова глава, Църна бара, Лесковац, участва в Мурската операция, воюва при Сабаш, Шомодооб, укрепената линия Маргит, овладява гр. Маренберг. Демобилизира се през август 1945 г.

47-и пехотен ардински полк

Формиран е на 23 септември 1912 г. във Видин от състава на 3-и и 15-и пехотни полкове. Подчинен е на 10-а сборна дивизия. Участва в Балканските войни. Води сражения при Чаталджа. През август 1913 г. полкът е демобилизиран и разформирован. При обявяване на мобилизацията през 1915 г. в гр. Шумен към 3-та бригада от 4-та пехотна преславска дивизия се формира 47-и пехотен ардински полк, който участва в Първата световна война. На 12 октомври 1918 г. полкът се демобилизира и разформирова, като съставът му се предава на 7-и пехотен преславски полк.

През юли 1939 г. в гр. Ардино се формира отново 47-и пехотен ардински полк. През 1941-1942 г. полкът е на Прикриващия фронт.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 10-та пехотна родопска дивизия. Полкът участва в Мурската и Чаковецката операции, воюва по линията “Маргит”, освобождава с. Зашовец. Демобилизира се през юни 1945 г.

48-ми пехотен дойрански полк

Формиран е през септември 1912 г. във Враца от четири дружини. Подчинен е на 10-а сборна дивизия. Участва в Балканските войни в боевете при Люлебургаз, Арнауткьой, Чаталджа и Булаир. Разформирован е през 1913 г. През септември 1915 г. във Варна полкът отново е формиран, подчинен е на 4-та пехотна преславска дивизия. Участва в Първата световна война. През октомври 1918 г. полкът се демобилизира и разформирова, като действащите му чинове се прехвърлят към 8-ми пехотен приморски полк. През ноември 1943 г. полкът отново се формира. Щабът и първата му дружина се установяват в Струмица, а втората в Гевгели. Влиза в състава на 17-а пехотна щипска дивизия.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 2-ра конна бригада. Води боеве при Струмица, Турново, Радово. Демобилизира се през октомври 1944 г.

51-и пехотен вардарски полк

Формиран е в Хасково през септември 1912 г. и е подчинен на 1 - а пехотна бригада от 8-ма пехотна тунджанска дивизия. Участва в Балканската война. На 10 август 1913 г. полкът се разформирова.

На 11 септември 1915 г. във Видин се формира 51-ви пехотен резервен полк към състава на 1-ва пехотна бригада от 6-а пехотна дивизия. Участва в Първата световна война.

След Солунското примирие от 29 септември 1918 г. полкът остава в заложничество, но знамето му е спасено на 2 октомври 1918 г. от полк. Петър Кръстев, фелдф. Никола Пападиев и старши подофицерите Хр. Петров и В. Христов. През 1919 г. полкът се разформирова.

През 1941 г. се формира отново в Скопие. Подчинен е на 14-а пехотна дивизия. На 9 септември 1944 г., при оттеглянето си към България е обкръжен от германците. На 20 септември се завръща в България и се разформирова.

Знамето е наградено с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване, а на спасителите му е връчен „Знак за спасяване на знаме”.

52-и пехотен моравски полк

Формиран е в гр. Стара Загора през септември 1912 г. от състава на 12-и и 23-и пехотни полкове. Получава знамето предназначеното за 1-ва дружина на Българското опълчение в Руско-турската война 1877 г. -1878 г.

Полкът воюва в Балканската война при Люлебургаз, Арнауткьой, Чаталджа и Кали-кратия.

Демобилизира се и се разформира на 7 август 1913 г.

След Балканските войни знамето му е сдадено на 35-и врачански полк, където е съхранявано до Първата световна война.

При обявявяването на мобилизацията през септември 1915 г. от състав на 35-и и 36-и пехотни полкове се формира 52-и пехотен резервен полк. Той влиза в състава на 6-та пехотна дивизия. Полкът воюва при Червената стена, Пелистер, Ракита, Чеган, вр. Гарван, Преспанското езеро. След Солунското примирие от 29 септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Командирът, полк. Стефан Соларов заповядва да се спаси знамето. Поручик Цветко Митков, заедно с подофицер Цено Лозанов и девет войници тръгват в полунощ на 3 октомври 1918 г. към България заедно със знамето. Пристигат на 10 октомври 1918 г. в гр. Враца.

След войната полкът е разформирован.

През 1941 г. в Сливница се формира отново 52-и пехотен врачански полк в състав от две дружини - едната е на гарнизон във Враня, а другата в Куманово. Полкът е подчинен на 14-а пехотна дивизия от състава на Първи български окупационен корпус. През март 1943 г. полкът се преименува в 52-и пехотен моравски полк. След 9 септември 1944 г., при изтеглянето си за България полкът води сражения с отстъпващите германски части. Разформирова се в гр.Дупница.

54 –и пехотен битолски полк

Формиран е през септември 1912 г. от две дружини на 33- и пехотен полк и две дружини на 34-и пехотен полк. Подчинен е на 9-а пехотна плевенска дивизия. Полкът получава знамето на Еленската № 21 пеша дружина. То и е дарено от жителите на Еленски окръг през 1880 г. След 30 август 1881 г. знамето е съхранявано в двореца.

Полкът участва в овладяването на Одринската крепост на Източния сектор.

През май 1913 г. първите две дружини на полка формират /и знамето/ формират 62-и полк. Воюва при Петерлаш, Славена и връх Черни връх, Царибродско.

През август 1913 г. 62- и полк, заедно със знамето си формира 38-ми пехотен полк, който е на временен гарнизон в Мехомедия, а на 3 декември полкът се завръща в Кърджали и се разформирова.

През септември 1915 г. полкът е формиран отново в гр. Самоков. Влиза в състава на 3-а пех. бригада от 7-а пехотна рилска дивизия.

През Първата световна война се съсредоточава около гр. Пашмакли, настъпва в боен ред при гара Бук, Орфанския залив - Кара баир, воюва с англичаните при р. Струма. От средата на 1917 г. до средата на 1918 г. полкът е на Лефтерската позиция, при гр. Павище, а по късно - на Орфанския залив. На 15 октомври 1918 г. полкът е в Кърджали, където се демобилизира и разформира.

През 1943 г. се формира отново в гр. Битоля и се придава към 15-а пехотна дивизия. През септември 1944 г. се изтегля към българските граници, като по пътя води сражения с отстъпваши германски части.

55-и пехотен охридски полк

Формиран е в гр. Мустафа паша на 14 октомври 1912 г. от състава на 12-та, 23-та, и 30-та допълващи дружини. Подчинен е на 11-та пехотна дивизия. Участва в Балканските войни. През август 1913 г. полкът е демобилизиран. На 10 септември 1915 г. полкът отново е формиран в гр. Хасково от състава на 10-ти и 30-ти пехотни полкове. Участва в Първата световна война към състава на 1-ва пехотна бригада от 8-а пехотна дивизия. На 1 октомври 1918 г. се разформирова. През 1942 г. отново се формира 55-и пехотен охридски полк. На 9 септември 1944 г. при оттеглянето си към България полкът е пленен от германски части в Битоля. Командирът на полка полк. Никола Дренски се самоубива.

56-и пехотен велешки полк

Формиран е в с. Мехалич на 18 септември 1912 г. от състава на 3-та, 25-а, 27-а,29-а пехотни допълващи дружини. Подчинен е на 11-а пехотна дивизия. Участва в Балканските войни. През август 1913 г. полкът е демобилизиран и разформирован. През септември 1915 г. полкът отново е формиран от състава на 12-и и 23-и пехотни полкове. Участва в Първата световна война към състава на 8-а пехотна тунджанска дивизия. На 1 октомври 1918 г. се разформирова. През 1942 г. отново се формира 56-и пехотен велешки полк в гр. Велес. На 7 септември 1944 г. полкът се изтегля от Македония. Разформирова се на 10 септември 1944 г.