Морски части

Морско училище

Морското училище е създадено е през 1881 г. в гр. Русе, за обучение на машинисти и огняри. През 1900 г. се прехвърля във Варна. През 1904 г. се преименува в "Машинно училище към Флота" със статут на средно техническо училище. Първият офицерски випуск излиза през 1917 г., а през 1919 г. започва обучението на корабоводители /щурмани/. През 1942 г. Морското училище получава статут на висше морско училище и получава името "Военноморско на Негово Величество училище". Първото си знаме получава лично от Н.В. цар Борис ІІІ на 19 декември 1937 г. във Варна. То е прието от лейтенант Ст. Цанев, началник на Морското на Н.В. училище, а негов пръв знаменосец става корабника на училището Никола Стоянов. По този повод контраадмирал Вариклечков казва: „Велик е за нас моряците този ден, защото в своя върховен символизъм той няма равен на себе си и защото от 14 века, откак съществува Българското царство и се разнася българската слава – за пръв път българина и моряк-боец получава свещените хоругви на българската чест, доблест, саможертва, слава и героизъм…Пазете ги с цената на живота си и ги развявайте през огън и през бури, всред гръм и победи, по суша и по море, във въздуха, по земята и под водата…”

Знамето на Морското на Н.В. училище се използва и като знаме на всички части от базите Созопол и Бургас.

Учебна дружина на Флота

На 19 декември 1937 г. във Варна, в деня на полагане на клетва от младите войници от Флота дружината получава първото си бойно знаме. То е прието от лейтенант Панчев, командир на дружината, който го предава в ръцете на първия му знаменосец – корабника на техническата рота Коцакев. Знамето на Учебната дружина на Флота се използва и като знаме на всички части от база Варна.

Дунавска на Н.В. Флотилия

Създадена е през 1879 г. Кораби на Флотилията осигуряват боеприпаси и превозват доброволци в Сръбско-българската война. На 9 ноември 1885 г. параходът “Голубчик” доставя във Видин две баржи пълни с припаси. На 12 ноември 1885 г. парахода “Опыт” прехвърля 300 доброволци от Русе до Лом за усилване на Летящия отряд. Същия ден “Голубчик” превозва снаряди от Видин до Лом за батареята на Летящия отряд. Първата победа на българския флот е отбелязана от отряда парни катери подчинени на коменданта на Видинската крепост. В средата на ноември по време на един от патрулите пред крепостта от “Мотала” с командир корабника Иван Великов забелязват ветроход със загасени светлини, който се промъква край румънския бряг. След кратка престрелка корабът е пленен и се оказва, че е сръбски ветроход пренасящ 400 чувала брашно за разположените на десния фланг сръбски войски. При един от следващите патрули от “Мотала” забелязват промъкващ се край пристанището самоходен понтон. След кратко преследване понтона е пленен. На него се намирала сръбска разузнавателна група.След началото на бойните действия и обкръжаването на Видин командването на флотилията изпраща миноноската “Черепаха” в Арчар, а “Бычок” е подчинена на коменданта на Видинската крепост. Корабите са използвани като патрулни и за превози на боеприпаси и снаряжение. До края на войната параходите от Флотилията транспортират подкрепления за Северния отряд и го снабдяват с припаси и боеприпаси. За целия период на войната парахода “Опит” извършва като влекач 28 рейса от Русе до пристанища в северозападна България, като превозва храни, боеприпаси и оръжие за войските. “Взрив” прави 10 рейса от Русе до Никопол, Оряхово, Лом и Арчар за доставяне на войските в северозападна България подкрепления, продоволствие и боеприпаси. Параходът "Александър I" също взема дейно участие в Сръбско-българската и извършва 35 плавания между пристанищата Русе, Свищов, Лом, Видин, Галац, Рени, пренасяйки войски, боеприпаси, продоволствие. Особено се отличава парахода “Голубчик”, който прави 45 рейса от Русе до Видин и други пристанища в Северозападна България. Неговият капитан е особено находчив като прилага различни видове маскировка за всеки един от рейсовете. Корабът преминава ярко осветен покрай сръбската батарея при Витобол, пребоядисван е, за да прилича на австрийски и гръцки параходи, променяна е дължината на мачтата и т. н. Освен параходите за превоз на товари са използвани миноноските и парните катери “Олафчик” и “Ракета”. След снемането на обсадата на Видин капитан Узунов сваля собствения си орден "За Храброст" и го закачва на гърдите на мичман Луцки като благодарност към спасителите на Видин.

На 19 декември 1937 г., Никулден, преди полагане на клетвата от младите войници на Флота, в аналоя, построен на военния кей в гр. Варна е отслужен водосвет и е осветено знамето. След като заковава последния златен гвоздей Н.В. цар Борис ІІІ връчва знамето на командира на Дунавската на Н.В Флотилия капитан І ранг Рачев. Взимайки знамето той казва: “...ще го пазя през огън и бури с цената на живота си...” Предава го на първия му знаменосец - корабника Н. Казаков, който го поема с думите: „Приемам това свещено знаме и пазейки го с цената на живота си, ще го нося и развявам всякога с чест и доблест за славата на Н.В. царя и за величието на Родината”. Съпровождан от флаг офицер на Флотилията мичман ІІ ранг Ранчев той застава пред частта и „младите войници от флота” се заклеват „под новоосветеното знаме..” Знамето на Дунавската флотилия се използва и като знаме на всички флотски части на Дунава.

Морската част

Неголемият българския боен флот през войните от началото на ХХ в. включва миноносците "Дръзки", "Смели", "Храбри", "Строги", "Летящи" и "Шумни" и учебния крайцер "Надежда". Те формират Подвижната отбрана на Флотилията и Морска част. По време на Балканските войни 1912 г. -1913 г. българският флот се изправя срещу превъзхождащия го многократно турски черноморски флот, чиято задача е както да подсигурява левия фланг на османските войски в Тракия, така и да блокира и бомбардира българското крайбрежие, като поддържа заплахата за евентуален десант на българския бряг, както и да подсигурява единствената пряка линия за доставка на военни материали от Германия през румънско пристанище Кюстенджа (днес Констанца) за Цариград.

На 7 ноември 1912 година в Щаба на българския военноморски флот се получава информация, че в Кюстенджа се товарят два египетски кораба с военни доставки за Османска империя. Четири от миноносците - "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки", командвани от капитан ІІ ранг Димитър Добрев, получават задача да пресрещнат корабите пред българското крайбрежие. На 7 срещу 8 ноември миноносците срещат турския крайцер "Хамидие", който ескортира транспорта. Те атакуват крайцера, като изстрелват торпеда по него. Пръв атакува флагманът "Летящи" - от 500 - 600 метра, но пропуска целта, тъй като "Хамидие", командван от един от най-добрите турски капитани Хюсеин Рауф бей, избягва торпедата. Крайцерът открива отчаяна стрелба по българските кораби, най-вече по атакуващите го "Смели", изстрелял торпедата си от 300 м. и "Строги", който стреля от 100 м. И трите миноносеца пропускат целта, а "Смели" е засегнат от турски снаряд. "Дръзки", командван от мичман I ранг Георги Купов, въпреки турския огън, се приближава на разстояние от около 60 м. и от упор изстрелва торпедо. "Хамидие" е улучен в носовата си част и получава пробойна. Миноносците се готвят за нова атака, но пристигналите по време на боя и включили се в него четири турски контраминоносци, откриват огън срещу българските кораби и спасяват крайцера. Българските миноносци се оттеглят с едни ранен на "Смели" и някои повреди, а турските - с 8 убити и около 30 ранени. Само тихото море спасява повредения "Хамидие" от потъване. През 1938 година той прави приятелско посещение в пристанище Варна. Тази голяма победа на малкия ни флот има изключително въздействие. Усещането на турците за сигурност по море е разбито.