Конни полкове

Първият конен полк

"В Българската земска войска има шест конни сотни, формирани през юли 1878 г., две от които след Берлинския договор от 1879 г. преминават в Източно-Румелийската милиция. След като софийската конна сотня № 1 е натоварена с носене на конвойната служба при княз Александър І се формира още една конна сотня. През октомври 1880 г. четирите конни сотни на Княжество България формират конен полк със седалище гр. Шумен. На 30 август 1881 г. на пехотния лагер край София той получава първото си бойно знаме, заедно с пехотните части. „В събота на 29 август на 9 часа сутринта приеха се от Н.В. гражданските депутации, изпратени да представляват населението при церемонията на раздаването на знамената. Часът по 10 представиха се с музика начело военните депутации, които предадоха на Н.В. съществуващите вехти знамена и вземаха новите, за да ги занесат при лагера.” Старши унтерофицерът Сава Голянт, руснак на българска служба, който става първия знаменосец разказва за този ден: „Полкът при пълен състав в конен строй, в пълна парадна униформа стигна на плаца на пехотния лагер около 8.30 ч. сутринта и зае своето място…След пристигането на Н.В. княз Александър веднага се пристъпи към заковаването на гвоздейчетата… Н.В. князът закова трите до средата гвоздейчета с едно чукче, след това подаде чукчето на командира на полка майор Назаров, той закова следващите три гвоздейчета, подир което Н.В. князът…го подаде на мене – като щандартен унтерофицер – да закова последните три най-крайни гвоздейчета. След това знамената бяха отнесени при аналоя …за да бъдат осветени…” След сформирането на още две конни сотни към Първия конен полк той се разделя на два полка.

Лейбгвардейски конен полк

С един от първите си укази новоизбраният български княз Апександър І заповядва: „В ознаменовании на нашето благоволение към войската възлагаме на Себе си званието шеф на софийската № 1 пеша дружина и Софийска № 1 пеша батарея. Софийска № 1 конна сотня назначавам за собствен конвой на княза. Означените части занапред да се наричат на наше име. Командирът на Собствений нам конвой се намира в звание наш адютант.” Първият командир на формирания през септември 1879 г. конвой е флигел-адютант поручик Александър Ал. Мосолов. Освен особената, почетна, конвойна служба при княза и неговия двор частта се изгражда като образцова войскова единица и участието и във войните за национално освобождение и обединение доказва това. Тази част носи личния щандарт на княза. За него няма данни къде е произведен. Прилича по рисунъка си на знамето предназначено за 1-а опълченска дружина и е с образа на Св. Александър Невски, изобразен прав на бяло поле. Фактът че знамето е лично се подкрепя от това, че след абдикацията си князът го взема със себе си.

При обявяването на Съединението на конвоя е наредено след като се събере в Търново да тръгне за Пловдив. На 10 септември 1885 г., на път през Шипка за Калофер, при пристигането на вр. Свети Никола всички със свалени шапки прекрачват границата, наложена от Берлинския договор. На 14 септември на конвоя, с изключение на щандартния взвод, /който остава с княза/, е разпоредено да влезе в състава на 2- и конен полк и носейки бойна служба да участва в прикриването на границата, като се насочи към с. Хебибчево /дн. Любимец/. Знаме, личен щандарт на княза с ликовете на покровителя му - Св. Александър Невски и Исус Христос, завършващо с осмоконечен кръст носи щандартния взвод на Конвоя във войната. След като Сърбия обявява война на България, за един ден конвоя пристига в София и оттам на Сливнишката позиция. При атаката на хребета Три уши конвоя заема за охрана Драгоманската долина до селата Голямо и Мало Малово. Участвайки в боевете, същевременно осъществява свръзка между частите, разузнава и охранява новозаетите позиции. След като главното командване взема решение за настъпление на сръбска територия в направление на Пирот, на 14 ноември Конвоя, заедно с останалите части на конната бригада преминава границата в преследване на отстъпващия противник. След ожесточен бой е превзета височината Келташ и направлението Пирот – Бяла паланка е открито. Конвоят заема за охрана линията срещу Бяла паланка. Рано сутринта на 15 ноември се получава заповед за атака на десния фланг на сръбските части откъм Келташ, където е разположена и сръбската конна бригада. Десетте български конни ескадрони настъпват стремително и в безупречен боен ред. Уплашени от тази връхлитаща ги хала, сърбите отстъпват и отказват да приемат атаката. Дни по-късно гвардейците предвождат колоните на завръщащата се в София победоносна българска армия. По-късно знамената на частите, участвали във войната, включително щандарта на Конвоя, са наградени със сребърен медал в памет на войната.

През 1887 г. Великото народно събрание избира принц Фердинанд за български княз. В делегацията, която му поднася акта за избора е командира на Конвоя ротмистър Петър Марков. Година по-късно той ще приеме от ръцете на княза собствения му щандарт, който той връчва на Конвоя в тържествена обстановка. Актът е официализиран в отделна заповед. През 1891 г. Конвоят е преименуван в Лейбгвардейски на Н.Ц.В.ескадрон, а през 1904 г. се развръща в Лейбгвардейски конен полк. След обявяването на Независимостта през 1908 г. той се преименува в Лейбгвардейски на Негово Величество конен полк.

Гвардейците записват славни страници в двете балкански войни. На 4 октомври 1912 г. те получават първата си бойна задача – да прикриват настъплението на 1- ва бригада от 8- а тунджанска дивизия по долината на р. Марица и заслоняването на одринската крепост. Полкът овладява Мустафапаша, първият град превзет от българска войска. Успява да залови голяма част от обоза на турците и да спаси моста над Марица от взривяване, което позволява на основните сили на българската армия да преминат по него. Полкът участва в марш-маньовъра на 2- а армия към одринската крепост. Пристигайки в близост, в следващите месеци той осъществява охрана на фланговете на войските, извършва разузнаване, поддържайки непосредствено съприкосновение с противника, прочиства района от башибозушки части. Съгласно плана за атаката на крепостта Лейбгвардейския на Н.В. конен полк е в южния отдел на Източния сектор. Задачата му е да атакува фронтовата линия Кавказтабия- Топийолу, да съдейства на 58- и пехотен полк и да охранява левия бряг на р. Марица, като по този начин прикрива фланга на лявата колона. В 3.30 ч. на 13 март 1913 г. атаката започва под гъст неприятелски огън. В 9.20 ч. командирът на полка полк. Генко Мархолев получава заповед конните части да настъпят и влязат в града. Командирите на сръбските полкове заявяват, че ще я изпълнят само ако Лейбгвардейския полк бъде назначен за авангард. Тогава ротмистър Босилков, ротмистър Филипов, подпоручик Ботйов и подпоручик Блъсков с извадени саби, в галоп и с „ура” на уста се понасят напред, следвани от своите гвардейци. Появата на българската конница, когато все още градът е обстрелван от артилерията и то в тила на турците предизвиква безредие и страх. Плацкомендантът на Одрин Исмаил паша и началника на артилерията Рифат паша се предават на полк. Мархолев. Малко след това пред българския полковник коменданта на непревземаемия Одрин Шукри паша подписва условията за сдаването на крепостта.

Във Втората Балканска война полкът е част от 3- а армия, като заедно с 1- и, 2- и и 7- и конни полкове формира Конната дивизия. Тя настъпва в посока Трън-Клисура-Власина-Сурдулица-Грамажи. Тук гвардейците записват нови славни страници в боевете при в. Букова глава. След нахлуването на румънските войски в България полкът потегля за София за защитата и, като охранява, пази реда, разузнава и задържа чуждите войски. В двете войни полкът дава 16 жертви. Дванадесет офицери са наградени с ордена „За храброст”, а неговия войнишки знак получават 141 подофицери и войници.

В началото на Първата световна война Лейбгвардейския конен полк се предава към 1- а армия на ген. Т. Бояджиев и заедно с 1- и конен полк формират 1- а конна бригада. Конната атака на Букова глава, отбраната на Клисурския пост, съвместните боеве с пехотата около Враня, авангардните бойни действия при върховете Копиляк и Елата, разузнаването с бой около Прищина и хребетите на Велика планина и Жеговица, отбраната на Смелушките височини са само част от бойната летопис на гвардейците. Краят на бойните действия в Сърбия е ознаменуван с грандиозен строеви парад в Ниш на 5 януари 1916 г. Сред представителните български части са и гвардейците, поздравени още с пристигането си от главнокомандващия съюзните войски германски фелдмаршал Аугуст фон Макензен. По-късно той изказва личната си благодарност към гвардейците пред техния командир подполк. Паун Бананов. Когато на 7 януари гвардейците си тръгват те са изпратени от германски самолети, които дълго прелитат над стройните им редици. През януари полкът се предислоцира в Добруджа, където извършва разузнавателни и авангардни бойни действия при Куртбунар, води боеве при Кочмар /където дава 15 свидни жертви/ и за охрана на фланга на армията при гр. Добрич /като преследва оттеглящия се от града противник с бой/, действа смело при отбраната на Мустафа Ачи, води упорити боеве за овладяването на Хърсово /пленени са около 200 руски и румънски войници, обози с оръжие и боеприпаси/, преследва противника по поречието на р. Дунав и води бой при Мачин. От края на август 1918 г. конницата, в това число и гвардейците осъществяват отбраната на беломорския бряг от Кара Орман до мостовете на Порто Лагос, за да не се допусне противников десант. На 26 септември бойните действия на полка по фронтовете приключват. След това на полка се пада трудната задача да защитава София, обявена за „крепост в обсадно положение” от разбунтувалите се войници, да преследва и обезоръжава отделни групи. В Първата световна война гвардейците дават 53 свидни жертви. Тридесет и осем офицери окичват гърдите си с ордените „За храброст”, „Свети Александър” и „За военна заслуга”. Знакът на ордена „За храброст” получават 207 подофицери и войници.

Конните полкове, в това число и гвардейският са по-малко засегнати от клаузите на Ньойския договор. На 6 май 1937 г. полкът получава новото си бойно знаме, заедно с останалите части на софийския гарнизон. Знамето е прието от командира полк. Михаил Минчов, който се обръща към царя-главнокомандващ с думите: „…приемам знамето за предана служба Вам и на Родината. Ще го пазя като честта на България”. След това го предава в ръцете на знаменосеца фелдфебел Найден Попов. Старото бойно знаме на полка, запазило спомена за героични боеве е прибрано с почести в двореца.

След подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г., Министерство на войната пристъпва към заемане на територията на Южна Добруджа. То започва на 21 септември с прочитане на заповедта на цар Борис ІІІ, в която се казва: „Вам се падна щастието мирно да настъпите през старите бойни полета, по следите на вашите бащи, които покриха българските знамена с безсмъртна слава… Не забравяйте – Добруджа е наша не само защото беше откъсната от нас. Тя е двойно по наша, защото бе обляна с българска кръв и пази спомена за беззаветно храбрите дивизии при Тутракан и Добрич и величавите действия на нашата конница по Добруджанската равнина.” Във вихрен галоп, с развято знаме, под звуците на „Шуми Марица” и „Ура” гвардейците първи стъпват в тази изконна българска земя.

След присъединяването на България към Тристранния пакт /март 1941 г./ и безусловната капитулация на Югославия /17 април 1941 г./ българската Пета армия навлиза в Македония. На 25 април, движейки се по бойния път, изминат през 1915 г. гвардейците са посрещнати в Босилеград, Жеравно, Ново село, Търговище, Бояновци, Прешево като освободители. Полкът остава на гарнизон в Скопие до февруари 1942 г., след което се връща в София и малко по-късно е реорганизиран в Гвардейски на Н.В. конен дивизион. След включването на страната ни в антихитлеристката коалиция, в началото на ноември 1944 г. дивизионът се предава към 11- а пехотна дивизия за участие в заключителния етап на Втората световна война. В резултат и на неговите действия е освободена територията между Куманово, Бояново, Гниляне, Прищина, Урошевац, Качаник и Скопие. С това бойния път на гвардейците в тази война завършва. С пет прехода, на 26 ноември те преминават българската граница и на 29 с.м. софийското гражданство ги приветства с „добре дошли у дома”. За безпределната си смелост 8 офицери и 20 подофицери и войници - гвардейци са наградени с военния орден „За храброст”.

1- и конен на Н.В. цар Фердинанд І полк

С указ № 234 от 20 декември 1883 г. от 1- а и 3- а сотни и музикантската част се формира 1- и конен на Н. В. княз Александър І полк. На 25 декември 1883 г. той получава първото си бойно знаме. С него участва в Сръбско – българската, Балканските /в състава на Първа, а по-късно на Трета армии/ и Първата световна войни /в състава на Втора армия/.

През декември 1920 г., във връзка с клаузите на Ньойския договор полкът се реорганизира в 1- и жандармерийски конен полк, а от 1922 г. в 1- а жандармерийска конна група. През 1928 г. е организиран отново в полкови състав.

„На 16- и април 1937 г., от горния сърмен плат на старото знаме се изреза и изпрати в 1- а софийска дивизионна област едно правоъгълно парче 8/5 см., което се приши към новото знаме. Изрязаното място на старото знаме се обши със златен сърмен шнур. На 6 май 1937 г. чиновете на полка се сбогуваха с старото знаме и последното в същия ден при определен церемониал се издаде в Двореца на Негово Величество Царя…” С тържествен ритуал, в същия ден, в София полкът получава новото си знаме. При даряването му Н.В.цар Борис ІІІ казва: „…носете го с гордост и сплотени под свещената му сянка, единни и силни, покрийте го с нова слава и с нови победни лаври…” Командирът на полка подполковник Михаил Антонов го поема от ръцете на главнокомандващия и го предава на първия му знаменосец – фелдфебел Борис Георгиев. Знамето, заедно с полка през август 1937 г. участва в летните занятия при с. Тулово, Казанлъшко и в големите царски маневри през септември – октомври при гр. Попово.

От 1941 г. до 1944 г. той е в състава на І- и български окупационен корпус, в подчинение на І- а конна бригада. „На 23 април 1941 г. полка, строен в парадна взводна колона на старата сръбско-българска граница, след високопатриотична реч от командира на полка полковник Делчо Стратиев начело с щандарта при поста „Славчето” между с. Трекляно и гр. Босилеград с мощно „ура” премина границата и настъпи в походен ред в новоосвободените земи”. Установява се първоначално в гр. Враня, от юли 1941 г. – в гр. Щип, а от октомври 1943 г. в гр. Скопие. Под диплите на полковото знаме в продължение на четири години полагат клетва хиляди млади войници от наборите на полка, от гарнизоните на градовете Скопие, Враня, Ресен и Охрид, както и десетки трудови войници. От септември 1944 г. полкът започва да се изтегля и част от състава му взема участие в заключителната фаза на Втората световна война. През август 1946 г. полкът е разформирован и щандарта му е предаден на 6- и конен полк.

2-ри конен на Н. Ц. В. Мария Луиза

През декември 1883 г., в гр. Шумен от 2- а, 4- а, 5- а и 6- а сотни се формира 2- и конен полк. Той получава дареното през 1881 г. знаме на Първият конен полк .

След обявяване на Съединението на 6 септември 1885 г. полкът се отправя към южната граница. На 16 септември полкът тръгва за Търново-Сеймен. На 15 октомври полкът се придвижва през Вакарел и влиза в състава на Западния отряд. Воюва при с. Одоровци, Долна Невля, Мало Малово. На 7 ноември 1-и ескадрон е при с. Алдомировци, 2-и е на позиция на запад от с. Реброво, 3-и при с. Гълъбовци, 4-и обхожда левия фланг на Сливнишката позиция, на 9 ноември полкът тръгва към Трън. На 11 полкът се отправя към Цариброд. Сърбите отстъпват от Цариброд, запалват моста над р. Лукавица. Командирът на 2-и ескадрон подпоручик Велчев преминава в галоп през горящия мост. На 14 и 15 ноември полкът воюва при гр. Пирот.

От 19 септември 1891 г. полкът квартирува в гр. Лом. През 1893 г. княз Фердинанд І назначава Н. Ц. В. княгиня Мария Луиза за шеф на 2-и конен полк.

Полкът участва в Балканските и Първата световна войни.

През декември 1920 г. е реорганизиран във 2- и жандармерийски конен полк, а от 1922 г. във 2- а жандармерийска конна група. През 1928 г. отново преминава към полкова организация и връща името си. Подчинен е на 1-ва самостоятелна конна бригада.

През 1937 г. на тържествена церемония Н.В. цар Борис ІІІ връчва новото знаме на полка на неговия командир подполк. Неделчо Г. Стаматов го предава в ръцете на знаменосеца фелдфебел Петър Л. Петров. На новото знаме е пришито специално изрязаното и изпратено през април с.г. парченце от първото знаме на полка. На 10 май знамето е посрещнато тържествено в Лом от целия гарнизон и гражданството.

След подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. полкът взема участие в заемането на територията на Южна Добруджа в посока с. Загоричане - с. Акаджилар - с. Алфатар - с. Кьосе Айдъм - гр. Добрич.

През периода 1941-1944 г. полкът е в състава на І- и български окупационен корпус, а след това взема участие и в заключителния етап на Втората световна война.

3-ти конен полк

Формиран е през 1885 г. от конните „стражарми” на Софийското, Кюстендилското, Видинското, Ломското, Раховското, Врачанското и Свищовското военно окръжие. Кадърът от офицери и долни чинове се взема от 1-и конен полк. Скоро е разформиран и кадрите му се връщат в частите от които са взети. Малко по-късно той се формира отново и в състава му влиза Южнобългарския ескадрон. На 31 август 1886 г. той получава първото си бойно знаме. От 1890 г. е на гарнизон в Пловдив. През двете Балкански войни води боеве при Димотика, Кадъкьой, Мерхамлъ, а през Първата световна война - при Варсаково и Велес, с. Петрово, Гевгели, Мустафа ачи, Геренджик, кота 90.

На 6 май 1937 г. на тържествен молебен З-и конен полк получава новото си знаме. В заповедта командира на 3-ти конен полк, издадена по този повод се казва: “...Поклон смирен пред светлата памет на падналите за Родината доблестни наши герои, почит и признателност към техните живи сподвижници... Под своите знамена скромните, но велики по дух български войни изпълниха вярно, самоотвержено върховния си дълг към Отечеството...”

На 5 юли 1941 г.полкът се установява на гарнизон в Драма, а от 21 юли 1941 г. – на постоянен гарнизон в Кавала, където остава до 8 септември 1944 г. Като част от 2- а конна бригада от 2- а конна дивизия участва в заключителния етап на Втората световна война. На 15 май 1945 г. в гр. Пловдив полкът е разформиран.

5-ти конен полк

Формиран е през 1898 г. в Добрич. През 1901 г. е разформиран и до 1907 г. съществува като 1- и кавалерийски дивизион. От 1909 г. се установява на гарнизон в Брезник. В първата балканска война води боеве в района на Пехчево, Царево село, Кочани, Щип, Струмица и Булаир. Във втората балканска война извършва разузнаване и охрана на частите от 7-а пехотна дивизия на Брегалнишката позиция и Калиманци. В Първата световна война, през 1915 г. извършва охранителни и разузнавателни действия в района на Царево село, Кочани Велес, Прилеп, Гевгели. В 1916 г. извършва разузнавателни действия около Русе и участва в боевете за овладяване на Букурещ и по посока на р. Серет. През 1917 г .- 1918 г. с охранителни и разузнавателни задачи е в района на Серското поле, Ксанти, Узунджово, Одрин.

След Ньойския договор полкът последователно е реформиран в 5- и жандармерийски конен полк и жандармерийска конна група. От 1928 г. отново приема полкова организация. Той е сред малкото знамена, които получават бойни знамена през 20- те години на ХХ в. След поредното разформиране в 1936 г. е формиран отново в Брезник едва през 1942 г. като част от 4- а конна бригада. От декември 1943 г. е на Прикриващия фронт в района на Свиленградско. Взема участие в заключителния етап на Втората световна война и воюва в района на Вранска и Бояновска околия. Разформирован е през 1945 г.

6-ти конен полк

Формиран е през 1907 г. в Харманли. В Първата Балканска война участва в боя при Димотика и гр. Фере, а във Втората балканска война извършва разузнавателни и охранителни действия в районите на Босилеград, Любата, Черни връх, Патарица. В световната война, в 1916 г. води боеве при Ескиче-Кочмар, Канлъ-Чукар, при селата Татладжа и Кара Мурад- Коджали, Сарай след което влиза в подчинение на ген.фон дер Голц и действа в Румъния. През 1918 г. е на Южния фронт.

В годините след Ньойския договор се трансформира последователно в жандармерийски конен полк и жандармерийска конна група. През 1928 г. отново преминава към полкова организация. От март 1941 г. е на Прикриващия фронт в района на с. Близнак, Бургаско, а от юли се установява на гарнизон в Гюмюрджина и се преименува в Гюмюрджински полк. Подчинен е на Беломорския отряд. От януари 1942 г. от състава му се формират два полка - Гюмюрджински и 6- и конен полк. Последният се установява в Дедеагач. В заключителния етап на Втората световна война участва в боевете при Куманово и Кочани. Демобилизира се през септември 1944 г.

8-ми конен полк

Формиран е през 1907 г. в Добрич. Участва в Балканските войни в боевете при Селиолу, превземането на Одрин, в боевете при Караагач, Чангора, а през 1913 г. охранява линията р. Марица-Баба-Ески и разузнава към Кавакли. През Първата световна война полкът разузнава, наблюдава и воюва по р. Места до Порто Лагос. От април до декември 1941 г и от декември 1943 г. до септември 1944 г. е на Прикриващия фронт в района на с. Факия и Елхово. В състава на 2- а конна бригада взема участие в заключителния етап на Втората световна война и води боеве около Прищина.

9-ти конен полк

Формиран е през 1907 г от създадения през 1901 г. в Русе от 5 кавалерийски дивизион и се развръща в 9- и конен полк. Участва в Балканските войни в боевете при Селиолу, Гечкенли, Амур Хаскьой, Люле-Бургас, Чаталджа, Щип, Сива кобила и Китка. В Първата световна война полкът е на Добруджанския фронт. От януари 1917 г. е охрана в Добруджа. През 1928 г. полкът получава първото си бойно знаме. През 1935 г. полкът се реформира в 1-ви дивизионен артилерийски полк.

10-ти конен полк

Формиран е през 1906 г. в Шумен от създадения през 1901 г. в Лом 6 кавалерийски дивизион на 2- и конен полк. Участва в Балканските войни в боевете при Гечкенли, Гаджа, Люле-Бургас, Чаталджа. През 1913 г. извършва разузнавателни и охранителни дейности по левия фланг на Кукушката позиция, охранява отстъплението по линиите Демир-Хисар-Рупел, до линията на Струмица, Левуново, Баня, Св. Врач, левуново. В Първата световна война през 1915-1916 г. охранява добруджанската граница, през 1916 г. участва в офанзивата към Лерин, през 1917 г. квартирува в Скопие, през 1918 г. в Гюмюрджина и Драма.

Първото си знаме получава на 6 септември 1926 г. Знамето е прието от командира на полка подполковник Даскалов. В грамотата, която съпровожда знамето се чете: …като го освети по правилата да го употребява на служба нам и на отечеството с верността и усърдието, които са присъщи за българската войска”. На 3 октомври 1937 г., по време на големите маневри при с. Паламарца, Поповско полкът получава ново знаме. То е прието от командира на полка подполковник Терзиев, който го предава в ръцете на първия му знаменосец – щандартния фелдфебел П. Георгиев. От април до ноември 1941 г. и от декември 1943 г. до септември 1944 г. 10- и конен полк е на Прикриващия фронт в района на Звездец и Елхово. Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в състава на 3 конна бригада и 2 конна дивизия. През септември 1944 г. получава заповед да се изнесе в района на с. Суково, Царибродско. В средата на октомври с.г., заедно с Бронираната бригада заема линията Власотинци – Враня. След като достига Враня полкът настъпва към с. Жбевац, като по пътя си е обстрелван от артилерия и минохвъргачки, но въпреки това достига до с. Лилянце. На 18 октомври, макар и нападнат от всички страни полкът атакува противниковите позиции южно от с. Лилянце. Принуден да се оттегли временно, в следващите дни той заема позиция южно от с. Д. Жабино /к.534/ и прикрива оттеглянето на 5- и конен полк.От 30 октомври до 6 ноември той води непрекъснати боеве в района на селата Жбевац и Лилянце и в следващите дни продължава боевете в посока на север. На 17 декември с.г. полкът се прибира в гарнизона си в Шумен.