Българската земска войска

Софийска № 1 пеша дружина на Българската земска войска

Формирана е през юли 1878 г. и получава знамето на 1-а дружина на Българското опълчение. То е ушито по поръчение на Добродетелната дружина. След създаването на Българско опълчение, през май 1877 г. тя взема решение да се съберат пари от българските емигранти в Румъния за изработване на две знамена, които да се осветят и връчат на опълченците. На председателя на Славянския благотворителен комитет в Москва, г-н Иван С. Аксаков е поръчано “да има добрината да поръча тези знамена…” Макар и изработени в Русия знамената носят български национални символи: цветовете – бяло, зелено, червено, подредени така, както ги познаваме днес и изправен коронован лъв. Знамената са предназначени за първите две дружини на опълчението. Знамето не участва в Руско-Турската война 1877-1878 г., поради закъснялото му доставяне и поради нежеланието на руското командване дружината да участва с него в бойни действия. Едва през Балканските войни то участва в бой като знаме на 52-и пехотен полк за освобождението и обединението на българските земи. На 30 август 1881 г. дружината получава първото си бойно знаме.

Кюстендилска № 2 пеша дружина на Българската земска войска

Формирана е през юли 1878 г. от 2-а дружина на Българското опълчение. Знамето е изработено през 1877 г. по поръчение на Добродетелната дружина и е било предназначено за 2- а опълченска дружина. От 1884 г. 2- а кюстендилска дружина от Българската земска войска влиза в състава на 2- и пеши струмски полк и нейното знаме става полково. При получаването на първите бойни знамена през август 1881 г. то е сдадено в Двореца. При разгръщането на армията по време на Балканските войни то е дадено на 40-и пехотен беломорски полк от 2-а тракийска дивизия.

Радомирска № 3 пеша дружина на Българската земска войска

Формирана е през юли 1878 г. в гр. Радомир и е подчинена на командира на 1-а софийска пеша дружина. През 1884 г. влиза в състава на новосформирания 2- и пеши струмски полк. Дружината носи знамето на 3-та дружина на Българското опълчение /известно като Самарско/. То е изработено от жителите на гр. Самара. На специалната церемония за връчване на знамето, състояла се в гр. Плоещ през май 1877 г. войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето казва: ”Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие”. Със знамето трета дружина на Българското опълчение се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. В чест на третата годишнина от боевете при Ески Загра, през 1880 г. знамето е наградено с първа степен на ордена „За храброст”. Знакът му е вграден в специално изработена богато декорираната сребърна пика, изработена по проект на граф Рошфор. При получаването на първите бойни знамена през август 1881 г. то е сдадено в Двореца.

Пловдивска № 20 пеша дружина на Българската земска войска

Формирана е през юли 1878 г. в гр. Пловдив. Тя получава знамето на 4-а опълченска дружина, известно като Горнооряховско знаме. Ушито по време на Априлското въстание 1876 г. то е ушито от горнооряховското женско дружество „Просвета” и е било предназначено за Първи революционен окръг - за четата на Иван Семерджиев и Георги Измирлиев - Македончето. Войводите са арестувани и знамето е отнесено в конака в Търново. При влизането на руските войски в Търново жителите го дават на ген. Й. Гурко, за да го връчи на една от дружините на опълчението. След освещаването му е връчено тържествено на 4-а опълченска дружина. То е единственото българско знаме предвождало в бой дружините на Българското опълчение. В изпълнение на клаузите на Берлинския договор от 1878 г., от февруари 1879 г. земската войска на Източна Румелия е преименувана в Източно-Румелийска милиция и е реорганизирана в дванадесет пеши дружини и един учебен батальон. Така 20- а дружина става 2- а пеша пловдивска дружина. Дружината участва при обявяване на Съединението и в боевете в Сръбско-българската война 1885 г.

Казанлъшка № 23 пеша дружина на Българската земска войска

Формирана е през юли 1878 г. в гр. Казанлък от състава на 5-а дружина на Българското опълчение, чието знаме получава. Изработено е в гр. Киев.

С писмо от април 1878 г. началникът на котленския отряд съобщава на командирите от 1-а, 2-а и 5-а опълченски дружини да изпратят войници да получат от щаба на опълчението знамена. Разпоредено е да се пазят в дружините до специално разпореждане. Знамето не взема участие в бойни действие, но е заедно с дружината през целия и боен път. В изпълнение на клаузите на Берлинския договор от 1878 г., от февруари 1879 г. земската войска на Източна Румелия е преименувана в Източно-Румелийска милиция и е реорганизирана. Дружината е преименувана в 4- а пеша казанлъшка дружина. Дружината участва Сръбско-българската война 1885 г.