е – музеен вестник > История > Султанатът на жените
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Независимо от това обаче, властта на валиде-султан не е безгранична. Голяма част от младите султани открито се бунтували срещу огромното влияние на майките си върху живота на империята. Пример в тази посока е Ахмед I, който се съпротивявал на решенията на майка си и отказвал да слуша повечето нейни съвети от страх да не се превърне в безволев владетел като баща си Мехмед III, чието управление било доминирано от майка му Сафийе султан. Опит да се дистанцира от влиянието на майка си прави и психически нестабилният султан Ибрахим I, който прогонва Кьосем султан от двореца. Османският историк Наима описва този епизод: „Майката на султана често разпалено даваше съвети на падишаха... По това време той толкова се ядоса от слуховете, които се носеха за него, че изпрати великия везир Ахмед Паша да прогони майка му в градините на Искендер Челеби” .

Османската улема също не остава безразлична към засилващото се влияние на жените върху управлението. С нарасналата роля на тази прослойка от османското общество прeз XVI – XVII век започва и целенасочената дискредитация на жените в османското общество и опитите за пълната им ликвидация от публичния живот, както препоръчват нормите на шериата.

Така още през 1581 г. в своите „Наставления към султаните” историкът Мустафа Али подчертава, че като се започне с изгонването на хората от рая по вина на Хава (Ева), „женското лукавство било причинило на човечеството неизчислими беди”. Следователно допуснатата от османците намеса на жените в държавите дела би била катастрофална. „Мъдрите мъже в никакъв случай не бива да слушат жените си и да следват техните съвети”, продължава Али.


* * *

Ако изявата на имперския харем се явява едно от най-забележителните явления на XVI-XVII век, също така то е и едно от най-трудно дефинируемите. Не малко историци разглеждат тези събития като едно нелегално узурпиране на властта, произтичащо единствено от отслабване институционалния интегритет на империята.

Всъщност, безпрецедентното могъщество, с което се сдобили валиде-султан, до голяма степен се дължало на факта, че на престола през този период заставали все непълнолетни или умствено изостанали султани и това заплашвало с прекъсване самата династия. С постепенното преодоляване на династическата криза обаче нещата бързо се връщат на мястото си. Интригите и съперничеството на султанските майки в харема остават. На Султаната на жените обаче е сложен край .

<--  1  2  3  4
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.