е – музеен вестник > История > Султанатът на жените
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Политическата проницателност на Кьосем султан проличава и във факта, че омъжвайки дъщерите си за различни везири, допълнително засилва позициите си. Влиянието й е толкова голямо, че не остава незабелязано и от венецианския посланик в Цариград. В един от своите доклади той пише: „тя може да прави, каквото си иска с владетеля и притежава напълно сърцето му, никога нищо не й се отказва”, отнасяйки тези думи още към управлението на султан Ахмед I.

Пътят на Кьосем обаче е препречен от друга амбициозна жена –Турхан Хатис султан – наложница на султан Ибрахим I.

Турхан Хатис султан е от украински произход. Тя била заловена от татарска орда и продадена в робство. Когато била на около дванадесет години, я изпратили в двореца Топкапъ като подарък на Кьосем султан и вероятно именно валиде-султан била тази, която избрала Турхан Хатис за наложница на Ибрахим.

Подкрепяна от главния черен евнух и от великия везир, Турхан Хатис поръчала бююк валиде-султан да бъде убита, след като дочула слухове, че Кьосем заговорничи да свали от османския престол сина й Мехмед и да го замени с друг внук с по-отстъпчива майка. Въпреки че можела да разчита на еничарския корпус, Кьосем била издебната и удушена със завеса от дворцовата охрана, подкупена от Турхан Хатис.


Убийството на Кьосем султан


Независимо от начина, по който умряла, и независимо от факта, че населението не одобрявало намесата на еничарите в управлението, особено силна по нейно време, Кьосем била почетена на държавно равнище чрез тридневен траур.

Със смъртта на Кьосем султан Турхан Хатис била обявена за валиде-султан и регент на непълнолетния Мехмед. По този начин, тя също придобила огромна власт. Турхан Хатис султан придружавала сина си на важни срещи и в някои ситуации изразявала мнението си на заседанията на Дивана, скрита зад завеса, както преди правела предшественичката й. Поради липсата на опит Турхан Хатис разчитала именно на членовете на Дивана да я съветват по политически въпроси. Слабите везири на Мехмед обаче не се оказали особено проницателни и периодът на регентство на Турхан Хатис султан бил помрачен от няколко фактора – войната с венецианците за остров Крит (1645-1670) и последвалата остра финансова криза.

В този момент през 1656 г. на преден план излиза фигурата на Мехмед Кьопрьолю паша, който бил посочен за поста велик везир. Неговите условия, за да приеме поста, били да му бъде дадена повече власт, отколкото на предшествениците му. Така, Турхан Хатис избрала да предаде своята политическа власт в ръцете на великия везир. Тя се оттеглила от политическата сцена и се отдала на строителство. По нейно поръчение са построени две крепости на Дарданелите, които трябвало да служат в защита от венецианците и известната джамия Йени валиде – първата джамия, построена от жена-владетелка.


Турхан Хатис султан


Турхан Хатис била последната жена, спечелила толкова власт, че да управлява като регент на младия си син. Нейното оттегляне символизира и оттеглянето на жените от управлението.

Трябва да се отбележи, че в годините преди Султаната на жените налице е също засилено влияние на харема, особено на валиде-султан върху владетелите. Пример в тази посока са личностите на Хурем султан, по-известна като Роксолана (1510-1558), а също така Нурбану (1574-1583) и Сафийе (1595-1603) султан. Никога преди Хандан, Кьосем и Турхан Хатис султан обаче представителките на харема не са разполагали с такава власт над политическия живот на империята. В периода 1595-1656 г. султанските майки контролират голяма част от функциите на своите синове – назначават висши държавни чиновници, контролират държавната хазна, ръководят имперската дипломация и се намесват в правосъдието. Не на последно място, те поемат и голяма част от публичния церемониал, когато трябва да се демонстрира имперското достолепие и религиозната ревност на династията. В този смисъл, харемът действа като същинска властова институция, представляваща волята на султана.


<--  1  2  3  4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.