е – музеен вестник > История > Султанатът на жените
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Пирамидалната структура на харема илюстрира и мястото на жената в османския свят. На най-малко привилегии се радвали „шакирделер” (новопостъпилите), следвани от „гедиклилер” (привилегированите), които имали правото на личен контакт с владетеля. Тези от тях, които били кандидатки за съпруга на султана – „икбал” или му родели дете, се издигали още по-високо в йерархията на харема като „хасеки” – любимки на султана. Цялата тази структура е оглавена от „валиде-султан” – майката на султана, чийто триумф започвал в деня, в който синът й се качи на престола и приключвал с края на неговото управление.



В началото на XVII век влиянието на султанските майки се засилило до толкова, че в литературата този период остава популярен под наименованието Султанат на жените (къдънлар салтанат). Продължил само няколко десетилетия, Султанатът на жените е доминиран от три женски имена – Хандан султан (1576-1605), Кьосем Махпейкер султан (1589-1651) и Турхан Хатис султан (1628-1683).

Гъркинята Елена, останала в османските анали като Хандан султан, била сред фаворитките на Мехмед III (1595-1603). Kогато султанът починал, неговият най-голям син Ахмед бил едва на тринадесет години, а вторият – Мустафа – на дванадесет. Нито един от двамата обаче нямал управленчески опит, тъй като, опасявайки се от интриги, Мехмед III не назначил нито един от синовете си за управител на княжеска провинция. Следователно, за способностите на двете момчета не се знаело нищо. Да бъде отстранен един от двамата и то при положение, че липсвал друг наследник в династията, било твърде рисковано.

Факторът, който изиграл ключова роля в този момент се оказала именно майката на Ахмед и Мустафа – Хандан валиде-султан, която вероятно посъветвала Ахмед да пощади живота на кръвния си брат. Така, Мустафа не бил убит, а преместен в т.нар „кафез” – специално помещение в Топкапъ сарай.



Вероятно Мустафа щял да остане до смъртта си в кафеза, ако не била намесата на друга влиятелна жена – гъркинята Кьосем Махпейкер султан – хасеки на султан Ахмед I (1603-1617). Кьосем султан, известна още като Махпейкер султан, има гръцки етнически произход – моминското й име било Анастасия. Избрана за хасеки на султан Ахмед I, тя му родила четири сина – Мурад, Сюлейман, Ибрахим и Касим и три дъщери Айше, Фатима и Гевхерхан .

След смъртта на Ахмед за следващ султан на османската империя бил определен тринадесет годишният Осман II Генч (Младият), а Кьосем заедно с останалата част от харема на предишния султан била принудена да напусне двореца. Ползвайки се от подкрепата на еничарите обаче, тя успяла да обърне нещата в своя ползва, мотивирайки дворцовата администрация да предпочете пред младостта „опита” на все още живия, макар и умствено нестабилен, брат на Ахмед – Мустафа.

Така, само няколко години по-късно след смъртта на Мустафа Кьосем се завърнала триумфално в двореца, като валиде-султан на новия престолонаследник – Мурад IV (1623-1640).

Тъй като Мурад бил непълнолетен, Кьосем е избрана не само за валиде-султан, но и за регент на владетеля до навършване на неговото пълнолетие през 1632 г. Така, тя се превръща в една от малкото жени, оглавявала официално и еднолично мюсюлманска империя. През по-голямата част от управлението на Мурад именно Кьосем султан ефективно ръководела империята, като дори присъствала на срещите на Дивана, стоейки зад дълга завеса, включително и след завършването на официалното й регентство.

Когато другият син на Кьосем, султан Ибрахим I (1640-1648) наследил османския престол след смъртта на брат си, той се оказал твърде умствено нестабилен, за да управлява. По този начин, Кьосем съумяла да съхрани властта си. А когато в крайна сметка и Ибрахим бил свален от власт и убит, Кьосем представила своя седем годишен внук Мехмед IV (1648-1687) пред Дивана, за да санкционира избора на новия османски султан. По този начин, тя се обявила официално втори път за регент на османски владетел и за бююк валиде-султан и управлявала открито в периода 1648-1651 г.


<--  1  2  3  4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.