е – музеен вестник > История > Султанатът на жените
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

ДЕЯНА КРЪСТЕВА
Историк в НВИМ


Султанатът на жените


Османската империя между слабите владетели и властта на Харема (1595-1656 г.)


След смъртта на Сюлейман I Великолепни (1520-1566) султаните все по-често не оглавяват войските си начело на походи или в битка, а вместо това се оттеглят в двореца, където откъснати от света прекарват повечето си време в компанията на жените от харема. Това изолиране значително намалява тяхната способност да управляват и бележи периода, в който рязко се увеличава влиянието на жените от харема и на дворцовата администрация върху властта.



Тези години от развитието на Османската империя се свързват и със същностните изменения, настъпили в системата на унаследяване на османската власт, довели до появата на институцията на кафеза.

В Ориента и в частност в дар юл-ислям (светa на исляма) e прието лидерството в племето да премине към най-възрастния мъж от фамилията. В случая на османците обаче още от основоположника на османската династия – Осман I (1258-1326) това правило се променя и през следващите триста години унаследяването на властта се извършва от баща към син. Липсата на ясна формулировка кой точно от синовете на султана да го наследи обаче, води до открита борба за престола. Обикновено властта попадала в ръцете на най-силния от синовете, а останалите според принципа на братоубийството били умъртвявани.

До смъртта на Сюлейман I не се наблюдават промени в правилата на унаследяване. Едва след него започнали внимателно да ограничават назначенията на принцовете в провинциите, изпращайки само най-възрастните от тях и гарантирайки по този начин спазването на принципа на сеньоритета.

В края на XVI век отново настъпват значими промени в системата на унаследяване, която се завръща към стария, ориенталски модел. Властта занапред се поемала от най-възрастния член на владетелския род от мъжки пол (обикновено брат или чичо на султана). Макар че, както ще стане ясно, промяната е емпирична и почти условна, тя има свои далечни последствия. Връзката баща-син във владетелския дом изтънява, а на нейно място като фундаментална династическа връзка се очертава връзката между майка и син – връзка, която много скоро ще бъде променена от лична в такава, влияеща върху цялата империя. В този смисъл, интересно е да се проследи промяната в османското отношение към жените, довело до постепеннaта трансформация на харема в основна институция на властта.

За първите поколения османски владетели е характерно, че се отнасяли с голям респект към жените си. За сравнително силната позиция на жените в обществото свидетелства и фактът, че османците не виждали нищо унизително в това да търсят легитимност за своята династия и по женска линия – генеалогията на владетелите извежда произхода им от Мохамед чрез дъщерята на шейх Едебали – далечна потомка на Пророка.

Бързо променящите се в хода на османската експанзия обществено-политически реалности обаче водят след себе си промени на всички нива в османското общество, засягащи включително и ролята на жените в тези процеси.

С навлизането на Османската империя в своя класически период (XV-XVI в.) жените в султанския харем концентрирали в ръцете си голяма власт. Този процес се засилил особено много през втората половина на XVI век с налагането на принципа на сеньоритета като водещ за унаследяване на държавната власт и със засилването на връзката между османските владетели и техните майки, властващи над имперския харем.

Харемът е частта запазена за жените и семейството на султана, представлява дворец вътре в двореца, и е лична територия, забранена за всякакви външни хора. Изборът на жените в харема подлежал на взискателен подбор, извършван сред военнопленниците или пазарите за роби. Пристигайки в двореца, те израствали като изискани и всестранно развити жени, като задължително били изучавани принципите на исляма и се придобивали редица умения като шиене, бродиране, танцуване, пеене, свирене на музикални инструменти и т.н.


1  2  3  4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.