е – музеен вестник > История > 620 години от Битката на Косово поле (15/27 юни 1389 г.)
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Смъртта на султан Мурад

и първоначалното объркване сред османските войски, не довежда до техния разгром. Ръководството на боя веднага е поето от неговия син Баязид, който хвърля войските си в стремителна атака. Те за кратко време успяват да разбият левия фланг на християнската армия, командван от босненския бан Твърдко. В контраатаката се включват и войските на Якуб Челеби, като по този начин двете крила на османската армия успяват на обходят фланговете на християните. Накрая, в жестоката сеч се включва и конницата на румелийските спахии. С помощта на еничарите те успяват да разбият напълно войските от центъра на християнската армия начело с княз Лазар. Според някои извори, след края на сражението, плененият сръбски княз е посечен над трупа на убития османски владетел. Заради победата си в Косовската битка новият султан Баязид (1389 – 1402) получава прозвището „Илдъръм” – Светкавицата.

Разбитите християнски войски отстъпват в безпорядък на запад, но при река Ситница са застигнати от конницата на Баязид и Якуб Челеби. Десетки хиляди загиват в кървавата сеч или се издавят в реката, а трети се предават на милостта на победителите.

След пълния разгром на съюзната християнска армия в битката на Косово поле и убийството на княз Лазар, неговия син Стефан Лазаревич и вдовицата княгиня Милица се признават за васали на султан Баязид. Те запазват само част от владенията си с център в Смедерово и Белград. Под суверенитета на османската империя преминават както босненския бан Твърдко и прищенския деспот Вук Бранкович, така и наследниците на Георги Кастриоти.

Битката при Косово поле 1389 г.


Косовската битка е последният самостоятелен опит

на владетелите на балканските държави да спрат османското нашествие. Тя решава и съдбата на Търновското българско царство, разгромено след продължителни обсади и боеве през лятото и есента на 1393 г. Не могли да го спасят нито упоритата съпротива на столичния гарнизон начело с патриарх Евтимий, нито отчаяната защита на последната българска крепост Никопол, ръководена от самият български цар Иван Шишман. Не дочакал обещаната му помощ от Унгария и Влахия Шишман е принуден да се предаде и е умъртвен по заповед на султан Баязид.

Всички следващи опити за освобождаването на Балканския полуостров – успешната битка при град Ровине от 25 май 1394 г., в която войските на влашкия воевода Мирчо Стари и доброволчески български отряди успяват да разбият Баязидовата армия ; кръстоносният поход на унгарския крал Сигизмунд с участието на унгарци, поляци, немци, французи и на българския цар Иван Срацимир, завършил трагично за участниците в него след разгрома на християнската армия в битката при Никопол (25 септември 1396); въстанието на престолонаследниците Константин Срацимир и Фружин Шишман в северозападните краища на покорена България от 1404-1408 г., завършило с тяхното поражение и превръщането им в дребни васали на Хабсбургите; последният кръстоносен поход начело с полско-унгарския крал Владислав II Ягело и трансилванския воевода Януш Хуняди от 1443-1444 г. и присъединилите се към него балкански владетели – Георги Бранкович, Влад Дракул, Георги Кастриоти – Скендербег, завършил с разгрома на християнската войска и гибелта на младия крал в битката при Варна от есента на 1444 г., довеждат до окончателното покоряване на Сърбия (1459), Босна (1463-1465), Албания (1479), Херцеговина (1482) и до превземането на византийската столица Константинопол (29.V.1453), Тесалия (1460), Пелопонес (1468), Далмация и Черна Гора (1499) от армиите на османските владетели Мурад II (1421-1444), Мехмед II Фатих (1444-1446; 1451–1481) и техните наследници. Влахия и Молдова също са принудени да прекратят съпротивата си и да признаят властта на османските султани, а унгарските земи, още в първите десетилетия на ХVI век, се превръщат в арена на поредния сблъсък между Изтока и Запада, олицетворяван от Османската и Хабсбургската империи.

<--  1  2  3  4
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.