е – музеен вестник > История > 620 години от Битката на Косово поле (15/27 юни 1389 г.)
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Победата на съюзените християнски войски при Плочник остава единствена и не може да съкруши османската настъпателна мощ. Тя обаче със сигурност е силен подтик за организирането на нова антиосманска коалиция на балканските владетели от 1389 г. Повод за нейното създаване е походът на великия везир Али паша (син на първия османски велик везир Чандарлъ Халил Хайредин паша) през 1388 г., завършил със завладяването на по-голямата част от Добруджанското деспотство (без Варна и Калиакра) и Търновското царство. Признал се отново за васал на султана българският цар Иван Шишман всъщност вече владее само няколко дунавски крепости и столицата Търново, а неговият брат – цар Иван Срацимир от унгарски става османски васал. Вече само чудо можело да спаси разделената на три България.

Обнадежден от успехите на Али паша срещу българските държави, с което бил подсигурен северния фланг на османската армия, султан Мурад I предприема нов поход срещу Сърбия и Босна в началото на лятото на 1389 г. За около две седмици неговата 60 000-на армия се придвижва по пътя – Пловдив, Ихтиман, Дупница, Кюстендил, Крива паланка, Кратово, Куманово, Прешево, Гиляне, Ново Бърдо, Прищина, Косово поле. Пред нея е изпратен отряд начело с османския васал и бивш кюстендилски деспот Константин Драгаш, който добре познава тези места. Скоро османските разузнавателни отряди, командвани от гръцкия ренегат Евренос бей и Индже Балабан, установяват контакт с християнската армия, дислоцирана в района на град Крушевац. Решителната битка между християнските и османски войски се разиграва на 15/27 юни (т.нар. Видов ден) на историческото Косово поле. Според някои извори, в нея участват около 100 000 християнски воини начело със сръбския княз Лазар, босненския бан Твърдко, владетелят на Скопие, Прищина и Призрен деспот Вук Бранкович, албанския владетел Георги Кастриоти, хърватския бан Иван Палижне, както и помощни влашки, маджарски и чешки отряди. Българският цар Иван Шишман не може и да помисли да изпраща войски на Косово поле. Но, както и в битката при Плочник, многохиляден български отряд участва на левия фланг на християнската армия заедно с босненците на бан Твърдко. В центъра на съюзната християнска армия са разположени сръбски, влашки, чешки, хърватски и босненски отряди под личното ръководство на княз Лазар, а на десния и левия фланг – сръбски и албански отряди командвани от Вук (Влък) Бранкович и албански и български отряди начело с Георги Кастриоти.

В ранната сутрин на 12 юни

османската армия е построена под формата на издаден напред полумесед и заема позиция на юг от р. Лаб. В центъра са разположени еничарския корпус и флангови конни отряди от румелийски спахии. Зад първите редици на еничарите се намира османската артилерия – т.нар. бомбарди, използвана за първи път от турците по време на Косовската битка. Основните сили на централната групировка на османската армия са под прякото командване на султан Мурад I, а щабът му се състои от опитните военоначалници – великия везир Али паша, румелийския бейлербег Демирташ паша, Мехмед ага, Хайдар ага и Евренос бей. Левият фланг от анадолски спахии, акънджии и азеби се командва от Якуб Челеби. Негови помощници са Айна бей, Индже Балабан и Мустафа Челеби. На десния фланг са разположени анадолските спахии и пехотици начело с принц Баязид, Кюрт ага, Саръджа паша, Лала Шахин паша, Яса Яхши бей, Мюстенджап бей и Хамитоглу.

Боят започват стрелците с лък, като турските се командват от великия везир Али паша, а тези на съюзниците – от Георги Кастриоти, който загинава още в началото на битката. Пръв атакува Вук Бранкович, които хвърля своите конни и пехотни отряди срещу левия фланг на османската армия. Под напора на християнските воини анадолските отряди на Якуб Челеби започват да отстъпват в югоизточна посока. Тогава, в боя се включват и войските командвани от княз Лазар, които се нахвърлят върху центъра на османската армия. Еничарите и румелийските спахии успяват да удържат позицията, въпреки жестоката сеч. В този решаващ момент на боя изглежда загива и самият главнокомандващ султан Мурад I. Според основните извори за събитието – летописът на българския книжовник на сръбска служба Константин Костенечки за живота и дейността на княз Лазар, църковната творба “Възхвала на княз Лазар” от монахиня Ефимия, „Герасимовата летопис” от брата на Вук Бранкович, хрониката на османския летописец Сааддедин от началото на ХV век – султан Мурад вероятно загива в самото начало на сражението при стандартни обстоятелства, а легендарният подвиг на сръбския велможа Милош Обилич, намушкал султана пред походната му шатра с намазан с отрова меч, трябва да отнесем към по-късно създадена народна легенда.

<--  1  2  3  4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.