е – музеен вестник > История > 995 години от битката при Беласица
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

След завземането на Драч и чак до 1013 г. византийският император не оставя българите на мира. Претърпял загубата на толкова много крепости и коварната измяна, цар Самуил вече чувства своята слабост. За да спре вражеските нашествия, Самуил нарежда по южните и източните гранични теснини, по които минават пътища, удобни за нахлуване на византийските войски, да се изградят деми - преградни стени и укрепителни съоражения, състоящи се от каменно покритие и дървена ограда, ровове и наблюдателни пунктове.

В началото на лятото на 1014 г. войските на българи и византийци се съсредоточават в района на днешните градове Петрич и Струмица, свързани с теснината при с. Ключ.

Начело на византийската войска стои самият император Василий II, спечелил си по-късно прозвището „българоубиец". Самуил се намира в непристъпната крепост Струмица и оттам ръководи военните действия на българите. Той изпраща струмишкия войвода Несторица, „един от най-мощните български велможи” с войска срещу Солун с цел да раздвои силите на противника, но това не дава очаквания резултат. Несторица е разбит от солунския пълководец Теофилакт Вотаниат, чиито войски се присъединяват към императора. Междувременно Василий II, по пътя си на запад от Петрич по долината на р. Струмешница, се натъква на една от споменатите деми, издигната от Самуил в Ключката клисура, между планините Беласица и Огражден, която става известна по-късно като Самуиловата крепост. Построена върху основите на тракийско и раннобългарско селище, тя е част от общата фортификационна система, а разположението й позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военностратегически пункт. Всички опити на византийците да щурмуват укреплението фронтално срещат умелите действия на защитниците и водят до големи загуби в жива сила. Императорът не се се отказва от по-нататъшни военни действия, а изпраща своя съратник пловдивския управител Никифор Скифиа да намери обходен път през планините, водещ в тила на българските войски.

Отрядът на Скифиа заобикаля Беласица планина от юг и достига до демата в Ключовската клисура в гръб на българските войски. Там, на 29 юли 1014 г., войниците на Скифиа се нахвърлят върху българската стража от запад, а Василий атакува и превзема укреплението от изток. Изправени пред явна гибел, българските отряди са принудени да отстъпят. Цар Самуил, известен за падането на Ключовската дема, потегля от Струмица заедно със сина си Гаврил Радомир на помощ на отстъпващите. В завързалото се сражение Самуил не може да въведе ред сред обърканите си войници и претърпява ново поражение. Много българи са избити, а над 14 000 падат в плен и са ослепени по заповед на Василий II, който нарежда на всеки сто войника да бъде оставен един с едно око. Самият цар едва успява да се спаси с помощта на сина си Гаврил Радомир, който, по думите на Скилица - Кедрин, храбро посреща нападателите, успява да метне баща си на своя кон и го отнася на безопасно място - в крепостта Прилеп. Цар Самуил се спасява от гибел в самата битка, но при вида на ослепените войници получава сърдечен пристъп и умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г.

Военните действия между българи и византийци продължават с променлив успех. Императорът не успява да превземе Струмица, но с хитрост склонява жителите на важната българска крепост Мелник да се предадат. Гаврил Радомир, от своя страна, устройва засада на Теофилакт Вотаниат в една клисура по поречието на р. Вардар, напълно разбива войските му и собственоръчно забива копието си в тялото на своя противник.

Всичко това не променя съотношението на силите, което си остава в полза на Византия. След битката при Беласица съпротивителните сили на българската държава значително намаляват и това предопределя до голяма степен изхода от борбата с византийците. Наследниците на Самуил не успявят да отразят византийския натиск и през 1018 г. България е покорена окончателно от Василий II.


Битката на цар Самуил с Василий ІІ
при с. Ключ

Умиращият цар Самуил и
ослепените мубойци

Миниатюрите са от препис на Манасиевата хроника, XIV в.

<--  1  2
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.