е – музеен вестник > История > Сердика - Сърцето на Балканите
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Тук ще споменем един разказ за превземането на Сердика от Крум с легендарен отенък.

„След като половин ден каменометките са изхвърляли към Средецката твърдина камъни, към южната врата се запътила дълга куританка, под която е бил скрит таран. Тогава над южната порта била провисната от зъберите църковна хоругва и тънък глас призовава канасюбиги да спре нападението: Днес е най-големият празник на нашия Бог, провикнал се гласът, Господарю на българите, бъди милостив! Неочаквано и за ромеите, и за българите Крум заповядал да върнат назад куританката. А през нощта доверен човек на канасюбиги, който знаел гръцки, се промъкнал в крепостта. Той трябвало да намери „най-главният от ромейските жреци” в „най-голямото капище” и да му предаде от името на Крум, че българите зачитат Бога на ромеите и няма да нарушат неговия празник. Нека ромеите се предадат. Канът дава честната си дума, че няма да избива нито мирни граждани, нито войници, но той не удържал на думата си и избил 6000 войници и много граждани.” Византийският хронист, който ни прави свидетели на събитието, твърди още, че след като се разправя с войниците и населението, кан Крум дава заповед да сринат крепостните стени и се завъръща победоносно в Плиска.

Впрочем и самите византийци си противоречат. Като съобщават, че българският владетел е избива шестхилядния гарнизон, споменават също, че император Никифор І предизвиква възмущение във византийското общество, понеже наказва жестоко с уволнения, бой и заточения не само всички командири на гарнизона на Сердика, но и войниците, задето се предават на българите. Това показва, че кан Крум все пак спазва договорката. По-важното е, че превземането на Сердика дава на българските войски стратегическа база за офанзива на юг към Македония. Не по-малко важно е, че упоритите опити на император Никифор І Геник да си върне крепостта, остават неуспешни. Известно е, че през 811 г., когато византийците превземат Плиска, се отправят към Сердика, за да си я върнят, но не успявят.

Превземането на Сердика и Софийското поле през 809 г. открива за българите оперативен простор за действие към гъсто населените със славяни области в Тракия, Родопите и Македония. От този момент нататък

сблъсъкът между Византия и България придобива принципно нов характер.


Ако до края на VІІІ за българската държава противопоставянето е равносилно на борба за оцеляване, а за Източната римска империя (Византия) – стремеж да се отвоюват обратно земите по Долен Дунав, то от началото на ІХ в. въпросът е кой ще владее балканските славяни и къде ще минава границата между сферите на влияние сред тях. С Крумовото управление България тръгва в атака срещу Византия. Прави впечатление, че инициативата за големия двубой с Византия е на българския владетел. Реализацията на неговия план превръща България в европейска сила и изтласква Византия от Европа.

В краткото си управление кан Крум успява да нанесе съкрушителни поражения на византийската армия. Неговото име най-често се свързва с емблематичната битка при Върбишкия проход. Но наред с това той обединява с Дунавска България и втората българска държава, основана от кан Кубер в 680 г. в Македония, която към 811 г. заема и територията на Косово и Източна Албания. Прибавя част от Аварския каганат — Трансилвания. През 812 г. кан Крум откъсва от империята такава ценна в стопанско и в геополитическо отношение област като Тракия. Завладява я и дава да се разбере, че българите няма да отстъпят тази територия.

В онези времена може би е трудно да се каже военолюбив или свръхамбициозен е кан Крум. Днес знаем – поведението му е адекватен отговор на политиката, осъществявана през втората половина на VIII век от Франкската империя и Византия (и двете самоопределящи се за легитимни нейни наследници на Римската империя). На Запад Карл Велики с огън и меч обединява всички земи на север от Пиринеите в една държава и в Средна Европа (Панония) установява граница с България. На Изток Византия възвръща територията си до Стара планина и опитва чрез 9-те похода на Константин V Копроним да ликвидира страната ни и да възстанови дунавския лимес на империята. А през 800 година двете империи едва не се сливат в една в резултат на проектирания брак между византийската императрица Ирина и Карл Велики. Този брак е провален в последния момент, но може ли някой да гарантира, че опитът няма да се повтори? Което значи България, между Карпатите и Балкана, да бъде осъдена на гибел.

Това предотвратява кан Крум - умереният, разумен, намиращ точни отговори на сложни и опасни политически казуси български държавник. Държавник, който само за 10 години успява да превърне завещаната му от кан Кардам малка България в европейска политическа сила от първа величина.


Кан Крум

<--  1  2  3
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.