е – музеен вестник > История > Сердика - Сърцето на Балканите
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

1. Схема на Сердика
А. План на източната порта на крепостта


Този град прживява многобройни битки под своите стени. Една от тези битки се провежда през ранната пролет на 809 г. Оттогава до днес Сердика (София) е в пределите на българската държава и заслугата за завладяването и отстояването на тази силна крепост в последвалите няколко години е на кан Крум.

След като година по-рано той подкрепя бунта на славяните в долината на р. Струма и ги присъединява към своята държава, сега предприема действия в югозападната част на Балканския полуостров в отговор на активизирането на византийския император Никифор І Геник, който започва поход срещу българите. Този поход е неуспешен поради организирания срещу него заговор.

При така създалата се обстановка българският владетел решава да отговори на предизвикателството, като се насочва в югозападните части на Византия. Натискът на Българската държава към Македония се съсредоточва основно по долината на река Струма, като оттам връзката със славянските племена и Куберовите българи се осъществява по-лесно. Ключът към Македония е крепостта Сердика. Тя заема важно икономическо и политическо място в осъществяване на сухопътната връзка на Константинопол с р. Среден Дунав и Франската империя. Този град има стратегическа роля за Византия за запазване на властта й над славянските племена и контролира движението към Балканския югозапад. Зад крепостните стени е съсредоточен голям византийски гарнизон. Политическата цел, преследвана от българския владетел, е да отслаби ромейската власт в тези земи, за да може в подходящ момент да ги присъедини към България.

Два основни извора „Хронографията” на Теофан Изповедник и преводът на латински на Анастасий Библиотекар (873-875г.) съобщават, че докато през есента на 808 г. е раздавана заплатата на византийски войскови части в Струмската област, българите атакуват внезапно, като избиват голяма част от войниците заедно със стратезите и архонтите. Също така българите изтребват и голям брой гарнизонни командири на отделни близки крепости. Те успяват да плячкосат 1100 литри злато = 79 200 номизми или 400 кг. – доста голяма сума за онова време, като „взели и целия обоз и се върнали” (Теофан).

През пролетта на 809 година, когато още не е забравено мълниеносното нападение по течението на р. Струма, българският владетел с бърз преход се появява пред Сердика и я обсажда. Всичко това се случва точно преди Великден – 8 април 809 г. – в дните на „Страстната седмица”. Хранителните припаси на града са на привършване и гарнизонът е намален, тъй като през зимата част от наемниците са освободени. Кан Крум преценява, че без предварителна подготовка не трябва да хвърля своята войска на сляпо. В обсадата той вероятно използва стенобитни и обсадни машини. Именно в това се изразява и част от подготовката на българските войски, сглобяването и пренасянето на машините – куританки, дървени навеси, поставени на колела; обсадни стълби; тарани (овни); балисти (стреломети); катапулти (каменомети). След като Сердика е превзета, при Крум бяга опитният механик Евматий, който предоставя своята помощ за усъвършенстването на обсадната техника на българите. След краткотрайна обсада положението на ромеите се влошава.

Началникът на гарнизона моли за пощада,

ако предаде града. Българският владетел приема, но не възнамерява да спазва дадената дума. Тогава се приема, че даденото пред друговерци обещание и да не се спази, не се брои за погазване на свещена клетва, а по-скоро за военна хитрост.

<--  1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.