е – музеен вестник > История > Сердика - Сърцето на Балканите
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

ДАНИЕЛ ИВАНОВ
Старши експерт в НВИМ


Сердика - Сърцето на Балканите

През 2009 г. се навършват 1200 години от включването на Сердика в пределите на българската държава

„Крум, архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол и брат му не го забрави, но излезе и той. И Бог му даде [на Крум] да опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Констанция, Версиникия, Адрианопол. Тези мощни крепости той превзе...” - това гласи Хамбарлийският надпис на българския кан (канасюбиги) Крум, намерен при с. Хамбарлий, Ямболско. Надписът, датиран от 813 г., е издълбан в един надгробен камък и се съхранява в Археологическия музей във Варна.

Крум се смята за родоначалник на нова династия на българския престол, към която принадлежат най-забележителните владетели от Първото българско царство. Той идва на власт като наследник на Кардам около 800 година и става пръв носител на титлата канасюбиги. След като се възкачва на българския престол, Крум насочва вниманието си в северозападна посока, където могъщата някога аварска държава загива под ударите на Франкската империя. Две години след разгрома на Аварския хаганат от Карл Велики, хан Крум довършва остатъците от някога могъщото варварско обединение. Възползва се от обстоятелствата и "унищожил съвършено аварите", т. е. завладява източните части на хаганата и ги включил в границите на българската държава. Така България и Франкската империя стават непосредствени съседи.

След това Крум обръща поглед към Византия. Още през 807 г. се насочва в югозападна посока, където се чертаят пътищата за разпространението на българското влияние на Балканите. Сведенията гласят, че „войските му се появили в поречието на Струма, откъдето се завърнали с голяма плячка”. Две години по-късно Крум е с войските си пред Сердика –


този град държи ключовите пътища към Македония


На територията на днешна България има над 2000 крепости и укрепления. През средновековието повечето от тях се строят на труднодостъпни места, за да се използват природните дадености за естествена защита при нападения. Имало и такива, които възникват на ключови пътни възли. Такъв град е Сердика, който се намира в Средецкия укрепен район, простиращ се от горното течение на р. Нишава (на запад от София) до Ихтиманска Средна гора. Тук преминават главните пътища, пресичащи Балканския полуостров от север на юг и от запад на изток. Възниква като тракийско селище на сердите, след появата на римляните, то прераства в град, който те издигат и наричат Сердика. Градът става важен военен, икономически и политически център на Римската империя. Римският император Константин Велики (ок.285 – 337 г.) нарича Сердика „Моят Рим” и желае да премести столицита на империята тук, а византийският император Юстиниан І (527 – 565 г.) проявява колебание кой град да избере за своя столица – Сердика или Константинопол.

Що се отнася до средновековното местоположение и градеж на крепостта, тя е оформена като неправилен четриъгълник, който се очертава между днешните улици „Леге”, „Сердика”, „Лавале”, „Алабин” и „Екзарх Йосиф”. Обградена е от масивна стена с височина около 12 метра и дебелина около 2 метра, с многобройни триъгълни и кръгли кули. Влиза се в нея от 4 порти. Една от портите може да се види и в момента в подлеза между Президенството и Министерски съвет.


1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.