е – музеен вестник > Уникални експонати > Знамето на четата на Жельо войвода
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Знамето на четата на Жельо войвода
Ташо И. Ташев


От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Жельо Христов Чернев (Жельо войвода), която участва в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. Оцеляло в огъня на боевете и грижливо пазено след Освобождението на страната от османско робство, днес то е една от най-ценните бойни реликви в музея. Неговата стойност е още по-голяма, като се има в предвид, че е единственото запазено знаме на българска доброволческа чета у нас. Сведенията за него са твърде оскъдни.

На 20 август (1 септември) 1877 г. е рождената дата на четата на дядо Жельо. Същия ден тя получава своето трицветно знаме. За произхода на знамето липсват преки данни. Според Ив. Стойчев, една част от българските трицветни знамена, които участват в Руско-турската война, са поръчани в Русия от българската общност в Букурещ. той пише: „...Като се почне от октомври 1876 г. до февруари 1879 г., днешният народен трицвет се появява и непрекъснато популяризира към Киев и Москва, където се шият български знамена...” На друго място същият автор отбелязва: „При обявяването и през траенето на Руско-турската война както някои опълченски дружини, тъй и съдествуващи на русите български чети получиха знамена като дар от руския и нашия народ...”

Върху знамето на четата на дядо Жельо войвода е избродирана датата на нейното създаване - „1877 ав. 20”. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици - бяла, зелена и червена - с тази особеност, че външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода”. по края на трите страни е пришит шнур от бели, зелени и червени конци. Обратната страна на знамето е като лицевата, но без текста. Направено е от фин вълнен плат, структурата на който е една и съща - сплитка „кепър” (диагонално вървящи нишки), с размер 127х125 см. Цялото знаме е шито на ръка.

Реплика на знамето на четата на дядо Жельо войвода

Кръстът и трицветът не са също нещо ново за българските бойни знамена от периода на националноосвободителното движение. Кръстове имат двете Браилски знамена от 1841 г., знамената на българските доброволчески батальони от Кримската война и др. Българският трицвет, началото на който се поставя през 1862 г., намира приложение при изготвянето на някои знамена, които участват в Априлското въстание, Сръбско-турската война - 1876 г. Такова е и знамето, изработено в дома на Д. Ценович в Букурещ през 1873 г., Троянското знаме и др. Изработването на знамето на дядо Жельовата чета в същия ред на цветовете показва, че този ред вече се е наложил в съзнанието на народа.

Пръв честа да носи знамето има един от най-достойните на четата - Гочо Тодинов от с. Медникарово, Харманлийско (Старозагорска област). Той е роден през 1836 г. В Харманлийско е един от дейците на освободителното движение. През 1875 г. подготвя чета за действие в района на Медникарово, но е предаден и турските власти го откарват в Одринския затвор. След освобождаването му от затвора решава да се посвети изцяло на борбата. не е известно кога и как преминава в Еленския балкан, но трябва да е добре известен на дядо Жельо, за да бъде избран за знаменосец на четата. Като знаменосец Гочо Тодинов взима участие във всички сражения и действия на четата.


Из статията на Ташо И. Ташев - Към въпроса за знамето и дейността на четата на Жельо войвода, Известия на НВИМ, Т.ІІ, София, 1977 г.

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.