е – музеен вестник > Уникални експонати > Знамето на 15-и Ломски пехотен полк
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Знамето на 15-и Ломски пехотен полк
д-р Даниела Цанкова-Ганчева


Петнадесети Ломски пехотен полк (1889–1944 г.) се формира във Видин с Указ № 11/1889 г. от 2-ра и 3-а дружина на 3-и Бдински пех. полк и приема знамето на 9-а пехотна дружина. Под него полкът участва в Балканските войни при Люлебургаз, Тюркбей, Кумбургаз, при атаката на чаталджанската позиция, Айвали, Долна махала.

Знамето се развява над главите на смелите бойци от 15-и Ломски пехотен полк в Първата световна война при Стойково бърдо и завладяването на Зайчар, в боя при Чеган и Червената стена, където е убит командирът на полка полк. Стефан Илиев. Неговото място заема полк. Васил Шишков.Съгласно сключената конвенция през септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Полк. Шишков започва да крои планове, как да спаси знамето и воинската чест на полка. През нощта на 3 срещу 4 октомври заедно с подполк. Христо Младенов влизат в палатката, където стои полковото знаме. Свалят плата и приборите. Обвиват около дръжката мушама, на мястото на лъвчето слагат китка, за да заблудят французите. Решават да го заровят и когато времената станат по-спокойни, да го приберат. Слагат го в картечно сандъче, отиват в една нива с единично дърво, правят скица на местността и заравят бойното знаме на полка. Връщат се призори. Сутринта полк. Шишков строява личния състав и прави лъжливо демонстративно изгаряне на знамето. На 4 октомври полкът тръгва за сдаване при Скопие. След претърсване се установяват на пленнически бивак в южните части на Скопие под охрана на французите. Успокоен, че вече няма да ги претърсват, полк. Шишков осигурява открит лист на двама офицери – кап. Петко Капитанов от София и поруч. Страхил Митев от Лом, под предлог да напътстват колата, която кара хляб за полка, с цел да отидат отново към гара „Жостов”, да изровят знамето и да го донесат. Двамата се справят с поставената задача. В лагера приборите на знамето – лъвчето и гривната, остават в кап. Капитанов, който заедно с фелдф. Доно Велков ги укрива. Знамето се крие посменно под ризите на полк. Шишков и подполк. Младенов. От топлината боите излизат на ризите им, затова ушиват възглавница. Тя се пази денонощно. В пленническия лагер „Гросети” край Лерин, Гърция, където са настанени 360 български офицери от 1-ва , 6-а и сборната дивизия става все по-опасно. Под различни предлози френските войници влизат в бараките, взимат каквото им попадне и хареса.

Въпреки трудния пленнически живот българските воини крият знамето от 5 октомври 1918 г. до 6 февруари 1919 г., когато го предават на полк. Йосиф Петров, свръзка при френското главно командване в Солун, комуто е разрешено да посети лагера от командващия Източната съглашенска армия Франше Д’ Епре. Полк. Шишков му предава рапорт до Военното министерство и го моли с една условна тайна дума да му съобщи, че пратката е доставена. Полк. Петров пристига със знамето на 7 февруари 1919 г. в гр. Солун. За нещастие генерал Франше Д’ Епре му съобщава, че главната квартира се мести в Цариград и той трябва да го придружи по море. За да отклони съвместното пътуване заедно със знамето, полк. Петров под предлог, че страда от морска болест, иска разрешение да пътува с влак. По телефона съобщава на началник-щаба на 10-а дивизия в Гюмюрджина да излезе на гарата, да причака Солунския влак и да се срещне с него. Срещата с полк. Вълков, бивш военен министър, се осъществява в една опушена стая на гарата. Полк. Петров с отдаване на чест му казва: „Господин полковник, предавам Ви знамето на 15-и Ломски пехотен полк с молба да го предадете във Военното министерство в София”. След това полк. Петров отпътува за Цариград, а полк. Вълков предава знамето във Военното министерство.

Със Заповед № 67/30.03.1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически „Знак за спасяване на знаме” за онези офицери и войници, които са спасили през войната 1915–1918 г. знамена. За спасените знамена е учредена „Възпоменателна гривна” с изписани на нея имената на спасителите. За събитията в лагера „Гросети” днес говори надписът на втората гривна на знамето: „Спасено на 4.10.1918 г. от полк. Шишков, Васил Киров, подполковник Младенов, капитан Капитанов, Петко Маринов, поручик Митов, Страхил, и фелдфебел Велков, Доно Иванов”.


ЗНАМЕТО

„Във всякой един полк има по една военна святиня, от която, освен Князя, няма по-висок никой. Както на святата икона всякой си снема шапката и се кръсти, така също и на тая святиня всякой военний, макар че бил той даже и Княжеский син, отдава чест. Тая святиня се изнася при войските и се отнася за пазенето й всякога с почест и музика. Тая именно святиня е знамето. Знамето е направено от копринен плат, прикован на едно дръвце.

На знамето има три изображения: кръст, който означава Вярата, лев, който означава Отечеството, и Княжеский вензел, който ни напомнюва за Н. Ц. Височество Князя.

Както кръстът или иконата, като изображава лика на самия Спасител, ни напомнюват за Господа, за Неговите страдания и Неговите поучения към народа и тия напомнювания ни карат да си възнесем ума и сърдцето към Бога, карат ни да се позамислим за нашите грехове и нашите длъжности, като същевременно ни дават сила и добър живот – така също и знамето, като изображава на себе си с кръста – Вярата, с лева – Отечеството и с Вензела – Н. Ц. Височество, съединява всичко това в себе си, за да ни припомни наший дълг, нашата клетва – да умрем за Вярата, Князя и Отечеството.

Ето защо всякой войник е длъжен да пази знамето, във време на сражението, до последната си капка кръв; докато има жив войник от полка, не трябва да се остави знамето да попадне в ръцете на противника: да се остави знамето да попадне в неприятелски ръце, е голям срам за частта (полка), която не e можала да го запази.”


Из: „Ръководство на унтер-офицерите в пехотата”. Наредил: майор М. Иванов, (одобрено от учебното бюро), първо издание, София, 1892 г.

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.