е – музеен вестник > Музеите по света > Монументалният комплекс „Инвалидите” в Париж
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музеите по света

Назад

Монументалният комплекс „Инвалидите” в Париж


Военният музей в Дома на инвалидите е сред най-богатите в света

Монументалния комплекс „Инвалидите” (Les Invalides) е сред най-ярките забележителности на Париж. За повече от сто години милиони посетители са се докоснали до забележителните архитектурни зданията, включващи музеи и паметници на военната история на Франция. През последните години туристическият интерес отброява по 12 милиона души годишно.

Комплексът, изгладен в сърцето на френската столица, е посветен на паметта на загиналите за Франция воини.

Звучи като исторически парадокс, но за тежката съдба на войниците, останали болни, недъгави и инвалиди след постоянните войни през Средновековието пръв се е погрижил владетелят, влязъл в историята като най-нарцистичния самодържец – Луи ХІV. До издадената от него заповед през 1670 г., с която се разпорежда да започне изграждането на дом за военноинвалидите, не само във Франция, но и в цяла Европа не съществуват институции за подпомагане живота на воините–инвалиди. Кралят Слънце прави този жест към войниците, които са му служили вярно в неговите походи, и решава да построи "един кралски дом, достатъчно голям, за да приеме и подслони всички сакати и остарели офицери и войници и да им осигури един фонд за тяхното съществуване". Избрано е мястото за строеж – подстъпите на равнината Гронел /по онова време предградие на Париж/.

Сред създателите на дома на инвалидите личат имената на най-известните и големи творци на ХVІІІ век - Либерал Брюан, Жюл Ардуин-Мансар, Миняр, Коипел, Коисево и Кусту. Куполът на сградата е дело на Ардуин-Мансар. Той е завършен през 1706 г.

Отговорността за построяването на Дома на инвалидите е поверена на тогавашния френски военен министър маркиз дьо Лувроа. Измежду 8-те представени проекта, този на Либерал Брюан получава одобрението на краля. Междувременно Брюан е построил болницата на Салпетриер. Планът на дома е организиран около големия кралски двор, заобиколен от странични дворове и църква отпред, в южната част. Първият камък на строежа е поставен на 30 ноември 1671 г., а първите пансионери са приети лично от Краля Слънце и се настаняват през октомври 1674 г. Част от разходите за финансирането на строителството са за сметка на участниците във войните и на военноинвалидите.Определена сума от пенсията им се удържа за срок от пет години за покриването на тази част от разходите. Може да се каже, че за времето си строителството на просторната сграда – казарма за приютяване на 4 000 души, върви бързо. Само три години са достатъчни, за да се построи главната сграда и дворовете към нея. Домът на инвалидите е завършен през ХVІІІ век от Жул Ардуин-Мансар и един от неговите ученици Робер дьо Коте.

През 1676 г. военният министър дьо Лувроа поверява на 30-годишния архитект Жул Ардуин-Мансар изграждането на църквата, която Либерал Брюан не е могъл да построи. Налага се задната част от постройката да бъде разрушена, за да се построи катедрала, в която кралят и неговите войници да могат да се наслаждават на църковна меса, като музиката да звучи отвсякъде, както го изисква етикета. Проектът на Брюан за катедрала не е одобрен и Жул Ардуин-Мансар създава концепция за единство и хармония между кралската църква, наречена “Дом на инвалидите” и една по-малка църква за войниците. Архитектурният комплекс представлява второстепенна постройка – църква за войниците и основна постройка – катедрала с купол. След трийсетгодишно строителство на 28 август 1706 г. архитектът предава ключовете на краля Слънце. Впрочем дело на същия архитект е и построяването на двореца Версай. По-късно през 1873 г. двете постройки са отделени с огромен прозорец..Двете църкви са посветени на Света Троица.

1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.