е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Чие наследство са неравноделните тактове в българската музика?
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

Българската фолклорна музика е уникална със своите често срещани неравноделни тактове. Във всички български фолклорни области, традиционната българска музика съдържа неравноделни тактове, по което тя рязко се отличава както от останалите европейски, така и от съседните си балкански народи! В българския фолклор се срещат неравноделни тактове от вида 5/8, 7/8, 8/8, 9/8 и 11/8 или сложни тактове от вида (5+7)/8, (15+14)/8, (9+5)/16 и (9+5)/16. По долу следват названията на някои от най-често срещаните български хора, повечето от които имат такива тактове [Манол Тодоров. Българска народна музика. Изд. Наука и изкуство. София. 1973].

  • Пайдушко хоро (2+3; 5/16)
  • Четворно хоро (3+2+2 или 3+4; 7/16)
  • Ръченица (2+2+3 или 4+3; 7/16)
  • Дайчово хоро (4+2+3 или 2+2+2+3; 9/16)
  • Трите пъти 2+2+4
  • Еленино хоро (2+2+1+2; 7/8)
  • Хоро Елено моме (4+4+2+3 или 3+4+2+3; 13/16 или 12/16)
  • Петрунино хоро (3+4+2+3, 4+4+2+3; 12/16 или 13/16)
  • Ганкино хоро или Копаница (4+3+4 or 2+2+3+2+2; 11/16)
  • Аcaнo млада невесто (3+2+2+2+2; 11/8) – хоро от Македония
  • Шопско хоро (2/4)
  • Хоро Бучимиш (2+2+2+2+3+2+2; 15/16)
  • Право хоро (3+3 или 6/16)
  • Йове, мала моме (7+11; 7/16+11/16 или 25/16)
  • Санданско хоро (2+2+2+3+2+2+2+3+2+2; 22/16)
  • Седи Донка (7+7+11, където 7=3+2+2 и 11=2+2+3+2+2; 7/16+7/16+11/16 или 25/16)

За пръв път неравноделните тактове (uneven beats, asymmetric measures, irregular times) са забелязани от европейската музикална теория през 1886 година, когато българският учител по музика Атанас Стоин публикува за пръв път български фолклорни мелодии. Цялостно описание на огромното количество неравноделни тактове в българския музикален фолклор прави българският композитор Добри Христов в книгата си „Ритмичните основи на народната ни музика” от 1913 г. С този труд, неравноделните тактове за пръв път влизат в музикалната теория въобще, тъй като за западните музиканти те са практически непознати дотогава. В Западната музика тези сложни тактове се появяват едва от края на 19-ти век, макар и много рядко. Един от първите примери за това е третата част от Патетичната симфония на Чайковски (Tchaikovsky`s Pathetique Symphony). В произведенията на унгарския композитор от началото на 20-ти век Бела Барток (Bela Bartok) се срещат много често неравноделни тактове от вида 3/8, 5/8 и 7/8, за които той пише, че е заимствал от българска фолклорна музика, основана на традиционни мелодии в ритмично нерегулярен такт. Тук се включва красивата мелодия от четвърта част на Концерта за оркестър на Бела Барток. Самият Бела Барток нарича неравноделните тактове в музиката БЪЛГАРСКИ ТАКТОВЕ [Bartok, „The so-called Bulgarian rhythm,” Bela Bartok Essays, p. 44]. Макар че Барток е познавал българската музика още от 1912 година, той е започнал да използва широко нейните характерни ритми като композиционно средство едва след публикацията на Васил Стоин от 1927 год. [Vasil Stoin's Grundriss der Metrik und der Rhythmic der bulgarischen Volkmusik. 1927].

Други, по-нови произведения в неравноделни тактове са песента „Money” (7/4) на групата Pink Floyd, композицията „Марс, войната на световете” на Gustav Holst от оркестровата сюита „Планетите” The Planets, някои джазови композиции в такт 11/4, 7/4 и 9/8 на квартета на Дейв Брубек (Dave Brubeck) и в творчеството на Philip Glass. В творчеството на Kate Bush и George Harrison също има неравноделни ритми, вдъхновени от българския фолклор и индийската музика.

Едно от най-характерните черти на музиката на Бела Барток е честото присъствие на енигматичния стил на българските ритми. Те са енигматични, понеже се срещат масово само в България. Фактически, България е единствента страна в Европа, където асиметричните метрични и ритмични форми представляват интегрална част от националното изкуство! От къде са дошли тези неравноделни тактове в българската музика? Генеалогията на тези ритмични форми не е ясна. Възможни са връзки с арабската и гръцката музика, но липсват убедителни доказателства за изясняване на проблема. От друга страна, случаите на подобни неравноделни тактове в гръцката и арабската музика в сравнение с българската са изключително редки [Damiana Bratuz, „The Folk Elements in the Piano Music of Bela Bartok” Doctoral document, Indiana University, 1966. p. 174. French translation, see Ladislas Gara, ed., Anthologie de la poesie hongroise duX11e siecle a nos jours, (Paris Editions du seuil, 1962)].

Едва ли неравноделните тактове в българската музика са възникнали през средновековието на българска почва от нищото или са били привнесени от вън, след като тях ги е нямало и все още ги няма в околните и близките народи. Този въпрос не може да се разреши без да се анализира музикалното наследство на основните етноси, от които се образува българския народ.

Славянобългарите са образувани на основата на държавнотворческия народ на прабългарите и смесването с тях на славяни и остатъците от местните траки. Очевидно, тези тактове не могат да бъдат наследство от славяните, след като в нито една чисто славянска страна и народ днес те не присъстват. Траките и родствените им мизи и даки са населявали територията на днешна Румъния, България, Източна Македония и бреговете на Мраморно море. Фактът, че неравноделните тактове не са характерни за днешните съседни на България страни, като Румъния, Албания, Гърция и Турция показва, че те не са били присъщи на музиката на древните траки, илири, елини и родствените им племена от района.

Единственият компонент на българския народ, който потенциално би могъл да донесе неравноделните тактове са прабългарите. Тази хипотеза обаче би могла да се изтъква и поддържа, само ако: 1) прабългарите са били достатъчно многоброен етнос, защото елементи от техния фолклор не могат да се наложат върху следващите поколения само посредством власт или религиозни церемонии. 2) Неравноделните тактове трябва да са присъствали във фолклора на прабългарите или най-малкото сред народите на географския регион от където те произхождат. И двете условия обаче не могат да се изпълнят, ако се допусне, че прабългарите са били тюрки. Защото тюркската теория за етническия произход на прабългарите може да се поставя на обсъждане само сред хора приемащи, че броят на прабългарите е бил нищожно малък в сравнение със този на славяните. Тюркската теория губи смисъл сред хора убедени, че прабългарите са били 40, 50 или 60 % от общия брой на началното население на България, защото тя не може да обясни отсъствието на ранно-тюркски думи в старобългарския език и монголоидни черти в следващите поколения. А точно такова е било и фактическото съотношение на числеността прабългари/ общо население. На второ място, даже и да бяха многобройни тюрки, прабългарите не биха могли да донесат неравноделните тактове в България, защото тези тактове са чужди и непознати на ранните тюрски народи! В музиката на народите, живеещи днес в прародината на тюрките – монголци, манджури, якути и др., няма и следа от неравноделни тактове.


<-- 1  2  3  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.