е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Чие наследство са неравноделните тактове в българската музика?
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

Чие наследство са неравноделните тактове в българската музика?
Иван Танев Иванов


Поговорката „Песен граници няма”, както и лесното пренасяне на песни и мелодии по днешните средства за масова комуникация създават усещането, че музикалните форми са нещо универсално, наднационално, временно и нетрайно. Не е така обаче за един особен музикален жанр - традиционната фолклорна музика на отделните народи. Тя не е авторска, а представлява изкристализиран, дестилиран от времето плод на историческата съдба на народа. В древността, най-развити са били музикалните традиции на Египет, Месопотамия и Индия, от където произлизат първообразите на съвременните музикални инструменти и музикални понятия. Всички съвременни музикални жанрове са създадени на основата на фолклорната музика на отделни народи.

Подобно на езика, традиционната народна музика (фолклорна музика, популярен фолк или накратко поп-фолк, от латинското populus – народ и германската дума folk - народ) е много консервативен елемент в културата на всеки народ. Ето защо, от особеностите на фолклора може да се правят изводи за ранната история и произход на даден народ. Например, българската фолклорна музика притежава някои характерни особености - например неравноделни тактове, безмензурно пеене, характерни ладове, инструментариум и др. Върху тази музикална особеност на традиционната българска култура е писано и говорено много, но все още тя не е използвана за осветляване на ранната история на българите. Един опит да се стори това съставлява целта на настоящата статия.

В теорията на музиката, музикалните произведения се обясняват на основата на няколко основни понятия като тон (tone), звукоред (scale), такт (measure, time), ритъм (rhythm), мелодия, лад, бързина и др. Тонът е височината на простия звук, който музикалните инструменти или гласът на певеца произвежда. Освен височина (честота на трептене на въздушната вълна) всеки тон има определена сила (енергия) и продължителност. Последователното произвеждане на необходимия брой тонове изгражда музикална мисъл, наречена мелодия. Мелодията създава определено настроение, поражда определено чувство, влияе върху съзнанието и подсъзнанието на хората – ето защо музиката е толкова важна, колкото и речта. Традиционната музика на всеки народ представлява една от най-важните съставки на неговата култура, наред с езика, религията, обичаите и др. Безспорно, всеки народ представлява сбор от производители и консуматори, но културата е това, което поддържа равновесието между тях. Без културата, балансът се измества в посока към консуматорите, което е естествен природен закон.

Ако се абстрахираме от височината, в зависимост от своята продължителност, тонове са подредени в такава последователност, че да може да се играе, танцува или марширува. Основната, най-малка група от тонови продължителности, която се повтаря многократно в цялата мелодия се нарича ТАКТ. Тактът съдържа определен брой временни интервали, които могат да се отброят или измерят примерно посредством движение на ръката нагоре – надолу. Едно или няколко от тези времена са силни, ударени, останалите са неударени. Времето за едно движение надолу (нагоре) се приема най-често колкото продължителността на една четвъртинка нота (1/4). Най-прост е равноделния такт 2/4, съдържащ две равни времена, едното от които ударено. Чрез събиране на няколко такива такта се получат комбинирани равноделни тактове от типа 4/4, 6/4 и т.н. При неравноделните тактове едно или няколко от тактовите времена има по-голяма продължителност от оснаналите, обикновенно с 50 %. Неравноделните тактове в музиката (irregular meter time signatures) включват тактове имащи горни числа от вида 5, 7 или тяхна комбинация. В някои музикални енциклопедии [The New Grove Dictionary of Music and Musicians. Edited by Stanley Sadie. Macmillian Publishers. Oxford university Press. 2004] вместо понятието “неравноделен такт”се използва термина адитивен (принаден) такт (additive rhythm). Съответно, равноделните тактове се наричат разделни (divisive rhythms).

В българската музикална литература, често пъти вместо „неравноделни тактове” се пише и казва „неправилни” тактове. Музикалното понятие „неправилен такт” е некоректно, неточно и пълно с предразсъдъци. Чрез него се внушава, че равноделните тактове са „правилни”, т.е, нормални, а неравноделните тактове са „неправилни”, т.е., ненормални и евентуално предстои тяхното „изправяне”. Всъщност, равноделните и неравноделните тактове са еднакво „правилни и нормални” форми на музикалната мисъл и имат еднакво право на съществуване. Нещо повече, неравноделните тактове като характерна българска особеност и принос в музикалната култура даже трябва да бъдат изтъквани и обгрижвани с особено внимание, а не да се квалифицират като неправилни тактове!

Българското етническо землище се разделя на няколко фолклорни области, всяка една от които се характеризира със свои мелодии, свои ритми и хора. По обем и качество на музикалното наследство, главната фолклорна област е тракийската, включваща Горнотракийската низина, Родопите, Странджа, както и част от Варненския край, където живеят най-вече изселници от Тракия. Македонската област е друг такъв важен фолклорен район. От по-малко значение са другите фолклорни области Добруджа, Мизия и накрая Шопския район. Диатоничният звукоред (звукоред с полутонове) се среща във всички фолклорни области. Характерно за Родопите е преобладаването на пентатоничният звукоред (звукоред без полутонове), който е типичен за музиката на Китай, Източна Азия и американските индианци, но се среща и в Индия, сред славяните, ирланците и др. В Тракия най-често се срещат т.н. хроматични ладове с увеличени тонови интервали от вида дорийски, фригийски, йонийски, лидийски, еолийски и др. Лидийският лад (мажорът) и еолийският лад (минорът) съвпадат с известните мажорен и минорен лад, които са единствените ладове в Западната музика. По това, богатата тракийска музика прилича на музиката в класическа Елада и в древните държави от Мала Азия, Персия и Месопотамия. В зависимост от това дали мелодията отива нагоре или надолу, тоновите интервали в тракийската музика могат да нарастват или да се скъсяват.


1  2  3  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.