е – музеен вестник > История > Приносът на Втора армия в разгрома на хитлеристка Германия
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

ДИАНА ИВАНОВА
Старши експерт в НВИМ


Приносът на Втора армия в разгрома на хитлеристка Германия


65 години от Косовската настъпателна операция /25 октомври – 30 ноември 1944 г./


Втората световна война, започнала на 1 септември 1939 г., със своя размах, продължителност и последици, оставя незаличими спомени в паметта на човечеството като най-големия военен конфликт в световната история, който завършва с налагането на нов двуполюсен модел в международните отношения.

Въпреки обявеният неутралитет от българска страна правителството на България трудно може да остане встрани от разразилия се грандиозен сблъсък, поради ред икономически, политически и военни фактори. На 1 март 1941 г., в двореца Белведере, /Виена/ министър-председателят Богдан Филов подписва Протокол за присъединяване на страната ни към Тристранния пакт. Включването на България на страната на Германия, Италия и Япония се извършва при категоричното условие за неучастие на българските войски в бойните действия на Балканите и изпращането им на Източния фронт.

В хода на войната, единствената териториална придобивка за България е връщането на Южна Добруджа в пределите на страната и то по мирен път. С посредничеството на Германия и СССР, на 7 септември 1940 г., в румънския град Крайова е подписан договор, между България и Румъния, за възвръщане на Южна Добруджа. Уреждането на Добруджанския въпрос е безспорно постижение на българската дипломация, а Крайовската спогодба възстановява историческите права на България върху тази територия.

Балканската кампания през Втората световна война започва на 6 април 1941 г. с едновременно настъпление към Гърция и Югославия. Въоръжените сили на България са подложени на сериозно изпитание. Без да участва пряко в бойните действия България, още в първия ден, понася своето възмездие за включването си към Тристранния пакт и за помощта, която оказва на германските войски, превръщайки своята територия в плацдарм за агресия срещу двете съседни държави.

Първите въздушни нападения над България са извършени от югославски и английски самолети които бомбардират Кюстендил, Петрич, София и други български селища. “Символичната война” от 13 декември 1941 г. се превръща в реалност с трагични последици за българския народ. В продължение на три години, с различна интензивност, англо-американската авиация нанася удари по военни и граждански обекти в страната.

Факт, произтичащ от външнополитическата ориентация на България, е навлизането на българските войски в Македония, Източна Сърбия и Западна Тракия, където вече са влезли германски войски. По договореност между България и Германия, през април 1941 г., се извършва поетапно заемане на Македония, Моравско и Беломорска Тракия съответно от 5-а и 2-ра български армии, за да “запазят реда и спокойствието” в завзетите от Германия територии.

Загубите на Германия на Източния фронт след 22 юни 1941 г., капитулацията на Италия и опасността от англо-американски десант по Егейското крайбрежие, налагат формирането на два корпуса в състава на българската армия, чиито задачи са главно охранителни, отбранителни и маневрени. Двата корпуса се разформироват през септември 1944 г., когато събитията по фронтовете на Втората световна война показват близкия крах на Третия райх и задължително изискване от страна на държавите от антихитлеристката коалиция е сключване на примирие с България.


Схема на бойните действия на Втора армия


Видно е, че през Втората световна война Балканският полуостров заема особено място в стратегическите планове на фашисткия блок и на англо-американското командване. Неговата роля и значение, като театър на военните дейсвия, се обуславя от измененията на политическата и военностратегическата обстановка. До септемри 1944 г. на българската армия не се налага да организира и води мащабни военни действия. Фронтовите линии минават обикновено далече от територията на страната, а българското правителство устоява на германския натиск и не изпраща войски на Източния фронт. В резултат на победоносното настъпление на Съветската армия и след успеха на Яш-Кишиневската операция войските на Трети украински фронт навлизат в Румъния и достигат българската граница. Условията са подходящи за скъсване на съюза с Германия и за преминаване на страната на антихитлериската коалиция. На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява война на Германия и търси начини за приобщаване на България към Антихитлеристката коалиция.

Започва най-същественото участие на България в заключителния етап на Втората световна война в Европа. а българските въоръжени сили воюват срещу Вермахта в продължение на осем месеца. С това българската армия дава своя скромен принос в окончателния разгром на Германия. Официалното включване на Българиа във войната е регламентирано с подписаното на 28 октомври 1944 г. Съглашение за примирие между България, от една страна, и СССР, САЩ и Англия, от друга.

Ще разгледаме по-специално част от първия период на войната, когато се извършва мобилизация, съсредоточаване и стратегическо развръщане ва българската армия, оперативно подчинена на Трети украински фронт. Планът на Главното командване предвижда настъпление на запад, към долините на реките Вардар и Морава, Косово поле, прекъсване на пътищата и разгромяване на отстъпващата германска армейска група “Егея”.

Генерал-лейтенант Кирил Станчев
командващ Втора армия

Втора армия, командвана от генерал-майор Кирил Станчев е в състав от 4-а, 6-а, 9-а, 12-а пехотна дивизия, Бронираната бригада, 1-ва гвардейска, 2-ра конна дивизия и армейски части. С големия си числен състав и поддръжката от две авиодивизии на 17-а въздушна армия от Трети украински фронт и съдействие от югославските партизани, армията провежда две последователни, настъпателни операции – Нишката и Косовската. След завършване на Нишката операция войските на Втора армия се намират в добри изходни позиции за атакуване на неприятеля в Косово поле.

Срещу Втора армия, в района на Подуево и Прищина, противникът съсредоточава подразделения от 91-ви армейски и 22-ри планински корпус, над 100 оръдия и минохвъргачки, 60 зенитни и 20 противотанкови оръдия и няколко танка. Освен това в помощ на германската армия действа и албанската 21-ва SS планинска дивизия “Скендербег”. От 16 до 21 октомври армията настъпва от района на Ниш към Прищина по две направления: Прокупле – Куршумлия – Подуево и от Лесковац – Медведжа – Прищина. В плана на операцията се предвижда създаване на следната групировка: на главното направление да настъпят 4-а, 6-а, 9-а пехотна дивизия и Бронираната бригада, като 4-а и 6-а дивизия действат в първи ешалон. Планира се Бронираната бригада да бъде въведена в сражение, южно от Подуево. Линията за въвеждане на 9-а пехотна дивизия не е определена. На спомагателното /второ/ направление, отдалечено от главното на около 40 км, трябва да настъпи самостоятелно 12-а пехотна дивизия.

Настъплението на армията започва на 25 октомври сутринта след 30 минутна артилерийска и въздушна подготовка, но без успех, поради не добре подготвената атака, силно пресечения терен и липсата на пътища. Боевете се водят с променлив

1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.