е – музеен вестник > История > Търновската конституция - първият основен законодателен акт на България след Освобождението
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

сие се реши, щото всички депутати да бъдат избирани от народа. За двустепенно избиране, както бе предложила комисията, не стана вече дума. Числото на депутатите се увеличи: по един представител на 10 000 жители от двата пола. Всичко това се съгласува без никакъв спор. Консерваторите не вземаха участие в борбата, обезнадеждени при първата несполука – и това е една черта на всички консервативни партии по света – и също от желание да не се солидаризират много с тъй изработената конституция.

Сградата, в която се провеждат заседанията на
Учредителното събрание през 1879 г.


Любопитно е как агитираха либералите в полза на многочислеността на Събранието: "Гледайте, господа, гледайте, братя – съветваше сериозно един сериозен господин, който сновеше между народните представители вън от редовните заседания, – гледайте, обикновеното Народно събрание да се състои от колкото е възможно по-голямо число представители, от 400 – 500 души най-малко; трябва ние българите да се събираме по-множко и по-честичко, за да се запознаем един с други по-отблизо." По тоя начин се извършиха следните изменения в проекта: отхвърли се съвсем, като несъответствующ на демократическия дух на конституцията, оня член (зает от сръбския устав), според който на княза се предоставяше правото да назначава председателя и подпредседателя на Събранието измежду шестима депутати, посочени от Събранието; прие се без никаква опозиция едно изменение на чл. 101, според което на Събранието се признаваше законодателна инициатива с тая само уговорка, че внесените по тоя начин законопроекти да бъдат подписани от една четвърт от присъствующите депутати; даде се на Събранието правото да назначава парламентарни анкети по управлението. Намали се на един милион сумата на заемите, които князът може да направи по представление на Министерския съвет, когато има важни спънки за свикването на камарата. В проекта бе предвидено също, че правителството ще може да разходва вън от бюджета до 30 000 минца в случай на стихийни бедствия като: глад, наводнение, епидемия и др. подобни. Събранието ограничи тази сума до 300 000 лева. Събранието прояви своя дух на пестеливост и когато определи времето на редовните сесии: от 15 октомври до 15 декември. "След 15 декември, казваше Н. Михайловски, настъпват празници, за които всеки представител ще иска да си иде у дома; а, от друга страна, до 15 октомври се прибират храните." Славейков бе предложил отначало да траят сесиите по-дълго: от 15 октомври до 15 март. Събранието обаче не искаше да се губи толкова време и да стават много разноски. По същите мотиви за икономия числото на министерствата се намали на шест.”

Из „Строители на съвременна България” – Том 1 Симеон Радев


Днес в историческата сграда във Велико Търново се помещава музея „Възраждане и учредително събрани”. Той е открит през 1970 г. и съхранява множество снимки, оригинални документи и материали.


Приетата на 16 април 1879 г. Конституция узаконява герба и знамето на възстановената българска държава. Член 23 гласи: „ Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално”.

Когато на 22 март Учредителното събрание гласува текста за държавен герб на Княжеството, народният представител от Елена Никола Михайловски, брат на Иларион Макариополски, отбелязва, че в нито един от проектите за конституция няма член за държавно знаме. Цели 4 дни траят разискванията за знамето. Разгаря се спор между Петко Каравелов и П.Р.Славейков кой е хералдическият цвят на България – зелен или червен.

Знамето ушито от Стиляна Параскевова - първообраза на българския национален флаг

За първообраз народните избраници приемат ушитото от Стиляна Параскевова знаме, което се пази в Националния военноисторически музей и е най-старото знаме в колекцията на музея.Еднослойно е, ушито от коприна, с размери 198х119х173 см, като външният му край е врязан под ъгъл на разстояние 85 см. Трите ивици – бяла, зелена и червена, са разположени хоризонтално. На лицевата страна е извезан коронован лъв и над него в полукръг има надпис: „С БОЖIЯ ВОЛЯ И СЪ СИЛАТА СЛАВНОГО РУССКОГО ЦАРЯ АЛЕКСАНДРА II-го НАПРЕДЪ!” Двата външни ъгъла завършват с пискюли. В долния външен ъгъл има надпис „Стилияна Ив.Парскевова// Браила, 1877 г. априлий”.

В края на 1876 г. на заседание на БРЦК в Букурещ се обсъжда необходимостта от знаме за българските доброволци, които ще участват в предстоящата войната между Русия и Турция. Иван Параскевов, търговец на дървен материал от Браила, поема ангажимента и възлага на дъщеря си Стиляна да ушие и извезе знамето. Тогава тя е едва 15-16-годишна девойка. За модел на лъва използва значката на българските въстанически калпаци. Бисер и сърмени конци се доставят от Виена. През април 1877 г. знамето е готово. На 8/20 май с.г. Ив. Иванов, председател на кишиневското българско настоятелство, представя бащата и дъщерята на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ руската Дунавска армия. Те му предават знамето. То обаче не участва в бойните действия и няма сведения къде се намира по време на Руско-турската война (1877-1878). Едва през 1930 г. Стиляна научава, че знамето е в двореца и издейства разрешение да го види. Две години по-късно тя умира.

<--  1  2
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.