е – музеен вестник > История > Търновската конституция - първият основен законодателен акт на България след Освобождението
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

ЛИЛИЯ КРИВОРОВА
Старши експерт в НВИМ


Търновската конституция - първият основен законодателен акт на България след Освобождението


Първата конституция е огромна крачка към утвърждаване на българската нация и държава в сърцето на Европа


Търновската конституция дава пълноценен израз на най-демократичните въжделения на българската нация в стремежът й да заеме достойно място в Европа. Без тържеството на либерализъм и демокрация, които прокламира основният закон на младата държава, надали щеше да се случи българското чудо от първите десетилетия след Освобождението и едва ли утвърждаването на държавата ни сред старите европейските демокрации щеше да е така успешно. Всъщност основите на днешната демократична България са положени именно от Търновската конституция, чиито повели намират място и в действащата Конституцията от 1990 година. С нея, наред с либералните и демократични обществени норми, се утвърждава духа на толерантност и свободата, на междукултурен диалог и идентичност, които са и основополагащи ценности за Европейския съюз.


Заглавната страница на Търновската конституция

Руско-турската освободителна война завършва на 3 март 1878 г. с подписване на мирния договор в Сан Стефано. В резултат на това България се появява отново на европейската политическа карта като автономно княжество със свое правителство и войска. Според Санстефанския договор в Княжество България трябва да бъде установено временно руско управление за срок от 2 години, което да изгради основите на новата държава. На конгреса в Берлин /1 юни-1 юли 1878 г./ срокът на действие на временната руска администрация е намален от 2 години на 9 месеца като през това време трябва да бъде изработен и приет Органически устав /Конституция/ на Княжество България. С тази задача се заема руският юрист С.И. Лукиянов, управляващ Съдебния отдел при Временното руско управление. В края на октомври 1878 г. проектът за Органически устав е готов, като при съставянето му са използвани материали от сръбския органически устав от 1869 г. и румънската конституция от 1866 г., както и препоръки на много българи, получили образование в редица европейски университети. В него са заложени четири основни принципа - на свободата, на равенството, на самоопределението и на обезпечението или на сигурността. На 16 ноември 1878 г. е изпратен в Санкт Петербург за обсъждане и е върнат с одобрението на руското правителство и лично на император Александър II.


На 10 февруари 1879 г. в Търново тържествено е открито


Учредителното събрание. То е свикано въз основа на чл. 4 на Берлинския договор и в него взимат участие 229 народни представители. Внесен за обсъждане, първоначалният проект претърпява промени и допълнения, заимствани най-вече от белгийската конституция. В хода на разискванията се открояват две политически групи - либерали и консерватори. Консерваторите се определят за конституция, която да ограничава правата на голяма част от българския народ. Те настояват да бъде въведен имуществен и образователен ценз, вместо всеобщо избирателно право. Според тях българите все още нямат необходимия политически опит, за да вземат пълно участие в управлението. Едно от основните искания на либералите е равенството на всички български граждани пред законите на страната, да не се допускат съсловни привилегии, да има свобода на мисълта, словото и печата. Благодарение на мнозинството, което имат в Учредителното събрание, те успяват в голяма степен да предрешат окончателния вариант на конституцията. Народните представители отхвърлят текста от проектоустава, свързан с васалната зависимост от Османската империя. Израз на това е замяна на наименованието „Органически устав“, какъвто имат васалните провинции, с „Конституция“. Към държавния герб, определен в проекта, събранието прибавя и трицветното национално знаме - символ на суверенната власт. След много разгорещени дебати основният закон е оформен и придобива подчертано либерално-демократичен характер.

Първата страница на Конституцията

Търновската конституция е приета от Учредителното народно събрание на 16 април 1879 г. и остава основен закон за страната до края на 1947 г. Състои се от 22 глави и 169 члена. Обединила най-прогресивните идеи на европейската обществена мисъл с демократичните традиции на българското общество, тя предопределя развитието на Княжество България като модерна светска държава.

Съгласно член 4 Конституцията провъзгласява Третата българска държава за


"монархия наследствена и конституционна, с народно представителство".


Държавното устройство е уредено чрез разделение на властите, като князът (царят) има широки правомощия и в трите власти, предоставени са широки права и свободи на гражданите - всеобщо избирателно право за всички мъже без каквото и да е ограничение, неприкосновено право на собственост, свобода на личността, свобода на печата, равенство пред законите, право на сдружаване, право на безплатно първоначално образование, отричане на робството и съсловните права /не се допускат привилегии и титли за благородство/.

В периода от 1879 до 1947 г. два пъти са внасяни промени в основния закон на страната (на 15 май 1893 г. и на 11 юли 1911 г.) и два пъти е спиран от действие (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г., и по време на Деветнадесетомайския режим 1934 г.). Независимо от всички исторически превратности, Търновската конституция поставя правните основи на съществуването на съвременната Българска държава и осигурява нейното демократично развитие, стопански напредък и културен подем.


Търновската Конституция


„След като се отхвърли предложението за сенат, останалите части от конституцията бидоха разисквани без страст и приети много набърже. По общо съгла-

1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.