е – музеен вестник > История >565 години от Варненската битка
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

рен от тамошния губернатор с голям имот. Създава семейство със сеньорита Анна, имат син на име Сигизмунд, който умира съвсем млад при загадъчни обстоятелства. Самият Енрике Алемано (т.е. крал Владислав) загинал в морето при земетресение, когато скала пада върху лодката му.

Турските летописци пишат, че по заповед на султана главата на краля е консервирана в пчелен мед и е откарана в гр. Бурса в Мала Азия, където с набучената на копие кралска глава османлиите си организирали „победно шествие над неверниците християни”. Какво е станало с кралската глава по-нататък никъде нищо не пише. Кралското тяло пък уж било погребано с почести в една от могилите в парка.

В края на XIX и началото на XX век братя Шкорпил, създателите на българската археология, отделят голямо внимание на проучването на варненското бойно поле в търсене на гроба на крал Владислав. Отначало те смятат, че тялото е погребано в най-старата варненска църква „Св. Панагея”(св. Богородица”), която обаче е опожарена. По-късно съвместно с полски археолози търсят гроба в текето Паша боба, което се намирало на около 500м югоизточно от Комитовото ханче (на около 1,5 км от Парк-музея). След като нито една от версиите не могла категорично да се докаже, официалната историческа наука приема тезата, че след битката изтерзаното и разграбено тяло на краля вероятно е попаднало заедно с телата на другите убити във варненските езера.

В памет на загиналите на 10.ХІ.1444 г. войни, в центъра на бойното поле още по време на робството българите поставят дървени кръстове През 1924 г. на мястото издигат скромен гранитен паметник, а през 1935 г. в едната тракийска могила изграждат символичен мавзолей на краля и на площ от 30 дка е създаден парк.

През 1964 г. по идея на началника на Централния музей на Народната армия (сега Национален военноисторически музей) в София полк. Марин Михов, с построяването на нова музейна сграда, се поставя началото на мемориалния комплекс „Парк-музей на бойната дружба-1444 г.”, известен като музея „Владислав Варненчик”.

Експозицията на музея е създадена на основата на документи от походите през 1443 - 1444 г. и за битката при Варна; оръжия , намерени на бойното поле, и копия на предмети, подарени от военните музеи във Варшава, Будапеща, Прага, Букурещ и Белград. Средновековни гербове и знамена, картини и скулптури, рицарски доспехи и мечове, ризници, арбалети, алебарди и щитове представят битката на европейските народи при Варна и нейните герои.


Реконструкция на рицари от ХV в. в залите на музея

Арбалети, устройство за обтягане на тетивата
и стрела за арбалет

<--  1  2  3
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.