е – музеен вестник > История >565 години от Варненската битка
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Когато кралските войници виждат, че кралят е мъртъв, започват безредно да отстъпват, въпреки опитите на Хуняди да ги организира за контранастъпление и за отнемане на тялото на краля от противника.

Отстъплението на кръстоносците през Добруджа и Влахия към Унгария продължава няколко дни. Много войници загиват, застигнати от турски потери. На бойното поле полагат своя живот половината войници (около 10 000) на краля, а неприятелят дава два пъти повече жертви.

Обединените усилия на християнския свят за спасяването на Югоизточна Европа в началото на османските завоевания завършват трагично при Варна. За Европа варненската битка е само един исторически епизод, но за Балканите и за Унгария тя предопределя многовековната им робска съдба. Двадесетгодишният крал Владислав пък получава името Варненчик. На този юноша – крал, загинал за най-възвишения идеал на човечеството – свободата, нашата голяма поетеса Елисавета Багряна посвещава стихотворението си: „ Видение над Варнеското поле”:


Тихо поле, зеленеещо равно поле,

морският шум занемява до твойте предели,

морският вятър едва те достигнал, люлее,

летният пек тъй спокойно над тебе се стеле,


сякаш че никога, никаква бурна съдба,

звън от оръжие, тропот от конски копита,

вик на войски, устремени под бойна тръба-

тук не са минали, своята участ изпитали.


В твоите топли, дълбоки и тъмни недра,

спят своя сън непробуден, дълбоко заровени,

бурни столетия, в диво променна игра,

белите кости на хиляди, хиляди войни.


Светлият юноша, яхнал на белия кон,

в своите двадесет, в блян окрилени години,

рицар и крал, отделен от родина и трон,

тук като светло видение гордо е минал...


Минал загледан в далечна и пламенна цел,

твоята шир обгорил с омагьосани взори-

в твоята пръст тук заровил е свойто сърце,

с буйната кръв напоил твоите черни простори.-


Ето защо днес над твоите тучни нивя,

с ярко-червените макове в тях нацъфтели,

тихият вятър нашепва легендни слова,

летният здрач като син воал леко се стеле...


Силният отзвук от варненската битка се проявява в легендите, свързани с крал Владислав. Слухове, че той не е загинал, че бил видян в Константинопол, в Сърбия, дори в Испания обикалят европейските дворове.

Разказва се, че от срам за изгубеното сражение, кралят се заселил като отшелник на о-в Саламанка. През 1466 г. една чешка политическа мисия стига до пещерата, в която живеел отшелникът и той бил разпознат по шестте пръста на краката. Въпросният отшелник обаче отрекъл да е бил някога крал.

Друга история разказва, че францискански монаси изнасят ранения крал от бойното поле и през Сърбия стигат до планината Синай при Йерусалим.Там в манастира „Св. Екатерина Александрийска” кралят бил посветен в званието „рицар на св. Екатерина”. По-късно под името Енрике Алемано, той се заселва на остров Мадейра. Участва в поход срещу маврите в Гибралтар и затова е да-


Мавзолеят на Владислав ІІІ Ягело,
намиращ се в Парк-музея "Владислав Варненчик"

<--  1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.