е – музеен вестник > История > 565 години от Варненската битка
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
Директор на филиала Парк-музей на бойната дружба „Владислав Варненчик”


565 години от Варненската битка


Последната битка на съюзническата християнска армия срещу османското нашествие в Европа


Парк-музеят на бойната дружба- 1444 г.,”Владислав Варненчик” е разположен в западната част на Варна, в сърцето на новата търговска зона на града. Той е едно от култовите места за много европейци, защото тук в центъра на полесражението на 10.ХІ. 1444 г. за освобождението на България, на Балканите и на Югоизточна Европа от османската експанзия загива полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело.

Тук, край варненската средновековна крепост, се разиграва последното сражение между 20-хилядната съюзническа християнска армия, предвождана от крал Владислав, и три пъти по-многобройните османо-турски войски на султан Мурад ІІ.

Поражението за християнската армия е трагичен епилог на една кампания, която започва четири години по-рано с подписването на персонална уния между 16-годишния полски крал Владислав и разтърсващото се от гражданска война Унгарско кралство, чиито южни крайгранични райони са опустошени от османските завоеватели.


С встъпването на унгарския престол, насърчаван от папския легат кардинал Джулиано Чезарини, през есента на 1443 г. крал Владислав и прославеният трансилвански войвода Янош Хуняди организират първия поход на Балканите срещу османците, наречен от историците „дълъг поход”. Войските навлизат на неприятелска територия на дълбочина 520 км, превземат българските градове Ниш, Пирот и София, но не постигат стратегическата цел – превземането на тогавашната турска столица Одрин. Българите от Софийско и Радомирско помагат на християнската армия с оръжие и храни, въоръжени отряди се присъединяват към съюзниците.

В резултат на похода е сключено много изгодно за Владислав и християнския свят десетгодишно примирие, което обаче е нарушено под натиска на папа Евгений ІV. Той обещава да изпрати флот, който да блокира Проливите и настъпването на османските войски от Мала Азия в Европа.

Владислав предприема втори поход по течението на Дунава: Оршова, Видин, Никопол, Оряховица, Шумен, Провадия, Варна. И този път, както предната година, Европа не оказва подкрепа на съюзническата армия, а папският флот и генуезки търговци от Пера извършват предателство срещу голямо възнаграждение и прехвърлят турската армия.

Християнските войски наброяват 16 хиляди войници – унгарци, поляци, чешки хусити, хървати, босненци и папски рицарски кръстоносен отряд. При Никопол към армията се присъединяват 4 000 леко въоръжени влашки конници. Около Провадия се получава известието, че султан Мурад е преминал Босфора и през Тракия и Айтоския проход се насочва на север към краля.

След 40-дневни походни боеве „през пустинната и рядко населена” Дунавска равнина, на 9 ноември сутринта християнската армия достига до Варна, напусната от турския гарнизон. Вечерта кралските разузнавачи докладват, че по склоновете на Франгенското плато и в полето са запалени огньовете на турския лагер. След бурни дебати военният съвет на краля приема плана на главнокомандващия Хуняди за водене на нападателен бой, въпреки неблагоприятните обстоятелства. Цялата нощ преминава в подготовка за сражението. Опитният Хуняди подрежда съюзните войски в боен ред, подсигурявайки фланговете и съобразявайки се с ландшафта, заемайки най-късото
разстояние между езерото и платото.

Скулптора на Владислав Варненчик


На около километър-два от съюзниците с лице към крепостта е разположена армията на султана. Около двете могили в днешния Парк-музей е разположено 10-хилядното еничарско каре, охраняващо султана. Султанските войски пресичат възможните пътища на християните за отстъпление по суша.

На 10.ХІ.1444г. сутринта първи атакуват османците. Битката се води с променлив успех за двете сили, но към средата на деня кралската армия успява да отблъсне назад двата турски фланга. В този момент кралят, без да се вслуша в съвета на Янош Хуняди да изчака всички войници, разпръснати по фронта, да се съберат и заедно да атакуват яничарския център, решава само с личната си гвардия от 500 рицари да нападне силните еничари.

Атаката на краля е бърза и стремителна. Той достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт. Скоро трябва да се срещнат лице в лице крал и султан и да кръстосат меч и ятаган. В този момент еничарското море обкръжава кралската свита от всички страни. Кралският кон се спъва и младежът пада на земята.Еничаринът Коджа Хазър бързо се приближава и с един замах отсича главата на краля. Султанът заповядва тя да бъде набучена на копие и конник да я разнася по цялото бойно поле.


1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.