е – музеен вестник > История >Средногорското владение на Смилец, Радослав и Войсил
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

През късната есен на 1322 г. Византия предприема мерки за завладяването на Южна България. В тези събития дейно участие взима и Войсил, „който бе беглец при ромеите, когато узна за смъртта на царя на мизите, се върна и сам си подчини останалите градове на Мизия от Стилбнос до Копсис, които му се подчиниха доброволно поради племенна общност”. От думите на Кантакузин става ясно, че след смъртта на Георги ІІ Тертер, който вероятно умира в края на 1322 г. или началото на 1323 г. (По време на продължителното му пребиваване на границата с българското царство (на Андроник ІІІ) дошла новината за смъртта на цар Георги ІІ Тертер – пролетта на 1323), Войсил се възползва и успява да си върне родовите владения между Сливен и Копсис. После известява императора, че ще се подчини на неговата власт, т.е. че се признава за византийски васал, а от своя страна „императорът нареди да се нарича деспот на Мизия.” Именно срещу тази своя васалност Войсил получава титлата деспот на Мизия, т.е. император Андроник ІІІ Палеолог го признава за „владетел на България”.

През това време (февруари 1322) византийският василевс събира войска от Константинопол и от Източна Тракия и потегля срещу Пловдив, с намерението да го превземе. В тази обсада взима участие и пристигналия от Подбалканската област, Войсил с неговата войска. „Те се разположиха на стан около града и го обсадиха, но тъй като вътре имаше достатъчно войска, те нищо не постигнаха, а претърпяха поражение” от храбро отбраняващия града в продължение на 4 месеца, гарнизон. Императорската войска претърпява тежко поражение и „Филипопол, който се изложи на такава голяма опасност, избегна завладяването” и остава в български ръце.

След смъртта на последния български цар, българското болярство се обединява около авторитетния видински деспот

Михаил Шишман, който слага край на временната династична криза в България до падането и под османска власт.


Новият български владетел се заема веднага със задачата да възвърне земите на Подбалканската област в пределите на Българското царство. Но вместо да се насочи веднага към обсадения Пловдив, който се намира твърде далеч и откъснат, българският владетел поглежда към Подбалканската област, като „опустошаваше земята, като обсаждаше градове”. Разбирайки за неговите действия, императорът изоставя Пловдив и се насочва по посока Подбалкана, но вероятно няма достатъчно войска, защото „заповядва на деспота на мизите Войсил, който беше наблизо, да се върне в земите си и като приготви войската и себе си за сражение, на третия ден да дойде в Потука...”, като сам Андроник ІІІ се отправя към същото селище, където ще го изчака, за да могат да осъществят съвместни действия срещу българския цар Михаил Шишман. Тази крепост, вероятно се намира при днешното село Енина на 4 км. северно от гр. Казанлък. Войсил изпълнява заповедта, и се завръща в своето имение в Копсис (до днешното с. Анево северозападно от гр. Сопот) за да подготви армията си. В този момент при императора достига информация, че неговият васал е починал и са видели „да го смъкват мъртъв на носилка от стръмнината в Копсис за да бъде погребан”.

В този момент императорът взима решение да се оттегли, тъй като „ромейската войска не беше равностойна на неприятелската (българите)...” и „Намиращите се под командването на Войсил войници, които бяха около три хиляди, не бе сигурно, че ще пристигнат след смъртта на Войсил” След тези лоши за Андроник новини, той се връща в Адрианопол (Одрин). По този начин Михаил Шишман успява да възстанови българската власт между градовете Месемврия (Несебър) и Сливен. А императорът осем дни след като пристига в Адрианопол получава известие, че Войсил е жив.

След тези събития Михаил Шишман потегля на поход срещу владенията на Войсил в Средногорската област – Копсис и още 4 други крепости. „В продължение на една година и повече (от лятото на 1323 до лятото на 1324) Войсил се съпротивляваше силно във войната, понеже и императорът му помагаше с пари, конница и пехота.” Виждайки, че по-нататъшната му съпротива е безнадеждна, византийския васал се отправя към Константинопол, а Михаил успява да наложи своята власт над Копсис и останалите крепости в областта. Ето как завършва своя разказ Кантакузин за българския деспот Войсил: „След това, като видя (Войсил), че подчинените му проявяват симпатии към Михаил поради непрекъснатите нападения и понеже бяха откъснати отвсякъде от продоволствие, изостави ги и дойде при императора. А те заедно с крепостите се предадоха на Михаил”. така цялата Средногорска област, заедно с нейния център Копсис, родовото владение на тримата братя Смилец, Радослав и Войсил е присъединено към Българското царство от Михаил Шишман през 1324 г. След тези събития е сключен българо-византийски мирен договор от 1324 г. Сключването на този договор стопира амбициите на Войсил за възвръщане на своето родово имение, което влиза в пределите на Българското царство.

Последното споменаване за него е през 1328 г., когато той, вече в напреднала възраст, продължавал да води византийски войски в района на Охрид. Вероятно скоро след това Войсил умира като гражданин на византийска служба. По този начин завършва съдбата на едно от сепаратистичните владения, което просъществува от края на ХІІІ първата четвърт на ХІV в. – Подбалканското княжество на Смилец и неговите двама братя.

През следващите няколко десетилетия настъпва известно подобрение и стабилизация на политическата обстановка в България, което се свързва най-вече с името на Иван Александър, който управлява като български цар 40 години - от 1331 до 1371 г.. Но тази политическа стабилизация е кратка. От средата на ХІV в. Българското царство е разделено на три Българии – Търновско царство, Видинско царство и Кравунско деспотство с център Калиакра. Тази политическа раздробеност довежда до падането на страната по османска власт в края на ХІV в. и до пет вековно политическо, икономическо и социално потисничество над българския народ.


<--  1  2  3  4
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.