е – музеен вестник > История >Средногорското владение на Смилец, Радослав и Войсил
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Възцаряването на Теодор Светослав (1300) слага край на татарската хегемония. Малко след своето възкачване на престола, Светослав успява да постигне споразумение със своя чичо Елтимир и да присъедини Крънското княжество към Търновското царство. Това укрепва значително българо-византийската граница.

По време на дългото си пребиваване в Солун, между април и ноември 1300 г., братът на Смилец,


Радослав е удостоен от императора със сан севастократор.


Георги Пахимер, както казахме по горе, дава сведения за това събитие.

„Радослав бе минал на страната на императора... Той бе от най-знатния род между българите (беше роден брат на Смилец)... Тогава именно изпратените от страна на императора от Солун хора на Радослав заедно с велможите на императора нападнаха българите на Елтимир, който владение самостоятелно при Крън. Елтимир ги победи и като ослепи севастократора, изпрати го на съпругата му при императора, а ромейските велможи проводи на Светослав.”, това са сведенията, които ни дава Георги Пахимер за осъщественото нападение на смилецовия брат срещу Елтимир и неговото княжество с център Крън. Именно в началото на 1302 г. севастократор Радослав потегля от Солун с българо-византийска войска. В конкретната битка, Елтимир пленява Радослав и го ослепява, след което го изпраща на съпругата му в Солун. Същевременно са пленени и 13 византийски велможи, които са пратени на българския цар в Търново. Това са тези „мнозина хора от [ромейския двор]” за които говори Г. Пахимер, и които Светослав разменя за собствения си баща Георги І Тертер, който до този момент се намира на заточение в Константинопол.


Макет на крепостта Копсис - Анево кале, Сопотско,
експозиция НВИМ


След събитията от началото на 1302 г. и сполетялата трагедия за Радослав, единствено най-малкият брат, Войсил остава да се бори за възвръщане на родовите земи. Възползвайки се от войната, която води Византия със селджукските турци в Анатолия в края на ХІІІ и началото. на ХІV в., Теодор Светослав предприема военни действия за присъединяване на българските земи в Тракия, които са отнети от византийците по време на междуособните войни, които избухват след смъртта на Михаил ІІ Асен. Българския цар предприема поход през 1303 г., в който има известен успех. Обезпокоен от настъплението на българите, Андроник ІІ Палеолог, прави опит да спечели на своя страна Елтимир и да го противопостави на Светослав, но крънският велможа остава верен на българския владетел. През март 1304 г. Теодор Светослав осъществява своя втори поход към Черноморската област и земите между Стара планина и Странджа. Андроник ІІ взима сериозни мерки за да спре настъплението на българските войски.


В тези събития се вписва и името на смилецовия брат – Войсил,


който участва на страната на византийския император срещу българските войски на Теодор Светослав и Елтимир. Край „Созопол, императорът изпрати заедно с мнозина други българина Войсил, който е най-малкия брат на Смилец и Радослав. Той нападна бързо и като внуши голям страх у враговете, веднага обърна в бягство настъпващите [българи].” Войсил застава начело на византийски отряд. Българите са обърнати в бягство и при р. Скафида (дннес Факийска река, минаваща през Странджа планина) започва тежко сражение (юни-юли 1304 г.), в което византийската армия претърпява тежко поражение. Съимператорът Михаил ІХ Палеолог се оттегля към Одрин, където се установява на лагер. Месец след поражението при р. Скафида, на 23 август 1304 г. неосформираната и освежена византийска армия се насочва към Подбалканската област, срещу владенията на Елтимир. Целта и е да откъсне тези територии и да развали съюза между Теодор Светослав и крънския владетел. Цялата област от Ряхово (днес с. Ряховица, Старозагорско) до Сливен и Копсис е плячкосана и Пахимер казва, че императорът „обърна в мизийска плячка земите от Ряхово до Стилбнос и чак до Копсис и отряза Елтимир” , вероятно в тези събития участва и самият Войсил.

Крепостта Копсис - Анево кале, Сопотско

В последствие Войсил взима участие в събитията, които се случват на територията на Византия. „След това императорът обмисляше как да нападне тия в Галиупол (Галиполи) (Амогавари – Каталани), тъй като бе известно, че им идва помощ. Чуваше се, че искали да извикат и перси (турци) от отвъдния бряг... Но младият император Михаил не стоеше бездеен... изпрати срещу амогаварите в Галиупол хората на великия хетериарх Дука, на великия чауш Убертопул и, трето, на Войсил, достатъчно подготвени за война.” Участието му в тези събития е през 1304-1306 г. и най-вероятно българският велможа е използван за различни подобни задачи, докато е на византийска служба. А в началото на гражданската война във Византия, между Андроник ІІ и Андроник ІІІ, бъдещият император Йоан Кантакузин споменава името на Войсил и неговото участие в нея: „А когато младият император (Андроник ІІІ) бе на лагер до Византион, Войсил, братът на мизийския цар, се отметна от него и премина на страната на стария император.”


<--  1  2  3  4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.