е – музеен вестник > История >Средногорското владение на Смилец, Радослав и Войсил
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

„Малко преди това и сам Смилец беше станал цар на българите по желание на Ногай след бягството на Тертер.” Така Георги Пахимер описва възкачването на Смилец на престола на Българското царство. Той произхожда от „най-знатния род след българите”. За положението на Смилец сред българската аристокрация може да се съди и от факта, че още преди възцаряването му той се жени (някъде между 1283-1285 г.) за дъщерята на византийския севастократор Константин, брат на вече покойния император Михаил VІІІ Палеолог (1282 г.). От този брак Смилец има син (пълното му име е Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог, т.е. той предпочита да изтъква родството си с византийската аристокрация), който умира като изгнаник в Константинопол през 1330 г., където приема монашеството под името Йосиф (виж схема за династията на Смилец). Неговата съпруга е също така и племенница на властващия тогава император Андроник ІІ Палеолог. Това предопределя значителното подобряване на отношенията с Византия. При управлението на Смилец между двете държави има сключени „клетви и спогодби”.

Началото на пълната татарска хегемония над България започва с възкачването на Смилец,

„който царува над българите по желание на Ногай след оттеглянето на Тертер.”


Това описание, красноречиво говори, че Смилец е протеже и се качва на престола на българската държава с помощта на татарския владетел Ногай. Той успява да спечели благоволението на татарския предводител и по този начин прави невъзможно понататъшното оставане на Георги І Тертер на престола. Георги Пахимер характеризира абдикиралият български владетел с едно изречение: „Тертер не бе в състояние да помогне на себе си, камо ли на другите.”

Във вътрешната си политика българският цар, вероятно се опира на двамата си братя, които са удостоени с най-високите титли след царската – Радослав е севастократор, а Войсил – деспот. Външната политика на Смилец цели да укрепи положението му на българския престол. Обстоятелството, което изтъкнахме по горе, че той още преди възкачването си е женен за дъщерята на византийския севастократор Константин, до голяма степен предопределя мирните и добросъседски отношения с Византийската империя. Но българският цар не смее да води самостоятелна външна политика, предвид покровителството на татарския предводител – Ногай. Смилец заема по отношение на татарската „Златна орда” позицията на смирен васал, изцяло послушен на своя сюзерен.

През 1297 и 1298 г. татарите осъществяват две нападения над византийските земи. Те опустошават Източна Тракия. Но от това пострадва и Българското царство, тъй като пътят на татарските войски минава през него и минавайки през територията му те ограбват българското население и българската земя.

Липсата на самостоятелна българска външна политика, Смилец изразява в безучастието към събитията в северозападните български покрайнини – Видинското деспотство, когато сърбите изгонват деспот Шишман. Единственият му самостоятелен ход във външната политика е сближаването със Сърбия, израз на което е бракът между дъщеря му Теодора и завърналият се през 1298 г. от татарско заложничество сръбски престолонаследник Стефан Урош ІІІ Дечански. От този брак към 1308 г. се ражда Стефан Душан, най-влиятелния и силен сръбски владетел през Средновековието.


През ноември месец 1298 г. Смилец умира. Макар и Пахимер да споменава доста странно неговата смърт – „След Чака Смилец изчезна”. Самото споменаване на смяната на властта по този начин от византийския летописец ни дава основание да смятаме, че смъртта му настъпва насилствено, подобно на много от неговите предшественици.

Поради малолетието на сина му Иван ІV Смилец, управлението преминава в ръцете на вдовицата на Смилец. В началото тя се опира на братята му – Радослав и Войсил, които владеят Подбалканската област. Твърде скоро, те проявяват апетити към короната и тя им се противопоставя, като търси помощта на зет си Елтимир, който през есента на 1298 се завръща от изгнаничество. Тя предприема дипломатически ход, като изпраща в началото на 1299 г. пратеничество начело с деспот Елтимир при сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин, който преди това прогонва своята съпруга Елена, дъщеря на Георги Тертер. Това пратеничество предлага ръката на вдовицата на българския владетел на сръбския крал, като с това той ще получи, като зестра българската корона и цялото Българско царство. По това време при сръбския крал пребивава и византийско пратеничество. Византийските пратеници успяват да спечелят дипломатическата борба и убеждават сръбския крал да сключи съюз с империята, скрепен с брак на престарелия Милутин с петгодишната Симонида, дъщеря на Андроник ІІ Палеолог. Като зестра кралят получава областта между Охрид, Прилеп и Щип.

Неуспехът на „Смилцена”, т. нар. в литературата вдовица на цар Смилец, и отказът на сръбския владетел от българската корона, според Йордан Андреев не може да се тълкува като проява на политическо късогледство – вероятно българите поставят условието да бъдат запазени наследствените права на Смилецовия син.

Неуспехът на тази инициатива и опасното татарско раздвижване на североизток принуждават съпругата на Смилец да бяга. При влизането на законният владетел на България, Теодор Светослав, след като успява да подкупи българското болярство, „Смилцена” заедно със своя син са принудени да потърсят убежище при своя зет деспот Елтимир (Алдемир) в Крън, а впоследсвие и в Константинопол. Смилецовите братя – Радослав и Войсил, също бягат във Византия. Заедно със своите отряди те постъпват на византийска служба. Георги Пахимер съобщава за преминаването на Радослав на византийска служба: „Българският севастократор Радослав бе минал на страната на императора, който го удостои със севастократорското достойнство”, а Йоан Кантакузин казва за Войсил, „брат на предишния цар на мизите, който бе беглец при ромеите, когато узна за смъртта на царя на мизите, се върна и сам подчини останалите градове... Същевременно той извести...императора, че и той, и съпровождащите го войски ще му бъдат подчинени.”

<--  1  2  3  4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.