е – музеен вестник > История >Средногорското владение на Смилец, Радослав и Войсил
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

ДАНИЕЛ ИВАНОВ
Старши експерт в НВИМ


Средногорското владение на Смилец, Радослав и Войсил


Участието им в политическите и обществени съдбини на Второ българско царство
в края на ХІІІ и началото на ХІV в.


Вътрешните размирици, след смъртта на Иван Асен ІІ и гражданската война, както и постоянната инвазия на татари и нахлуванията на византийската армия в различните части на страната, задълбочават все повече кризата, чиито последствия са пагубни за политическото, стопанско и културно развитие на Българското царство през следващите десетилетия.

В периода 1241-1280 г. за по-малко от половин столетие то е чувствително териториално осакатено, като на северозапад границите му достигат до средното течение на р. Млава; погранични със Сърбия и Унгария са Браничевската и Видинската област; западните погранични области – Велбъждка, Средецка и Струмишка –опират до владенията на Византия и Сърбия; на юг Подбалканската област и Източна Стара планина очертават границите с Византия, която покорява Северна Тракия и Родопската област; южното Черноморие е в пределите на Византия; на север от р. Дунав господства татарската „Златна орда”.

Наред с външните фактори, които оказват влияние за осакатяването на Българската държава, в последните десетилетия на ХІІІ в. започва да се наблюдава процес на политически сепаратизъм и разделяне на територията на българското царството.

През втората половина на ХІІІ в. и първата на ХІV в. Българската държава не е единно политическо и неразривно цяло. Тя е разпокъсана на няколко части – Търновско царство, Браничевско княжество, Видинско десподство, княжество в Подбалканската (Средногорска) област с център Копсис (днешно Анево кале, край Сопот) и Крънско деспотство (производно от Средногорското княжество).

В края на ХІІІ в. като самостоятелно владение се появява т. нар. Средногорско княжество, обхващащо земите в Подбалканската област.


Негови владетели са тримата братя Смилец, Радослав и Войсил.

То обхваща земите по горното течение на р. Марица и територията между реките Стряма и Тунджа, чак до гр. Сливен – „...градовете на Мизия, от Стилбнос (Сливен) до Копсис, които му се подчиниха (на Войсил) доброволно поради племенна общност”. Център на княжеството е крепостта Копсис (между гр. Сопот и гр. Карлово), като Йоан Кантакузин пише, „...императорът заповяда на деспота на мизите Войсил, който беше наблизо, да се върне в земите си и като приготви войската и себе си за сражение...” и продължава „Войсил замина за родината си в Копсис, за да се приготви за сражение.” За големия обхват на това владение свидетелства фактът, че Войсил може да снабди с всичко необходимо една трихилядна войска.

Това феодално владение, което се намира в погранична с Византия област, в края на ХІІІ и началото на ХІV в., играе важна роля в българо-византийските отношения. Владетелите му подържат тесни връзки с хан Ногай, владетеля на „Златната орда”, и изявяват своите претенции към търновския престол. Същевременно те са обвързани с византийската политика, на чиито цели често стават оръдия – „Тогава именно изпратените от страна на императора от Солун хора на Радослав заедно с велможите на императора нападнаха българите на Елтимир...”, „Императорът изпрати заедно с мнозина други българина Войсил, който е най-малкия брат на Смилец и Радослав... Той нападна бързо, веднага обърна в бягство настъпващите [българи]”. „И тъй императорът изпрати от Солун Радослав заедно с ромейски велможи...”, „Войсил, брат на предишния цар на мизите, който бе беглец при ромеите...той извести с пратеници императора, че и той, и съпровождащата го войска ще му бъдат подчинени...”.


План на цитаделата на Аневско кале
след ракопките от И. Джамбов


След смъртта на цар Смилец в края на 1298 г., част от това владение е дадено, като зестра на Тертеровия брат, деспот Елтимир, който се жени за дъщерята на Смилец, Мария. Център на това владение е крепостта Крън, намираща се на север от днешното село Крън.

1  2  3  4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.