е – музеен вестник > Уникални експонати > Уникални средновековни предмети
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Уникални средновековни предмети
Даниел Иванов


Сфероконусите


В залите на Националния военноисторически музей посветени на историята на средновековната българска държава, освен оръжията и снаряженията на българския войник от този период, има и три по-нестандартни и интересни предмети.

Тези предмети са със сферична форма и тясно гърло. В средната най-широка част на съдовете стените са тънки, а в долния край и при отвора се удебеляват, като най-масивни са при основата. Изработени са от глина на грънчарско колело. Глината, от която са направени е черна, със синкавосив и кафяв отенък с различни примеси. Тъмният цвят е показател, че съдовете са изпечени на висока температура. По стените на сферичните предмети се вижда и ивици, като изработката им е сравнително груба.

В научните среди този интересен предмет е наречен сфероконус. Такива сфероконуси са намерени при разкопки около източната порта на крепостта Сердика през 1970 г., както и при проучването на средновековната крепост Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Тези сферични керамични форми се срещат рядко в стратиграфските натрупвания в българските земи. Това е и причината тези предмети да не са толкова популярни в научните среди и сред обществото. Намирането в повечето случаи само фрагментирани елементи (526 парчета са намерени при Плиска, от които са реставрирани напълно или частично 26 броя сфероконуси) затруднява проучването на този тип съдове.

Като форма сфероконусите са известни от дълбока древност, като в Кармар Блур са открити малки и финни сфероконусни предмети. След археологически проучвания се вижда, че тези съдове се срещат през почти цялото средновековие от ІХ до ХV в., а по етнографски данни е известно използването им до нач. на ХХ в. Подобни сферични предмети са намирани при археологически разкопки в Египет, Предна и Средна Азия, в Закавказието, Крим и т.н. Освен от глина сфероконусите са изработвани и от стъкло и метал. През 1953 г. в София са открити три каменни калъпа за оловни сфероконуси.

Сред учените археолози и историци възниква въпросът за функционалното предназначение на тези предмети. Още през 1802 г. френския учен Денон описва тези странни и интересни съдове, но заключва, че те нямат никаква практическа приложимост. Една от хипотезаите е, че сфероконусите се използват като живачни съдове. Друга хипотеза е свързана с използването им като предмети за пренасяне на скъпи течности – масла, лекарства, козметични препарати и др. а някои автори ги определят като съдове с култово предназначение – като свещени светилници в мюсюлманските джамии. През 1874 г. в Триполи са открити 60 сфероконуси. Ученият Де Солси пръв стига до заключението, че това вероятно са съдове, които са пълнени със запалително взривно вещество и са използавни от арабите срещу рицарите. Двама руски учени А.П. Смирнов и Н.Я. Мерперт, описвайки последните военни действия водени от волжките българи, споменават за глинените сфероконуси, които са служели като запалителни бомби.

Тези съдове вероятно са се пълнели със лесно запалима смес (гръцки огън) и са възпламенявани. Византийците използват гръцкия огън през 673 г. при отбраната на Константинопол. Сирийският химик Калиник от Хелиополис ги запознава с формула, за която се смята, че комбинира петрол, сяра и катран. Сместа е лесно запалима, не се гаси с вода и гори дълго. Точната рецепта на гръцкия огън обаче си остава загадка. Сред съставките обикновено се изброява нефт, различни видове дървесни масла и смоли.

Сфероконуси в експозицията на Националния военноисторически музей


Въсщност съществуват различни хипотези, каква е точната „рецепта” на гръцкия огън. Някои изследователи предполагат, че съдържа смола, сяра, селитра, колофон и други вещества. Според други автори огънят представлява смес от негасена вар и сяра, която се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти носители като нефт или асфалт. Последните вещества осигуряват по-дълготрайно горене на сместа. Има и хипотези, че в съдържанието на запалителната смес е влизал калциев карбид – известно е, че при досега му с вода се отделя ацетилен, който също е силно запалим и гори трайно, като не може да се изгаси с вода. Предполага се, че е възможно било да се гаси с оцет, като оцетната киселина е неутрализирала действието на калциевата основа.


Това са няколко рецепти извадени от изворите за направата на гръцки огън:

  • Арабски манускрипт, 1193 годита: "Гръцки огън - това е нефт, сяра, смола и катран"
  • Викентиус, алхимик, XIII век: "За да получите гръцки огън, трябва да вземете равни количества разтворена сяра, катран, част опопонакс (смола от растението Opoponax Chironium) и гълъбов тор; всичко това, добре изсушено, разтворете в терпентин или сярна киселина, след което поставете в здрав закрит стъклен съд и подгрейте в течение на 15 дни в пещта. После това съдържание на съда дестилирайте подобно на винен спирт и съхранявайте в готов вид"
  • Марк Грек, "Огнена книга", 1250 година: "1 част колофон, 1 част сяра, 6 части селитра в ситно раздробен вид разтворете в ленено или лаврово масло, после поставете в тръба или в дървен ствол и загрейте. Зарядът веднага излита във всяко направление и всичко унищожава с огън"

Първото сведение за използването на гръцкия огън от българите е от 812 г. при превземането на крепостта Месемврия (Несебър). Леснозапалимата смес влиза трайно в арсенала на българската войска. Глинените сфероконуси от България са открити при разкопки все на стратегически във военно отношение крепости на Средновековното българско царство. Интересен факт е, че в голямата си част тези съдове са намирани при разкопки фрагментирани (пример – от Плиска са извадени само 3 цели съда, срещу 526 части от сфероконуси), което също ни навежда, че вероятно тези предмети са използвани като бойно средство със запалително вещество срещу неприятеля, като при удара съдът се е разбивал на много парчета и запалителната смес се е възпламенявала.

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.