е – музеен вестник > Уникални експонати > Знамето на 1-ва силистренска доброволческа чета
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Знамето на 1-ва силистренска доброволческа чета
Илия Илиев


Ще се върнем назад във времето, в годината 1885 г., когато младата българска армия, в която най-високия чин е капитан, извоюва своята първа победа в Сръбско-българската война (1885). Всъщност ще се върнем не към самата българска армия, за нея е писано много и се знае много в тази война, а към една от доброволческите чети, които участват в тези събития. И най-вече ще покажем и разкажем за нейната бойна реликва – нейното знаме.

Това е Първа силистренска доброволческа чета, която се сформира на 12/24 октомври 1885 г. По повод сформирането на доброволческата чета се издава специално възвание, в което се казва: „Отечеството ни вика на оръжие, защото свободата ни се застрашава. Който обича отечеството си повече от себе си, нека дойде с нас. Ние тук, в Силистра, дигнахме знаме и викаме под него всекиго, комуто е мила и драга бащинията. Целта ни е да помогнем на отечеството, като му подарим своите мишци. Ние искаме да съставим една сотня от отбор доброволци, като със свои коне, със свои дрехи и на свои издръжки да се опълчим срещу врага... Ние ще бъдем силни, защото идеята е свята, ще бъдем непобедими, защото правдата е с нас.”

В деня на своето основаване П. Теодоров, роден от гр. Севлиево, подарява на четата знаме. Знамето на 1-ва силистренска доброволческа чета е изработена от двоен плат с червен и зелен цвят с размери 126 на 126 см. . Основа на знамето е кръстът от ордена „За храброст”. В средата на знамето от двете страни е нарисуван бронзов лъв с корона, заобиколен от лаврови клонки, при горната част, на които има също корона. В горната част на червеното поле е извезан надписът „С НАМИ БОГЪ”. В лявата страна, отново на червената основа е изрисано „СИЛИСТРЕНСКА”, а в дясната – „ПЪРВА ЧЕТА”. В четирите краища, на зеленото поле е изобразен вензелът на първия български владетел след Освобождението на България – княз Александър І Батенберг – „А І”, с корона в горната част на вензела и лаврови клонки около символа. В краищата знамето има ресни. Върху дръжката на знамето е прикрепена месингова пластинка с надпис „ПОДАРИЛ Г-НЪ ТЕОДОРОВЪ РОДОМ ИЗЪ Г. СИВЛИЮВУ 1885 Г.”


Знамето на 1-ва Силистренска доброволческа чета

Изпратена изключително тържествено от местното население, с развято знаме четата заминава за град Русе. Тук тя влиза в състава на Шуменската доброволческа дружина.

По време на Сръбско-българската война 1-ва силистренска доброволческа чета начело със знамето взима активно участие в ожесточените боеве на 4/16 ноември 1885 г. при гр. Кула, на 6/18 ноември – при гр. Белоградчик и в героичната защита на Видинската крепост. Срещу предъзхождащите сили на противника под знамето силистренските доброволци участват в тежките боеве, в решителни ръкопашни схватки отблъскват сърбите от подстъпите към крепостта и дават своя дял за победата във войната.

По време на бойните действия Шуменската доброволческа дружина, в чийто състав са и силистренските доброволци, дава процентно най-голям брой убити. От личен състав 624 души загиват 30 (4,8%) и 43 са ранените. За проявен героизъм във воъната за защита на Съединението 60 доброволци от Шуменската доброволческа дружина са наградени с орден „За храброст” – ІV ст., един орден „За храброст” – ІІ ст., а командирът на дружината поручик Стефан Петров – с орден „За храброст” – І ст.

Днес, почти 125 г. след геройската саможертва на българските доброволци от силистренската чета в Сръбско-българската война от 1885 г., тяхната бойна реликва – знамето на четата – се съхранява във фондовете на Националния военноисторически музей. Тя винаги ще напомня за геройските постъпки и саможертвата на силистренци в защита на отечеството и неговата цялост и независимост.


Из статията на Илия Илиев - Бойни реликви от Съединението и Сръбско-българската война 1885 г., Известия на НВИМ, Т.VІІ, София, 1986 г.

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.