е – музеен вестник > Уникални експонати > Чудото с експоната
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Чудото с експоната
Мариета Станева


Всеки поне веднъж в живота си е посещавал музей. И в това приключение се случват чудеса, от които музейният посетител остава удивен от себе си дори. Удивително е как след време онова, което помним, съвсем не са строгите исторически факти или обвеяни в ореол личности, определили хода на историята. Помним обикновено нещо на пръв поглед незначително, но станало важно и съкровено за нас. Музейните специалисти обясняват този феномен със спецификата на „ученето” в музея. Посетителят сам избира кое да му стане любимо, мотивиран от своя личен интерес, предишен опит и знания, на базата на преживяното в музея.

По такъв „чудотворен” начин аз съм запомнила един прелюбопитен експонат от експозицията „Градски бит – края на XIX, началото на XX век” в Русе.


Как се стига до любопитния експонат


„Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град..., там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика.” Това е написал Елиас Канети, Нобелов лауреат за литература (1981 г.) , чиято родна къща и до ден днешен е запaзена в града, известен още като Малката Виена. Наистина река Дунав е тази мощна артерия, по която се влива виенското влияние, оставило незаличими следи в едно богато архитектурно-историческо наследство. По улиците те обгръща уютът на този град, който те посреща с аристократичното си спокойствие. Самочувствието му пък се дължи на факта, че е пионер в много отношения. В Русе са построени първите у нас ж.п.гара и пристанище. Тук са основани първата банка и първото застрахователно дружество „Гирдап”, тук се е състояла първата кинопрожекция и най-сетне тук е създадена Дунавската флотилия – началото на българския военен флот. Къщата на Калиопа, където се помещава експозицията на градския бит, е построена през 1865 г. Градежът е дело на Уста Йордан и Уста Къньо. Нейна господарка е съпругата на пруския консул Мария Калиш, която русенци наричат Калиопа заради несравнимата й хубост. Пътят до любопитния експонат минава през една романтична легенда.

Управителят на Дунавския вилает Мидхат паша (1822-1884 г.), влюбен до полуда в Мария Калиш, решава да й направи специален подарък. Тогава той съгражда къщата, но как да направи такъв подарък на омъжена жена... Изобретателността на влюбените винаги е нещо изключително и Мидхат паша категорично го доказва. Един ден той организира състезание, в което се изправят една срещу друга всички забележителни красавици на Русчук. В стрелба по гълъби те си оспорват къщата с великолепна гледка към Дунава. Разбира се, точна в стрелбата е единствено Калиопа. За да осигури нейната победа, Мидхат паша зарежда с халосни патрони пушките на останалите дами, а прикрит стрелец устрелва гълъбите вместо Калиопа. И тази любов е белязана с трагизъм, за да остане вечна във времето. След отзоваването на Мидхат паша като велик везир в Цариград, новият управител също харесва Калиопа. Тя обаче отхвърля предложението му и остава вярна на любовта си. Един ден е намерена удушена. Мистериозната й смърт е загадка от миналото.


Експозицията


в къщата на Калиопа завладява не само с романтичната атмосфера, но и с красотата на експонатите. На първия етаж се представят периодично колекции от къщата-музей. Помещенията на втория етаж пресъздават интериора на богат градски дом. Няма как да не е така – в Русе всичко модно от Европа прониква най-бързо. В салона за официални приеми и музикалния салон са подредени виенски мебели с характерните си меки извивки и изящни предмети от порцелан, сребърни свещници и сервизи, предмети на ювелирното изкуство, картини. Но любопитният експонат е в спалнята. Тя грее със своите дантели, втъкани в покривката на леглото, и със завесите, спускащи се като балдахин. И тук, кацнало напето до леглото като най-достоен експонат, спира погледът едно красиво изваяно порцеланово цукало. То поразява с елегантност - капачето му с фина дръжка е като на захарница, а украсата в долната му част е от изрисувани цветя. Да се чуди човек как едно цукало може да побере не друго, а толкова красота.

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.