Дворецът „Ахилион” на остров Корфу
Австрийската императрица Сиси търси утеха в гръцката митология
Твърде много са местата, които си заслужава да бъдат видяни при посещение на зеления остров Корфу, или както гърците го наричат Керкира. Сред тях задължително е да се посети неокласическият дворец “Ахилион” малкото селище Гастури. 
Построен по волята на австрийската императрица Елизабет фон Вилтелсбах, широко известна като “принцеса Сиси”, дворецът “Ахилион” представлява неразделна част от нейната трагична съдба. Издигнат през 1892 г. от италианския архитект Рафаел Карито, дворецът разкрива любовта на принцеса Сиси към мистиката на гръцката митология. Наречен е “Ахилион” в чест на любимия на владетелката гръцки герой – Ахил.
Сиси е омъжена за младия император Франц Йосиф, който е лудо влюбен в нея. Привидно тя живее в приказка. Действителността обаче е различна. Практически лишена от децата си, които се отглеждали от ерцхерцогиня София (майката на императора) и осъзнаваща безсилието си, Сиси постоянно бяга от ограниченията на австрийския двор, пътувайки из цяла Европа. Така, през 1860 г. за пръв път попада на гръцкия остров Корфу.
Запленена от магията на острова, тя ще се върне отново там след смъртта на сина си Рудолф в търсене на утеха за скръбта си. Депресията е разяла душата на императрицата. Носталгията, която тя носи в сърцето си, вплита и в оформлението на двореца “Ахилион”. Изящните скулптури и красиви градини на двореца тихо нашепват, че всичко е преходно, и приканват към съзерцание и размисъл.
Още при влизане в двореца посетителите са запленени от изобилието от художествени творби. Впечатление правят четирите ниши, аранжирани по дизайн на италианския художник Галопи, а също и огромната картина на австрийския художник Франц Мат, показваща Ахил, който влачи тялото на мъртвия Хектор с колесницата си пред стените на ужасената Троя. В дясно от главния вход се намира и портретът на Дева Мария, рисуван от Франц Мат. Самата императрица наричала тази картина “Звездата на морето” и я обвързвала с морската буря, от която се спасила като по чудо по време на едно от многобройните си пътувания.
 На двата горни етажа се намират покоите на императрица Сиси и стаите на император Франц Йосиф и дукеса Мария Валерия. Всички стаи пазят личните вещи на императорското семейство и оригиналната мебелировка.
Колкото и да е красив дворецът отвътре, голямото богатство на “Ахилион” са неговите градини и живописната гледка към морето. Многобройни мраморни и бронзови статуи, повечето от които са точни копия на древногръцките скулптури на Афродита, Артемида, Хермес, Аполон, украсяват алеите на двореца. Най-важни сред тях обаче са скулптурите “Победоносният Ахил” и “Раненият Ахил”.
Скулптурата “Раненият Ахил” е поставена в градините на “Ахилион” по изричното настояване на меланхоличната императрица. Дело на немския скулптор Густав Хертер, скулптурата въздействащо представя последните мигове на гръцкия герой, пронизан в петата от стрелата на Парис. Редица изследователи са склонни да виждат в желанието на Сиси да постави този мрачен сюжет на централно място в градините, опита й да изрази скръбта си по двете си рано загинали деца – София и Рудолф. Други вярват, че вероятно тя е предусещала своя собствен край. Драматичната история на императрица Сиси приключва няколко години по-късно през 1898 г. в Женева, където е убита от никому неизвестния двайсет и петгодишен анархист, безработния Луиджи Лукени.
След смъртта й дворецът “Ахлион” остава пуст до 1907 г., когато е купен от германския кайзер Вилхелм II.
По негово нареждане “Раненият Ахил” веднага е махнат от градините на двореца. Кайзерът, енергичен и прагматичен човек, поръчва на Йохан Гоцин да създаде нова статуя, представяща Ахил такъв, какъвто трябва да бъде помнен – триумфиращ. Макар и не шедьовър, “Победоносният Ахил” несъмнено изразява нарасналото самочувствие на германската нация в този период. Оригиналният надпис на пиедестала на статуята гласи: “Тази статуя на Ахил, син на Пелей, бе издигната тук от Вилхелм, един от могъщите германци, за да бъде запомнен от идните поколения”. Статуята се издига на 8 метра височина, а проблясъкът на бронзовия връх на копието на Ахил и днес служи за ориентир на местните рибари. |
