е – музеен вестник > Музеите по света > Морски музей „Васа” в Стокхолм
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музеите по света

Назад

Едва през лятото на 1959 г.при поредните опити „Васа” е повдигнат плавно, като под него се изкопават шест тунела и през тях се прекарват стоманени въжета, закачени за понтоните. Работата по изкопаването на тунелите е изключително опасна, извършва се от професионални водолази. Въпреки препятствията и изпълнените повече от 1300 гмуркания, изваждането става без сериозни инциденти. Корабът е изтеглен от дълбочина 32 метра до относително достъпната дълбочина от 16 метра, след поредица от 18 цикъла на повдигания. Окончателното изваждане започва в утрото на 24 април 1961 г. „Васа” достига повърхността в 09:03 часа след 333 години престой под вода.

Въпреки, че „Васа” се оказал в много добро състояние, при изсъхването корпусът щял да се разпадне. Огромното количество дъбова дървесина (над 900 м3), представлявал невиждан консервационен проблем. Избран е успешен метод - „Васа” е пръскан с етиленгликол в продължение на 17 години, след което 9 години бавно е съхнал.


Фрагмент от украсата на кораба

Топ от въоръжението на кораба


Причината, поради която „Васа” е толкова добре запазен е отсъствието на корабния червей Teredo navalis, прояждащ потънали кораби, а също и силната замърсеност на водите на Стокхолмския залив допреди ХХ век. Нивото на кислорода във водата е било толкова ниско, че сьомгата в залива е изчезнала напълно. В тази токсична и неприветлива среда даже оцеляването на най-издръжливите микроорганизми, които разрушават дървесината, е минимално. В Музея Васа постоянно се следи за поражения от гниене или деформация на дървесината. За да се предотврати разрушаването на кораба в основната зала се поддържа температура от 18-20 градуса и влажност от 55 процента. Малките експонати се пазят в пластмасови контейнери, съдържащи газообразен азот, който спира реакцията между серните съединения и кислорода. Корабът е третиран с разтвор на основа, за да се неутрализира сярната киселина, но това е само временно решение. Оригиналните болтове на конструкцията са разрушени от ръждата, но са заменени с нови, които са галванизирани и покрити с епоксидна смола. Въпреки това новите болтове също започват да ръждясват и да отделят желязо в дървесината. Това също ускорява разрушението. В непрекъснатите проучвания как да се запази кораба за поколенията участва Кралския технологичен институт, университети и други организации.

Макет в съотношение 1:10 в оригиналното му оцветяване

Съпруга на моряк, загинала при ужасната катастрофа

Лицe на моряк, загинал в морската катастрофа

Лицe на моряк, загинал при потъването на кораба

<-- 1  2  3
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.