е – музеен вестник > Музеите по света > Морски музей „Васа” в Стокхолм
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музеите по света

Назад

Историята


През XVІІ век Швеция постепенно се превръща от малко, бедно и периферно кралство в Европа в една от доминиращите държави в политиката на континента. Още по-осезаемо е влиянието, с което се ползва между 1611 и 1718 г. в района на Балтийско море. Този възход в международните отношения и нарастването на военната мощ са известни като златен век (stormaktstiden, буквално "време на велика сила" ), а територията на която се разполага през периода се означава като Шведска империя. Всичко това става реалност, благодарение на успеха на няколко последователни владетеля в създаването на силно централизирано управление, достатъчно за обезпечаване на високо ефективна военна организация. Шведските историци, сочат този период за един от най-ярките примери за ранна държава, в която почти всички налични ресурси се използват като инструмент за водене на война и наричат икономическата й организация фискално-военна държава.


Поглед към паубата


Густав ІІ Адолф (1594-1632) е смятан за най-успешният завоевател сред шведските крале. Заради битките на няколко фронта и затвърждаването на силни шведски позиции в региона, му е необходим силен флот в Балтийско море. Несигурните времена налагат строежа на големи кораби, излъчващи респект и военна мощ. За амбициозния Густав II Адолф построяването на кораби с тежко въоръжение е приоритет. Той лично разпорежда увеличаване на размерите на замисления от него кралски кораб (regalskepp) „Васа”, което силно затруднява корабостроителите, тъй като материалите по поръчката се вече приготвени. Кралят настоява посочените размери да бъдат спазени. Накрая, най-вероятно с прибавянето на един сегмент към обичайните размери, е създаден корабния скелет. Доказателство е особеността в конструкцията на „Васа”. В края на 1627 г. основният строеж е завършен. Започва работа по декорацията и по снаряжението. Цялостната декорация отнема значителен дял от усилията и разходите за построяване на кораба. Използвани са ярки, ослепителни тонове, а на места дървото е обковано със злато. Пищната украса увеличава теглото и прави кораба трудно маневрен. Най-после на 10 август 1628 г. „Васа” се отправя на своето първо и последно пътуване от пристанището в Стокхолм. Денят е чудесен, времето е спокойно. „Васа” е проплавал по-малко от една морска миля, когато краткотраен порив на вятъра го накланя и корабът започва да се пълни с вода. Потъва само за 10 минути на около 1300 м от брега на дълбочина от 30 м. Поради тържествеността на плаването на палубата е имало около 100 души екипаж и войници заедно със семействата си. Въпреки близостта до сушата, по-голямата част от тях, предимно жени и деца, загиват.

Повечето теории за потъването включват дефекти в корабната конструкция. Центърът на тежестта е бил много високо, което е направило съда нестабилен. Освен това за баласт вместо масивни камъни бил използван чакъл.


Илюстрации на корабни спасителни работи - монография от 1734 г.

фиг. 1

фиг. 2


Откриване, изваждане и възстановяване


Опити за изваждането на кораба се предприемат още на третия ден от потъването. Те са безрезултатни и водят до допълнително затъване на кораба в морската тиня. Технологиите, използвани в началото на ХVІІ век са относително примитивни, но те са на същите принципи, които в крайна сметка се увенчават с успех 333 години по-късно. Два кораба или понтона се разполагат успоредно един на друг и от тях се спускат въжета до потъналия кораб. Двата спомагателни плавателни съда се пълнят с вода до критичния максимум, въжетата се закачват за потъналия кораб и водата от спомагателните платформи започва да се изпомпва. Потъналият кораб се издига постепенно заедно с издигането на спомагателните платформи.


<-- 1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.