е – музеен вестник > Музеите по света > Музеят на Гинес в Дъблин
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музеите по света

Назад

Музеят на Гинес в Дъблин


На националното си питие ирландците са посветили и музей


Първите усещания на новопристигналия в Ирландия са, че небето сякаш е до челото и въздухът е подозрително чист и прозрачен. Веднага се набива на очи, че всичко е нереално зелено, все едно залято със зелена боя. Но бързо се свиква, защото ирландската атмосфера носи усещането за топлина и уют, въпреки температурите, които целогодишно са между 10 и 12 градуса, а облаците са в изобилие. Причината е, че Дъблин е град на млади, усмихнати, много любезни и спокойни хора. По някакъв странен начин ирландците проявяват сроден с нашия характер. Сигурно заради това с тях се разговаря лесно (дори на трудноразбираемия им английски), приятелствата се завързват на маса, а чашата бира по естествен начин прераства в нощен купон.Съвсем по нашенски!

В Дъблин няма да видите кой знае колко много културни и исторически забележителности, но градът и ритъмът му остават трайни спомени.

Разбира се, и вкуса на бирата „Гинес” – националната напитка на ирландците. Дори и да не сте почитател на тъмното пиво, това е мястото, където няма как да пропуснете както да дегустирате, така и да разберете на какво се държи успеха на производството й. От тази бира всеки ден се продават по 10 милиона халби в 150 страни по света. А тази година е юбилейна, защото се навършиха 250 години от създаването на любимата на всички ирландци бира "Гинес".

Преди два века и половина Артър Гинес, син на местен земевладелец, поеме управлението на малката пивоварна “Сейнт Джеймс гейт” в Дъблин.

Той подписва договор за наем на пивоварната за 45 паунда годишно за срок от... 9000 години. Така през 1759 г. се ражда легендарната марка и една от най-големите истории за успеха в Ирландия.

Прочутата ирландска пивоварна "Гинес" (Guinness) някога била най-големият работодател в Дъблин. До преди стотина години един от всеки десет жители на Дъблин или е работел за "Гинес", или е бил издържан от някой неин работник. Компанията била класически пример за работодател покровител - тя строяла за работниците си жилища на достъпни цени, осигурявала им пенсии, здравни помощи и подкрепа в образованието много преди тези неща да станат естествени социални придобивки в Европа. Служителите й имали право и на безплатна бира, разбира се.

С консолидацията на производството на напитки обаче компанията става по-модерна и сега много по-малко дъблинчани произвеждат много повече от прочутата марка. И ако вкусът на тъмната течност е запазен и непроменен вече два века и половина, много малко други неща, свързани с името "Гинес", са се съхранили непроменени до днес. Именно затова ирландците са направили музей на националната си напитка - Музея на бирата „Guinness”

В западната част на Дълбин, в бившите работнически предградия, е музеят на националната гордост - бирата Guinness. Той се намира на същото място където през 1759 г. Артър Гинес е основал своята пивоварна. Но днес вече мястото Сейнт Джеймс Гейт е в сърцето на ирландската столица.

Музеят използва за своя сграда първата бирена фабрика и е разположен на цели седем етажа. Създателите му са вложили доста въображение, за да ги запълнят с интригуваща атракция. Затова тук има мостри от всичко, но наистина от всичко, свързано с производството на тъмната бира. Могат да се видят дори водопади от пречистена вода и халета с ечемик. Това са две от четирите натурални съставки в рецептата Гинес. Останалите са хмел и мая. Както при повечето бири, ечемикът е направен на малц, но част от него е добит на пара, а значителна част е изпечена, за да придаде тъмния цвят и характерен вкус. Бирата Гинес съдържа само 1460 килоджаула на литър, което е по-малко енергийно съдържание спрямо същото количество обезмаслено мляко или портокалов сок. В музейната експозиция могат да се видят най-добрите моменти от историята на създаването и пазарното налагане на прочутата марка. Освен пазител на историята в музея се пазят около 14,3 млн., пинта бира ” Гинес”.

Много любопитни са сюжетите и рефрените от първите телевизионни реклами на Guinness от 40-те години на миналия век - My Goodness My Guinness, Guinness is good for you.(Моята доброта и сила е в моята Гинес. Гинес е доброто за вас.)

След като получите това уверение , със сигурност ще отделите най-много време на последния етаж, където е барът със стъклени стени, през които целият град се вижда като на длан. Първата халба на всеки клиент се предлага безплатно. Количеството й е достатъчно за да възникне съмнението главата ми ли е завъртя, или усещам движението на въртящата се на 360 градуса кула, на която се намира барът. А баровете и нощният живот са любимата част от туристическите маршрути в ирландската столица. Влизаш в тях все едно в стара къща - дебели килими, прашни картини, старинни полилеи и очукано пиано. Затварят в 23 ч., но след това купонът продължава в нощните клубове. Има жива музика и разбира се, бира. Храна не се консумира. Пъбовете са разположени в цял градски район Temple Bar ( Темпъл бар) и всяка вечер са препълнени. Местните хора идват след работа да разхлабят вратовръзките с по три пайнтa (1 пайнт = 0,5 литър) Guinness преди вечеря, а през уикенда му отпускат края с до девет пайнта на човек. Един пайнт е средно пет евро и никъде на закрито не се пуши – европейските изисквания тук са въведени безусловно.

Дружелюбен град – такъв е Дъблин. Какво от това, че в последните две десетилетия всичко неудържимо и бързо се променя и старомодният Дъблин вече е познат като „Келтския тигър”. Сред малкото все така непринудени и симпатични неща е разходката пеша, срещите с местните жители, които са по селски дружелюбни и готови да се отзоват на помощ на всеки заблуден турист. И разбира се вкусът на чаша тъмна бира на крак с опрени лакти на тезгяха на някой ирландски пъб...

Галерия

Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.