е – музеен вестник > Анализи/Мнения > 20 години от началото на демократичните промени. Свободата на словото и неговите зависимости
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

Медиите са тези, които станаха най-мощният проводник на принизяването не само на етичните, но и на естетическите критерии в съзнанието на огромни части от обществото, като тези критерии бяха заменени с откровено и целенасочено профанизиране. Днес в най-мощните средства за информация пространството за сериозен разговор по сериозни и важни теми е сведено до под санитарния минимум за сметка на комерсиални, при това от най-ниско качество забавления.

Някой би казал, че точно в това се крие свободата на словото - в свободата на избора, но въпросът е точно в това: има ли наистина избор в условията на тази почти тотално еднаква картина на медийната действителност? Днес, 20 години след промените в България


словото се оказва тотално зависимо от комерсиализацията


То все по-рядко служи за обмяна на реални идеи и все по-често за рекламни кампании в двете им разновидности, добили известност като бял и черен PR.

Останалите три власти изглеждат днес напълно победени от четвъртата. Причината е, че медиите държат в ръцете си онова оръжие, чрез което управляващите много лесно могат да загубят или са спечелят доверие. Това е силата да формираш общественото мнение, особено когато не носиш отговорността.

По-лошо от това обаче е, когато официалната власт и медиите единодействат умишлено, защото тогава за свободата на словото като ценност на демокрацията въобще не може да се говори. Така стигаме до най-важния въпрос, който днес по различни причини се заобикаля –


може ли словото да е свободно, ако медиите са зависими?


У нас съществуват няколко фактора в подкрепа на отрицателния отговор на този въпрос, които отдавна са забелязани от авторитетните световни организации, занимаващи се с проблемите на свободата на пресата.

Първата зависимост е свързана с политическата намеса - не са един или два случаите, когато намесата на управляващите в работата на средствата за масова информация е имала очевидни последици за тяхната независимост. Печално известна е практиката в различни периоди на прехода пряко от пресцентъра на правителството да диктуват кои и какви да са новините в държавните медии. В недържавните лостовете са по-невидими, но и по-опасни, защото са свързани с икономически натиск и пазарни заплахи. Един от най-разпространените варианти е свързан с отнемането или неподновяването на лицензите, което обяснява защо решаването на този проблем беше отлаган и продължава да се отлага с години. А когато залогът е голям, най-лесният начин е да се намекне на медията, че от поведението й зависи нейното бъдеще.

Втората зависимост може да се нарече само икономическа. В битката за по-голям дял от пазара на реклами, които формират основните приходи на медиите, кръгът на интересите, които не бива да се засягат, става твърде широк. А когато към това се прибави и наличие, макар и скрито, на монопол върху рекламните потоци, тогава за независимите медии остава да оцеляват в ситуация на финансово менгеме.

Не случайно в изследване на “Фрийдъм хаус” за състоянието на свободата на словото в България се посочва, че се засилва точно този икономически натиск.

Третата зависимост е от миналото. България в сравнение с останалите страни от бившия социалистически лагер най-дълго разиграваше механизма с досиетата на бившите репресивни служби за поставяне в зависимост на публични фигури. А чрез зависимостта от миналото се манипулира бъдещето.

Тези проблеми на словото все още не са станали предмет на дебат в гилдията. Въпреки че от няколко години съществува Етичен кодекс на българските медии, неговите норми продължават всекидневно грубо да се прегазват, а създадените регулаторни органи са далеч от възможността да влияят значително върху тези процеси.

За съжаление, свободата на словото в България вече не се измерва с възможността да кажеш това, което мислиш, изразявайки свободата на духа. А обратното е немислимо. Не може словото да е свободно, а духът - зависим. От тази гледна точка утвърждаването на свободата на словото като свобода на духа се оказва неизпълнена задача и непостигната цел. Но не и непостижима. Доказват го тези, които не се прекрачили границите на недопустимите компромиси и въпреки трудностите следват стандартите на професионалната журналистика. Днес те не изглеждат мнозинство, но да не забравяме, че няма статукво без алтернатива.


<-- 1  2
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.