е – музеен вестник > Анализи/Мнения > 20 години от началото на демократичните промени. Свободата на словото и неговите зависимости
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

20 години от началото на демократичните промени
Свободата на словото и неговите зависимости
Христо Христов


Двадесет години след формално обявения край на комунизма в България могат да се изведат четири основни принципа на различието между двете държави - предишната, на режима на Живков, и съвременната българска държава.

Първият е смяната на политическата система. Еднопартийното управление на комунистическата партия беше заменено с парламентарна република, в която управлява партията, спечелила най-много гласове - самостоятелно или в коалиция с други политически сили за срок, посочен в конституцията.

Втората е свързана с промяната на собствеността, с частната инициатива и икономическата свобода. Комунистическата планова икономика, довела страната до банкрут и оставила в наследство 11 млрд. долара външен дълг, беше заменена с принципите на пазарната икономика и конкуренцията.

Третата разлика е преориентацията във външната политика. “Дружбата от векове за векове” със Съветския съюз, започнала с военна окупация от Червената армия, преминала през безпрекословна подчиненост на вождовете в Кремъл и завършила с разпадането на Варшавския договор, беше заменена с официално формулирана политика на равнопоставени и взаимноизгодни отношения. А България вече е член на НАТО и част от Обединена Европа.

По ирония на съдбата това се случи при управлението на правителство, чийто министър-председател е лидер от политическата сила, наследила бившата комунистическа партия, и от президент, който е негов предшественик на партийния лидерски пост и като такъв оглавяваше уличните протести против операцията на Северноатлантическия алианс в Косово през 1999 г.

Четвъртата промяна е свързана с утвърждаването на основните човешки права чрез новата конституция на България. Свободата на словото, на вероизповедание и на придвижване, неприкосновеността на кореспонденцията и правото на информация и на свободно сдружаване са основополагащи за различието на днешната държава спрямо епохата, в която всички тези "права" се контролираха от репресивния апарат на тоталитарния режим - Държавна сигурност.

През годините в общественото пространство се е утвърдило мнението, че от изброените завоевания на демокрацията най-безспорното е свободата на словото.

И това не е никак случайно. България е дала световен пример за цената на тази свобода с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. за това, че казваше истини за комунистическото управление и неговия ръководител. Но ако икономическата система се развиваше по определени закономерности и следваше неизбежни процеси, ако външната политика беше функция на конкретна държавна политика, ако заедно с политическата система те бяха предмет на активна дискусия през целия период на прехода, то свободата на словото остана като стоварена от конституцията даденост, а стандартите, с които се измерва тази свобода, се превърнаха в тема-табу за обществения дебат.

Има обаче няколко обществено значими аспекта на понятието "свобода на словото", които не могат да бъдат подминати без дискусия. Първият е, че състоянието на тази свобода не е само професионален проблем на медиите, а засяга реално цялото общество. Т. нар. четвърта власт е тази, която без специално разписани правомощия и отговорности в конституцията или който и да е закон, на практика "контролира" трите останали власти - законодателната, изпълнителната и съдебната.

Това, което в съвременните демокрации се подразбира по дефиниция е, че този контрол се осъществява в името на обществения интерес, т.е. в полза на потребителите на информацията. Което от своя страна също подлежи на обществен контрол - дали медиите, които обвиняват представители на различните власти в корупция и непрофесионализъм например, не са засегнати от същите пороци.

У нас особеното е, че четвъртата власт е полето, където прожекторът осветява недостатъците на останалите власти и критиките към тях добиват легитимна публичност, но самите медии остават извън него. Другата аномалия, която остава настрани от общественото внимание е, че медиите все още не са започнали да говорят за собствената си отговорност за процесите през българския преход. Една от видимите страни на тази отговорност е съзнателно поставеният


ореол върху известните лица на организираната престъпност


или т.нар. мутри - контрабандисти, спекуланти и рекетьори, които благодарение на изпиращите услуги на медиите днес се подвизават като изтъкнати "бизнесмени".


1  2  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.