е – музеен вестник > Анализи/Мнения > На европейска България е нужна политика за бърз икономически подем, на базата на повсеместно образование и високотехнологични знания
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

Националният ни идеал:
На европейска България е нужна политика за бърз икономически подем, на базата на повсеместно образование и високотехнологични знания
Проф. Кръстю Стоилов


България официално нарушава властващото в Европа статукво на триезичието през 893 г. Прави го и през 2007 г., извоювайки си правото euro да се изписва като "евро". За отстояване на национална кауза говорим както и при цар Симеон Велики, когато българският народ пръв сред другите народи постига непознатото тогава право да разговаря с Бога на собствения си език, и а днес - да изписва общоевропейската парична единица според правилата на своя език.

Аналогията може да продължи: българският народ даде по време на св. Княз Борис I на цялата общност от славянски народи славянобългарската азбука, на която днес пишат половин милиард души по планета. С това се положи началото на нова световна цивилизация, наречена славянска цивилизация. Днес именно чрез България кирилицата навлиза официално в Европа. Можем да предположим, че след време четвъртата по брой едноплеменна човешка общност, която ползва буквите на Светите равноапостоли Кирил и Методий, ще нарича европейския символ на славянски език и ще бъде равноправна значима сила на съвременната цивилизация. Като се връщаме назад в историята нека отбележим усилията на цар Калоян, който смело отстоява независимостта на българската църква, както пред Рим, така и пред Византинопол. Днес аналог на действията на Лъв VI няма, което и не би могло да се очаква от страна на институциите на Европейския съюз, но не означава, че националните интереси престават да са движеща сила в политиката на общността.


Именно държавници като цар Симеон и цар Калоян са в силен дефицит в съвременна България.


През последните двайсет години редица управляващи ръководят държавата с чувство за вина, а не като държавници с воля и отговорност. Освен всичко друго това принизява националното ни самочувствие. А тъкмо от обратното имаме нужда - да се аргументира пред институциите на ЕС достатъчно ясно исторически формиралото се право на българите на национална гордост и достойнство.

През последните десетилетия тези чувства са силно увредени. Къде е този, все още непоявил се български държавник, на когото не се налага да отвоюва връщането на тържище от Солун, което цар Симеон стори, за да стимулира икономическия просперитет на България. Но който трябва да пребори закостенели представи, да руши вкоренени недъзи, да преобърне негативните представи и да утвърди доброто име на България сред 27-те страни членки на ЕС и неговите институции. Това автоматично ще доведе до ускорение на всестранен напредък на страната. В крайна сметка това е битката за националната кауза на съвременните българи.

И бъдещите ни като нация е дотолкова императивно свързано с реализацията й, както здраво укрепени във времето са гранитните основи на духовността на европейска България, съзидани от Свети Климент Охридски. И тук става въпрос за формиране и усъвършенстване на днешния ни национален идеал, който е компонент на европейския, но има своята собствена индивидуалност. Той, разбира се, носи духа на съвремието, но не би могъл да съществува без приемственост, ако не формална, то поне идейна.


Първият национален идеал след Освобождението – Санстефанска България


владее умовете и чувствата на българите до края на Първата световна война. В Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война този идеал възбужда националния дух и поражда неукротим устрем.

Именно този национален дух повали и най-страшните прегради пред приобщаването на останалите в Османската империя родни братя и земи към свободна България. Става въпрос за времето, когато заминаващите на фронта българи са изпращани от майки и съпруги с благослов и китка под звуците на гайди и кавали, пред виещите се кръшни български хора по стъгди и мегдани. Какъв контраст с изпращане на днешните българските рейнджъри в мироопазващи операции по света. Дали защото каузата се афишира по-слабо от финансово заплащане! Така е - историята не се повтаря. И българските воини в състава на омиротворителни и мироналагащи мисии зад граница са достойни продължители на делото на предците си. Те знаят, че България ще я има само ако днешната цивилизация защити правото й на съществуване. Така идеалът Санстефанска България се проектира върху основните геополитически проекти на Русия от XIX век.Става въпрос за "Двете П-та", което означава Петербург-Персийски залив и за стратегическия път през Балканите към Босфора и Проливите, който според генерал Обручев минава по северния бряг на Егея.


Вторият ни национален идеал - "Обединена България",


заместил бляна Санстефанска, има своята популярност и поддръжници по време на Втората световна война, когато за кратко даже е реалност Претрансформираният български национален идеал в новата политико-стратегическа обстановка на Балканите и в Европа в началото на 40-те години на ХХ век е формулиран предимно от професор Богдан Филов - виден български държавник. Немският геострагегически проект, известен под името "Трите Б-та", т.е. Берлин-Бизантиум-Багдад и крайна цел Индия, пресича Балканите. Обединена България се явява следствие от реализацията му по нашите земи.

Подобни трансформации на държавни граници за страни от зоната на изток от Германия и на запад от Русия се наблюдават неведнъж и са започнали много преди ХХ век. Вярно е също така, че както войските на Руската империя, така и на Германия и Франция не един път са пресичали тези територии, оставяйки след себе си и различни по брой и по територия държави. Но има нещо съществено и то е, че макар по правило перифериите на империите са осеяни с множество държавички, единици са тия сред тях, които понякога успяват да вплетат собствените си национални интереси към тези на световните сили. Два от тях - създаването на Санстефанската България и Обединена България, са най-важните и с голяма историческа значимост. При това в първия случай българските опълченци наравно с руските, румънските и финландските войници се сражават за освобождението на своята поробена от османлиите Родина. Това е свещено право на народите в реализацията, на което приобщаването на националните сили към тези на приятелите и съюзниците, е естествено. А във втория случай добре подготвената, организирана, екипирана и въоръжена 500-хилядна българска войска поема охраната на Обединена България и осигурява реда и спокойствието на Балканите. За съжаление както в посочените два случая, така и след края на Втората световна война, в която Първа българска армия воюва в заключителната фаза на войната наравно с Червената армия, последствията са печални.


1  2  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.