е – музеен вестник > История > Българска национална доброволческа рота 4093 – в НАТО преди пълноправното членство
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Деяна Кръстева
Историк в НВИМ


Българска национална доброволческа рота 4093 – в НАТО преди пълноправното членство


Георги М. Димитров (1903-1972)

Командния състав на българската
рота към НАТО

Сформирането на Българска национална доброволческа рота 4093 в рамките на Северноатлантическия пакт е едно от малко известните и любопитни събития в следвоения период на българската история. След създаването й България изпада в безподобната ситуация, от една страна, като държава да е членка на Организацията на Варшавския договор, а от друга, да има свое национално военно фомирование, зачислено в структурите на противостоящия блок.

Историята на рота 4093 започва в началото на 1951 г., когато американското военно командване се свързва с д-р Г. М. Димитров, лидер на БЗНС-“Пладне” в емиграция и председател на Българския национален комитет в САЩ. Отправена му е молба за съдействие в организирането на доброволческо военно формирование от български политически емигранти в Западна Европа. Г. М. Димитров откликва с голям ентусиазъм. Той с гордост заявява на сънародниците си: “така, ние ще бъдем съюзници, а не наемници”. Български доброволци се търсят в Италия, в Турция, в Германия, а напливът от желаещи да влязат в ротата е невиждан. Само в Турция за 30 места се борят близо 400 души. Емигрантите вярват, че това е тяхната възможност за личен принос за освобождаването на България, а и цяла Източна Европа от комунистите. Така, благодарение на активните усилия на д-р Г. М. Димитров за по-малко от 3 седмици е събран екип от над 200 доброволци, които са изпратени в гр. Цайлсхайм в Западна Германия.

Рота 4093 официално e сформирана на 20 октомври 1951 г. със Заповед № 53, издадена от Главната квартира на военното командване на американските въоръжени сили в Европа. По този начин тя е директно включена в структурите на Северноатлантическия пакт. На доброволците са раздадени американски униформи, носещи обаче отличителен знак – българския трибагреник. На ротата е връчено и знаме със знак, пресъздаващ българския кръст за храброст.

Военната единица е организирана по образец на американската пехотна рота. Съставът й е 200 войници – 4 взвода по 40 души за охрана на обекти и един, вклюващ персонала на всички отдели. Като командири на ротата последователно се сменят лейт. Стефан Бойдев, кап. Борислав Бойчев и кап. Димитър Кръстев – все офицери от Българската армия до 1945 г.

След триетапно преместване рота 4093 е установена в гарнизона на 7-а американска армия до гр. Гермерсхайм. Нейна задача е да осигурява сигурността на гарнизона в Гермерсхайм, представляващ огромно оръжейно депо от стратегическа значимост.

Освен да изпълняват военните си задължения българските доброволци от рота 4093 развиват и обществена дейност. Ротата разполага със собствен фонд и клуб, а средствата от тях използва за тържества, сертификати, благотворителност. Под нейн патронаж още от 1951 г. започва издаването и на циклостилното месечно списание “Идейни насоки”, отразяващо обществено-политическия живот в България и в други страни от Източния блок. Към ротата действа и отлично уредена библиотека, обслужваща личния състав и българите-емигранти, живеещи в околностите на града.

Смъртта на Сталин (5 март 1953 г.) и зачестилите дипломатически контакти между СССР и САЩ бележат началото на края на българската доброволческа рота. Съветският лидер Никита Хрушчов непрекъснато настоява с цел запазване на добрите отношения американският президент Линдън Джонсън да разформирова националните роти от политически емигранти от източноевропейските държави. САЩ решават да изпълнят искането на съветския лидер, за да запазят затоплянето в отношенията между СССР и Запада.


Витрина с вещи на участници в българската
рота към НАТО, НВИМ

Отличителните знаци на
ротата


Вследствие на тази политика рота 4093 е окончателно разформирана на 20 юни 1964 г. В своята прощална реч д-р Г.М. Димитров окуражава строените пред него доброволци с думите: “Независимо дали ние сме във военни униформи, или цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници. Войници на свободата и незвисимостта!”

Така, животът на нашата НАТО-вска рота и участието на българските войници в структурите на пакта се оказва кратък. Но началото е поставено. 40 години по-късно цялата българска армия е вече част от Севрноатлантическия пакт.


Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.